В разгара на Студената война в секретна военна лаборатория в США, за анализ и наблюдение пристига заловеният Човек-амфибия. И американци и внедрени под прикритие комунисти искат да изучат съществото за да добият преимущество в космическата надпревара. Във въпросната лаборатория като чистачка работи перверзна дама с изветряваща младост. Същата живее монотонен сив живот, подчинен на строг режим. Всеки ден става в 6:00, вари яйца, мастурбира диво с четири пръста във ваната, отива на работа, прибира се и спи. Лелката започва да развива сексуално влечение към меко казано отвратителното същество - Човек-амфибия. Против всички общоприети норми на естетиката, с всеки изминал ден тя се усеща все по-мокра (откъдето идва и името на филма) докато наблюдава как военните бият съществото за да преценят колко издържа на физически стрес. Хитрушата решава да подмами заложника с яйцата, които вари, и понеже горкия рибен човек не получава храна от похитителите си, се принуждава да играе по свирката й, за да получава по едно-две яйца и да не умре от глад. Към края на филма, с подкрепата на своя съквартирант - хомосексуален художник пенсионер и комунистическият агент Боб (Димитри) сексуалната извратенячка успява да организира бягството на злощастният рибок и го превръща в свой сексуален роб. Принуждава го да живее във ваната й и му осигурява вода и яйца, а в замяна окаяното създание трябва да се съвкупява с нея до пълно изтощение. Накрая един добросъвестен агент на американското разузнаване, баща на две деца, опитва да прекрати сатанинското съжителство, но бива изигран от подлият съучасник на жената - пенсионера и в последствие бива убит от ужасяващото създание, което освен яйца разбираме, че яде и котки.

Не знам - Торо може би има право за това, че Оскарите се дават за общи заслуги, но срещнах тук-там обикновени хора, които се прехласваха по това. Колко велико било, как плакали накрая...