[Ревю] Първо читателско ревю на "Генезис"

Още от малък съм бил голям фен на фантастиката. Умирах с Терминаторите на Джеймс Камерън, Възкръсвах със Соларис на Станислав Лем, пътешествувах с капитаните Немо и Пикард. Искрено се зарадвах, когато видях нова книга-игра - фантастика. Времето на Джордж М. Джордж („Легионът на отмъстителите“), Върджил Дриймнд („Окото на Бога“) и Тед Грей („Мистерията Пегас 500 С“), бе твърде отдавна, нужен ни бе свеж полъх. Още по-радостна вест бе , че Рей Гард се е нахванал да твори в пост-апокалиптична атмосфера - досега само Блонд опита нещо подобно („Пустинен огън“). Повечето фантастики в книгите-игри са най-вече в жанра "научна фантастика".

Много приятно съм изненадан от дизайна на играта. Има умения, които са новост. Умението Аура ми напомни за Магията, срещана в някои от книгите на Върдж и за Маната - в Онирогаф на Уилко - но като цяло това е нова идея, която приветствам. Нюхът също е добре замислен, още повече че ще ви се наложи при разпределянето на точките да избирате - ловкостта или дедукцията. А и двете качества са ценни. Лично аз си признавам, че първия път се издъних на самия финал, защото не ми достигнаха две точки Ловкост с които да доубия гадината. Втория път минах по възможно най-лошия епилог и едва третия път нанесох цели три поражения на чудовището.

Много добра идея са "кодовите букви", които спомагат за това да получиш награди. наистина - можеше да се направят по-обмислено, например, какво става ако получиш три пъти буквичка D получаваш ли награда или не получаваш? донякъде това ми напомняше на „Звездните бойци“ на Джордж М.Джордж като система за оценяване, но бе по-новаторско. Много приятно впечатление прави, че и тук както в "Убежището" има няколко възможни епилога - цели три на брой.

С добри впечатления останах от илюстрациите, особено от тези на страница 101 и стр. 68 - Разбира се - не може да се гони нито бройката на "Кръвта на зомбитата", нито тамошното въздействие, но личи че е работено професионално. Похвала за художниците - и на вътрешните илюстрации, и на корицата. Без да съм езиковед - литературният стил също ме грабна. Прост, четивен, ясен, без архаизми. Особено ако го сравня с тромавият език на "Цитаделата" и пиперливият език на "Калоян" смятам че "Генезис" е нещо по средата - прост в сравнение с "Калоян", но разбираем, в сравнение с "Цитаделата".

Рей Гард е написал една чудесна, надъхана с много напрежение книга-игра. И за да не излезе, че прехвалвам книгата - ето ви една критика. Сюжетът не е никак оригинален. Който гледал „Пришълецът 2“, ще почувства към средата на книгата, че знае с точност какво предстои . Мисля си, че начетен човек като Рей Гард можеше да се опита поне малко да избяга от шаблона и не просто да смени имената на главната героиня ( лейтенат Рипли) и андроида ( Бишоп), или формата на чудовището - а директно да опита нещо по-различно. да вкара нова случка, да вкара нов герой - нещо такова.

Накратко - книгата е чудесна, вдъхновяваща, особено за някой, който си пада по фантастика. Горещо я препоръчвам на всички манияци на тема "Пришълецът". Но ако ме питате можела ли да стане още по-добра? Да! малко и е трябвало да стане: Неповторима! Искрено съжалявам, че не е и се надявам със следващата си книга този автор да успее да се издигне до още по-големи висоти.

Автор на ревюто: George_Al

> Поръчайте книгaтa сега