[Ревю] Крадец на време

Само няколко месеца след излизането на "Машина за чудовища" (за която ви разказах по-рано тук) от ИК Асеневци издадоха и втората книга-игра от серията "Разреши мистерията"). Изданието наглед следва изцяло формулата на първата книга - оформление, илюстрации и дори размерът от 224 страници. Отново влизаме в ролята на асистент на детектива-йети Клаус и пред нас има сложен случай за разплитане, най-вече чрез разговори с (този път само) половин дузина колоритни персонажи от разнороден чудовищен вид.

Музеят на магическите предмети и скъпоценните камъни има изложба, посветена на пътуването във времето. През нощта обаче е откраднат рядък и ценен експонат – Гъбата на времето. Необикновената полиция разследва кражбата, но ти и детектив Солстааг трябва да откриете крадеца сами. Разрешаването на този заплетен случай ще докаже колко добри детективи сте.

Кого ще разпитате първо? Съмнявате ли се в искреността на съмнителните русалки? Или може би ще разпитате куратора на изложбата Додуисъл? Ти решаваш!

Книгата

Може и това да е напълно субективно усещане (мое и на 20-тината гласували в Goodreads), но "Крадец на време" ми се стори по-интересна от предходната книга. Персонажите, които героите разпитват, сякаш имат повече какво да предложат от детския "каст" на първата част, а самият случай също беше някак си по-предизвикателен и завъртян около по-интересен предмет и "мистичен" елемент. Малко по-пълноценно, макар и все още не толкова, колкото ми се иска, е развит и градът/светът, в който се развива действието. Главният герой, който беше просто сянка на детектива-йети, сега все пак има мъничка самостоятелна роля.

За съжаление проблемите с текста още са си налични. Отново, причината са най-вече честите и трудно преведими игри на думи: Пазачо-гойли (Guardgoyles?); "напитките се сервират с камъни, не с лед" (served on rocks?) и други такива "шеги", които на български просто увисват. Но и генерално усещам текста тромав и на места не ми звучи на български - кой казва на български "Ще се виждаме, Елфина.", "същества от нощта" (creatures of the night? - нощни създания), "Приготви се да я хващаш" (преди да ти подадат нещо). Просто има едно леко изкълчване, което си върви в целия обем на книгата.

Играта

Също както в предишната книга, играта тук е изцяло реализирана чрез избори и няма никакви допълнителни механики. Има само едно събитие, което дава ефект със закъснение и макар това да е реализирано с въпрос какво си направил по-рано, технически можем да кажем, че има "кодова дума"; но това е практически пренебрежимо.

Структурата на играта е отново разделена на две половини, но този път е малко по-разчупена и сякаш с повече въпроси как да отреагира играчът, а не просто кой да е следващият разпитан. Това я прави по-интересна за мен, все още усещането ми е, че ми разказват история, на която не мога да повлияя - макар и леко намалено спрямо "Машина за чудовища". Тук интерактивността е по-скоро за нюанс; подправка. Като най-тежък недостатък (или пропусната възможност) си остава това, че играчът реално НЕ разкрива случая. Няма как да не го разкрие и този път в по-силна степен е приложен подход, типичен за българският автор Сим Николов - реално не отгатваш, а си избираш кой да е извършителят.

Заключение

"Крадец на време" е стъпка в правилната посока за поредица. Има известни подобрения както в литературата, така и в играта, но категорично не са гигантски скокове и някои слабости от предното приключение се затвърждават. Считам, че тази книга няма как да разочарова харесалите "Машина за чудовища" и мога смело да им я препоръчам, а ако за нея сте били "на кантар", то тази е веротно да ви спечели. Третото приключение има още по-висока оценка в Goodreads, така че остава да изчакаме ИК "Асеневци" да издадат и него и да стискаме палци добрата тенденция да се запази.