[Ревю] Машина за чудовища

В края на 2023 г. издателство "Асеневци" стартира издаването на серията "Разреши мистерията" ("Solve Your Own Mystery") на Гарет П. Джоунс с "Машина за чудовища". Вероятно покрай детската насоченост и това, че издателство Асеневци досега не са издавали книги-игри, отне дълго време, докато феновете на интерактивната литература научат за нейното съществуване - толкова дълго, че докато разбрахме, вече и втората от трите книги в поредицата, "Крадец на време", е публикувана на български.

Ще успееш ли да разрешиш мистерията и да откриеш Машината за чудовища?

Машината за чудовища на доктор Франкълфинк е изчезнала! Йети детективът Клаус Солстааг се нуждае от твоята помощ, за да разкрие крадеца. Дали да се усъмниш в Брамуел Стокър – страховитият вампир? Или може би в Гръндъл и Гринола, пакостливите гоблински близнаци?

Може би трябва да проследиш уликите, свързани с хитрите вещици? Или пък смяташ, че чудовищният син на доктора, Монти, ще те отведе при крадеца? Ти решаваш!

Всеки твой ход води до разрешаването на случая. Нека разследването започне!

Кратко разглеждане на изданието, отзивите за него и дори самото английско име на поредицата, неслучайно наподобяващо "Choose Your Own Adventure" дават отговор на въпроса дали това е книга-игра според класическото значение на термина. Да, това е интерактивна художествена литература и спрямо изборите на читателя сюжетът се развива по различен начин. Нека обаче разгледаме по-подробно що за книга-игра е и за кого би била най-интересна.

Книгата

"Машина за чудовища" и изглежда цялата поредица са детски детективски романи в жанра градско (urban) фентъзи. Действието се развива в наши дни в град, част от която е населявана от обикновени хора, а в Сенчестата му половина пъплят всякакви създания - върколаци, вампири, вещици, зомбита, духове, йети и т.н. - каквото се сетите, всичко върви. Те са си напълно миролюбиви, разбира се, тук няма някакъв конфликт между расите и обикновените хора, ако изключим малко комична дискриминация спрямо гоблините и плешивите... За съжаление, сетингът в тази първа книга въобще не е разработен и не се виждат почти никакви особености, които биха произлезли от такава интересна мешавица от създания - просто обикновен град, в който всичко е същото като в реалния свят, с изключение на популацията.

Малко повече акцент има върху героите, разбира се всеки от които бидейки различно създание, и може да се каже, че това се е получило добре. Имат си своите особености, характер, проблеми и роля в историята. Може би най-безличен е главният герой, който е просто асистент на йетито детектив Клаус Солстааг и честно казано е напълно излишен сюжетно, почти няма характер и участие в диалозите и действието. Нещо като статичен наблюдател, вероятно с надеждата някой да може да се вживее в тази роля. Мисля, че ако играехме директно от ролята на йетито, почти нищо нямаше да се загуби.

Преводът е на Мартина Андеева и за съжаление трябва да кажа, че не ми допадна особено. Текстът върви тромаво и объркано, но в нейна защита е справедливо да се отбележи, че книгата изключително много залага на непреводими игри на думи (puns), което прави една голяма част от сцените и диалозите да звучат нелепо - например някой герой иска "истината" и друг започва да му предлага "филия" или пък вампирски майтапи покрай подобното звучене на "coffin" и "coughing". Може би в оригинал книгата е остроумна и забавна с многобройните си хитри игри на думи, които и сега прозират през превода за англоговорящите, но на български 95% от това е загубено и текстът просто не седи добре, а комедията се е превърнала по мое мнение в безсмислица.

Играта

Подобно на "Избери своето приключение", в тази книга-игра няма други механики, освен избори. Схемата, обаче, е доста по-различна от дървовидната, на която американската аудитория е свикнала. Условно може да се каже, че играта е разделена на две части, равни по текстови обем, но не и по част от обема, през която читателят ще мине. Първата част е въведението и разпитването на заподозрени, като тук играчите имат възможността да минат през всеки един епизод и ако не правят избори да неглижират нещо си е вероятно да посетят повечето. Играта е минималистична, почти нулева, като предлаганите избори са кой да е следващият разпитан заподозрян и дали да се проучи допълнително дадена улика.

В началото на втората част идва големият избор кого подозираме. За съжаление разследването няма особена стойност, която да направи този избор смислен и информиран, а и каквото и да изберем, препращани от един заподозрян на друг, добутваме го така или иначе до един от трите равно-добри финала, които ни дават различна версия или информация за това какво се е случило. Т.е. каквото и да правите, ще разкриете случая. Тук може да се достигне до епилог и само след два "епизода", а може и пак да се обиколи през повечето, в зависимост от това в какъв ред посещавате заподозрените. Използвам "епизоди" фиктивно - книгата не е разделена на такива и препратките са към номера на страници.

Оформление и други

Намирам оформлението за приятно разчупено, с инвертирани по цвят страници, натурално пръснати по тях картинки, заглавни секции и добре подчертани секции с избори. Доста е щедро откъм отстояния, размери на шрифтове и други, което малко изкуствено раздува обема, но крайното усещане е добро.

Илюстрациите на Луиз Форшоу според мен не са нещо особено като вложено умение, но имат дух, специфичен стил, предават емоция и добре улавят стила на текста. На корицата са дребни и сбутани между многото надписи, но изглеждат добре в цвят и малко ме карат да съжалявам, че изданието не е пълноцветно. Но пък за тази цена - толкова, а и черно-бели не са лоши.

Заключение

Когато ми попадна, "Машина за чудовища" наистина ме зарадва много, защото точно такъв тип книги-игри и за такава аудитория - 9-11 годишни като основна - нямаме. Хем е ученическа, хем е фентъзи, но не е приказка, нито прекалено детска, нито прекалено фокусирана върху поуки, вместо върху това да е забавна. Хлапетата ми много се кефят на неща в този сетинг, наскоро изгледахме Gravity Falls и силно се надявах да е нещо от този сорт. За съжаление, литературно за мен е по-скоро разочароваща и сетингът, сюжетът и стилът се оказаха под нивото, на което се надявах да бъдат.

Играта е пълна скръб и е за учебник как се прави игра от автор, който иска да разкаже собствена история, а не да направи играчът свой съавтор. Изданието не печели абсолютно нищо от това, че е интерактивно. Няма никакви стойностни избори и разклонения, насърчава се преиграване без да има поле за такова, предвид че могат да се изчетат 85% от текста на първо разиграване и дори едното място, което считам за "програма минимум" за поредица, наречена "Разреши мистерията" - разрешаването на случая - е сляп избор, за който нито има информация, нито има значение какъв избор ще направиш.

И така, в заключение, книгата е едно разочарование, което хем е много близо до истината като жанр, идея и стил, хем не я достига в нито едното направление. Принципно бих я препоръчал за деца между 8 и 12, като става и за малко по-големи или малки, но честно казано може да им намерите и по-интересни четива. За феновете на книгите-игри, най-много бих я оприличил на "Нормален клуб" от единадесети брой на списанието за книги-игри, донякъде и до "Фанфаре" на Ерик Берт като сетинг (но не и стил или игра), "Ловец на таласъми" на Георги Караджов и може би на комедийните фентъзита на Любомир Николов.

Без да изопачавам или захаросвам нещата, наистина вярвам, че поредицата има потенциал и при един по-добър финален текст, малко по-интересен сюжет, поразвиване на сетинга и даване на някакъв хигиеничен минимум от смислени избори и разклонения, в тази поредица може да има чудесни книги-игри. Много малко трябва във всяко от тези отношения, така че определено ще дам скоро шанс на втората книга (че и третата, "The Missing Magic", ако излезе) и стискам палци нещата там да са се получили по-добре.