Интервю със Джордж М. Джордж

Вилорп: Замислял ли се се за страт в света на „Господаря на Мрака” и „Древното зло”? Стратове „поръчкови” ли бяха или по идеи на авторите? В Джонга имаше едно много хубаво разказче-повест което настина ме накара да се вживея във света и честно казано Белия лъв си ме плашеше. Та дали като част то новата вълна предвижваш други такива хубави лирични отклонения от игрите? Ако се хванем да изчопкаме грешките във Виртуална полиция, ще ни зарадваш ли със „Виртуален полицейски сборник”?

ГМ: 1. Не не се е замисляла такава стратегия. Те си бяха "игри на Плеяда".
2. Тоя въпрос не ми е много ясен. Какво имаш предеид под "поръчкови"? Ако се отнася до темите - да, даваха ни преложения, какво според издателството ще се продава. Никой не ни е налагал какво да пишем... обаче веднага си признавам, че поне аз направих няколко неща без да съм много запален по сюжета. Предложиха ми и аз се съгласих... май бях станал прекалено самоуверен... знам ли
3. Ами честно казано не знам... аз не съм много добър в "литературата" като се "вдъхновя" пиша прекалено патетично, после когато корегирам и става все по-зле.
4. Това много искам да го направя. Само ми намерете текстовете, че не ги пазя и казвайте какво да поправям и допълвам.

invincible: Джордж, ти каква литература харесваш? Кои са книгите, които са ти направили най-силно впечатление? И в последно време какво си чел? За художествена литература говоря.

ГМ: По-лесно и по-кратко ще е да отговоря какво не харесвам. Не харесвам така наречените "розови романи", не харесвам съвременната тенценция да се пишат "книги разкрития за тайни общества", които всъщност са само глупости, не харесвам истории за "нещастните добри вампири, които лошите хора преследват само от злоба". Сущо така не обичам да чета дебели многотомници, в които непрекъснато се преразказва какво се е случило до момента. Най-много си падам по фантастика и фентази - това напоследък много се преплете и също почва да не ми харесва.
Какво чета: Аз имам лошия навик да чета няколко книги едновременно и да препрочитам периодично това, което ми е харесало. В момента около леглото (чета легнал, друг лош навик) се мотаят "Пиратите" на Х. Нойкирхен, тритомника "Корабите" на Чони Чонев, "Операция Фулър" - Калин Цачев, "То" - Стивън Кинг.

Stalk: Тъй като тези дни изчетох Легионът На Отмъстителите ( навремето я бях пропуснал) и ми хареса. Доста добра книжка, според мен. Понеже ми се стори, че е замислено нейно продължение, защото така и не бе открита и нападната планетата на Риароните, а в края на книгата пишеше, че това ще бъде съществената битка и че не съм напълно победил.
Искам да питам дали тази книга има продължение (и ако има кое е то), замисляно ли е такова и ако няма, би ли го направил сега?

ГМ: Честно казано нямам готово продължение. Края беше оставен "отворен" ако книгата се хареса и ако обстоятелствата са подходящи да направя още поне една книжка. Нещата се развиха така, че в ИК Астрала се ориентирах към други теми и на "Легионът..." не му дойде редът. Лично аз много си падам по тоя тип "научна фантастика" и с удоволствие бих направил игра на подобна тема. Няма обаче да бъде истинско продължение на "Легионът..." - освен като най-обща история. Нямам оригиналните картинки, а без тях книгата няма да е същата. Отделно непрекъснато ме обвиняват, че хем съм взаимствал историята от "Звездни войни" и хем не съм използвал "автентичната" терминология. Освен това няма свободно време за писане. Отвикнал съм и върви трудно.

Nichy: Как всъщност стигна до писането на книги- игри? Струва ми се, че вече знам историите на всички автори, само твоята ми се губи все още.

ГМ: Нека това което ще кажа не прозвучи като бъзик. Значи стана така... бях тръгнал на среща с едно момиче и толкова се унесох в мечти, че вместо при момичето стигнах до офиса на Плеяда. Там седят значи двама... гледат уж благо... ама тръпки да те побият. Влизам аз и единия пита:
- Носиш ли я?
- Какво да нося - учудих се аз.
Другият ме погледа, подсмива се и казва:
- Тоя е дошъл за аванс. Дай му там няколко хилядарки и да се маха. И следващия път искаме да носиш книгата!
Ами аз какво да направя. Взех парите и за да не ме помислят за мошенник написах "Господаря на Мрака". И като се почна едно писане... още не мога да се съвзема. След всяка книга казвам на издателите:
- Не мога да пиша, бе хора! Това беше за последно.
- Добре де, разбрах - отвръща поредния издател - искаш още пари! Хайде от мен да мине ама да знаеш, че даже Уейн и Майкъл заедно не взимат толкова. Ще платим и тоя път обаче не прекалявай!

illithid: Джордж, провокиран от коментара ти за "Асасините на Персия", искам да те попитам каква точно е твоята роля по отпечатването на книгата и оформлението й?

ГМ: Средно малка, поддържаща роля  Насочих Уейн към печатница, с която работя и направих предпечата. Оформих корицата във вид разбираем за печатарска техника, което значи, че нагласих цветовете така като ги искаше Уейн, вкарах я в точен формат(+наддаването за рязане), направих задната корица и гръбчето. Направих формата за частичния лак. Обработих малко картинките и страниранирах тялото на книгата, това значи че подредих текста, илюстрациите, таблиците и зарчетата по модела на Уейн.

dannybg: Понеже съм фен на стратовете ти, както и на Върдж, бих искал да ви попитам очакват ли се нови стратове тази или другата година? Благодаря за вниманието!

ГМ: Тази година няма да има, няма вече за кога да се прави. По-късно... незнам съмнява ме... излизат доста скъпо, а и не са това, което трябваше да бъдат. Ако се направи "страт" ще бъде съвсем различен от познатите до сега.

Рони# Мейдей: Джордж, в едно мини интервю казваш, че има много талантливи момчета от втората вълна. Явно няма дами. Колко са момчетата?

Това е филмчето в началото на сайта. Общия въпрос беше, как се казвам, с кой псевдоним съм писъл и какво мисля за възраждането на жанра: Казах: "Казвам се... бля- бля-бля... прави много силен опит да с възроди бля-бля... има писатели, талантливи момчета са... бля-бля-бля" Във втората вълна за сега има само две момчета, въпреки че едното е малко "попрезряло момче". Тези, които са издали книга - аТоро и Уейн, Блонд участва много задкулисно. Не включих Елена, Любо и моя милост, които заявихме, че ще пишем защото сме "старите балерини от новата вълна"... така ни определиха във форума пък и още нищо не сме написали. Не включих и тези които имате намерение да пишете, но още се "скатавате" и се ослушвахте. Ако се появи дама обещавам в следващото интервю да вмъкна фразата: "Писателите на втората вълна са талантливи момчета и още по-талантливи и красиви момичета". Може би тярбваше да кажа, че има и страшно талантливи критици, но от вълнение ги забравих. Моля да бъда извинен, обещавам повече няма да правя така.

Moore: Джордж някога налагало ли ти се е да спориш с някого и да се налагаш с аргумент от рода на: Абе ти на мен ли ми се перчиш бе келеш? Ти знаеш ли че имам еди колко си издадени книги? С други думи: имал ли си повод да се хвалиш пред някой с постижението си? А да си имал повод да го премълчиш?

ГМ: 1. Никога не използвам подобни аргументи в сериозен спор. Не мисля, че личните постижение могат да бъдат аргумент в спор. Случвало се е да спомена, че щом всичките ми книги се продадоха, значи не са били чак толкова лоши, или че щом съм написал най-много книги значи съм най-добрия, но това винаги е било като част от някоя шега.
2. Имал съм повод да се хваля с писането на книги-игри и съм го правил когато кандидатствам за работа, Само че не с бройката, а с факта, че последните си ги пишех, рисувах и странирах сам. Много често споменавам, че корицата на "Хищника" съм я правил на черно бял монитор.
3. Последния въпрос не ми е много ясен. Какво значи "повод да премълчиш"? Аз не разправям непрекъснато че съм Дж. М. Дж. - великия писач на книги-игри. Извън форума само с няколко познати любители на игрите говоря по темата.

Арикс АсТракс: Понеже останах с впечатлението, че не си се занимавал само с писането на книгите-игри, а и с неща покрай издаването (може и да греша) искам да попитам как стоят нещата с авторските права за книги по френчайзи като "зоро", "годзила", "херкулес", "батман", "терминатор", "хищникът", "пришълецът", "смъртоносна битка" и други? Питам, понеже имам идея, но е по видео игра и ми е чудно как стоят нещата...

ГМ: Занимавах се с техническата страна на производството. Главно страниране. С авторските права си се разправяха издателите. За две заглавия: "Батман" и "Смъртоносна битка" знам, че бяха закупени права. Имам косвени сведения (главно от разговори) за още няколко други, че правата също бяха уредени съвсем легално.Това обаче не означава, че останалите са били "нелегални". Освен това каквото и да е било тогава е неприложимо в сегашните условия.

Horacio B. Andreas: Интересно ми е дали имаш някакъв специален интерес към бойните изкуства? Тренирал ли си някое?

Имам много специален и силен интерес към бойните изкуства. Като ученик по време на соц. опитвах да тренирам бокс и джудо... друго нямаше. После съм се свързвал с разни школи и все оставах разочарован от "учителите"... Затова се ориентирах към теоретичната част  по-безопасно и безболезнено е. Сега на стари години малко позагубих интерес.

kiril_ps: Колко време ти отне да напишеш Господарят на мрака? Когато сте я оформяли, коментирал ли си с художника илюстрациите в книгата (страхотни са според мен), какво ще се нарисува, в коя част на книгата и пр. Какво мислиш за поредицата Битки безброй? Предимства и слабости. Какви трябва да бъдат книгите-игри от новото хилядолетие, прилики и разлики с 90-те. Ако е твърде сложен въпроса, само най-общо ми отговори, ако може.

ГМ: Господаря на Мрака беше преди повече от 15 год и не помня точно, но нея я писах доста дълго в сравнение с останалите. За илюстрациите бях дал някакви инструкции и епизодите, към които се отнасят. Евгени Йорданов предпочиташе сам да измисля картинките и понеже се справя отлично не съм имал забележки. За илюстрациите указания давах на Спаско Ганчев и на Ивайло Иванчев - последния обаче се съобразяваше само отчасти с тях. Със Спаско работихме заедно. За него мога да кажа, че почти винаги рисуваше това, което исках - понякога в негови интерпретации.
Нека на останалите ти въпроси отговоря след някой друг ден размисъл.
1. Битки безброй не си ги спомням много добре. Признавам си че купувах всички излезли книги-игри, ама не ги играех както трябва. Повечето само ги преглеждах.
2. Какви трябва да бъдат книгите-игри от новото хилядолетие все още го "измислям". По-скоро ще напиша какви книгии-игри биха ми харесали на мен. Всичките си предпочитания ще опитам да вкарам в историята за мутантите.
Първо ще направя едно обобщение на база на професионален опит и наблюденията ми във форума. Основно и най-главно е че трябва да има нови книги-игри. Само със стари приозведения и стара слава няма да се получи. Новите книги игри трябва да са разнообразни, да има по нещо за всеки вкус. Всякакви ограничени по отношение на обем, сюжет, разклоненост, оформление трябва да отпаднат. Според мен освен нормалните хартиени книги трябва да се обърне сериозно внимание и на електронните алтернативи.
Според сегашните особености на книжния пазар май трябва да се пробва с не особено сложни като игра и по възможност евтини произведения. Формата "интерактивен роман" може да се окаже най-удачна за събуждане на интерес. Ама като ще е роман - да е роман. Помислете не бихте ли чели интересна, добре написана история само с 10-ина разклонения на ключови места. Дори няма нужда от епизоди, достатъчна е инструкция ако това и това - премини на стр. ###. Не трябва обаче да се допуска "разкъсване" на гладък текст или кратки нищо незначещи избори. Това обаче е само едната крайност. Както казах по-горе, трябва да има разнообразие.
 Каква книга игра бих предпочел аз. Това вече е другата крайност  Моите предпочитания винаги са били към повече игра, по-малко книга. Идеалния според моите вкусове вариант е някакъв хибрид между обикновена книга + набор от инструкции. Какво имам предвид.
Първо се разказва някаква встъпителна история. После се дава набор от общи правила. Особеното при тия правила е, че читателя/геймъра трябва да ги спазва без непрекъснато да получава инструкции ако това и това то следва това.
Давам пример: Героят е в ситуация, в която трябва да стреля с пистолет. В инстр. пише кои показатели на героя са от значение при стрелба(кога истрела е точен) и да кажем какви поражения дава точния истрел с конкретно оръжие). В епизода пише нещо от рода стреляш по... и някакво указание ограничаващо броя истрели. Толкова. Играча сам пресмята точки или показатели. Брои изразходваните патрони и знае, че трябва да "пропусне" истрел ако се налага презареждане. и т.н.
Същото може а се приложи не само при битки, а при повечето "чисто технически" ситуации. След правилата ми харесва да има система за "конструиране" на героя с много показатели и ограничаващи правила. Разбира се допустими са няколко типизирани герои.
Карти, планове скици. Колкото повече толкова по-добре, но само ако са от значение за играта. Харесва ми система, по която картите се допълват в "дълбочина". Една или две общи карти на целия район. По-едромащабни карти на специфични местности и накрая план на конкретната ситуация с указания какво се прави и как се използва. Маркери, указатели, свободни полета за записване какво точно има на конкретното място и т.н. Дневник. Предпочитам да има къде да си правя записки. Обикновено правя дневника на отделен лист за да не драскам по книгата. При "зомбитата" съм измислил да разделя дневника на части. При всяка ключова карта освен инструкции си има и дневник.
Разклоненията. Обичам игри с много разклонения. Преди време сърворих доста объркани каши, затова сега карам по нов план. Дефинирал съм: Сюжетни разклонения (нещо като избери откъде ще минеш: реката, гората, планината). Тия разклонения не се пресичат и почти нямат връзка помежду си. Разклонения за ключови ситуации в рамките на сюжетното разклонение и накрая Разклонения за възможности на конкретната ситуация... Героя и "помощния персонал"... за това обаче някой друг път. Иска ми се да обясня някои особености по-подробно, че като прочетох какво съм написал до тук много неща остават неясни.

Грозев: 1. Разкажи нещо повече за "Астрал". Какъв беше екипа там, как се работеше на фона на другите издателства, защо решиха да излязат от бизнеса с книги-игри? Това издателство сякаш рядко се споменава, но аз го помня почти само с добро. Общо взето там съотношението на добри към не добри книги беше значително по-добро отколкото в "Плеяда". Едни от най-добрите книги за периода 1994 - 1996 г. излязоха именно там - двете книжки от индианската поредица, трите ПИГ, Крепост в облаците, Операция звезден гост, Проклятието на меча, че даже и Сим Николов издаде там може би най- приличната си книга, която беше наистина на нормално ниво. Повечето от тези книги оставяха впечатление на по-пипнат продукт.
2. Как дойде идеята "Битката за Америка" от стандартна книга-игра за която се рекламираше в началото да се претвори в един прото страт  ? Честно казано беше голямо разочарование на фона на по-раните книги на подобна тематика (двете индиански книги в "Астрал") и доколкото си спомням беше доста бъгава, та не ставаше за нормална игра. Май неслучайно беше последната книга на "Астрал".

ГМ: За ИК Астрала вече съм говорил няколко пъти. Защо са решили да влязат в бизнеса с книги-игри трябва да питаш някой от собствениците. Екипа... за структурата на самото издателство не мисля, че е уместно аз да обяснявам. Общо взето издаваха книги в специфична тематика. Като хора и като "шефове" нямам оплаквания. Разбирахме се много добре. На практика ме бяха оставили да правя каквото си искам. Не се намесваха в теми, срокове, оформление. Издателството имаше художник, Спаско Ганчев, който работише само за книгите-игри и май само за това издателство (за последното не съм сигурен). Имах и консултант историк. Обсъждали сме книгите, които почвах да пиша. Помага ли са ми с материали, картинки, книги. Издадените там игри се получиха добри защото цялата икономическа обстановка беше спокойна. Пари имаше, игрите се продаваха добре и не бяха основният им бизнес. Имаше време да се проверява и дооправя. За да не се получи недоразумение няма как да не обобщя и за другите издателства. Винаги съм пишел каквото искам. Предлагали са ми теми, но не са ми ги налагали. Винаги съм се разбирал добре с всички издатели. Не мога да се оплача от никой. В Мега и Бард имаше срокове, ограничения за обем и планирани теми, но главно поради специфичните икономически условия и никой не ме е преследвал "с тояга" да ги спазвам. Да се върнем към Астрала. Както вече казах икономическата обстановка беше благоприятна и може би затова книгите ставаха добри. В самия край '96-та нещата се влошиха и издаването на книги игри престана. Битката за Америка. Не знам как точно ми е"дошла идеята". Поводи имаше много и всеки път когато си спомянм един или друг ми се струва по-важен. Може би успеха на другите две "индиански" книги. Или защото обичам истории за пирати, кораби, приключения... Не си споманям как сме рекламирали тази игра. По начало индианските истории трябваше да продължат. Имаше интерес, но както казах икономическия срив се стовари много ненадейно и погуби всичко. Тая книга, с изключение на корицата, съм си я правил съвсем сам. Даже се изръсих с доста хилядарки да си купя лицензиран Windows 3.11, PageMaker 5, скенер и качествен лазерен принтер. Тогава черно/белите предпечатни форми на книги се правеха на паус, напечатен огледално, не на филми. Нямаше предпечат в pdf формат. Всичко се правеше в ps файлове с драйвери за съответната машина. Не всеки софтуер и не всеки принтер можеше да направи огледален текст на кирилица. Голяма мъка беше! Картинките са сканирани от две книги. Една за пирати и една военно историческа енциклопедия. Корабчетата на схемите съм рисувал с вградената в windows-a програмка. Формата А4 го направихме по мое предложение. Единственото, което не ми се искаше да правим е отпечатването на указания на гърба на фигурките. Дребния шрифт и малкия обем беше наложен от икономическите условия. Не знам защо за теб е била "голямо разочарование". Може би защото си очаквал книга игра? В "Битката за Америка" има един разказ, два разказа-игри (сравнително лесни) и приложението "Генерал и Адмирал". Някакви затруднения може да има при правилата за битки с кораби при първата игра. "Ункас" не си го спомням добре ама май нямаше сметки. За "Генерал и Адмирал" си признавам, че е доста усложнена. Може би съм прекалил с правилата. Аз си бях направил таблички за видовете кораби, за оръдие и за отряд. Квадратна мрежа с голяма точка в средното поле. На околните полета бях написал точките за атака и защита... или както бяха кръстени. Когато играехме набързо сравнявахме показателите. Никога не ми е хрумвало, че читателите няма да измислят някакво подобно улеснение, иначе щях да дам пример. Слагах таблици и "указания със свободно тълкуване", защото исках да дам повече свобода на читателя. Оказа се, че това се тълкува като "пропуск". Тук искам да обясня една от причините, която оказа силно влияние за лошия имидж на "стратовете" и по-късните ми книги. Признавам си, че несъзнателно опитах да "натрапя" моя тип мислене на нормалния читател. За индивидуална игра аз винаги съм предпочитал правила-указания, пред правила-закони. За мен единствената "грешка" във коя да е книга-игра, е неточното число на прехода. И то само ако е нещо като 184 епизод във "Часът на Вещицата", който препращаше пак към 184. От моя гледна точка "допълването" на правилата и импровизациите са част от забавлението. Признавам си сгреших. Ама аз така чета дори художествена литература. Първо чета, после седя, "блея" и си измислям разклонения. Другата причина по-късно да се получат лоши произведения е бързането. Когато пишех книга-игра си правих схема на сюжета и описвах правилата. После попълвах текста и... понякога забравях да коригирам първоначалните числа в таблиците, понякога пропусках нещо. Освен това, вече съм споменавал, че пишеха на ПроСофт Текст - много късно разбрахме, че при конверсия към Word 5 за DOS се получаваше някаква "промяна на символи". Ако е буква коректорката поправяше... ако е число - нямаше как да знае кое е вярното. Трябваше коректурите да се "изиграват" не само да се четат. И пнеже темата все пак е за ИК Астрала - изводът е че когато работех за тях нямаше нужда да се бърза и не бях принуден от ограниченията за цената и от там за обема, да измислям "концентрирани" правила.

SatanicSlayer: Как протичаше при теб момента, когато трябваше да измисляш главен злодей?

ГМ: Хм... не си спомням да съм замислял някога "Главен Злодей" в смисъла на персонаж, герой. Ако става въпрос за едно време в много малко книги имам някакви що-годе развити образи. Тогава смятах, че за да може читателя да се идентифицира с героя, последния трябва да е описан колкото може по-безлично. От там и останлите участници в приключението се получаваха само като силуети. Тук там в по-ранните ми игри има някой по-пълно изграден персонаж, но обикновено поставен в много тесни граници. Много от тях си бяха просто "жива екипировка". От гледна точка на "силна финална схватка" и това се стремях да избягвам. Трябва да се вземе предвид, че времето и предварително уговорения обем все не ми стигаха. И тук не може да се говори за правило, но в повичето случаи края не е по-труден от останалата част. Не си спомням добре всичко, което съм писал, но по коментарите мога да съдя, че този подход остава впечатление за "претупан" край. Липсата на добре изградени герои отчитам като една от най-сериозните ми заблуди. За "финална схватка" все още не съм сигурен дали е необходима. Мисля, че щом читателят "го е добутал" до финала трябва да му се даде шанс да се възползва максимално от постигнатото. Сега съм възприел различен подход. Все още няма публикувано нещо с достатъчно обем за да дам пример, но общо взето процеса е следния. Първо си набелязвам главните сюжетни линии и ги написвам в основния вариант, без разбиване на микрониво (поредицата от избори за конкретна ситуация правя по-късно). Планирам няколко основни "постоянни" образа, които през цялото време помагат или пречат на героя (приятели и врагове). Тях се стремя да развия по-задълбочено като характери. Като процес на работа... ами стремя се да си представя героя. Като външност (дори и да не я описвам) и като характер. Може да изглежда смешно, но си издирвам картинки и от тях подбирам герои. Оказва се, че много ми помага конкретна визуална представа. След като си изградя "образа" опитвам да си представя какво би направил точно тоя герой в определена ситуация. От там доизграждам ситуацията. Не мога да го опиша по- ясно без пример с конкретен текст. Специално за категорията "злодеи" и то точно за последния ми проект опитвам следната тактика. Вече казах, че си изграждам пълна представа за основния герой. От там измислям какво би било най-противно за него и правя "злодей" в подходящ образ и характер. Ако става въпрос за "Главен Злодей" като персонаж, в проекта, който разработвам смятам да го оставя "тайнствената личност" до последния момент. Ако става въпрос за "Финалния Бос" - само на едно място се предвижда такъв. Предпочитам логичния край на играта да дойде като последствие от всички избори на читателя, не да се решава с една финална схватка. При "Новия Джордж" мотото е: "Не е важно какво точно правиш, а доколко си подготвен да го направиш", като последното включва и логичния избор за конкретната ситуация.

yoyovec: Като стана дума, че подбираш героите си като разглеждаш картинки, от коя картинка гледаше, когато изграждаше образа на Мари от "Игра на сенки"? Има ли конкретен образ-картинка, защото още първия път, когато прочетох разказа и си го предствях визуално и си помислих това ако е филм, Мари ще е Мила Йовович.

ГМ: Картинката, която съм взел за модел е на Луис Ройо. Даже идеята с татуировките е от там. Не знам как се казва самата картина. Бих могъл да я пусна тук, ама е малко "неприлична". Опасявам се, че Шерифите ще я вкарат в графата "неуместна еротика". И както ти казах тогава не бях се замислял "като за филм". Мила Йовович... може би, на по-млади години. Ама тя все ходи късо подстригана. Мари е с дълга коса. Не ми се иска да натрапвам някаъв образ, нямам намерение да правя "описание" на външния й вид. В играта се споменава само, че е "дребна", но това е от гледна точка да двама "мъжаги". Освен това повечето мъже я намират за... привлекателна. Предпочитам подробностите да останат на въображението на читателя.