„Академия за магия / Ударът на независимостта” е ново малоформатно издание 2 в 1 на (част от) екипа на „Списание за книги-игри”. Приключенията са написани от Марти Ръниън и са отличени с почетни награди в конкурса Windhammer през особено силната 2012 г. и през 2013 г. Всяко от тях е по 100 епизода, което несъмнено е продиктувано от ограничението на Windhammer за максимален брой епизоди.

Ще отворя скоба за този конкурс, ако случайно не ви говори нищо, защото е много значим за новата вълна на книгите-игри у нас - вече имаme близо двадесетина заглавия, издадени от него (5 само от 2012 г.), без да броим тези на родните участници - Рони Мейдей и Лейдрин Суийвър. В наши дни той е наследен от Lindenbaum Prize и продължаваме да получаваме интересни приключения покрай него - най-скоро написаното от които е „Психо буря”.

Книгата на Марти Ръниън следва същото оформление като поредицата „Списание за книги-игри ПРЕДСТАВЯ” („Дяволският остров”, „Планетата на паяците” и „Пеледгатол”), поредицата „Списание Агамор представя” („Море на лудостта / Море от пясък”) и „Психо буря” (която не е отбелязана като част от поредица). Ще ви разкажа за литературата и играта на двете приключения поотделно, защото те са напълно различни в тези отношения и не могат да се сложат под общ знаменател.

Академия за магия

Пей сърце, до изпита остават четири камбани време, а снощи успя да довършиш курсовата си работа, само че... някой я е направил на парчета! След една камбана тюхкане, събираш кураж и хукваш из магическата академия, както и около и под нея, за да събереш нужните съставки и да съживиш нов хомункулус с по-малко пукнатини. Ако междувременно разбереш и кой е саботьорът...

Каквото и да става, важното е да не умреш или, още по-лошо - да те скъсат на изпита!

Книгата

Като сетинг, Академия за магия се опира много солидно на Хари Потър. Имаме магически университет, заобиколен от страховита гора, елитизъм и дискриминация, романтика между някои герои и т.н. Лесно е и да припознаете и някои от героите.

В основната част от приключението обикаляте по ваш избор три от общо пет локации, като във всяка от тях пътят се разкланя по един или друг начин и можете да намерите както необходими реагенти, така и информация, която може да ви помогне да откриете кой ви саботира.

След три камбани време имате възможност пък да приложите откритото и в двете направления. Първоначално са били планирани още четири части на Академия за магия и в конкурсната версия тя има подзаглавие „Първи семестър”. Това личи в началото и края на тази, но мога да ви успокоя, че тя си е самодостатъчна и завършена като история.

Като стил книгата е откровено детска, с изключение на неколцина понатрапващи се коментара за забежките на двама от героите. Литературата е телеграфна и препуска из сцените, за да можете да видите много от тях в рамките на 100-те епизода. Не мога да кажа, че блести с каквото и да било, но пък и не виждам нещо, което би обременило особено читателите. При всички положения по-зрелите такива не бива да влизат с високи очаквания в тази посока.

Играта

Играта се базира най-вече на слепи избори накъде да поемете (дори го има класическият „Наляво или надясно?”) и на проверки на Способности и Умения. Добавена е и механика за харчене на точки за добутване до успех в проверка, ако заровете и статистиките не ви достигат. С това тя става и сравнително лесна, стига разбира се да имате късмета да попаднете на правилните места или съответно да го направите при преиграване. Това е може би есенцията на геймплея тук – първите един-два прочита разучавате, а сетне тръгвате по най-добрия път и гледате дали няма да изтеглите късата клечка със заровете. Така или иначе, и при лошо стечение на обстоятелствата просто ще завършите с нисък резултат, което допълнително прави играта по-милостива и подходяща за деца.

За зряла аудитория играта по мое мнение не е особено интересна, тъй като по-скоро ви играе, отколкото вие да играете нея. Липсват интересни информирани избори и съдбата ви е в ръцете на заровете и произволното бродене. Когато получите информация пък нещата стават тривиални. Все пак е по-интересна от голяма част от детските книги-игри, и за по-малките читатели такива механики са приятни и самият произвол вероятно ще е достатъчно вълнуващ.

Внимание! Поради проблеми в превода и омешване на думите points и score, правилата за проверки на Способности не са разбираеми. Ето какви са правилните:

След като изчислите стойностите за Способностите (4 + бонуси от тест), запишете ги веднъж в графа Резултат и веднъж в графа Точки. При проверка събирате 2 зара + стойността на съответния показател от графа Резултат. Ако с това не достигате нужната стойност за Успех (12), имате право да извадите част от Точките на съответното умение и да ги добавите за тази проверка. Т.е. за всяка Способност Резултатът не се променя и помага винаги, а Точките се “харчат” за съответни проверки и помагат само в този случай.

Проверката на Умение е същата, като проверка на Способността Ум (тъй като в тази книга всички умения са базирани на Ум). Разликата е, че при недостатъчен сбор на 2 зара + Резултат Ум, можете да харчите както Точки Ум, така и Точки от съответното Умение, за да достигнете до Успех (12).

Правилата в оригинал може да видите в конкурсната версия на произведението.

Ударът на независимостта

Жега и мор, но без скакалци над Хъдзън, а парите свършват. Естествено, да се хванеш на почтена работа е под твоето достойнство, когато има шанс за банков обир. Но за това трябва да се събере екип, да се направят планове, да се наемат още хора, да се осигури финансиране и чак тогава да се пристъпи към действие. И какво толкова може да се обърка при обикновен банков обир? Най-вече отношенията между съотборниците, от което зависи дали ТИ ще си тръгнеш с парите или... мъртва.

Книгата

Това приключение намирам за ориентирано към по-зряла аудитория, от една страна заради липсата на какъвто и да морално поне-сив ъгъл в това да си обирджия и да се забавляваш, докато избиваш или закопаваш някакви хора, включително невинни; от друга, по второстепенно - заради кратката и „невизуална” еротична/романтична сцена.

Сюжетът се върти около банков обир, включително подготовката и непосредствените последствия. Приятно завършена е и успява да обърне равномерно внимание на всичките фази, разбира се без особена дълбочина, предвид малкия си обем. Като стил бих я определил като по-телеграфна версия на поредицата на Хосе Л. Л. Моралес - „Сланг”. Има същия не-романтичен поглед. Обърнато е внимание и на героите, както и на отношенията на протагониста с тях.

В резултат мога да кажа, че ми пукаше за това, което се случва и ми беше интересно да проследя развоя на събитията. Както и в другото приключение, тук също скачаме стремглаво от сцена в сцена и като минус мога да кажа, че преходът не винаги беше елегантен - в един случай дори се зачудих дали не съм объркал епизода, на който е трябвало да продължа четенето.

За съжаление преводът не блести и тук. Някои изрази стоят странно на български, което личи дори и само от синопсисите, на места има откровени разминавания, като това някой да ти пожелае “успех” и ти да отвърнеш, че не ти трябва “късмет”, защото имаш пари… На (поне) едно място - епизод 80 - героинята говори за себе си в мъжки пол, сякаш екипът е проспал дори това, че са решили да е жена (на английски полът не е уточнен, което на български не е особено възможно). Колкото и да ми е симпатичен екипът, не мога да не отбележа, че това не са дребни грешки и малко в повече са си оставили ръцете в това издание.

Играта

За щастие играта на „Ударът на независимостта” предлага свежа механика, която на всичкото отгоре сработва добре и мога да кажа, че този елемент е попадението на цялото издание.

В основата е механика за залагане на точки „Съдба”, които са определящи за крайната оценка на играта. При всяка проверка на умение, като колкото повече заложиш, толкова по-малък шанс имаш да спечелиш (трябва да хвърлиш с 1 зар повече от залога си). В добавка, за силните си умения хвърляш по два зара и вземаш по-високия резултат, а за слабите - пак хвърляш два зара, но вземаш по-слабия.

Пресмятането на вероятностите и от там – статистически оптималните залози в различните случаи – ми отне няколко минутки, за да си изготвя табличка-жокер. Имах известни опасения, че с тази сметка ще се изчерпа цялата игра. За щастие това не се случи, защото изборите какъв залог да направиш не се изчерпват само с печалбата и загубата на Съдба, а си имат и игрални последствия, което прави сметката и преценката на риска далеч по-комплексни. Мога да кажа, че играта истински ме позабавлява, с изключение на това, че ме наказа на 20/36 шанс за успех на най-важното хвърляне, при което практически останах 24 точки по-назад във финалния резултат. Това е почти половината от всички точки, които се събират при добра игра, така че ви желая успех на това хвърляне, на което и сте задължени да поемете някакъв риск…

Играта има достатъчна вариация на схемата, за да е интересна при поне 2-3 преигравания, а за най-амбициозните предлагам следното предизвикателство: изчислете най-високия резултат, който можете да постигнете ако приемете, че преминавате успешно всички залози, на които имате над 50% шанс и се проваляте във всички с точно 50% и по-малко. Кои умения вземате, през кои епизоди минавате, какви залози правите и колко точки събирате? Отговорите можете да публикувате тук.

Оформление

Има добри и не толкова добри елементи на оформлението. Всички показатели и други игрални елементи са добре видимо изразени, отделено е внимание на рамкирането и страницирането, шрифтове и др. Харесвам и джобния формат. Релефните елементи и позлатените рамки и надписи по корицата са супер. Като негативи: заровете по страниците са бавно-четими, дневниците са разпилени и не прекалено ясни (проблем, идващ от оригинала, който обаче можеше да се реши) и така и не станах фен на това илюстрацията на корицата да е в малко „прозорче“.

Вътрешните илюстрации допринасят много за цялостното усещане и за мен са по-добри от тези на кориците, които също не са лоши, но и не блестят. Не можах да получа ясна информация за изработката им, но доколкото разбрах са резултат на AI генерация и обработка/творчество от хора.

Луксозното издание е определено интересно – първият по рода си „тефтер-игра” у нас, със спирала в горната част, т.е. разгръщането на страниците е отдолу-нагоре. Това ми се струва много непрактично решение, предвид колко по-бавно ще се отива от епизод на епизод така, но тук основното явно е било да се намери нестандартен формат и да се създаде любопитно издание за колекционерите, а не екземпляри, от които реално ще се чете. В това издание има и други креативни екстри, които ще ви оставя да си откриете сами.

В заключение

„Академия за магия / Ударът на независимостта” е един приличен старт на поредицата. Самите книги-игри, в съчетание с положителната част от стореното от екипа, са имали потенциал за “много добър” резултат - самият материал не достига за повече дори и при перфектна адаптация. Предвид обаче сериозните пропуски в превод и редакция, за мен справедливата оценка е още една „звезда” надолу.

Харесах второто произведение далеч повече и интересната му игра ми даде достатъчно дори сама по себе си, за да се чувствам по-скоро доволен, че съм отделил време на книжлето. Сигурен съм обаче, че и първото ще намери своите фенове и с по-добра игра или по-разгърната литература, гостуването в Хари Потър сетинга щеше да го направи любимо за някои по-млади читатели.

„Академия за магия” препоръчвам за деца на възраст 9-11, 12-15 години, особено за почитателите на Хари Потър. “Ударът на независимостта” е по-скоро 13+ и има добри шансове да допадне на феновете на „Сланг” и КИ аудиторията, която си пада по по-математически и сметкаджийски системи, без да се изпада в някаква тежка бумащина или сложност. И двете не са подходящи за играчи, които мразят да разчитат на късмета или държат на добре изгладен или потапящ литературен текст, както и за спечелване на съвсем нова аудитория, тъй като не са достатъчно изпипани за „уау“ ефекта и могат да загубят неопитните читатели още на лошо обяснените правила. Лично аз смятам да пробвам Академията с моите хлапета, но четейки съвместно с тях.