Aко някога сте чели книга—игра, независимо откъде сте и какъв език говорите, то вече знаете какво е „Битки безброй”. Ако играете компютърни игри, със сигурност сте чували за заглавията от Eidos Interactive - Tomb Raider, Deus Ex, Thief, Hitman. Ако играете ролеви игри, значи сте играли D&D и вероятно се чудите кой е популяризирал серията в Европа... Човекът в дъното на тези проекти и много други игри е гейм дизайнерът, писателят, вдъхновителят, лидерът – Иън Ливингстън. Тъй като съм фен на книгите-игри преди всичко, за мен той е най-вече един от авторите (ако не и авторЪТ) с най-голям принос за жанра и ако имаше учебник по история на игрите, името му щеше да е на много страници!
Здравей Иън, благодаря ти че прие поканата ни за това интервю, за мен и почитателите на книгите-игри в Бъглария е голяма чест. Мина доста време, откакто жанра бе в разцвета си. Какви спомени е оставил у теб този период?
Бяха страхотни времена. Нашите книги оглавяваха класациите на бестселърите с години, у дома и в чужбина. Станахме много известни в тази медия, но най-важното е, че наистина се забавлявахме да пишем за нашите фенове.
Преди да започнете да пишете книги-игри със Стийв Джаксън сте се занимавали доста с ролеви игри. Може би идеята е била да са насочени към хора, които харесват ролевите игри, но нямат възможност за игра в група?
Със Стийв бяхме вманиачени по D&D, измисляхме подземия, играхме, писахме за тях, продавахме играта, а през 1981-ва дори направихме книга с чудовища за AD&D (“The Fiend Folio”) за TSR. D&D имаше огромно количество отдадени фенове, но все пак си оставаше нишово хоби. Вярвахме, че много повече хора биха харесали да играят в роля, ако беше по-достъпно. И така в крайна сметка се роди идеята за „Битки безброй”.
Коя от 59-те книги ти е любимата и защо?
Това е малко като да ме питат кое ми е любимото дете! Нямам абсолютно любима книга-игра, но „Магьосникът от огнената планина” е някъде горе в личната ми класация, защото е първата, която написахме със Стийв. Беше момент на изключителна гордост, когато я видяхме за първи път да се продава в книжарниците. От тези, които лично съм написал, се колебая между „Смъртоносен лабиринт” и „Градът на крадците”. След тези двете се колебая пък между „Гората на обречените” и „Кръвта на зомбитата”.
Наскоро публикува нова книга-игра в чест на 30-тата годишнина на „Битки безброй”. Разкажи ни малко за писането на „Кръвта на зомбитата”.
Едно време пишех книга-игра за два месеца. За „Кръвта на зомбитата” ми бяха нужни две години. Бях забравил обаче какво удоволствие ми доставя писането – да създаваш чудовища, да залагаш капани и трикове, примамващи читателя към неговата гибел. Кой казва, че работа не може да е забавна!
Как ти дойде идеята за книга-игра в наши дни, пълна с орди зомбита?
Хората очакваха да се върна към Огнената планина или Порт Блексенд* . В началото определено се бях насочил към Алансия*. Зомбитата никога не са присъствали много в моите книги и реших да наваксам, фокусирайки се върху тях в новото приключение. Работя в индустрията на видео игрите от две десетилетия, така че съм напълно наясно с популярността им. Но наистина са нужни пушка и други огнестрелни оръжия за покосяването на талази зомбита, затова реших да направя съвременно приключение, макар и в средновековен замък.
* Бел. пр. : По-голямата част от книгите-игри от Битки безброй се развиват във фентъзи света Титан. Алансия е един от трите континента в него, а Порт Блексенд се намира на западното крайбрежие на Алансия и е известен като „Града на крадците”.
Може ли да се мине „Кръвта на Зомбитата” без мамене?
За първото издание бих казал, че е практически невъзможно. Играчите започват само с 12 точки Издръжливост. Във второто започват с 20, при което си остава доста трудно. Установих, че при повечето читатели са на 30-40 години и биха се насладили на сериозно предизвикателство. Иначе, що се отнася до мен, няма нищо лошо в маменето в Битки безброй. Това си просто като да надзърнеш зад ъгъла. Да живеят петпръстите книгоразделители!
* Бел. пр. : По инструкции на Иън Ливингстън, в българското издание на „Кръвта на зомбитата” играчите ще започват с 40 (+2 зара) Издръжливост.
Предвид кървищата и ужасяващите епизоди на смърт в книгата, получавал ли си отрицателни отзиви от родители или надъхани активисти?
Да, доста. Съюза на евангелистите публикува материал в осем страници, предупреждаващ как четенето на Битки безброй може да доведе до дяволопоклонничество! А една притеснена домакиня от крайните предградия казала по радиото, че синът й левитирал, след като прочел една от книгите! На децата им се стори страхотно да могат да летят за 1.25 лири! Това си беше страшна реклама за Битки безброй.
А имаше ли положителен отзвук?
Мина доста време, преди Битки безброй да бъдат приети. След години криворазбран критицизъм, медиите започнаха да пишат хубави неща за Битки безброй. Учителите казаха, че книгите мотивират колебливи читатели, вдъхновяват децата да пишат и да се интересуват от изкуството , учат ги да решават проблеми и да правят избори; че това са книги, в които героят е читателя – той взима всички решения и това е мотивиращо и окриляващо за децата.
Наскоро по цял свят се засили интересът към книгите-игри, в това число и към „Кръвта на зомбитата”. Мислиш ли, че това е искрица носталгия, или началото на възраждането на жанра?
Мисля, че носталгията играе сериозна роля за възраждането на интереса. Родителите, отраснали с книги-игри, с представят, че ще е много забавно да ги препрочетат с децата си. Колекционерите също се обръщат към детските си хобита. Мисля, че бе грешно да спрат да се публикуват книги-игри. Пазарът за тях може и да се бе свил, но имаше такъв. „Gallimard” доказаха това във Франция.
Харесваш ли електронните версии на твоите книги-игри?
Наистина съм много доволен с версията на “Кръвта на зомбитата”. Tin Man Games са свършили страхотна работа в създаването на мобилното приложение. Не говорим просто за пускане на книгата в електронен вид – има и автоматично водене на Дневника на приключението, физически обвързано хвърляне на зарове, галерия с илюстрациите, възможност за save – точно като това да си държиш пръста на предния епизод като направиш избор. Не че някой някога е правил така, естествено! Брилянтно е да видиш книга, пресъздадена в цифров формат, правещ я достъпна за ново поколение потребители.
Много от феновете ти тук обичат колкото четенето, толкова и писането. Ще им е много интересно да чуят относно твоят авторски процес.
Писането на книга-игра е доста по-сложно, отколкото хората биха предположили. Представят си, че е някакъв цифров образец, в който попълваш кутийките. Няма нищо общо с това. Винаги съм правил структурата ръчно и с писането на всеки епизод оформям и препратките, една по една, в процеса на работа. Ръкописите, които пишех с химикал, трябва да се структурират, да се проверят за грешки, да се балансират трудността, цифрите и издържаността. Макар и сега да ползвам лаптоп за създаването на приключение, пак си остава много трудно. И носи много удовлетворение.
А тестването?
Издателите се грижеха за тестването на играта, а на този етап вече мислех за следващата си книга!
Остава ли ти все още време да пишеш или да измисляш игри от менажирането на толкова проекти?
Игрите са моето хоби, моят живот. Лесно е да отделяш време за нещо, което обичаш
Кой е най-големият проект, с който си се захванал в момента?
Отварянето на безплатно училище в Лондон.
Следиш ли още развитието на Подземия и дракони (D&D)? Играеш ли още ролеви игри и като водещ или играч?
Вече играя само от време на време. Винаги ми е харесвало да играя Анвар Варварина. Вече е малко поостарял, обаче!
По време на престоя си в България спомена, че си почитател на настолните игри и имаш хиляда, а освен това си и създател на дузина. Какво те привлича в настолните игри? Можеш ли да изброиш някои от любимите си?
Винаги съм бил запален по настолните игри. От шах и Monopoly в училище, Diplomacy и Avalon Hill, до днешните стратегически игри, известни като Евро игри. Трудно е нещо да е по-забавно от това да седнете около масата с приятели и да поиграете някоя страхотна настолна игра. Комуникацията, преговорите, уговорките, нарушените съюзи, прецакването, хвърлянето на заровете, удоволствието от победата и възможността да се изфукаш с нея! Може да съм старомоден, но ценя истински материалното присъствие на игрите, които имам, сещайки се за страхотните разигравания, когато погледът ми попадне на кутиите.
С голямо удоволствие колекционирам настолни игри от 30 години. В момента любимите ми са Caylus, 7 Wonders, Puerto Rico, Smallworld и Power Grid. От тези, които аз съм правил, харесвам най-много Boom Town.
Пожънал си много успехи в сферите на ролевите игри, списанията за игри, настолните, компютърните и конзолните игри; Сигурно пропускам и няколко други… Има ли нещо, което си искал да направиш, но все още не си?
Да направя филм ще е сбъдната мечта за мен. Вече има наистина страхотен сценарий по „Смъртоносен лабиринт”, написан от фена на Битки безброй Мартин Гууч. Мартин е независим режисьор, който вече има два пълнометражни филма, а сега се мъчи да осигури инвестиция за „Смъртоносен лабиринт”. Страхотно е, че Иън Маккейг се е съгласил да бъде главен продуцент. Освен че ми е любим художник и илюстратора на книгата „Смъртоносен лабиринт”, той има и много опит в кино индустрията, създал е Дарт Маул за Джордж Лукас.
Получил си толкова много награди, но с какво би искал да бъдеш запомнен?
Хората обичат да играят по природа, но медиите винаги обрисуват игрите в лоши краски. Надявам се, че съм помогнал да променя този мироглед, на игрите да се гледа с положителна нагласа. Разрешаване на трудни ситуации, учене по интуитивен начин, социално забавление, комуникация, поемане на рискове, избор и последствия – уменията от игрите са умения от живота. Винаги бих защитил в спор тезата, че игрите са полезни. Ако чрез работата си съм успял да обърна към игрите нови хора, или съм вдъхновил нови хора да правят игри, то това е страхотно!
И накрая, ако беше герой от ролева игра, какъв клас щеше да е?
Воин. Цял живот воювам с медиите в името на игралната индустрия!
Благодаря за интервюто от името на феновете на книги-игри в България, Иън, както и за огромния ти принос към игралната култура в толкова много отношения. Детството ни нямаше да е същото без таланта и работата ти!
Проведено от Александър Торофиев (Ал Торо) и екипа на „Призвание герой” / сдружение „Книги-игри”. Специални благодарности на българските фенове на жанра, изпратили ни своите въпроси. За улеснение в отговор на част от въпросите Иън ни препрати няколко други интервюта, в които вече беше отговарял на същите; с негово позволение сме използвали въпроси и отговори от тях. "Кръвта на зомбитата", преведена на български, с оригиналните илюстрации и коригирани грешки излезе на Български през 2014 г.!(04.02.14 г.)
Източник: Legacy of Kreya
Написана от ringlas, Публикувана в Интервюта
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas