Интервю с Рей Гард

1. Здравей, Андрей! Наскоро в България беше публикувана твоята книга-игра „Генезис“, която е първата от поредицата „Хиперкосмос“. Това е и втората руска книга-игра, след „Тихото училище“ на Роман Островерхов, която излиза на български език. Най-напред, кажи ни нещо повече за теб самия. С какво се занимаваш и как така се стигна до това да пишеш книги-игри?

Здравей, Николай! Първо искам да ти благодаря за интереса към моето творчество. Работя като инженер, а също съм и любител фотограф. Обичам много да чета фантастика, както и книги на историческа тематика.

С жанра книга-игра се сблъсках за първи път още като ученик. През 90-те години у нас се издаваха книги-игри на двама руски автори, които попаднаха случайно в ръцете ми по онова време. Впечатли ме свободата, която този жанр дава както на читателя, така и на автора. Написах първите си книги-игри още като ученик на обикновени тетрадки. Всичките, три-четири на брой, бяха на фентъзи тематика и около 700 епизода големи. Последната, която написах на тетрадка, беше фантастика. Нея успях да я запазя и да я прехвърля на електронен формат, казва се „Кристалл Каспли“. Още тогава знаех, че това няма да е последната ми книга-игра на тази тематика.

В Русия книгите-игри не бяха популярни, не се издаваха нови. Едва след развитието на интернета, случайно се натъкнах на сайта http://quest-book.ru, където се събират фенове на книгите-игри. Администрацията на сайта всяка година провежда конкурс за книги-игри и на един от тях реших да участвам. Така написах „Генезис“, който взе че спечели първо място.

2. А какво можеш да ни кажеш за феновете на книгите-игри в Русия? Има ли още интерес към този жанр?

Интерес към книгите-игри има, не чак толкова голям като навремето, но пък не и малък. В малки тиражи се преиздават някои от старите заглавия, а ентусиасти организират отпечатването на нови с помощта на сайтове за печат като: lulu.com и CreateSpace.com. Появиха се нови автори, които написаха интересни книги в най-различни жанрове. На сайта има доста голям екип преводачи, които се занимават с преводи на чуждоезични книги-игри. Сега, част от авторите предпочитат да създават интерактивни приключения, които да се четат директно на компютър или мобилни устройства. Там показателите се пресмятат автоматно или въобще няма такива, както е например в интерактивната новела You Can Be The Stainless Steel Rat на Harry Harrison (Бел. Пр. Подобни на „Избери своето приключение“).

3. А сега за „Генезис“... Какво те вдъхнови да напишеш тази книга-игра? Много от читателите я свързват с някои от любимите фантастични филми.

„Генезис“ беше създадена за конкурс, чиято тема беше „Оцеляване“. Когато реших да участвам и да напиша книга за битка с извънземно чудовище, изгледах отново филмите за „Пришълеца“, „Нещото“, както и други със сходна тематика, за да усетя атмосферата в тях. Опитах се да разбера какво е поведението на героите, попаднали в подобна ситуация. Интересно ми беше да създам свое чудовище, което да не прилича на другите, както и да създам що-годе реалистична история за борбата с него. Както и да е, мисля, че всяка книга за кръвожадно същество от друга планета ще бъде оприличавано с „Пришълеца“, а ако действието се развива на ледена планета, ще бъде оприличавана на „Нещото“. Така както всяка една любовна история е винаги свързвана с „Ромео и Жулиета“.

4. В „Генезис“ не се използват зарове. Има само избори и проверки и нищо не зависи от шанса. Това се хареса на доста читатели. Всички ли книги-игри от поредицата „Хиперкосмос“ ще са така?

Имаш предвид липсата на хвърляне на зар? Отказах се да използвам зарове по две причини. Първата е, че аз самият не обичам да ги използвам и като чета книга-игра обикновено игнорирам тази част. Така правят и голяма част от моите приятели. Втората е, че с използването на зар развитието на играта се базира на случайност. Така играчът губи контрол върху ситуацията и оцеляването му зависи от добро хвърляне, а не от вземането на правилно решение.

Когато бях малък много харесвах заровете; имаше ги във всичките ми книги-игри от онова време. Но сега си мисля, че са по-скоро излишни. Затова и вече не ги използвам. Всички книги от поредицата „Хиперкосмос“ ще са с еднакви правила. Вселената на „Хиперкосмос“ е замислена като един самостоятелен свят. Събитията в книгите по нея – „Генезис“, „Катарзис“ и другите, може и да не свързани помежду си, но ще позволяват да се погледне от различни гледни точки на този свят. Така ще се получи една обща картина за него и историята му.

5. И като спомена следващите книги от поредицата... Какво можеш да ни кажеш за втората книга, чието заглавие е „Катарзис“?

„Катарзис“ е киберпънк книга-игра. Действието се развива на друга планета, но в същата вселена. Тази планета се нарича Едем и е една от най-предпочитаните за обитаване планети, най-вече заради климата и безопасността. Има само един град, но той опасва планетата като обръч, затова се нарича и Обръчовия град. Сградите в него са разположени на високи платформи и той прилича на гигантски мост. На най-високите нива са издигнати красиви палати, градини, паркове и множество места за забавления и отдих. Ниските нива първоначално са били за обслужващия персонал, но сега са приютили най-бедните жители на планетата.

Главният герой е „маршал“, мъж който е подписал договор с корпорация „Сайберкорп“. Съгласно условията на договора, той получава финансова помощ от нея. Но ако с него се случи нещастен случай, придружен с тежки наранявания, тялото е вече на разположение на корпорацията. Паметта му е заличена и са му сложени множество импланти. Полученият организъм е симбиоза от човешко тяло и кибернитични части. Не помни предишния си живот, не изпитва страх или болка, но запазва разума си и способността да взема решения. И което е най-важно за корпорацията, стриктно следва заложените му от нея директиви.

Тези така наречени „маршали“ се използват за поддържане на реда на Едем. Но именно тяхното безпрекословно спазване на закона може да обърка част от машинациите на корпорацията. Но няма да ви разкривам повече. Както и в „Генезис“, и тук главният герой ще действа заедно с един изин. Впрочем Едем е планетата, на която са били създадени изините и то именно от корпорация „Сайберкорп“. Читателите ще научат много нови неща за изините, които ще играят важна роля в това приключение. Друга особеност на играта е възможността героят да влиза във виртуална реалност. Тази виртуална реалност се нарича „Катарзис“ и се използва от обитателите на планетата, както за забавление, така и за работа. За да победи, на нашия маршал също ще му се наложи да влезе в нея.

Много читатели оприличават тази книга-игра с филми като „Робокоп“, „Съдия Дред“ и „Матрицата“.

6. А можеш ли да ни издадеш малко информация за продължение на „Генезис“?

Не бих искал да разкривам все още подробности от сюжета, тъй като книгата още не е написана и всичко може да се промени. Мога само да кажа, че на Кремък ще му се наложи да направи избори, от които ще зависи живота на много хора. Въпреки че се присъедини към елитния отряд на паладините, той все още не е пълноправен член, и трябва да премине през изпитателен срок. В първата му задача ще му се наложи да пътува до планета, подложена на атака от расата на тикландците.

7. Ще очакваме с нетърпение и това приключение! Благодаря ти, Андрей. Какво би казал за финал на българските читатели?

Радвам се, че ви е допаднала моята книга-игра „Генезис“ и надявам се, че няма да Ви разочаровам занапред. Вашият интерес ме вдъхновява и ми помага да продължа да пиша книги-игри. Благодаря също и на всички, които са работили по българското издание на „Генезис“.