[Ревю] Землянинът

В началото на пролетта излезе обемна и амбициозна книга-игра - "Землянинът", написана от Мартин Дангов. Изданието получи свои премиера, сайт и апликация, илюстрациите му (дело на Лало Николов) спечелиха наградата "Биенале на илюстрацията" още преди излизането на книгата, а самата тя е с твърди корици, 400 страници, около 700 епизода и с комплексни игрални механики.

Отнело е близо 8 години произведението да стигне до ръцете на читателите в своя завършен вид и тази информация, в добавка към стила на корицата и илюстрациите, артистичния синопсис, видимо сериозното отношение към проекта и името на поредицата - "Естествена фантастика" - ме караха да очаквам нещо в духа на Артър Кларк в интерактивна форма. В крайна сметка очакванията ми се разминаха сериозно с действителността и може би заради това демото ме поизгуби, но пък плюсът е, че когато самата книга излезе, подходих към нея с по-правилни очаквания.

Докато се мъчиш да възстановиш дишането си, из залата се разнася зловещ смях. Към него се присъединяват още десетки подобни хилежи, идващи сякаш отвсякъде. Прозрачните панели на купола примигват и върху повърхността им се проектира лицето ти - мръсно и окървавено. Един от гласовете се извисява над какафонията:

- Точно така, землянино. Бори се. Не се предавай.

Книгата

В началото на приключението разбираме, че Земята е била обект на планетарен геноцид и главният герой е единственият оцелял, благодарение на напредналата извънземна медицина. Спасен от Галактическата полиция на станция "Вега", той е важен елемент от разследването на случая, но за да не се набива на очи бива интегриран като служител - по избор на играча от информационни войски, отдел по поддръжка, елитен отряд... Бързо приключението поема по сравнително произволен низ от ситуации и с малки изключения през първите може би 70% от книгата няма развитие на основния случай. В нейния край обаче акцентът се връща към разследването и читателят успява да получи добро количество отговори. За повече, чакаме продължението - "Перфектната машина".

По мое мнение редакторският екип си е свършил чудесно работата и не ми се набиха на очи откровени грешки или тромави изречения. Текстът се чете лесно и е разтоварващ, не се занимава с неща като развитие на герой или герои, повествованието скача от интересна сцена в сцена и екшънът винаги е на един избор разстояние. Вселената на "Естествена фантастика" напомня частично на тази на "Междузвездни войни" - навсякъде е пълно с най-различни видове извънземни, смесени в обща low-life (мизерна) маса - нареждат се, остроумничат, мамят се, въртят интриги, пълно е с търгаши и т.н. Същевременно стилът е още по-лековат - напомнящ донякъде на книги-игри като "Сонора", компютърни игри като "Star Control" или пък филми като "Петият елемент". Наивна е до небесата, но просто е възприела този ъгъл и ако и читателят го направи, всичко е ок. Хитра реплика е достатъчна да се влезе в ключово правителствено помещение; последствията от убийство на пазачи е само в рамките на битката и намерената плячка; съмнително поведение на мисия е последвано само от мъмрене и пращане на следващата мисия; постъпване на работа в полицията е въпрос на желание ден след кацането на планета и специалните солови мисии следват след по-малко от седмица.

Играта

Играта е една от по-сложните, по-разчупените, най-комплексните и най-тромавите. Подадени са поетапно, чрез поредица от "учебни" ситуации, като всяко от обясненията е последвано от прилагане на съответната механика. Повечето правила са разбираемо обяснени, но не всички. Някои са малко свободно и телеграфно предадени и в комбинация с липсата на експлицитни игрални инструкции по епизодите съм сигурен, че всеки ще пообърка или ще се позачуди за нещо, но все пак вероятно не фатално.

Главният герой разполага с живот, но също и още три показателя, които отмерват травми, интоксикация и облъчване. Възстановяването на живота е най-тривиално, но то не помага за намаляването на пораженията в другите три направления, което прави наказанията (т.е. за какво да внимаваш), подготовката и лекуването по-сериозен и многопластов елемент от играта, застъпен от първия избор до последната битка.

Системата за предмети разбира се също не се ограничава с прости принципи. Инвентарът е разделен на няколко секции с различни правила за тях - оръжия, екипировка, торба и части. Най-сериозното мислене покрай нея е с оръжията, тъй като в момента в който се откажеш от това, което можеш да държиш в ръцете, го губиш. Предвид различните им параметри и цялостно предназначение - такива за близък и далечен бой, както и със специални функции - може да се заложи на съвсем различни стратегии и по мои наблюдения - все работещи такива. Бойна система има правила за близък и далечен бой, придвижване, предметии умения, които водят до качествени и количествени промени, както и множество битки, които следват специфична логика. Всичко това прави изборът на оръжия фундаментален за играта. Самите оръжия пък имат приставки, особено достъпни при игра с техник, с какъвто я изиграх аз.

Говорейки за класът на героя, тук той е изключително определящ за играта. Техниците имат право да прилагат ексклузивна за тях механика, с която да разглабят каквото видят (най-често оръжията на противниците си) и в последствие да правят оръжия, приставки и специални предмети с частите. Мисля че играта с тях е най-сложна, като имаше един конкретен епизод към края на играта, на който съм прекарал 30-60 минути в сметки какво мога да си позволя, купя, продам и направя. Системата за това е едновременно изключително интересна и убийствено тромава - освен събирането на частите (които са две дузини като видове и бройката на всяка също е от значение), за да се направи даден предмет е нужно да се търси в шест таблици, да се заместват стойности във формули, да се пресмята... Проблемът в това не е сложността, даже обратното - просто е огромна и безинтересна хамалогия и трябва да минете през нея дори преди да знаете каквото и да е било за предмета, тъй като описанието му е скрито зад тези сметки; в това няма нито действителна, нито игрална логика! Ако сте съгласни с мен, че това е излишна бумащина, заповядайте: 28, 25, 35, 7, 10, 41, 34, 12, 29, 78, 8, 22, 4, ..., 18, 17, 56, 86 - можете да отидете на страници 393 и 394 и да си ги напишете, ако желаете. Шегата и критиките настрана, редките случаи, в които може да се играе с механик или инженер в книги-игри са по правило отчайващо неуспешни и някакъв вариант на висока или невъзможно ниво на трудност, а не смислена алтернатива. Тук резултатът е обратният и освен че е напълно игруем (или дори най-силен?) вариант, той е и добре репрезентиран като игрална логика. Щеше да е още по-добре, ако извънбойната употреба на направените предмети наистина покриваше по-голяма част от ситуациите, в които има логика да ти помогнат.

За другите класове знам малко, но вторият по-сложен и наглед интересен е хакерският (информационни войски), който също има уникална механика (за манипулиране на всякаква апаратура и други). Останалите според мен са значително по-прости и препоръчвам играчите, които не обичат тежки сметки и бумащина, да се насочат към тях.

Отделно от горните механики, водещи до скрити преходи, много такива са използвани при загадки, особено във финалната част от приключението, в която рязко се вдигна летвата от досадна математика за четвърти клас на декодиране на информация в духа на тестовете на МЕНСА. Това едновременно ми хареса, защото все пак трябваше да си поразмърдам мозъка да реша загадките, на които попадах, едновременно се притесних малко за аудиторията - кои са тези хора, на които първата част от математическите механики няма да са тривиални и от там - досадни, но пък ще са способни да се справят с тези във втората част?

Количеството постигната вариативност в играта е направо нечовешко и то чрез втъкани в нея механики, а не директни разклонения. Не намерих и грешки, въпреки множеството сложни скрити преходи, балансът беше завиден и като цяло малко автори могат да постигнат такава богата, комплексна и едновременно с това - математически и логически работеща игра. Преиграваемостта също е на високо ниво, тъй като макар основният сюжет да има фиксирана линия, дори при успешно разиграване много сцени и късчета информация остават скрити за читателя, а още повече има и какво да се експериментира със игралната система и различните класове за игра.

Приложението

Приложението за мобилни телефони е фундаментално важно тук. Първоначално погледът ми върху него беше сравнително критичен - неудобен слайдер за живот, липса на ефект при хвърляне на зарове при което се чудиш дали си натиснал ако се падне същият резултат, дребни грешчици при смятането на определени битки или елементи от битки, и други такива. Струва ми се, че няколко пъти дадени показатели не се запаметиха. Най-много ме разочарова липсата на малко по-смислена автоматизация в битките, например ако сте двама противници с близкобойни оръжия и нямаш специални предмети, за всеки ход все пак трябва да натискаш "придвижи се", "не прави нищо", после като стигнете имаш и "избери противник" макар да е само един и така битката, която може да се сметне изцяло автоматично с един клик отнема 40 клика.

Постепенно обаче с разгъването на играта си дадох сметка колко работа е изнесена тук. В битките има всевъзможни механики, които са отчетени. С развитието на играта повечето стъпки си бяха необходими, защото вече имаш реален избор какво да правиш, така че този минус се посмекчи. Предметите се попълват с auto-complete, който интелигентно знае къде да сложи съответната нова придобивка. Приставките на оръжията се свалят и махат. Отчитането на частите и системата за създаване на предмети е приятно улеснение за механиците. Като тегля чертата, не мога да си представя книгата без приложението и въпреки, че не е перфектно, мога да кажа голямо "Браво".

Оформление и други

Книгата е издадена единствено в твърдокоричен вариант, отпечатана на офсетова хартия, шита. Изработката е качествена в полиграфическо отношение и моята бройка изглежда безупречно след прочита ми. Когато към това добавим обемът, авторските илюстрации и апликацията смея да твърдя, че цената от 30 лева е истински добра сделка за това, което получаваме.

Графичният дизайн намирам за доста слаб. Текстът на задна корица е болезнено зле (не)центриран, дотолкова, че отляво на него зее бездна, а вдясно навлиза в подгъва към гръбчето. Номерата на епизодите във вътрешното тяло висят на произволно място - нито в средата, нито в или около началото им. Всеки първи абзац в епизодите започва без отстояние навътре. Битките и предметите използват еднакво и съвсем рудиментарно таблично разграфяване, а игралните инструкции можеха да имат много по-разнообразно и функционално оформление, предвид колко комплексна е и самата игра.

Смело, но спорно е решението да се пропусне и изцяло дневникът в хартиеното тяло, да не говорим за екстри като зарове по страниците. Лично аз никога не пиша в книгите-игри, но пък считам, че трябва да са игруеми и като самостоятелен продукт и не виждам какво толкова е спестено с този пропуск. Не са предоставени и файлове с дневници или приложения, т.е. искате-неискате ще трябва да играете с телефон в ръка.

Корицата за мен е едно от най-лошите решения поради две причини и тук не мисля да навлизам в чисто художествените ѝ качества - можете сами да си прецените допада ли ви или не. Първо на метър разстояние тя е черен правоъгълник с жълто петно. Второ, стилът е претенциозен и сериозен и тотално не отговаря на духа на книгата, за която нещо от типа на корицата на "Сонора" или, хайде, "Легионът на отмъстителите", биха били далеч по-добра репрезентация. От друга страна вътрешните илюстрациите на отделни елементи като същества, обекти и предмети ми бяха много приятни, дори впечатляващи. От тези на цяла страница някои са прекалено тъмни и трудно четими, обаче. Извадени от контекст мисля че ще бъдат много-сериозен претендент за "Пъстра никса" догодина, но за мен тук също важи проблемът, макар и в по-малка степен, че идват една идея по-сериозни спрямо тона на произведението и не работят перфектно в комбинация с текста.

В заключение

Бих я препоръчал на повечето читатели - с правилната нагласа към литературата, мисля че приключението ще е увлекателно; с правилния избор на клас може да избегнете поне най-сложните и натоварени игрални елементи. Би допаднала силно на читатели, които хващат в момента заглавия от старата вълна и ги намират за страхотни - особено за феновете на Джордж М. Джордж. Бих я препоръчал смело и за аудитория 12-15 годишни и 16-18 годишни, които си падат по математиката, логиката и фантастиката. Притеснявам се и съжалявам, че стигането до тази аудитория ще е трудно, защото ако не тях, респектиращите корица и обем ще отблъснат част от хората, които биха им я купили за подарък. Читателите, които трябва да стоят настрана от "Землянинът", са тези, които не търпят сложни игрални системи и тези, които са в настроение за дълбока литература или сериозна научна фантастика.

Трудно ми е да дам оценка на "Землянинът" - всеки един елемент в нея за мен е поляризиращ и включва неща, които ме впечатляват и такива, които не ми допадат. Като тегля чертата, мисля че е едно от заглавията, които наистина заслужават внимание и е сериозно постижение. Това, което работи, работи истински добре. Часовете, прекарани с книгата, не бяха малко, прекарах ги добре и сякаш с всяка следваща своя фаза ме печелеше повече. Може би дългият период на писане е дал този ефект - началото е по-детинско и като повествование, и като игра, но постепенно и книгата, и играта сякаш стават по-добри и същевременно - насочени към по-зряла аудитория. Оставам в очакване на "Перфектната машина" и като се замисля, ако я имах подръка, сигурно щях да я зачета още утре, а какъв по-добър и простичък атестат за това, че "Землянинът" е успял да ме спечели?

> Книгата можете да закупите в нашия онлайн магазин

> Коментари за книгата във форума