Ранната история на книгите-игри: Няколко нови открития

Винаги е рисково, когато се правят квалификации, че нещо е „първо по рода си“. В това се убедих за пореден път след дълги години, през които вярвах, че съм установил точната хронология на развитието на книгите-игри. Натъкнах се на шокиращо откритие: типична книга-игра, която е публикувана през 40-те години на миналия век, по време, за което досега смятах, че книгите-игри са били само идея, заложена в някои от историите на Хорхе Луис Борхес. Както и за други мои подобни открития, дължа и това на читател на gamebooks.org, който беше така любезен да ми изпрати мейл, че семейството му притежават от много години копие от въпросното заглавие. За мой късмет, успях да се сдобия с екземпляр от книгата от антикварна книжарница в Австралия. Очевидно беше книга-игра.

Публикувана е от W. & A. K. Johnston Limited of Edinburgh and London, и анонсирана като „лабиринт в книжен формат“ и „куклено шоу, в което ти насочваш малките герой и героиня там, където искаш да отидат“. „На лов за съкровище“ („Treasure Hunt”) предизвиква читателя да помогне на брат и сестра, Джон и Дженифър, които са в търсене на замък в английска провинция, за която се твърди, че крие огромно съкровище. Книгата е разделена на 24 епизода, всяка от които се състои от 2 страници: на лявата има текст, написан в трето лице, а на дясната има илюстрация на текущата локация. Всяка илюстрация съдържа стрелки за възможните посоки, в които героите могат да се отправят, а до тях е номера на епизода, на който трябва да се продължи четенето.

Като история тази книга няма какво особено да предложи. Най-вероятно повечето деца от онова време биха предпочели да излязат навън и да преживеят подобни безопасни приключения, пред това да четат за тези на други деца, особено вземайки предвид доста некулминационния (но пък неочакван) край на книгата. Но въпреки доста безинтересната история, като игра книгата е доста изпипана. Илюстрациите към сцените са динамични и разнообразни и успяват да вкарат читателя в света на книгата чрез интересни гледни точки и добре представени локации. Като бонус за играчите, всеки епизод съдържа няколко скрити предмета, които трябва да бъдат открити, а в края на книгата има и кръстословица с неща, свързани с нейния свят. И отгоре на това, на читателя е предоставена цяла страница с предложения за алтернативно изиграване на книгата, като например даване на определен брой точки за преминаване през определени локации или редуване с друг читател, за да се сравни кой ще постигне по-висок резултат. Като цяло това е една впечатляваща книга, съдържаща някои от механиките, които предизвикат бума на книгите-игри десетилетия по-късно, но същевременно предлагаща сама по себе си и няколко новаторски дори и за днешни времена идеи.

Лесно може да се потвърди, че „На лов за съкровище“ е „истинска“ книга-игра – и то доста хитра такава – но за останалите неща свързани с нея не можем да бъдем така категорични. Първият въпрос, който изниква, е „Кога е публикувана?“. За съжаление, в книгата не е посочена година, но в Британския библиотечен каталог се твърди, че книгата е публикувана през 1945 г., а на моя екземпляр има посвещение за Коледата на 1950 г. С оглед на това може да се твърди, че книгата е излязла в края на 40-те или през 1950 г.

Следващият съществен въпрос е „Кой е авторът ѝ?“. Отново, отговорът не може да бъде категоричен. За автор е посочен Alan George и всички илюстрации в нея съдържат инициалите AG. Името му на корицата е в кавички, което предполага, че е псевдоним. Още веднъж Британския библиотечен каталог твърди, че този “Alan George” e генерал-майор Alan George Bingham Buchanan. Генерал-майорът написва през 1947 г. книга, озаглавена „В търсене на града: поклонничеството от генерал-майор“ /Seeking a City: A Pilgrimage by a Major-Generеl/. Тази книга, на чиято корица също е посочен „Alan George” като автор, е хем автобиографична, хем на религиозна тематика, а биографичните данни в нея пряко я свързват с този Buchanan. Но пък определено не е книга-игра и няма нищо общо с „На лов за съкровище“. Общият псевдоним „Alan George” и публикации през 40-те предполагат, че авторът ѝ е същият като на „На лов за съкровище“, но пък е доста изненадващо книга-игра да бъде написана от британски генерал-майор, точно след края на Втората световна война. От друга страна пък изпипаните от към детайлност илюстрации, както и механиката ѝ, не са напълно несъвместими с инженерното образование на Buchanan, което е намерило своето приложение по време на военната му служба. Въпросът за авторството става по-заплетен и от посочената в книгата за редактор Susan French. Името Susan French се свързва с годишните сборници на вестник „Дейли мейл“ от онова време и също би могло да бъде псевдоним, но както и при Alan George не може да се каже дали е просто съвпадение (въпреки че още веднъж Британския библиотечен каталог е категоричен, че това е именно Susan French от вестник „Дейли мейл“).

Ясно е само, че въпросът за авторството води до нови въпроси. Какво е свързвало автор и редактор? Дали има някъде друго доказателство, което да потвърди или да опровергае идентифицирането на създателите на книгата? Дали няма някакъв военен тренировъчен наръчник, от който да са вдъхновени механиките на книга-игра? Може ли да има други интерактивни изненади, скрити в годишните детски сборници на „Дейли мейл“ от този период!

Има един въпрос, на който „На лов за съкровище“ може би дава отговор: „Какво е вдъхновило Tracker Books, най-ранната поредица книги-игри, издадена в периода 1972-1980?“. Тази поредица, публикувана във Великобритания от Transworld, е сама по себе си мистерия, тъй като не се вписва в хронологията на развитието на книгите-игри. Подчертано визуалният характер на книгите от нея, състоящи се от от секции от по две страници, всяка с текст и илюстрация, се отличава от последващите книги-игри. Но пък този дизайн е напълно идентичен с този на „На лов за съкровище“ и изглежда вероятно , че именно „На лов за съкровище“ е послужила за вдъхновение на тази пионерска поредица.

И за да не задълбаваме прекалено по всички детайли за произхода на „На лов за съкровище“, трябва да направим едно кратко пътешествие само 2000 години назад във времето (плюс-минус един век), където ни очаква друга изненада. През 2011 г. в академичната си монография „Илиада накратко: Визуализация на епичността в Tabulae Iliacae“ Майкъл Скуайър прави подробен анализ на Tabulae Iliacae – римски мраморни плочки, създадени между 100 г. пр. Хр. И 100 г. сл. Хр., които съдържат текстове и изображения от гръцката и римската митологии. В една от главите, озаглавена „Избери своето приключение“, при проучването на илюстрациите отделно от текста, развива теорията, че подредбата им би могла да е всъщност отражение на едно по-различно разбиране как трябва да си взаимодействат текст и изображение. Той също така твърди, че в тяхната разбърканост и сложност има игрови елемент (подобно на детските английски книжки от поредицата „Къде е Уоли/Уолдо“) и представят информацията в нелинеен вид. Скуайър не твърди, че е открил книга-игра на 2000 години, но теориите му са като напомняне, че необикновеността на книгите-игри се дължи от части на съвременните очаквания за линейност на книгите, а тези очаквания не винаги са били така силни, както през 20 век, когато е възхода на интерактивните книги. Би било интересно дали сега, в интернет епохата, която отново промени очакванията за линейност, начинът ни на приемане на литературата може да се върне към един по-ранен стадий. Но това е тема, подходяща за друга статия. За момента, може да заключим просто, че няма нищо ново под слънцето.

Ако някой може да хвърли още светлина върху мистериите, засегнати в тази статия, ще бъдем много благодарни и ще се радваме да я споделите с нас.

Превод: nixata