[Ревю] Хижата

Нещо повече – в Новата вълна има няколко крими/хорър/трилър мистерии, но никое от тях не притежава тази екстравагантност на наратива си. Създателят на света на Българ избухва малко по-рано през същата 2019 година с дебютната си веселяшка книга-игра „Дон Мон“, с която успя да извоюва признанието на иначе трудната за угаждане хардкор общност на хартиените геймъри. „Хижата“ обаче е пълен антипод на флиртаджийската история за работещия на круизен кораб по Дунава Симеон...

Главният герой Борис е четвърти курс студент по психология, който се увлича по паранормалното. Действието се развива през 2010 година, и той тъкмо е основал детективската си кантора за разследване на мистериозни събития „Параборис“. След дълго проучване в интернет, неговото внимание привлича случка разиграла се през 1998 година в хижа „Явор“, намираща в село Кичоне в дълбините на Родопите. През една фатална вечер, група студенти празнуват рождения ден на красивата Мария. В края на вечерта равносметката е три трупа и дузина изчезнали. Версиите са много: духове, демони, извънземни... Затова смелият парадетектив се качва на верния си Passat и отива да разреши случая...

Борис се среща с жителите на село Кичоне и започва да ги разпитва, и да става част по един или друг начин от ежеднението им. Няма как колоритни личности като баба Котка-Грапул, бай Киро-краваря, Иван-корема и гърбавият бивш иконом на хижата бай Илия да са безинтересни. За капак имаме и една мързелива секретарка на Общината, която по цял ден реди пасианси на служебния си компютър...

Толкова за сюжета, останалото е история, както се казва. Нека видим какво представлява „Хижата“ в игровата си същност...

Първоначалният вид на произведението е представлявал текст с прекалено много кодови думи, които в даден момент немимуемо са щели да затормозят читателя с тяхното записване и следене. Затова игровият редактор на произведението Петър Агапов се заема с нелеката задача да опрости тази най-използвана в Новата вълна механика. За целта той въвежда контролни суми, чрез които да се следи прогреса на играча. По този начин са елиминирани около 50 кодови думи, а останалите са групирани в четири категории: Трансилвания, Мачу Пикчу, Стоунхендж и Бермудски триъгълник. Много по-удобно е да провериш дали имаш кодова дума Ефус в Мачу Пикчу, отколкото да я търсиш в дълъг списък.

В удобния Дневник, рисуван лично от Неделчо Богданов, може да открием още графите Предмети и Открити локации. Първите са нужни за преминаването на определени ситуации, а вторите разкриват съвсем нови места в село Кичоне и служат за постепенното развитие на сюжета. При всяко откриване на ново място за посещение, тръпката ми на играч се задействаше моментално.

Какво може да очаквате от „Хижата“? Ако беше компютърна игра, щеше да е етикетирана като „куест“. В нея не ви гони време, нито има опасност да умрете по време на историята. Вашата цел е да обиколите възможно най-много места (не само по веднъж) и да съберете колкото се може повече информация. Авторът е добавил характерната за него доза хумор в ситуациите, както и намеци за недостатъците на обществото ни, които са характерни както за „меринджей“ в голям град, така и за човечец, водещ на пръв поглед безгрижен живот на село. Затова ви препоръчвам да се настроите на някоя от подходящите в случая радио честоти: 1.01Hz или 110МHz, да се качите заедно с Борис в Passat-а му, и да се подготвите психически за това, което ще разберете. Добре дошли в рубриката „Разкази с ночакван край“!

P.S.

Не си падате по четене на PDF файлове или книжни тела? Няма проблем! Кирил Иванов (kiril_ps) се е погрижил да може да го сторите на безплатна апликация за Андроид, както и на уеб браузъра ви:

https://kiril-ps.itch.io/the-hut