[Ревю] Психо буря

През 2021 г. големият фен, автор, теоретик и популяризатор на англоезични книги-игри, Стюарт Лойд (познат на нашата аудитория с "Отмъщението на мъртвеца" - Списание за книги-игри бр. 16 и съвети за писането на книги-игри), реши да поднови инициативата за годишен конкурс за кратки книги-игри (до 100 епизода). Тази инициатива бе започната повече от десетилетие по-рано - конкурсът Windhammer Prize, от който на български има преведени от екипа на списанието вероятно поне дузина книги-игри. Уви, през 2016 г. неговото провеждане бе преустановено. Сега обаче наследник му - Lindenbaum Prize - тъкмо приключи своето трето провеждане (резултатите можете да видите тук). Победител в първото такова, през 21/22 година, бе "Психо буря" (Mind Storm) на Андрю Грийн и по мое мнение - безапелационен такъв. Нещо повече, авторът заслужаваше да спечели и през следващата година.

Книгата е във формата на силно неопределената серия, която неформално бих нарекъл "Някой от екипа на списанието за книги-игри представя", тъй като излезлите до момента 6 книги-игри в този формат спазват общи принципи, ама не съвсем, различни хора от екипа движат процеса и макар да има сходни елементи в тези книги, не всички са брандирани като официална част от серията.

Книгата

Още "на входа" тази книга привлече интереса ми със своя жанр, който е обичан, но сравнително рядък за книгите-игри у нас, а може би още повече на запад - киберпънк. Футуристичен град, влиятелни корпорации, летящи коли, виртуална реалност (в която разбира се можеш спокойно да си умреш), кибернетични приставки, войнстващи роботи... усеща се почти като завръщане към любимите приключения на Блонд и Грей от едно време. Стилово тук е прибавена и щипка нео-ноар - героят е уморен от живота детектив (макар и да не е определен буквално като такъв, реално се занимава с разследване), с дълг и злополучна мисия в миналото, който получава задачата си от мистериозна дама в стриптийз клуб. Светоизграждането е много приятно и макар да не е нищо новаторско мога да кажа, че поне за мен свири на правилните струни.

Сюжетът е стандартен, някои биха казали и клиширан, като за жанра си. Имаме разпитване на свидетели, разглеждане на местопрестъпление, сблъсъци с потайни противници и естествено - сюжетен обрат. Относно персонажите също по-скоро са прегърнати клишетата - красиво младо момиче, което е разбрало твърде много, властни бизнесмени и техните бодигарди, сенчести хакери и продавачи на приставки. За най-слабата част от сюжета намирам случващото се във виртуалната реалност, което за мен е вярно вероятно за всички киберпънк книги-игри с VR, които съм чел - първо, разбира се, е някаква постна и произволна фантасмагория и второ, връзва нула смисъл някой да си скрие фирмената информация в някакъв си обект в общественодостъпна програма и да сложи фентъзи пазачи да те бият по главата като се доближиш.

Нивото на литературата е съвсем прилично и мисля че с малки забележки преводът е добре, макар че не достигнато нивото на оригинала на английски - за мен стилът на Андрю Грийн в оригинала е едновременно обран и супер атмосферичен и е наистина трудна писателска задача да се пресъздаде същото при превод.

Играта

Играта е едновременно простичка и функционална. Уменията и битките са реализирани чрез dice-pool система - в този случай хвърляш брой зарове и ти трябва някой от тях да показва 5 или 6, за да успееш в начинанието си (атака или изискващо умение предизвикателство). Колкото си по-добър в дадената сфера, толкова повече зарове хвърляш. Битките се решават в няколко рунда и са много лекички. Елегантно решение е и че умението ти за бой е винаги максимално, тъй като, ако трябва да сме честни, всеки играч така или иначе би избрал него сред най-добрите си във всяка книга-игра, т.е. това не е никакъв избор, дори когато се предлага като такъв.

В началото на играта има и избор на две от четири приставки, които дават допълнителни бонуси. Някои от тях не са просто бонуси, а добавят избор към всяка битка или проверка за умение и правят играта по-интересна - беше ми смислена и ситуативна дилема дали да загубя живот за това да хвърлям наново за провалените проверки за умения, което е примамлива, но хлъзгава възможност. Приставката ми за битки пък ме караше да помисля дали да си повиша шансовете за по-бързо приключване на битка, но пък за сметка на малка сигурна загуба на живот.

Единственият по-слаб момент в игровия дизайн изглежда е добавен от локализиращия екип, тъй като го няма в оригинала - постижения, които са може би повече опит за хумор и странна числова статистика (изцяло зависеща от зар), отколкото изпълняващи функции, каквито трябва да се търсят при постиженията. Липсват такива, които да мотивират преиграване, да ти подскажат дали си пропуснал интересна част от произведението, да наградят предизвикателен, но смислен начин на изиграването му или постигане на важните задачи в него. Това обаче не пречи на играта - просто ги прегледах апатично, преди да затворя книгата. Може би все на някого ще допаднат, така че дори и неоптимални по моя вкус, може би са по-скоро добра добавка.

Оформление и други

Оформлението на тази книжка е най-близко до това на "Пеледгатол". Корицата е с релефен лак и квадратна илюстрация посредата, вътрешните страници са обрамчени с тежка рамка, а числа за номер на страниците са представени по относително нечетим начин (което обаче тук освен тематично е и гениално решение поради друга причина, която не искам да издавам). Не може да се спори, че работата по предпечата е свършена мераклийски и генерално е много качествен. Лично на мен тежките рамки, които притискат текста, вместо бели полета, не ми допадат като избор и харесвам много повече илюстрирани на цяла страница корици, вместо дребна илюстрация в кръгче или квадратче на 1/3 от обема ѝ, но в крайна сметка това можете да прецените и сами за себе си - въпрос на вкус. Първоначално предложената корица за "Психо буря" ми изглеждаше супер и се надявам да се сдобия с твърдокоричното издание предимно заради нея.

За вътрешните илюстрации може да се коментира много. Нека си поговорим за "слона в стаята" - те са генерирани с програма, но трябва да отчетем, че предвид тиража и възможния бюджет, вместо тях можеше да има само малко на брой поръчкови и от художник, който взема много евтино на фона на стандартите за професията. Вероятно щеше да има повече идентичност в тях, но крайният резултат вероятно щеше да е на по-ниско обективно ниво чисто качествено. Всеки би предпочел отличен художник пред отличен софтуер, но отличен софтуер спрямо начинаещ художник става все по-трудна дилема. Може и да бъркам и лично винаги работя само с български художници, но понякога виждам негатите от това, а цената на книжка като "Психо буря" трябва буквално да се удвои, за да е възможно. Нека всеки сам реши за себе си дали екипът е взел правилно решение, използвайки такива инструменти.

Самите илюстрации по мой вкус са добри, харесва ми и комикс подходът към някои от тях - на една страница е разкадрирана дадена сцена или са показани различни локации, към които може да се отиде. Да, има някои логически проблеми тук там, но като цяло са супер добавка към текста.

Заключение

Ако не си е проличало досега, "Психо буря" на Андрю Грийн се нарежда сред любимите ми преводни произведения. Не е новаторско в нито един аспект, но е добро във всеки и макар да е позната територия, категорично е такава, от която "още от същото" е добре дошло за мен, особено когато е изпълнено качествено. Не се сещам на кого не бих я препоръчал, тъй като е достъпно за широка аудитория, има и интересна литература, и предизвикателна игра, без сложни правила или тягостни елементи. Може би само за хора, които очакват свръх-сериозен подход към литературата, защото "Психо буря" е леко и разтоварващо четиво, което несъмнено не открива нови хоризонти във фантастиката или литературата.

За тези, на които "Психо буря" се хареса, предлагам да си направим една силна агитка под мотото "Искаме още Андрю Грийн" и да навием екипът на списанието да издаде на български още по-добрата "Hollywood Noir" на автора.