Интервю с Александра Видра: Между цветята, феите и уликите

Разговаряме с Александра Видра за вдъхновенията, митологията и бъдещите ѝ планове.

1. Разкажи ни малко за себе си и за своето творчество.

През деня пиша скучна документация за програмисти, а през нощта – магически детективски истории. Тъй като самата аз известно време съм работила като програмист, мога да „сглобявам“ игри на коляно. И понеже през по-голямата част от живота си пиша, тези игри са основно текстови. „Лед и цвете“ беше адаптирана към книга-игра от текстов куест. Мисля, че това си личи по сложните условия с ключови думи.

2. „Лед и цвете“ получи много награди от руската общност. Можеш ли да ни ориентираш какви са те?

Това са местни награди на две платформи за интерактивна литература. „Лед и цвете“ беше написано за конкурс на тема романтика по случай Свети Валентин в общността на приложението „Текстови куестове“. Там зае трето място. Първото и второто заслужено отидоха при творбите на неподражаемата авторка Sincerely.

След това пренесох „Лед и цвете“ в платформата „КуестБук“ и съвсем неочаквано спечелих злато в номинациите „Игра на сезона Пролет 2023“, „Най-добър геймплей 2023“, „Най-добър сюжет 2023“ и „Игра на годината 2023“.

3. Заиграваш ли се с имената на героите в „Лед и цвете“? Доктор Мелтинг („Топящият се“) е очевиден, но името Гуен означава „бяла/чиста“, а Камрин (идвайки от и галското „крив нос“) може би е намек за нейния силен и неуморим характер?

Не мога да гарантирам за достоверността на източника, но взех тези имена от келтски справочник, според който Камрин означава „свободолюбива“, а Гуен — „благородна“. Разбира се, в случая с Гуен значението за чистота и белота също натежа при избора. А фамилията Алвин означава „благороден приятел“ или „приятел на елфите“. Историята мълчи за това как са се запознали родителите на момичетата, но определено не е минало без някой подвиг в полза на вълшебните създания.

4. Струва ни се, че се прокрадват паралели между двете сестри в „Лед и цвете“ и анимацията „Замръзналото кралство“ (Frozen). Също така в интервюта споменаваш, че си фенка на Филип Пулман и „Световете на Крестоманси“ на Даяна Уин Джоунс. Кои филми, книги, музика (може би Madonna - Frozen?) или игри те вдъхновиха за този свят и сюжет?

Спомням си смътно сюжета на филмчето, с изключение на това, че Елза владееше студа. Не мисля, че е възможно да напишеш нещо за замръзващи сърца и да не те асоциират с него.

Даяна Джоунс е моят творчески и морален ориентир и съзнателно исках да създам в „Лед и цвете“ атмосфера, близка до нейната. Смятам, че успях, и то не само в това произведение. Бих характеризирала тази атмосфера така: органично преплитане на магията с бита и културата. Джоунс е създала романи в много различни светове, но за всички тях е характерно това преплитане.

Освен това, при изграждането на собствения ми свят използвах същия подход като нея: страните в този свят съответстват на определени реални народи и култури. Това е по-надеждно и реалистично, отколкото да си измисляш неща „от нулата“ и да се опитваш да ги напаснеш към сложните закони на общественото развитие. На „Лед и цвете“ се падна Викторианска Англия и следи от келтски и ирландски митове.

5. Изкушаваше ли се да включиш елементи от митове и приказки за Снежната кралица? Стори ни се, че в сюжета има препратки към митовете за селките (selkie) – приказни красавици, които губят магическите си сили, ако свалят тюленовата си кожа, обикновено жертвайки ги заради романтична връзка.

Смятате, че Гуен прилича на кралица? Тя е цветарка!

А селките, разбира се, правилно сте ги разпознали. Фактът, че феите не понасят желязо, също е взет от класическите митове.

6. Могла си да оставиш сюжета само на ниво отношения с двете сестри и алхимия, но си решила да добавиш семейната драма на Алвин и дългосрочните последствия за героите. Какво те подтикна да представиш историята именно в такава светлина?

Отношенията не съществуват във вакуум. Нямах за цел да пиша симулатор на романтични срещи. Въпреки че първоначалната идея беше „размразяването“ на Гуен, смятам за „правилен“ финал за Шон този в „Дяволче от табакера“, в който отношенията са проверени от изпитанията на времето и съвместните приключения.

Освен това, каквото и да пиша, в крайна сметка винаги се получава нещо детективско, примесено с магия. Явно на мозъка ми му е много скучно без събиране на улики и разплитане на съмнителни ситуации.

7. Пътят на Шон като ученик и академик ни изглежда много близък до това, което човек преживява в реалния живот: да се посветиш на науката (с успех или не) и евентуално да започнеш романтична връзка. Има ли реални събития или хора, които са намерили отражение в „Лед и цвете“?

Не, няма такива. Но се радвам, че историята изглежда реалистична.

8. Какво послужи за вдъхновение за магията на цветята?

Концепцията за магията в моя свят е, че вълшебните народи имат източник на сили. Очевидно е, че за една фея това трябва да е цвете. Дори Тинкърбел посипваше децата с прашец.

Между другото, феите и порталите в частност ми създадоха много главоболия: изключително трудно е да се спази политическият баланс в свят, където, за да превземеш чужда територия, е достатъчно да преведеш войските си през една картина.

9. Имаше ли идеи, които искаше да включиш в „Лед и цвете“, но по една или друга причина не влязоха във финалната версия? Може би някоя механика с алхимични рецепти?

Да, първоначално исках да акцентирам повече върху алхимията, но тя се оказа излишна за историята. Освен това исках да направя повече сцени на ухажване на Гуен, но не съумях да ги обоснова. Лесно е да обичаш красива и хладна девойка от разстояние, но безразлична ледена буца отблизо – съвсем не е.

Впрочем, с това е свързан един забавен случай. Един от читателите беше изключително огорчен и възмутен, че Гуен се обижда и отхвърля Шон, ако ѝ подари рокля с воали. Но, наистина, на какво се надява едно момче, когато купува подарък на момиче, опирайки се на детските ѝ вкусове?

10. Ако не се лъжем, имаш роман в същия свят – „Песента на драконовата кост“ (том 1), където главната героиня е Замръзнала и където са представени други видове магия. Освен тази книга и нейното възможно продължение, планираш ли да пишеш още книги-игри в този или друг свят?

Както вече казах, замислила съм свят, в който различните страни съответстват на различни култури. Един от конфликтите в „Песента на драконовата кост“ е сблъсъкът на свободните племена (събирателен образ на коренното население на Северна Америка и империята на инките) и хората на султана (събирателен образ на Османската империя). Възнамерявам да изпълвам този свят с нови истории. Напълно вероятно е някои от тях да бъдат във формат на книги-игри.

Търся по-широка аудитория и затова искам да се фокусирам върху линейното повествование. Книгите-игри имат своя публика, ала тя е по-малка, а и създаването им изисква по-голяма инвестиция на време и сили.

Благодарим на Александра Видра за интервюто!