Какво е книга-игра?

Какво са книгите-игри?

Вероятно повечето от вас знаят добре какво стои зад това словосъчетание, но за други представата е мътна и може би клони към „Абе, нещо там за децата, с лабиринти и кръстословици”. Истината е, че тепърва започваме да назряваме като общество за това, че „игрите” в подходящата им форма развиват мисленето и доставят удоволствие на хора от всякаква възраст, а не са само хлапашко занимание.

Та, книга-игра – това е литературна форма, в която пред читателя се поставят значими избори и в зависимост от решенията му сюжетът се развива и завършва по различен начин. Тоест, за да можем да определим нещо като книга-игра, в най-общи линии това трябва да е художествена литература (роман, новела, повест, разказ - без значение, дори сме виждали и интерактивни стихотворения) и да има игра, т.е. избори и игрални механики, в следствие от които да има възможност за различни резултатии и в контекста на книгите това е разлика в повествованието, в сюжета.

Книгите-игри придобиват популярността си като приключения за ролеви игри и почти винаги читателят се отъждествява с лирическия „аз”. Така той поема контрол над главния герой на приключението, което ни навежда на следващия важен въпрос:

Как се четат/играят?

Самите книги-игри са разделени на глави (наричани епизоди), обикновено много на брой и кратки. Те не се четат един след друг, като при нормална книга. Избори какво да направи героят се дават в края на някои от епизодите, например:

„Ако искаш да приближиш непознатия и да го заговориш > Иди на 123; Ако предпочиташ да залегнеш в снега с надеждата, че не те е забелязал > Иди на 223”.

В зависимост от решението, което читателят вземе, той продължава да чете на посочен друг епизод. Това е основата на жанра и много книги-игри имат само тази игрална „механика” в тях – такава е популярната в САЩ поредица „Избери своето приключение” (Choose your own adventure) и дори в тази проста и достъпна за всички форма успяват да обедният магията на четенето с възможността да си част от приключението, което те кара да четеш с още повече внимание, интерес и въображение.

Към тази проста формула често се добавят други механики, например зарове и шанс, логически загадки, дневник на приключението, избор и развиване на умения и показатели на героя, предмети, кодови думи, движение по карта и какво ли още не, като у нас в края на 90-те дори стана популярен специфичен хибрид между книгите-игри и настолните игри, наричан „страт” (от „стратегическа книга-игра”).

За кого са подходящи?

Вярно е, че книгите-игри от миналия век не само в България, но и по целия свят, бяха основно ориентирани към детска и юношеска аудитория. В последните години обаче се наблюдава тяхното възраждане именно от тези вече пораснали деца, които са отраснали с тези книги. Зародилата се „нова вълна” до голяма степен е ориентирана към фенове на жанра, които сега са на зряла възраст. В България това явление започна през 2011-а година и в момента можем да се наслаждаваме на изключително разнообразие – от „Голямото приключение на малкото таласъмче” на Никола Райков за възраст 3-8 години (с която той съвсем наскоро спечели призът най-добър детски фантаст за 2013-та и номинация за Еврокон), през класическите героични приключения за юноши, до преводния ужас в Лъвкрафтски стил „Съновидение” на Емануел Керо и историческия интерактивен роман „Калоян и Златният печат” на Георги Караджов.

Има ли ги у нас?

След падането на комунизма у нас излязоха над 250 книги-игри във впечатляващи тиражи, много от които от български автори, което прави българския най-популярен език за жанра след английския и може би френския. Сега всяка следваща година тук излизат повече и по-добри книги-игри, а наскоро бяха преведени и три от най-популярнтите западни заглавия. Онлайн можете да намерите много от новите и старите заглавия безплатно, а ако ползвате телефон с Android OS, можете да намерите и дузина, направени на приложения.

Книги-игри или компютърните игри да избера?

След залезът на жанра стана популярно мнението, че книгите-игри са загубили своя смисъл при достъпността на компютърните такива. Истината е, че съпоставката между книги-игри и компютърни игри е точно като тази между книги и филми – в едното въображението на читателя само рисува картините в главата му, а в другото те са представени наготово. Няма „по-добро“ в случая и едното не би могло да замести другото. Истината е, че повечето почитатели на интерактивната литература обичат и компютърни, и настолни, и ролеви игри. Но ако сте от хората, които освен на добър филм биха се насладили на добра книга, то не виждам защо след поредния следобед на Skyrim или Dota 2 да не се насладите на приятна вечер с книга-игра в ръка.