Тъмното десетилетие и новото начало на книгите-игри
Как си отиде старата вълна на книгите-игри, как се появи новата и какво се случи в помеждутъка.
( Обновена 2021 г.; Първоначално публикувана в PC Mania )
След бурното развитие на книгите-игри в средата на 90-те, през 98-ма качеството им започна стремглаво да пада, а заедно с него и популярността им. Нови издателства и автори потърсиха място в така добре продаващия се жанр – говори се дори за тиражи от 50 000 на някои от книгите, а 20-30 000 са реални извадки от декларираните тиражи на немалко заглавия. След един момент феновете бяха затрупани с некачествени предложения, а дори най-признатите автори започнаха да предоставят по-слаби книги-игри, притиснати от срокове и без да минават през редакция и тест.
Мнозина посочват и навлизането на компютърните игри като сериозен фактор за замирането на жанра и той несъмнено е такъв. Колкото по-голямо е разнообразието на забавленията, толкова по-малко време има човек за всяко от тях, а компютърните игри отвориха един изумителен, необятен и невиждан свят за тогавашното поколение.
Фактори са несъмнено хиперинфлацията (96-97 год.) и тежката икономическа ситуация - Виденовата зима и ниската покупателна способност на хората. Ясно е, че когато трябва да броят стотинките си за хляб, разходите за неща като книги са едни от първите, които премахват. Трудно е да сложиш и корична цена на продукт в такива условия, защото на следващия ден съответната сума ще е на практика жълти стотинки.
В тези последни години се наблегна сериозно на издаването на стратовете, което не се понрави на много от феновете. Като цяло, това бяха "настолни игри за бедни" с хартиени компоненти, правила, написани без нужния опит и време, нито подкрепа от тестъри или редактори или адекватни средства за качествена реализация на тези мащабни идеи. Най-често се опитваха да стъпят без никаква свян на някоя популярна филмова поредица. Много от тях показваха потенциал поради несъмнения и доказан талант и креативност на авторите им, но за играенето дори на най-сполучливите беше нужно играчите да си доизмислят правила и да коригират с голямо търпение множество грешки и пропуски.
Така или иначе, пълният крах на интерактивната литература у нас стана факт, напълно завършен от предприетата тактика „жътва” на издателствата – усетили стръмния наклон надолу, те започнаха да издават възможно най-бързо всичко, което им беше в обсега, за да могат да доизстискат каквото могат от пресъхващия пазар. Макар и върл фен на интерактивната литература дотогава, лично аз спрях да колекционирам книги-игри в края на 1997 г. и пропуснах много от изданията от 98 и 99 год., тъй като качеството още през 97 год. беше се запътило стремглаво към дъното. Оказа се, че точно това се е случило с голяма част от феновете.
Неигруеми системи на книги-игри, счупени препратки, нескопосани корици, често колажи от откраднати постери (допълнително фрустриращо предвид това, че сред издателите са едни от най-добрите български художници, които доказано могат с малко труд и желание да направят чудесни корици), слаба литература и претупана работа във всяко отношение - това резюмира нивото на предлаганите книги-игри в края на старата вълна, макар несъмнено да има попадения и от този период. От дистанцията на времето е лесно да се види, че вместо да направят опити за съживяването на жанра, издателите практически го доизстискаха и умъртвиха. Изчезването на книгите-игри в България настъпи дори по-рязко от появата им и остави "лош вкус" в главите на всички, които ги четяха, трайно увреждайки представата за това какво е интерактивна литература. Най-любимите ни издатели, благодарение на които тя получи такава популярност у нас, забиха последните пирони в нейния ковчег.
През 1999 г. излязоха само четири книги-игри и пет страта. През 2000 г. - "Служба звездни куриери" и "Невидимата армия". 2001 г. беше ужасяваща със "Звездни вълци" и "Маймуни срещу динозаври", след което се стигна до някак си блаженно с оглед на агонията затишие. То продължи цяло десетилетие, през което излязоха само две книги-игри и то без да добият каквато и да е популярност – през 2004-та Блонд и Уейн издадоха „Коприна в нощта”, известна като „тетрадката” поради обема и вида си, и „Ромски лабиринт”, която и в момента много от феновете се страхуват да прочетат.
Често когато изглежда, че всичко е приключено, се появява някой заблуден ентусиаст, който да реши, че така не може. Този път по някаква случайност този ентусиаст бях аз. Завърших работата по книгата си „Котаракът и Черният Нарцис” в средата на 2010-та, след което се заех с непосилната задача да се свържа с двадесетте най-сериозни български издателства, които имат интерес към фантастиката или детската литература (макар книгата да се цели в една идея по-зряла аудитория, а именно старите фенове на жанра, които вече са значително одъртяли, че и малки фенчета щъкат покрай повечето от тях). Повечето от тях дори не ми отговориха, а останалите поясниха, че въобще с български автори не се занимават и нямат екипи за издаването на български книги, освен ако не става въпрос за биография на Лили Иванова или Слави Трифонов.
Още няколко месеца по-късно реших, че ще се справя и без тях, та седнах и прочетох каквото успях да намеря за книгоиздаването. Стиснах зъби, изстисках джобове и така книгата най-сетне видя бял свят през март, 2011-та. В същия този момент по щастливо стечение на обстоятелствата двама други ентусиасти, Вилиан и Ян, бяха направили сайт и форум за книгите-игри на 90-те, а доказалият се от 90-те автор Ейдриън Уейн не закъсня да се включи, като издаде първо „Асасините на Персия”, а през 2012-та и „Патрул за Ада: 2в1” (бел. 2021 г. - в последствие от Блонд излязоха хитовите "Българ" 1 и 2). Та така, четиримата обединихме усилия да възкресим книгите-игри у нас. В помощ се притекоха десетки, дори стотици фенове, които и сега допринасят по всевъзможни начини и без тях нямаше да стигнем абсолютно до никъде. Дори на инициативен принцип се събраха пари за издаването на „Карибски вълни” на Недялко Петров (бел. 2021 г. което даде началото на "списание към Knigi-igri.net", до момента с 15 издадени броя) и все още чаканата нова книга-игра на Майкъл Майндкрайм със рекордните за подобни инициативи у нас събрани 6000 лева (бел. 2021 г. - добре де, не всичко се реализира... все още я чакаме).
Много хора от така създалата се общност започнаха и да пишат, а резултатите на някои от тях не отстъпват по качество дори на любими заглавия от 90-те. Покрай това реших, че тези момчета трябва да имат по-добри условия да изкарат творбите си на бял свят, която аз нямах, събрах всичко необходимо за един книгоиздателски екип (за мое щастие много кадърни хора откликнаха и се включиха) и заедно с тях създадохме ядрото на сборника „Призвание герой”, първи брой от който можете да намерите по книжарниците. Това периодично издание ще дава поле за изява на най-добрите автори на кратки книги-игри у нас и вече подготвяме неговия втори брой (бел. 2021 г. - а сега, десети) и сме обявили конкурса за набиране на произведения, в който всеки може да участва. (бел. 2021 г. В сборниците до момента са публикувани 27 творби на 18 автора, две от които победители в ежегодните награди "Златна никса", 22 от 24 класирали се в горната половина.)
Междувременно се очаква излизането на още няколко книги-игри, една от която на историческа тематика (разказва за управлението на цар Калоян) в няколко тома на Джордж Блекбък, автора на „Футболмания” (бел. 2021 г. - "Калоян и златният печат", най-добра книга-игра за 2013 г.). Аз подготвям и „Котарака и Абаносовия дракон” (бел. 2021 г. - най-добра книга-игра за 2016 г., излязла със солидно закъснение), а се очакват още няколко заглавия до края на годината и дори една нова форма – приказка-игра, изцяло цветна и илюстрирана, насочена към най-малките читатели (бел. 2021 г. - "Голямото приключение на малкото таласъмче" старта на феноменално успешните, многократно награждавани и издадени и в други държави приказки-игри на Никола Райков). За нея с удоволствие ще ви разкажа повече при излизането ѝ.
И така, оттук се очертава жанра да върви все нагоре в близко бъдеще, а ако вие сте стари негови фенове, връщайте се на борда незабавно! Ако пък не сте се потопили досега в магията на интерактивната литература, крайно време е да го направите, ще видите, че тази литературно-игрална форма си има своя чар.
Приятно четене, и, както казва един приятел (бел. 2021 г. - в последствие доказал се като един от големите дейци на новата вълна, Спасимир Игнатов), „Игрите с вас”!
Прочети обзорните статии за събитията през годините от новата вълна:
За автора на статията
