Интервю със Сикамор Брайт и Веселин Чакъров
"Запад" е най-голямата издавана до момента книга-игра в България. Освен обемът си, "Запад" спечели конкурсите "Златна Никса" и "Пъстра Никса" (категория "вътрешни илюстрации") срещу изключително силна конкуренция през 2021 г. Нека надникнем в умовете на автора Сикамор Брайт и художника Веселин Чакъров, благодарение на които открихме приключения в Новоберлин и един по-различен Див Запад. Интервюто е взето в началото на 2022 г.
Как успя да съчетаеш създаването на "Запад" с отговорностите си на невролог и баща?
Сикамор: Не беше лесно. Не знам дали "съчетавам" е правилната дума в случая, тя предполага някакъв доста успешен подход и създава лъжливото усещане, че писане, семейство и работа са неща, които са сравнително лесно съвместими. Дори и съчетаването само на семейство и работа може да се окаже изключително предизвикателство, а какво остава, ако човек си постави и още една голяма цел. Мисля, че успях криво-ляво да закърпя нещата, най-вече като намалих значително времето както за сън, така и за другите хобита и интереси извън писането. Наложи се да направя и известни компромиси с някои от нещата в книгата. За съжаление денят има само 24 часа и подобни големи проекти няма как да бъдат реализирани без някакви жертви. Мисля, че накрая комбинацията от постоянство, самодисциплина, подкрепата на семейството (благодаря от сърце, Т и Я!), но и на екипа и приятелите бяха решаващи за създаването на "Запад".
Какво те подтикна да напишеш Запад?
Сикамор: "Запад" започна като сравнително нормално дълга книга-игра, която обаче така и не успях да завърша в първоначално предвидения от мен обем. Продължиха да се раждат нови идеи, които пасваха чудесно на написаното до момента и така произведението набъбна неимоверно. Това обяснява обема, а може би донякъде и усещането, което някои читатели може да имат след прочитането на книгата: че това са всъщност поне две големи истории, вплетени една в друга. Знам, че някои други автори на книги-игри чертаят предварително схемата на игра или поне грубото скеле, но при мен това не работи толкова лесно. Разбира се, имам някаква много, много основна идея за това, което ще се случи накрая, но нищо повече. В процеса на писане някои разклонения се "раждат" спонтанно, често след някакво внезапно вдъхновение. Убеден съм, че това не е най-ефективният или правилен начин за писане на книги-игри, но това е похватът, с който се чувствам най-комфортно.
Колкото до самото съдържание на "Запад": истинският свят е неизчерпаем извор на вдъхновение, дори и това да звучи банално. Една част от нещата, които описвам в книгата, имат реален досег с постиженията на науката и всъщност не са далече от истината - мозъчно-компютърният интерфейс, огромните скокове, с които се придвижва когнитивната невронаука, дълбоката мозъчна стимулация, електрокортикографията и т.н. Но над 90% от останалите описани "необиологични" познания и особености са, разбира се, пълна измишльотина. Знам, че всеки от вас ще каже, че това си личи от километри. Да, но съгласете се, че това може да бъде казано и за редица други измишльотини, които върлуват в момента, и въпреки това те имат страшни ефекти върху обществото ни. Благословията на информационното пространство, от която черпим с пълни шепи всеки ден в нашия зависим от интернет, социални мрежи и дигитални технологии живот, е и нашето проклятие. Ако една лъжа бъде повторена достатъчно често и емоционално, тя ще бъде мултиплицирана из целия свят и възприета от една немалка част от хората като истина, най-вече от хората, за които търсенето на допълнителна информация или верифицирането на източниците е тягостно и неприятно занимание. Доста примери за такива постистини имаше през последните години в обществото ни: разпространяваните лъжи за страничните рискове или неефективност на ваксините, за това как Ковид-19 е уж безобидно грипче, за "специалната военна операция" на Русия в Украйна и отричането на воденето на война и извършените военни престъпления там и т.н. Но когато конфронтираш хората с експертно мнение и доказателства, а те убедено твърдят, че ти си в грешка без да приложат доводи, които да оборят тезата ти, какво можеш да направиш? Как можеш да убедиш хората, че това не е така? Щом такива лъжи могат да бъдат разпространявани толкова лесно и да доведат до съществуването на паралелни истини, които се измерват в броя хора, повярвали в тях, защо не може да я има и необиологията? Кой ще докаже, че няма Бяла и Черна карма? Кой ще посмее да каже, че неоенергията е измишльотина? Че това си е само негово мнение, много моля той да не се опитва да промени моето, нали така?
Колкото до "опаковката" на това съдържание: там имах безброй прекрасни вдъхновения от мои любими книги, филми, песни и компютърни игри. Човекът и неговите действия в крайна сметка са до голяма степен продукт на впечатленията, оставили дълбок отпечатък в емоционалната му памет. Т.е., ако оставим настрана фронталния дял на мозъка, обособяващ ни в социални животни, ние сме едва ли не някакъв вид по-сложна система от условни рефлекси. С други думи, невъзможно е след като съм прочел House of Leaves, "S." и повечето книги на Маккарти под звуците на The Devil and the Almighty Blues, Solstafir, Sunnata, All Them Witches, Shrinebuilder и други подобни, да не се опитам да пресъздам алтернативна история, да ѝ придам колкото се може повече плътност и близост до нашия свят, подобно на алтернативната история в Wolfenstein The New Order, и накрая да не преплета и уестърн история с елементи на сървайвал. Разбира се, крайният продукт не може да се сравнява с посочените произведения на изкуството, но от друга страна той сам по себе си е гещалт, който е много повече от просто сбора на съставящите го вдъхновения.
Какви бяха предизвикателствата при създаването на Запад?
Сикамор: Най-трудно ми беше да огранича количеството неща, които исках да влязат в книгата. Имах още доста идеи за случки и разклонения, но знаех, че това ще увеличи още повече нужните време и усилия за редакция, корекция и предпечат. В един момент почувствах и следващото предизвикателство, което трябваше да преодолявам отново и отново - умората. Тя се натрупваше с всеки отминал епизод, с всеки цикъл на редакция и беше сериозен противник, когото подцених в началото. А не бива. Когато си се захванал с такъв огромен проект, трябва да си наясно, че пишейки единствено в част от свободното си време, прогресът ще е много бавен, а темпото ще е нещо подобно на "две крачки напред, една назад". Но може би най-голямото предизвикателство беше да намеря баланса между това, което искам да напиша и лично аз харесвам, и онова, което вярвам, че ще се хареса на читателите. Двете неща често не се препокриват. Разбира се, има го и въпросът за коя публика пишеш, който още повече усложнява уравнението.
Какви механики или случки ти се искаше да влязат в книгата, но отпаднаха?
Сикамор: Искаше ми се да включа още няколко случки в първата част от книгата, където действието се развива в Новоберлин. Можеше да стане и според мен щеше да се получи добре, но това щеше да означава, че книгата ще се забави още повече. А вече достатъчно време отлагахме придвижването в посока печат. Исках да доразвия и механиката на епитопите, но някакси не ми остана време да ѝ обърна достатъчно внимание.
Какво най-много ти харесва в Запад? От какво си най-доволен?
Сикамор: От атмосферата и уникалния свят, който успях да изградя. Мисля, че не е лесно да се съчетаят два толкова различни свята, в които да се развива действието, но в крайна сметка се получи добре. Имам и няколко любими случки, които според мен пасват доста добре на мястото си и са сполучливо изградени - например първата мисия на Филип, навлизането в земите на диваците, срещата с Магдалена или пък опустошеното селище.
Другите уестърн книги-игри имали ли са влияние върху Запад?
Сикамор: По-скоро не. Не се сещам в момента за уестърн книги-игри от Новата вълна. От Старата вълна се сещам спонтанно за Немезис, Духът на прерията, Дивият запад 1 и 2, но честно казано спомените ми за тяхното конкретно съдържание са толкова бледи, че не вярвам да са ми повлияли или поне не съзнателно. От по-новите книги-игри, издадени на други езици, съм чел The Good, the Bad & the Undead, чиято анотация звучеше обещаващо, но книгата се оказа според мен пълна трагедия, така че тя едва ли е изиграла някаква роля.
Как ти хрумна да създадеш А. Хорн? А-то от какво е съкратено?
Сикамор: Ахорн (der Ahorn) e немската дума за Сикамор (sycamore), т.е. Явор. Изборът на "А." е донякъде повлиян от книгата "S.", която силно препоръчвам на всеки един почитател на интерактивната литература, който е отворен за по-различно преживяване.
Какви промени претърпя Запад, докато достигне крайния си вид? Чух например, че дуелът всъщност е бил само част от текущата многоетапна случка.
Сикамор: Да, дуелът в гробищата беше сцена, която се роди след мисля втория цикъл редакции. Една от другите значими промени беше вкарването на историята в по-линеен вид. В една от първите версии на книгата много от случките бях опционални - тоест, можеше да се добереш до тях само в следствие на определени избори или поведение. Това правеше преиграваемостта доста добра, но скъсяваше часовете геймплей. В един момент можеше да се окаже, че например по-предпазливите играчи или пък тези, които се придържат повече към определен вид морал и поведение в света на Запад, биват "наказани" с по-къса и бързо привършваща история, което не беше ок. Сега приключението е наистина една идея по-линейно, но въпреки това предлага достатъчно на брой опции за решаване на проблеми и преодоляване на препятствия и трудности.
(Към Веселин Чакъров) Как протече общата работа с Явор? Какви бяха вдъхновенията ти докато правеше илюстрациите за Запад? Коя или кои илюстрации те затрудни най-много? Коя е любимата ти илюстрация от книгата?
Веселин: Наистина трябва да призная, че останах много впечатлен от начина на работа на Явор. За всяка една илюстрация получих самостоятелна папка, в която имаше фотографии, откъси от текста, разяснения за всичко (костюми, оръжия, аксесоари), което би могло да се използва за изобразяване на дадения момент от книгата. Предварително бях наясно, че няма как да прочета целия обем и да получа цялостно усещане и не бях сигурен дали моя начин на работа, който някои биха определили като „по-ретро” би бил в синхрон с авторовите очаквания. Явор правеше асоциации с лица и поведение на герои от филми, с музика, близка до атмосферата на внушение, което търсеше. Беше като истински режисьор, който много добре знае какво иска, като ловец, който преследва жертвата до край. За една от илюстрациите той ми бе пратил музикален клип със самотен бряг, лошо време и огромни, разбиващи се вълни. Наистина е невероятно да работиш с човек, толкова отдаден на това, което прави! Почти по всяка илюстрация имаше леки корекции, които аз отстранявах. Не мога да кажа дали имам любима илюстрация или дали някоя ме е затруднила повече от останалите. Всъщност най-трудна се оказа корицата, но мисля, че като краен резултат се получи много добре.