Моля ако издавате нещо от сюжета на книгата или тайните на играта, предупредете за spoiler-и и използвайте spoiler таг-а.
Моля пазете темата чиста - странични дискусии изнасяйте в други теми.

Здравейте,

Аз предимно чета коментари, ама сега тъкмо прочетох принца и викам да драсна 2 реда, че и без това няма още никакви по темата. Като изключим няколкото грешки в текста, които ми направиха впечатление (не са ми развалили удоволствието, нито съм ги търсил), начина на писане ми хареса. Преди това прочетох Жертвоприношението от Списанието и това сегашно време много ме бъгна там... Та по темата - май избрах най-късия възможен път и ще трябва да я минавам пак - доколкото видях има си равностойни опции и различни начини да докопаш принцесата. Продължавам към втори опит.

Първо преиграване:

Една напълни прилична история, която ми хареса като литература, стил и изказ, но не ми допадна заради ниското ниво на преиграваемост. Може би ще я изиграя още 2-3 пъти, за да проверя и другите пътища, които са очертани в началото, но не и повече.

Успях от първия път да достигна до ЕПИЛОГ-а, според мен по най-лесния и бърз път.



В края ми хареса "туиста" на сюжета и очаквам продължение повече заради сюжета и литературата, отколкото заради постиженията ми в играта досега.

Хубава книга-игра, която ме върна към тийнейджърските ми години. Написана е с лек стил и чувство за хумор, много разтоварваща. Изненадвам се, че някои са я намерили за лесна - мен доста пъти ме убиха по сравнително нелепи начини. Предполагам, че на някой места беше поради това, че играх твърде кротко и предпазливо. Е, видяло се е, че не ме бива за принц!

Системата за игра е лесна, а това за мен винаги е голям плюс. Заместването на кодовите думи с числа е и хубаво, и лошо - пречи ти да мамиш, а аз понякога обичам да го правя Преиграваемостта според мен е добра - най-малкото ми беше любопитно да пробвам как биха се развили събитията, ако съм в друга дегизировка. Все пак всяка от трите различни класи ти отваря някои възможности или прави невъзможни други. Важно е да влезеш добре в ролята.

За да завърша: "Петият принц" според мен има най-хубавите илюстрации в новото Призвание, а корицата е уникална - грабваща, свежа, динамична и с подходяща атмосфера. Надявам се, че ще привлече нови читатели По темата на кого на какво му прилича се сетих един стар виц:
Учениците на някакъв музикант имали за домашно да композират произведение. Един от тях представил страхотно парче и останалите веднага почнали да викат: ама то прилича на това, ама то прилича на онова... А учителят казал: "Е, по-добре ли щеше да бъде на нищо да не прилича!".

Петият принц е в духа на старите книги-игри. Приятно четиво. Бях чел предходен вариант, но този е значително подобрен
Изиграх играта и с тримата възможни герои (реално един герой с различна дегизировка) - ВОИН, ТЪРГОВЕЦ и ПОКЛОННИК. Та имам добри наблюдения от цялата игра.
Сюжет - Ти си Петият принц на някакво пустинно кралство, което се намира до голяма империя. В Империята предстои церемония по приемане на религия от принцеса от друго пустинно кралство. Имаш план да я отвлечеш, за да се омъжи за брат ти! - Това е началото. Същинската игра започва в момента, в който твоят герой - Принц Сайнир пристига в столицата на Империята ден преди церемонията. Реално в 230 епизода са обхванати 2 дена от живота на Сайнир. През първият ден трябва да намериш къде да спиш, можеш да посетиш местния пазар, арената за битки, да събереш информация, която да ти е полезна. Вторият ден е същинската работа - как да влезеш в двореца, да намериш мацката, да я отвлечеш и да се измъкнеш...не е лесно
Историята е така написана, че има много възможности за преиграване. "Туистът" е много добър!
Игровата механика - основно се използват леяните, които са местните пари, а механиката е с Кодови числа, които заместват кодовите думи. Лично аз предпочитам кодовите думи, но това не е проблем Има и предмети, а на места се използва зар, но не много.
Не открих някакви проблеми с механиката, която е лека и приятна.
Оформление - Корицата на сборникът е СУПЕР! Вътрешният план на града, както и илюстрациите към текста също са ок!
Удоволствие - Класическа книга-игра, която предлага много възможности за преиграване. Идва малко кратка при някои от вариантите за изиграване. Можело е да се помисли при редакциите и за някаква възможност за вдигане на трудността.
Удоволствие беше да прочета играта

Изиграх "Петият принц" два пъти. Хареса ми. Доста се е подобрило от към игра спрямо конкурсната версия. Както написа и Монев, книгата носи духа на старите книги-игри, което е нещо положително. Има нужда и от такива книги-игри. Хуморът е доста добър, като критиката ми тук е, че може да бъде използван по-често. Има доста забавни и добре написани епизоди, но има и доста такива, които са доста "телеграфни" и някак си ме изкарваха от свежарския дух на приключението. Според е добре и в подобни епизоди да се поддържа цялостния хумористичен и свеж тон.

Книгата дава възможност за доста варианти за преиграване, но пък това прави изиграването и доста кратко. Над 200 епизода е, а имам чувството, че я изигравах за има-няма 20-30 епизода. В това отношение прилича като един вид интро преди някаква основна история (която се надявам авторът вече да пише. Особено с туиста накрая, някак си се губи желанието за разкостване (може би точно заради него).

Илюстрациите са много добри (Сашо, скъпо ли взема Гошун? )

Като цяло: приятно приключение, на което очаквам продължение.

Както казах , този брой на Призвание Герой е много силен и всички автори са се представили на ниво. Прочетох Петия принц няколко пъти и минах през рзлични варианти за изиграване.

Като цяло историята е интересна, автора се е справил добре с пресъдаването на духа и атмосферата на историята. Разказа има лек стил и носи удоволствие от четенето и играта. От същия автор прочетох и разказа за Сгнарк и камите на дракона в списанието и това затвърди вечатлението ми, че Николай Николов е силен автор и успява добре да се оправя с разкази на подобна тематика в интересен и развлекателен стил. Разказа е наистина добър и има доста варианти, по които можеш да минеш за да стигнеш до успешния край. Литературния стил е силен и като цяло няма бели петна в историята и играта.

Това, което не достига според мен , за да мине този разказ от графа много добър в отличен са две неща. Първо игровата механика е доста простичка и играта ми се струва прекалено лесна. Би доставило по-голямо удоволствие , ако се вкара едно ниво трудност отгоре. Това ще достави по-голямо удоволствие при играта.
Втория проблем е, че разказа, макар и доста интерактивен е прекалено къс (особено при някои от вариантите), а историята свършва неочаквано и стои незавършена. Предполагам, че на автора не му е стигнал обем да се разгърне, но тази книга си струва да се види във вариант 400+ епизода, с усложнена механика и завършен край. Надявам се в бъдеще да виждаме още неща от този автор, защото той има голям потенциал.

Петият Принц Ни връща в духа на 90-те, когато фентъзито бе по-класическо, а по телевизията непрестанно даваха минисериали -арабски филми като "Синът на Пустинята" Огнена Пустиня с Клаудия кардинале и "Реквием за Гренада".

В книгата -игра на Ники Николов има нещо което ми напомни на Конан варварина - поне като Сюжет - И тъй маскирах се като поклонник, ..обаче се оказа, че това е била лесната част.
М-да. Нещата не са такива каквито изглеждат. Ако сте чели Конан Авантюриста и знаете коя е Червената Каня - за момент изпитах Дежа ву в онзи момент, където . Тук се прецаках за втори път - Трябваше да се замисля. Третия път стигнах до правилното решение. Из пазара не съм се мотал, но играта предполага голяма вариативност.

Второ - за илюстрации. Прекрасни. Прекрасни. Прекрасни. Някои тук се изказаха, че били най-хубавите илюстрации в цялата книга. Далеч съм от това мнение, илюстрациите от "Хотелът" също са много хубави, но там темата е по-друга, по хорър, а тук е класическо фентъзи. Несравними са нещата, все едно да сравняваме жираф с тигър и да питаме кое животно е по-хубаво. И двете имат своето очарование. Иначе ако сравняваме с илюстрации от типа на "Зъби" - класическо фентъзи - бих казал че има напредък, детайлите са сериозно пипнати. Което е плюс. Работи се в положителна насока. Самите илюстрации също са опит да бъдем върнати в света на 90-те години с Конан Варварина и арабската тематика

Механиката - заслужава адмирации. Първо кодовите думи са заменени с кодови числа. Това пак улеснява автора, но намалява възможностите за мамене, въпреки че в някои случаи читателя се сеща какво се има предвид. ИМа определени епизоди които са "циклични" - - но като цяло е заложено много на текста. Не крия, че парите и дегизировката също са много важни неща в дневника.
Като слабост отчитам, че не е нужно че авторът е отделил много време на подговката на отвличането, а ако се мине през определени епизоди, няма смисъл изобщо да се мотаеш насам-натам - то става за пет минути аз и вече имах план, което направи мотаенето из града ненужно.
Другата слабост е, че разказа свършва на много неочаквано място???!, надявам се на продължение.

Откъм литература авторът се е справил добре - грамотно, без диалектзми или очевидни съвременни фрази. В случая най-голямата похвала, е че няма какво да се каже за литературата.( Да не дава Господ да коментираме как пише някой.)

сюжет - 6+/6 (сюжета е най-голямото достойнство)
механика 5/6
илюстрации 6/6
литература 6/6

кефометър 5.5/6

Eх, искаше ми се да ми хареса. Даже още преди да го почна го бях обявил за моя фаворит за Златна никса. Дето се вика който не е бил на корицата на Героя той не я е спечелил... Та натоворен с твърде големи очаквания зачетох Петия принц*.

По новата отвърдена оценка за книги игри:
Оформление
Илюстрациите са два мида, тея от Буж - Буж дано си си избал парите които не ти дадоха в списанието, определено вдигаш ниво, но все още имаш на къде да се развиваш, осебено с белите петна между различните локации.
И тея от другия илюстратор, не ми се става пак да проверя името му, да ме извини - анатомията му е много по-силна то на Буж, но това са комиксови картинки без обем същите можем да видим в Асасините, където просто цветът е изтрит. Човекът просто е правил контурите с идеята някой ден някой да ги оцвети и да докара обем в рисунките. Друго което ме подразни е възможността картинките да са живи**, но все пак са останали рамкирани***.
Корицата понеже е към Петия принц ми си видя твърде жълта все дно са надули мастилото твърди много, но от друга страна има елементи които са си лели макар да им липсва блиц. Тук го отдава по-скоро на липсата на цветна проба, ама когато сроковете ни притискат так аса нещата. Останалото оформление си е на ниво.
Литература
Росен е втория човек който ще каже, че аз нямам право да коментирам Литературата. Щеше да е първия, ако говореше за илюстрациите, но в случая говорим за литература. Сюжета ми хареса, има история има сравнително дълъг увод но се преживиява/прочита. иМа твърде много имена коит не значат нищо и не са намесени в сюжета, но пък не е болка за умиране. Хуморът беше... предвидим, да ме прощава Ники****.Чак към края имаше няколко захилвания, но твърде малко като цяло. Всъщност от появяването на принцесата натам, а всички които сме го чели знаем, колко има натам. Обвинявам Юри, че е оставил реверанса от гърба на камила в началото, без да го промени на каквото и да е различно от реверанс, но като цяло други грешки не ми направиха впечатление та поставям висока оценка на литературата.
Игра
Признавам, че го изиграх веднъж и сгънах на едно място, но за щастие пръстът ми държеше последния ату сейф, а и незнайно защо си бях купил наметало, та предполагам че играта като жрец или търговец би имало доста по-добър резултат. За справка три от кодовите числа не ги ползвах никъде - например 200. И като творихме дума за кодови числа, оказва се, че това е второто нещо което не обичам. Мишо ги приложи в Отново заедно и там ми се наложи да си пиша на листче, тока бях ана ръба да почна писане, ама поне бях по-малко числата, та проверих препратките и вядах, че ги нямам. Не мога да помня числа, за разлика то думи и това ме дразни в книгите. Не пиша като играя и ги минавам на веднъж по спомени. Официално обявявам че книга с кодови числа няма да види оценка от мен в тази категория над 3 от тук нататък. Докато разцъквах играта видях доста опции та предполагам има и доста вариации та вероятно играта предлага и доста възможност за преиграване, но не и вазможност за различен финал. Накрая всичко си бибипа биба и това нещото, което най-много не обичам свършва в нищото. Демак Тадо е идно добра начало за епична игра, но... получавате едно добро начало.
Кефометър
В началото споменах, че исках играта да ми хареса исках може би твърде много. Високите очаквания наворахи аграта с високи цили те не бяха достигнати... ех. не ме разбирайте, погрешно с нея си убих известно време но не бе това което очаквах и въпреки изненадат на края тя ма остави с чувството, че трябва да очаквам още нещо...

Оформление ★★★✯☆ 3,5/5
Литература ★★★★✯ 4,5/5
Игра ★★★✯☆ 3,5/5
Кефометър ★★✯☆☆ 2,5/5

*Никсата постъпва умна като плюе по книгите издавани от него.
**Когато излизат от зададената им рамка, за справка корицата на книга 2 от поредицата на Аполо прес.
***Това е в градината на предпечата, коте о можел да прояви малко творчество, а не просто да напляска материала, лош Джордж, лош!
****На три чаши червено съм +допиване на кенче бира.
★☆✯

Чудесна история, с разнообразни варианти за преминаване. Пустиня + Принц + отвлечена Принцеса + Боен турнир + грандиозна измама = С голямо удоволствие се потопих в атмосферата на приказката за този наивен пустиняк
В игрово отношение книгата предлага 3 различни пътя за изиграване, но ах този код 60 - колко пъти умрях от зара...
За съжаление има единствен правилен вариант на изиграване, а това разваля иначе отличното общо впечатление
Надявам се в продължението тази грешка да не бъде допускана!

Купих си книгата Призвание герой от носталгия по детството. Хареса ми! Най много ми хареса този разказ Петият принц. Като че ли се доближаваше до старите книги игри най много. Свеж е и се чете бързо. Препоръчвам го.

Петият принц избрах си войн спечелих турнира , подкупих стражите и натам беше лесно . Хареса ми книгата !

Ще се съглася с преобладаващото мнение - приятно четиво, което не затормозява със сложни схеми или висока трудност. За второто - би ми харесало, ако разказът беше малко по-предизвикателен. Не ми стана съвсем ясно каква е мотивацията на лошата принцеса? Има ли значение дали е първа или втора принцеса в кралството си, ако принцесите не наследяват трона, а са ресурс за женитби с други кралства?

В някои държави принцесите наследяват трона. Например Балкис, принцесата на Йемен, която по-после се омъжила за Соломон. много е важно каква религия изповядва. Изрично бе казано, че принцесата не изповядва религията на Принца, този на исляма - още в увода.

Какъв ислям те гони бре Жоре?