Книгите-игри в Испания

Здравейте от Испания, български приятели на книгите-игри! Казвам се Пабло Мартинез и съм начинаещ автор и почитател на книгите-игри и интерактивната литература. Искам да ви разкажа за книгите-игри в моята страна и както при всички дълги истории, празната страница е плашеща и носи море от колебания. Откъде ли да започна?

От началото, че откъде другаде?

80-те и 90-те години на миналия век. Началото.

Първата поредица книги-игри в Испания бяха, разбира се, ветераните в медията – „Избери своето приключение” (“Elige tu propia aventura”), по-конкретно „Пещерата на времето” (“La cueva del tiempo”) на Едуард Пакърд (Edward Packard) и Пол Гранджър (Paul Granger). Тази поредица е една от най-успешните в Испания за всички времена и все още олицетворява представата за интерактивна литература за хората, чието детство е било през 80-те. Между 1983-та и 1998-ма на испански са публикувани поне 90 заглавия от поредицата, 78 на каталонски и 12 на баски – три от основните езици в Испания.

Макар това да е най-успешната поредица, далеч не е единствената. Възползвайки се от успеха й, много други издатели превеждат и издават други добре познати серии: „Самотния вълк” ("Lobo Solitario" / “Lone Wolf”), „В търсене на Граала” ("La búsqueda del Grial" / „Grail Quest”), “Приключение безкрай” ("Aventura sin Fín"/"Endless Quest"), „Битки Безброй” ("Lucha Ficción") и много други, разпалили въображението на цяло поколение тийнейджъри. Очевидно е, че при такава благодатна почва, много испански автори биха се пробвали в тази медия, нали така?

Въпреки това, повечето издатели в Испания по това време нямат особено желание да рискуват. Затова те по-скоро предпочитат да превеждат доказали се поредици и дори когато се решават да издадат някой испанец, търсят простата механика на „Избери своето приключение” – само избори в края на епизодите, без игрална система, без експериментиране с по-сложни механики.

Дори и в тази ситуация, някои испански поредици се реализират с повече или по-малко успех:

• "Мултиприключение" (“Multiaventura”) е вероятно най-успешната испанска поредица, издадена и в Южна Америка. В общи линии това е поредица като „ИСП”, без игрална система. Илюстрациите са най-силната й страна, а в литературно отношение е на съвсем базово ниво. Известният фантаст Carlos Saiz Cidoncha е автор на някои от най-добрите заглавия.
• "S.O.S., твоята приключенска книга-игра" (“S.O.S., tu libro juego de aventuras”), учудващо дълга поредица (28 заглавия между 1985-та и 1988-ма), за които се затрудняваме да намерим информация. Отново като „ИСП”, но с използването на зарове при някои избори.
• “Ти си пазителят на животните” (“Tú eres quien defiende a los animales”), ориентирана към съвсем детска публика и с екологична насоченост. Книгите са по около 80 страници. The five book of "Пътешествие във времето" (“Viaje en el tiempo”), от която са издадени само 2 заглавия през 1985, преиздадени 20 години по-късно в Чили!



• И може би най-доброто от този период, поредица, ориентирана към зряла публика: „Барселона, пълна дискретност” (“Barcelona, máxima discreción”). Тя е в жанра ноар, писана от някои известни за времето си автори, като Jaume Ribera. Това са най-добрите книги-игри от този списък и макар да не експериментират с механиките (отново „ИСП” моделът), правят го с тематиката и разглеждат някои по-зрели теми. За съжаление излизат само 5 заглавия, преди да се сложи край на поредицата.

И това са всички! Освен тези са издадени и други на испански, но от северно/южноамерикански автори, например поредицата “Vidaventura” (Мексико). Най-странното е, че всички тези поредици са излезли през 80-те. През 90-те, може би поради спорния успех на испанските автори, излизат само преводни заглавия.

В края на 90-те, пренасищането на пазара и/или повишената достъпност на компютрите довеждат до загуба на интерес от читателите и на практика край на издаването на книги-игри.

Възраждането през първото десетилетие на новия век

С началото на новия век се правят опити за съживяване на жанра. Преиздават се стари заглавия и се правят други опити, които не водят до значим обем публикации, но дават добър тласък на тази изчезваща медия. За първи път се появява такъв интерес към местните автори, какъвто например към „Битки безброй” и „В търсене на Граала”. Новите издадени книги-игри имат по-зрели теми и са по-близки до ролевите игри.

Струва си да се споменат заглавия като тези на Ricard Ibáñez (автор на ролевата игра “Akelarre”) и José Luis López Morales, с неговата поредица „Легенда на елфите” (“Leyenda Élfica”), четири книги класическо фентъзи, и поредицата „Жаргон” ("Slang"), в която се осмелява да разказва полицейски истории за възрастни, пълни с дрога, насилие и корупция.

Настоящето

Книгите-игри се възраждат както в целия свят, така и в Испания. И макар да изглежда иначе, не привличат само стари читатели, подтикнати от носталгия, а и по-млади. Затова издатели като Hidra и Alfasur имат успех със заглавия, предназначени за деца между 9 и 12.

Но по всичко личи, че читателите са вече по-широка група. Издатели като Erotic Appetite правят еротични книги-игри, а други като Blackie Books и Grup62 издават книги-игри за възрастни.

Особеност на този период е успехът на краудфъндинга (групово финансиране). Издатели като Suseya откриват, че интересът към жанра расте, с двете успешно издадените по този начин заглавия, „Оспорено наследство” (“Una herencia disputada”), ужас в стила на Лъвкрафт, и “Пътя към славата”, която разказва за приключенията на рок певец.

И, как иначе, книгите-игри в цифров формат. Каталонската компания “Cubus Games” потвърждава успеха на своите публикации, а други като "Ecnaris Games" също се опитват.

А оттук накъде?

Бъдещето предстои да бъде написано, естествено, но вече се усеща възкръсването на медията. Има интерес към това да си протагониста в историята, да се експериментира с жанрове и механики, да се намерят нови начини тези експерименти да достигат до публиката.

В резултат на това Jacobo Feijóo и Fernando Lafuente, двама автори на книги-игри, основават специализирания сайт www.librojuegos.org, с намерението да обединят почитателите. Повяват се спонтанно нови инициативи, конкурси за книги-игри като този в “Ojo al Dado” и най-накрая се появява и първото сдружение за книги-игри и интерактивна литература, “Dédalo”, второ в света само след вашето собствено в България.

Няма много какво друго да се каже! Надявам се да не съм разтеглил много темата и че разказът ми за книгите-игри в Испания ви е бил интересен. И наистина се надявам на по-активна комуникация между двете общности. Що се отнася до мен, умирам от нетърпение да прочета и да се насладя на малко български книги-игри :)

Нека заровете винаги се завъртат във ваша полза! Голяма прегръдка от Испания!