Тази година несъмнено започна страхотно за феновете на интерактивната литература у нас с появата на новото издателство GENY-G / „ГЕНИ-ДЖИ“ и тяхната първа книга-игра – „Пристанището на гибелта“ (достъпна в нашия магазин) от изключително популярната в международен план поредица „Битки безброй“ (“Port of Peril”, Fighting Fantasy series). В това интервю имаме удоволствието да си поговорим с основателя на тази инициатива и преводач на Пристанището – Георги Чунев.
Здравей Георги! Твоето издателство се появи „изневиделица“ за почитателите на жанра и успя да ги изненада приятно. Преди всичко, разкажи ни малко за себе си и с какво се занимаваш отделно от „ГЕНИ-ДЖИ“.
> Основната ми работа е като програмист на 3D графика в Gameloft. Работя в компанията от 2011-та, но имам прекъсване от 2 години, като се опитах да си довърша докторантурата по компютърни науки в Indiana University – Bloomington. Успях да предложа интересна тема за дисертация, но за добро или лошо не я завърших. Така че останах с магистратура по компютърни науки, а от преди това съм и бакалавър на изкуствата, но не тези, за които днес ще си говорим, ами изкуствата математика, информатика и физика :).
Като по-млад се занимавах с астрономия, като имах удоволствието да работя с групата на Ед Чърчуел от университета на Уисконсин в Медисън, както и да се “докосна“ до уникални инструменти като телескопа Грийн Банк (GBT) и Спицър (SST). Името ми е на няколко публикации от този период, като основно се занимавах с обработка на данни и изображения от тези инструменти.
В последствие захванах въпросната докторантура по компютърни науки и пак се насочих към теми, свързани с обработката на изображения, но вече от камери, използвани за фотография. Работил съм в централата на Adobe, като част от изследователската група по пленоптична фотография (lightfield photography) на Тодор Георгиев, известен у нас като едно от по-разпознаваемите имена от Photoshop екипа. Сега се връщам към корените си и, доколкото мога, се занимавам с нещата, които съм харесвал като дете – компютърни игри и книги-игри.
Как се зароди идеята ти да превеждаш, издаваш и популяризираш книги-игри?
> Сякаш нещата станаха някак си органично. Преди две години започнах с коренно различни идеи, които позволих да се изменят и адаптират, така че след множество проучвания, преговори и итерации нещата бяха доведени до сегашния резултат. Мисля, че в основата на всичко стоеше моето нежелание просто да приема НЕ за отговор и да спра. Всеки път като ми кажеха, че нещо не може да стане, то аз просто намирах начин да се съобразя с реалността, да обмисля по-пластично нещата и да договоря възможното, така че все пак да се направи крачка напред. Много такива крачки по-късно прекосих първия финал, от което съм много доволен.
Защо избра поредицата „Битки безброй“ и точно „Пристанището на Гибелта“ за своя първа книга?
> Истината е, че започнах от нула! Нямах познати в бранша, нямах контакти, нямах опит. Не беше ясно как въобще мога да започна нещо – как да направя дори крачка първа. Много хора ще се изненадат, но сегашният ми опит показва, че крачка първа се прави най-лесно, като отидеш при най-големите играчи. Причината е, че само те имат установен ред, по който да се случат нещата! Разбира се, при тях следващите крачки са много по-трудни. Налага се човек да мине през сериозни gate keeper-и – хора, чиято основна работа е да отсяват болшинството и трудно да допускат някой нов. Точно тези хора от началото могат да ти прозвучат като автоматични чат ботове, които са програмирани единствено да отговарят с НЕ, но ако не друго, то поне ти отговарят. В последствие помогна и това че познавам продукта им. Като малък безспорно бях фен на поредицата. Още помня деня, в който събрах първите 13 книжки на Селекта. Майка ми ме заведе на панаир на книгата в НДК и Селекта бяха там, та успях да си купя „Гората на обречените“ и още 1-2 от по-старите книжки, които ми липсваха. Най-старата, „Звездолетът скитник“, я имах отдавна и всъщност е първата, която съм чел от поредицата и ми беше една от любимите. Но да се върна на предишната тема. Намериха се и контакти тук, които да ме съветват правилно – точно Сдружение “Книги-игри“ и Ал Торо. И лека-полека вратите започнаха да се отварят.
Следващият въпрос наистина беше кои заглавия да взема. Сколастик имат немалък избор. След известно съветване избрах няколко от най-харесваните, измежду старите заглавия, които не са били издавани у нас. Обаче, на онзи етап ми беше предложено да ги издам с новия арт от Сколастик като единствен вариант. Точно по това време „Асасините от Алансия“ излезе на пазара, и се разбра, че книгата е директно продължение на „Пристанището на гибелта“. Отзивите за книгата бяха добри и реших, че ако ще трябва да издавам нещо с новия арт, то най-добре това да са новите заглавия, така че подписах първо за тях. Половин година по-късно се отвориха и още врати, така че успях да сменя целия арт и изцяло да пренасоча проекта по начин, по който да таргетира стари фенове. Няма какво да се лъжем, и аз съм стар фен на поредицата и на мен от всички досегашни издания на „Пристанището на гибелта“ / The Port of Peril по света най-много ми харесва нашето! Ако излезе по-добре направено в някоя страна, то ще е защото са гледали от нас.
Кое те затрудни най-много в превода и колко време ти отне? Чертаеше ли си схема на епизодите и карта в процеса или пък нещо друго?
> Да, без схема на епизодите работата би била двойна. Превеждал съм чак след като сортирах епизодите в линеен ред, така че да превеждам сходни епизоди един след друг и да не губя представа за контекста. За пръв път превеждам нещо толкова мащабно, така че имаше и други технически спънки, но тях ще ги оставя настрана. Леко съм и дислексик, та чета бавно и не си хващам лесно грешките, като пиша, но и това го оставям настрана. Принципно, за да се получи добър превод, трябва човек много добре да разбира началния текст, да е запознат с тематиката, като за предпочитане е езикът, към който се превежда, да е майчин за преводача, но и не на последно място помага човек да може да пише добре, да преизказва нещата по-литературно. Аз уча английски от бай Тошово време. Живял съм във Флорида в предучилищна. Учил съм езика от 1-ви до 12-ти клас (4 пъти са ми преподавали азбуката :) ), а после имам бакалавърска степен, магистратура и отчасти докторантура в САЩ – общо 9 години ВУЗ на английски. За капак съм геймър и съм прочел 50-тина книги-игри в живота си, така че съм запознат с тематиката. Българският пък ми е майчин, безспорно, макар и да е по-западен говор (поздрави на всички от Люлин :) ).
Дотук всичко добре, ама нямам опит да пиша литература. Това беше най-голямата спънка. Някои ще се чудят защо съм се писал и като редактор на превода. Причината е, че наистина съм редактирал текста два пъти сам, отгоре на редакциите на Райна Иванова. Аз съм и последният филтър за текста, така че по-драстичните промени идваха чак след като и аз започвах да виждам проблемите – човек вижда каквото знае. Истината е, че все още има неща, които звучат близко до английския оригинал, но пък за сметка на това смея да твърдя, че няма нито една грешка или пропуск в превода и съм взел предвид как да станат нещата, така че да се харесат на феновете. За да стане всичко това, работих по превода над половин година.
Какви са краткосрочните планове на издателството?
> За тази година имаме амбициозния план да изкараме още три заглавия. „Асасините от Алансия“ е директното продължение на Пристанището, така че е редно нея да направя. Тя изисква и най-много намеса от моя страна, защото и за нея преводачът ще съм аз. Иначе, към края на годината ще изкарам „Кошмарът на Алиса в Страната на чудесата“ от Джонатан Грийн. Там преводач е Богдан Русев / Робърт Блонд, които е човек с много опит и е много обичан автор от всички фенове на книгите-игри в България. Благодаря му, че се съгласи да работи с мен и се надявам да го зарадвам с добре направено издание. Що-годе по същото време ще се опитам да изкарам и лимитирано издание на „Къща от ада“ на Стийв Джаксън. Още водя преговори как да се получи, като арта е винаги под въпрос дали ще бъде одобрен по начина, по който искам да го направя.
Защо „Асасините от Алансия“ и за какво се разказва в нея?
> Най-ясната причина за избора е, че наистина книгата е директно продължение на „Пристанището на гибелта“. Не си запазваш показателите и предметите от предишната книга, но в историята си същият герой. Общо взето, ако изиграеш успешно „Пристанището на гибелта“, то ще си създадеш някои много сериозни врагове на континента Алансия, които ще се опитат на всяка цена да ти отмъстят за някои неща. И така, по петите ти тръгват една камара наемници – асасини поновому. За да се справиш с тях има много зарчета да хвърляш :).
Проектът за Алиса звучи много интересно, а превод от Богдан Русев (по-познат на нашата аудитория като Робърт Блонд) със сигурност прави нещата още по-обещаващи. Как протече работата и комуникацията с него?
> Този проект също ми е благодарение на Ал Торо. Той пренасочи Джонатан към мен. А успоредно с това се запознах с Богдан в коренно различен контекст. Ако Богдан не се беше съгласил да преведе книгата, то аз нямаше да подпиша с Джонатан. Убеден съм, че Богдан беше най-правилният човек за работата. Освен, че извърши самия превод и че идва с десетилетия опит в бранша като автор, Богдан организира и да вземем правата за използване на вече установени преводи на голям брой стихчета на Луис Карол. Много се радвам, че немалка част от тези стихчета ще са ни преведени не от друг, а от самия Любомир Николов / Колин Уолъмбъри. Старите фенове на книгите-игри знаят перфектно за кого става дума. Любомир Николов е бащата на книгата-игра в България и е също един от най-обичаните автори от старата вълна. От моя страна остава само да направя хубаво издание.
В по-далечно бъдеще, плануваш ли по-често издаването на книги-игри извън поредицата „Битки безброй“, или основният курс на издателството е строго обвързан с нея? Мислил ли си за преводи от други езици, или пък издаване на български автори?
> Понеже сега започвам, има много идеи и много предложения, които не спират да възникват. Със сигурност поглеждам какво се случва и извън изданията на Сколастик. В днешно време често има интересни проекти и от Кикстартър кампании. Не бих отказал да работя и с български автори след време. Бих се радвал и да напиша нещо самият аз в някакво по-далечно бъдеще. Със сигурност витаят всякакви идеи, но в същото време съм поел много неща за момента, за които съм и много благодарен, че ми се даде възможност да правя. Така че трябва да се погрижа за вече поетите отговорности. 2021-ва ми е запълнена изцяло, а 2022-ра е кръгла годишнина на поредицата и по случая ще издадем поне още 1-2 заглавия.
Как виждаш бъдещето на жанра у нас и по принцип?
> Според мен книгите-игри винаги ще имат място у нас. Едва ли има страна, в която да са издавани повече книги-игри отколкото в България. Да не говорим, че нашите, дори от старата вълна, са по-нови и често са от много опитни автори. С такова наследство е трудно да няма бъдеще. Иначе проблемите са чисто икономически. След огромен бум на пазара за книги-игри през 90-те, претърпяхме спукване на един балон и сега пазарът се е свил до някакъв минимум. За да се възродят нещата, трябва да се гони едно качество, което обаче струва пари, и би било оправдано само ако пазарът беше по-голям. Така че, новите автори, издателства и разпространители трябва да проявим търпение и да не спираме да инвестираме пари и време, ако искаме нещата да се посъживят. Не ни е необходимо да се продават десетки хиляди бройки, както беше през 90-те, но е хубаво да може да се продават по няколко тиража от по 1000 бройки всеки. Ако това стане лесно постижимо, ще може да се издават много хубави заглавия у нас и ще са качествено направени.
Какво трябва да притежава една книга-игра през 2021 г., за да бъде интересна и успешна?
> Има много идеи, които биха могли да осъвременят самото играене на книги-игри. От съпътстващи app-ове, до връзки със социалните мрежи. Но принципно от такива неща по-скоро могат да се възползват по-възрастните читатели и фенове. Ако искаме книгите-игри просто отново да попаднат в ръцете на 10-15 годишните читатели, каквито сме били и ние, когато сме се запалили по тях, то най-добре е да се гони качество на самите книжки. Хубав вътрешен арт, хубави корици, добро оформление, и разбира се увлекателен и интересен текст. Ясни правила също помагат, но май не винаги е възможно :). Важен е и балансът на геймплей частта, но тук не мисля, че всяка книга е редно да се балансира еднакво. Хубаво е да има по-лесни и по-трудни. Цялостно, играенето на книги-игри е най-интересно, когато читателят хем не чувства, че му е прекалено лесно, иначе би му станало скучно, хем не му е прекалено трудно и все пак успява да се справя със задачите. Но, всеки читател е на различно ниво. Когато ние бяхме малки, балансирането по-скоро идваше от това, че сред стотиците заглавия имаше по-лесни и подходящи за начинаещи и по-трудни, подходящи за напреднали. В този контекст бих казал, че за да е успешно едно заглавие е хубаво все пак някак си да е част от по-голяма картинка. Редовни читатели не се прихващат с едно заглавие, колкото и да е хубаво, и съответно и пазар не може да се изгради така. Трябва качество, но трябва и количество.
Фен ли си на жанра и четеш ли много книги-игри? Коя беше първата, която прочете?
> Първата ми книга-игра беше „Огърлица от черепи“ на Дейв Морис. Подари ми я най-добрият ми приятел от детството за деветия ми рожден ден. Зачетох я година по-късно в един влак за Земен и не можах да спра да я чета. Много се запалих на темата книги-игри след това и допълнително помогна, че и повечето други хлапета бяха запалени по онова време и че имаше богат избор от заглавия на пазара. Също, в ретроспекция, вече знам, че „Огърлица от черепи“ е била много подходяща за начало. Книгата не е трудна за изиграване. Можеш да си избереш измежду няколко базови способности, които героят ти да има, така че правилата са много лесни и ясни. Освен това геймплеят е доста линеен – не те залъгва да ходиш в грешни посоки и да се въртиш в кръг. За капак, Дейв Морис е чудесен автор и текстът е увлекателен, а сетингът е също много интересен и уникален – фентъзи в майско-ацтекски свят. Така че извадих късмет с много подходяща първа книга-игра. В днешно време я има и на app и то беше спечелила някаква награда май, покрай много якия нов арт, направен за app-а.
Имаш ли любими автори (на КИ). Кои заглавия от старата и новата вълна са ти любими?
> Повечето ми приятели харесваха Майкъл Майндкрайм. Сега имам много приятели, които са твърди фенове на Блонд и Уейн. Но самият аз винаги съм харесвал Колин Уолъмбъри най-много. „Реката, от която никой не се завръща“ ме беше грабнала много. След това винаги си взимах неговите книги, като излизаха, и търсех и старите. „Тайната на светещия мъх“ ми беше харесала много също, но не съм чел продълженията. От Таласъмите съм чел първите две. Може би всички негови, издавани от Плеяда съм ги чел. А за Реката, после имаше продължения и мисля, че в третата книга имаше грешка в препратките. Ако е така и ми е правилен споменът, то минах през книгата, страница по страница, за да си оправя препратките, че да мога да я изиграя. Така правехме навремето ние - не мрънкахме, че издателството или редакторът не са си свършили работата ;). Иначе и Ливингстън и Джаксън ми харесваха, но през далечната 1995-та още нямаше много заглавия от тях, че да им станеш фен. А от новата вълна серията Българ ми харесва със сигурност, но там целият франчайз е супер, та дори и сегашните „Криндж Айлънд“ неща ги гледам. И пица съм ял, докато имаше.
Кога и как научи за новата вълна на книгите-игри у нас?
> Така стана, че приятелката ми ми взе 3-тата Българ, на Ал Торо. Не бях чел книга-игра от 20 години. Прочетох я и само две години по-късно съм издател. За да не останат хората с очаквания, че и на тях книгата може да им промени живота толкова драстично :), да уточня, че просто ме върна назад във времето. Взех си колекцията от над 100 книги-игри, събирани до 1998-ма, и разни идеи започнаха да идват. Поинтересувах се какво се случва с книгите-игри сега. Разбрах, че Колин Уолъмбъри има нова книга, „Ледената цитадела“, продължение на „Ледените пирати“, и се опитах да си я намеря. Едно събитие след друго и разбрах, че има нова вълна.
Какво е да работиш за едно от най-големите студия за игри и каква точно е твоята роля там? По кои игри си работил?
> В Gameloft съм работил по много заглавия. N.O.V.A. 3 ми е първата успешно излезнала игра, като, за да работя по нея, се бях преместил в Букурещ за 3 месеца. След като се върнах от Румъния, първата ми вълна от заглавия включваше игри като Brothers in Arms 2, Fantasy Town, GT Racing 2: The real car experience и се докоснах за малко и до Modern Combat 3. После прекъснах за 2 години, но от 2015-та насам съм работил по War Planet Online и малко по Blitz Brigade: Rival Tactics и Dungeon Hunter 5. Студиото ни е започнало да специализира в MMO стратегии и има колеги, които основно работят по такъв тип игри. Чувствам се късметлия, че покрай това, че съм графичен програмист, в Gameloft имах шанс да мина през едно хубаво разнообразие от видове игри – first person shooter-и, състезателни игри, real-time стратегии, та дори и една 3D мини игра към Fantasy Town с, де факто, тамагочита, но сега е модерно да им се казва pet-ове :)
Иначе, като програмист на графика, работата ми често минава през два етапа. В първия етап, докато разработваме нещо ново, работя с техническите артисти по изграждането на графичния код за всевъзможните визуални ефекти в играта – от това как работят камерите, моделите и светлините в сцената, до наистина специфични и тясно специализирани ефекти, като вода, облаци, пушек и каквото може да ти хрумне. В следващ етап пък, оптимизираме вече направеното, така че да може да върви и на много слаби устройства, като iPhone 5 например, в момента.
Кажи ни по някои свои любими книга/автор, филм/режисьор, музикален жанр/група, компютърна игра?
> Израснал съм с филми. От една страна баща ми беше голям любител на техниката и вкъщи имахме най-яките телевизори и видеа, а от друга страна известният преводач и озвучител на филми, Васил Кожухаров, живееше под нас, така че имах достъп до стотици филми от малък и, разбира се, всички бяха дублирани на български, нещо което в днешно време сериозно липсва, за да могат децата да изградят филмова култура. Имам един спомен как баща ми веднъж се прибира вкъщи с кашони с общо 100 тричасови касетки, купени от Кореком, и за нула време се записаха по два филма на касетка, та 200 филма, което си беше една цяла видеотека. Интересно е, че доста от любимите ми филми си остават от тези, които съм гледал още по онова време. Aliens на Джеймс Камерън със сигурност е в топ на класацията ми.
А за игри, любимите са ми от времето, когато самият аз бях по-сериозен геймър – та периодът 1998-2004. За multiplayer бих казал Unreal Tournament, заради страхотната динамика на играта, и Half-Life, заради супер яките механики на оръжията, които и до ден днешен не се срещат в други игри. А за single player, първият Deus Ex, заради невероятния сюжет, потапящата атмосфера и тоновете геймплей иновации. Разбира се всичките тези игри бяха с най-добрата графика и арт за времето си, което допълнително ми грабваше интереса. Знам, че има и други видове игри освен first person shooter-ите, но каквото си е хубаво, си е хубаво. Харесвах point and click adventure-и, като Money Island. От стратегиите на Blizzard съм изигравал всичко излизало и до днес, освен Warcraft 1, но ги предпочитам като single player campaign игри. Иначе, като по-малък имах Game Boy и на него много се заигравах. От онази епоха Mortal Kombat ми беше любима, като нея и на аркадите я играех, редом с „Кадилаци и динозаври“.
Ако искаш да споделиш нещо допълнително за феновете на жанра, можеш да го направиш:
> На феновете на книгите-игри искам само да им благодаря, че ги има. Те прекрасно знаят какво им носи една хубава книга-игра, така че нямам какво да допълня за тях. За останалите хора, които не знаят какво да очакват от една книга-игра, бих обяснил, че книгата-игра не е просто интерактивна литература, а е истинска игра с история, в която читателят взима решения и извършва действия, опитвайки се да реши някакъв проблем или загадка и да постигне някаква интересна крайна цел. Да изчетеш една книга-игра е като да минеш през едно приключение, в което ГЕРОЯТ СИ ТИ :) !
Благодарим ти за това интервю! Стискаме палци „ГЕНИ-ДЖИ“ да пожъне страхотни успехи и да видим още много книги-игри от издателството!
Написана от Ал Торо, Публикувана в Интервюта
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas
Коментари (1)
ТурбоБоби Трайков
Браво на Георги за положените до момента усилия, желанието и амбициите за близокото и далечното бъдеще.
Ще дерзаем за превода на „Кошмарът на Алиса в Страната на чудесата“! :)
отговор