[Ревю] Един съботен ден

В началото на 2024 г. неочаквано за мен и вероятно за повечето феновете на интерактивната литература в онлайн пространството се появи "Силата на избора: Един съботен ден", на издателство "Мама знае". По информация от авторите, това е "книга игра" (ех, не се научиха, че обичаме да се изписва с тиренце вече 35 години, признато за изключение или не...) за деца между 4 и 12 години (което включва цели четири възрастови групи по широкопопулярното в развлекателната индустрия делене) и си поставя сериозните цели да е едновременно забавна и "с поука за развиване на емоционалната интелигентност и СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ".

Тъй като през годините сме виждали надписа "книга-игра" на какво ли не от незапознати с тази форма издателства и автори, нормално е запалените книго-игроманиаци да са резервирани и да се запитат дали и това въобще е такава. Агресивният маркетинг в стил "купи си този продукт сега на -40% от коричната му цена (а дали някога се е продавало или ще се продава на нея е друг въпрос) или си лоша майка, която ще остави емоционално недоразвитите си деца да висят пред злите компютри по цял ден" (не е цитат, а художествена интерпретация) също породи основателен негативизъм сред мнозина от познатите ми. За мен обаче имаше и положителни сигнали - по представените снимки изглеждаше това да си е истинска книга-игра с класически избори и разклонения, а и визуално ми вдъхна доверие - твърда корица, голям формат, приятни илюстрации и ясно разбираемо оформление, подходящо за малчугани. Така или иначе, не обичам да спекулирам и реших, че за да коментирам книгата, трябва лично и внимателно да се запозная с нея и да видя как я възприемат децата. Разгледах самостоятелно книгата, след което още по веднъж със седемгодишно и десетгодишно дете, които точно отговарят на възрастта на героите и целевата аудитория, така че вече на базата на личен опит мога да ви разкажа за книгата и на кои от заявките си отговаря по мое мнение.

Книгата

Литературата в "Един съботен ден" е това, което може да се очаква. Простичък и четивен изказ, удачен за децата. Имаме съвсем ежедневни ситуации, по-скоро поредица от случки, отколкото някакъв цялостен сюжет - писане на домашни, каране на колелета, купуване на сладолед - такива неща. Не очаквайте приключение или дори централна история, тук водещото е да се разиграят ситуации, в които да има правилен и грешен избор и после да стане ясно защо той е бил такъв. Всички събития обхващат един ден и макар да са по-характерни за моето (нашето?), отколкото за текущото поколение, намирам ги за достатъчно релевантни и разбираеми за децата. Ако решите да сте критични и да задавате неудобни въпроси като "Ама тези деца на 7 и 10 как се разхождат сами" - ще намерите много основание, но честно казано не виждам смисъл, нито пък считам, че това е някакъв негатив за творбата.

Главният герой е по-голямото от децата в семейството, баткото, а повествованието се води в първо лице, но това за мен е леко странно решение, предвид че гледната точка и изборите са почти толкова често и от ролята на по-малката сестричка. Може би трето лице през цялото време щеше да е по-естествен избор.

Повечето краища не водят до нещо кой знае какво - просто сте изкарали по-добре или по-зле някаква част на деня си - но ако искате да се делят на брутална смърт и спасяване на света, видимо това не е четивото, в което ще намерите търсеното. В крайна сметка ми е по-лесно да кажа, че има завършеност на деня, отколкото завършеност на история и възможните краища не пораждат чувства нито на удовлетвореност, нито на неудоволетвореност. Има лек "клифхенгър" (макар че е едва ли ще държи читателите на нокти месеци наред) за следващата книга - да видим какъв е споменатият "конфликт" на единия от героите в училище и как ще бъде разрешен.

Играта

Отговорът на въпроса, който вероятно мнозина от вас си задават, е категоричен - да, това е книга-игра. Няма номерация по епизоди, но анализирайки схемата ѝ, ако се абстрахираме от преходи, които не водят до разделяне или събиране на пътища, "Един съботен ден" би могла да се реализира в 30 епизода, като едно изиграване е средно около 15, най-дългото 17, а най-краткото, с много малък шанс да се случи и без други подобни опции за преждевременен край - 4. Въпреки че най-вече последните епизоди определят до кой от стандартните 4 края ще достигнете, останалите избори водят до разклонение на сюжета (дори на ниво сцена/случка, без последствия по-нататък) и може да се каже, че имат своя смисъл и "награждават" или "порицават" читателя за направения избор.

Типично героите трябва да изберат дали да си гледат кефа, или да помогнат на сестра си, майка си, баща си, дали да споделят нещо, дали да направят нещо опасно. Последствията не са драстични, но винаги са достатъчно красноречиви дали е взет правилния избор, било то и само чрез коментара на някой възрастен герой в книгата. Самите избори са напълно прозрачни за един възрастен читател и вярвам за голяма част от децата, особено ако наистина си говорим за такива над 5 години - те знаят какво трябва да кажат, когато ги питат кое е правилното нещо, макар това съвсем да не значи, че ще го сторят, ако наистина се стигне до идентична ситуация. По-малкият ми читател без замисляне помагаше на всички алтруистично. След прочита го помолих да ми помогне за нещо - можете да познаете дали се случи. По-голямата си вземаше изборите по-натурално и си позволяваше да избира това, което ще ѝ достави повече кеф в някои случаи.

Схемата е еднопосочна, по-скоро с "ДНК" структура/линейна, но със сигурност пълноценно разклонена, за да може да имате достатъчно нови ситуации на второ, тук-там и на трето разиграване, след което е малко вероятно да са останали повече от няколко непрочетени епизода.

Любопитен елемент е добавката при всеки нов "епизод" да е индикирано от кои е възможно да достигнеш до него, което позволява лесно да се върнеш назад и да провериш алтернативата на избора, който си направил, без да държиш пръстчета на предния епизод - нещо, което пасва добре на самата концепция на изданието.

Оформление и други

Форматът е по-голям от стандартния и по-малък от книгите за Таласъмчо, например - някъде около 21х25 см, на око, почти квадратна. Изданието е 88 страници, твърдокорично шито, на дебела гланцова хартия. Самата корица за нещастие е ниско качество - след два прочита и без инциденти с книжното тяло забелязах огъване, а подлепянето в ъгълчетата е набръчкано и определено не вдъхва доверие. Зачудих се дали някое от децата не е причината, но впоследствие погледнах недокосвана бройка, която купих за приятел и тя е в същото състояние.

Илюстрациите са на Теодора Николова заемат голяма част от обема на всеки разтвор - или отделни илюстрации на поне едната страница, или една голяма цяла на разтвора. Силно стилизирани са (най-вече големите глави и лицата, вероятно с цел повече акцент на израженията и от там емоциите на героите), оцветени са с пастелни цветове, меко, много приятно за мен. Отделно от оцветяването, намирам ги за ок, по-скоро хубави. Има известно преповтаряне както на текст, така и на арт, но мисля че е в разумни граници и с едно-две изключения елементите са достатъчно разджуркани или имат достатъчна промяна, че повторението да не е натрапващо се.

Не виждам смисъл да се впускам в анализ на допълнителните компоненти, които са включени в цената от 42 лева (намалена първоначално на 29, после на 27, а сега на 25), затова само ще ги спомена - малоформатна цветна "детска библия" (телбодено издание) с включени развлекателни игри и според мен не особено манипулативна (ок е, не бих се притеснил да я дам на хлапетата да я разгледат, въпреки че лично съм против религиозна пропаганда) и силиконова гривна.

Заключение

Директно казано, книжката е съвсем прилична. Посланието е ясно, но не е поднесено по неприятен начин и нямах проблеми с изказа. Притеснявах се, че ще е дразнещо наивна и назидателна (нещо, което даже някои от любимите ни автори от старата вълна правеха често излишно директно, досадно или настоятелно), но за мен тук поуката е достатъчно ясна, без това да превръща повествованието в нещо гротескно.

Историята е съвсем делнична (добре де, уикендна), но в никой момент не заблуждава, че ни очаква приключение и по мое мнение и наблюдение за подходящата възрастова група има шанс да е интересна за 1-2 дена/прочита/разглеждания. Въпросната група за мен е най-вече 6-8 г., като за съседните има някакъв малък шанс да предизвика интерес, според конкретното дете. За по-малките, 5 и надолу, може да се получи сполучливо при четене с родител, макар че ще имат известни затруднения при думи и изрази като "фокусиран", "имала конфликт в училище" и подобни, а и ще им е по-трудно да разберат самите сцени, свързани с живота на един ученик. За по-големите шансът да загубят интерес от изцяло обикновенните събития е доста висок, при мен така се случи бързо с десетгодишното. Но пък децата са различни, така че преценете сами за кого я купувате. Относно възрастните читатели (дори отворените към добрите стари детски книги-игри) е ясно - няма нищо, което ще им е интересно като история или игра, но това си е чисто детска книжка и не опитва да е хибриден продукт (да има и нещо и за възрастните), но това не е минус, просто характеристика на продукта, таргетиране.

Доколко такива продукти са нравоучителни за децата е много сложна тема. Със сигурност няма да навреди, съвкупност от такива книги, филмчета и т.н. си имат своя принос в най-ранна възраст, но според мен, като родител и човек с интереси за това как и доколко различните медии повлияват на формирането и промяната на характера ни, считам че ролята определено не е водеща - едно такова примерно действие пред очите на дете в реалния живот тежи колкото 100 такива, които ще прочете в подобни книжки.

Чисто печатно ми се струва посредствено издание, като бих отличил най-вече приятния вътрешен дизайн. Личи, че са вложени труд и мисъл. Цената, която заплатих, за мен е справедлива спрямо качеството, особено предвид авторския арт.

Това е видимо книга-игра, която на нас родителите ни се иска децата да четат, а не толкова такава, която самите деца ще искат да четат. Горе-долу същите поуки и избори присъстват и в книгите-игри на Любо Николов или в тези за Таласъмчо, само че вплетени в приказно приключение и това, че ситуациите, в които се избира дали да помогнеш, дали да споделиш и т.н. не са реални в тях не прави поуката по-неразбираема, поне за аудитория 9+, но за сметка на това дава по-високи шансове повествованието да грабне малките читатели и да довършат книгата. Но, да, макар "Един съботен ден" да не е като книгите-игри, които ние обикнахме, тя не се и опитва да бъде като тях. Това, че си искаме от "нашите" не означава, че не трябва да има и различни. А самата книга си има стойност.

Макар да изпитвам известна непоносимост към множеството и агресивни маркетингови практики на издателите, осъзнавам, че живеем във време, в които те са важен фактор за успеха на един продукт, а когато в крайна сметка той има какво да даде на купувачите, може би е добре, че ще достигне до възможно най-много хора. Още на гърба на изданието имаме реклама на "Силата на избора: Приключение в училище", така че шансът скоро да видим още книжки от поредицата изглежда добър. Стискам им палци занапред и се надявам поредицата да става все по-добра.