Интервю с Кирил Иванов - От преводач до автор и редактор в света на книгите-игри

Роден в Габрово, Кирил е израснал с любовта към книгите-игри, която продължава да го води през годините. Със завършено образование по социална психология и опит като HR, той намира време да допринесе за развитието на жанра, както като автор, така и като член на редакторския екип на списание "Агамор", което в последно време събира ентусиазма на феновете на интерактивната литература.

В неговата библиография ще открием редица интересни проекти, включително превода му на "Пеледгатол - Последната крепост" и на известната книга "Сърце от лед", както и авторството му на "Бърза схватка", "Полукс и милостивите", "Мелинда: Първи пламъци" и "Мелинда: Измяната", които могат да бъдат намерени в броевете на списанието през годините. Той е запален геймър на всякакви компютърни и конзолни ролеви игри, а неговата страст към настолните заглавия му дава уникална перспектива върху развитието на интерактивния жанр.

По случай предстоящия брой 3 на списание "Агамор", в което Кирил представя своето най-ново произведение - "Нокс", ще седнем с него да си говорим за любимия жанр по света и у нас.

Виктор Атанасов (ringlas): Кириле, разкажи ни малко за себе си и какво те привлече към книгите-игри?

Кирил Иванов: Баща на две деца, роден през 1980г. и живущ в гр. Габрово. Пътят към книгите-игри започва с първия ми прочетен роман Винету (1988г.), благодарение на който се влюбих в четенето. Карл Май, Емилио Салгари, Робърт Хауърд, Александър Дюма и пр. Поглъщах ги като топъл заводски хляб с хрупкава коричка. А първия ми досег с книга-игра беше един летен ден на село. Братовчед ми показа някаква книга и ми заяви, че можело да избираш в нея. Аз се зачудих какво е това? Казваше се "Загадъчното съкровище на Тибет". Прочетох я, може би ми е харесала тогава, но не ме запали толкова тя самата, а това, което си купих после: "Гората на обречените" (завинаги ще си остане любимата ми от Битки Безброй поредицата) и "Гората на демона" (Огнена пустиня я бях изтървал, а Замъкът ми бе детински). След тези заглавия се отприщи манията, особено и с появяването на Майкъл Майндкрайм. Той преобърна света ми на 180 градуса, що се отнася до интересен геймплей и зашемети всички фенове с недокоснати теми като Баскетбол и Футбол (времената на Майкъл Джордан и САЩ’94).

Няма да крия, че ми остана любим автор на книги-игри и досега.

Някъде около 1996г. спрях да купувам книги-игри, защото се срамувах, че са детински, а съучениците ми от Механото вече се занимаваха със "зрели" неща и въпреки че ми се четяха, ги сложих в скрина и си казах, че вече съм "голям"! КИ умряха за мен с последната КИ, която си купих: Пустинен огън (1996г.).

И така, следващите години преминаха в света на Age of Empires, HoMM3, четене на фентъзи, студенстване във ВТУ, Rome Total war, 3D studio max и т.н.

През 2011г., търсейки поредното фентъзи, попаднах на "Котарака и черния нарцис" от Ал Торо. Разлистих я, изненадах се, че е книга-игра и помислих, че е от испански автор, и не я купих. Не мина много време и отнякъде ми изскочи банер на сайт за книги-игри, кликнах... и се отприщи носталгията. Прибрах се удома и отворих скрина отново :)

Ти си редактор на списание "Агамор" и преводач на "Сърце от лед". Какви предизвикателства срещна при тези проекти?

Редактор силно казано, аз съм аматьор-помагач в Агамор. "Сърце от лед" започнах да превеждам като тренировка, да науча най-сетне английския на по-добро ниво. Отне доста време. Идеята ми беше да пусна превода за свободно четене, но се оказа, че бих нарушил авторски права ако го разпространя, затова и не го пуснах в онлайн пространството. От екипа на списанието решиха да помогнат с този проблем и те поеха нещата. Авторските права бяха уредени (без моето съдействие). След това като че ли проектът беше замразен. По едно време се оказа, че авторските права скоро ще изтекат и се взех в ръце и започнах финалната доработка на текста. След прочетени на английски десетки романи и натрупване на повече опит в превод, забелязах колко грешки съм допускал. От екипа на Агамор също ми съдействаха и накрая текстът беше готов. Издателство "ГЕНИ-ДЖИ" ни подаде ръка и благодарение на г-н Чунев книгата получи прекрасно оформление.

Междувременно преведох и "Пеледгатол", най-вече защото тази книга-игра много ми допадна ("Аленият крадец" също не е лоша, в мой превод). По принцип, по пример от Георги, Der (преводачът на Пътят на пъдпъдъка), съм привърженик на школата, която се стреми преводът да е максимално близо до оригиналния текст, не смея да своеволнича.

В "Агамор" цари демокрация в чист вид. За важните неща се провежда гласуване, както си му е реда и в броя влизат само произведения, които са минали "летвата". Надявам се, че така е най-добре за читателите. Признавам, не всичко, което излиза в Агамор ми допада, но пък личният ми вкус не е най-важното в случая.

Какво може да ни кажеш за предстоящия брой 3 на списание Агамор, за който лично аз много се вълнувам?

Не искам еднолично да споделям неща от кухнята без да се съобразя с екипа. Мисля, че така е коректно спрямо безвъзмездния труд, който влагат. Мога все пак да говоря за моите неща в Агамор 3. Едното е Нокс, кратка книга-игра в света на Крея, която написах миналата година. Мисля, че се прие добре и да си призная, без да скромнича, е най-доброто, което съм писал (не че това е кой знае каква летва). Торо я редактира и мисля, че стана още по-яка!

Подготвил съм в А3 и едно предизвикателство (куиз-игра) за феновете на КИ: Академията на Алтозар!

Всеки брой на Агамор е с огромен и разнообразен обем, и надявам се читателите да осъзнават колко работа е нужна да се стъкми всичко. Крайната му цена в онлайн магазина е жалка на фона на работата, която се свършва. Това го заявявам съвсем отговорно.

Има една тема, която искам да засегна. Ползването на AI art. Аз твърдо заставам зад решението на екипа за ползването му, понеже смятам, че не е справедливо хората в екипа да бачкат без пари (писане, превод, редакция, предпечат и т.н.), а на художниците да им се плаща. Просто няма бюджет и за тях.

И не на последно място - очаквайте завръщане на любимия на всички ни Робърт Блонд на страниците на Агамор 3!

Еха! Робърт Блонд се завръща ударно в Новата вълна на страниците на списание Агамор! От кога пазите тази тайна? Какво повече може да кажеш за участието му?

Първо искам да кажа, че Блонд се завърна ударно още с Българ и Неделчо Богданов в Новата вълна. Аз лично не съм ги чел, но съм наясно, че тези книги-игри бяха най-популярни от Новата вълна (благодарение на таланта на Неделчо и неговия бранд).

Специално за Блонд, екипа на Агамор се свърза с него и му предложи да напише кратка книга-игра за списанието. Блонд откликна и, разбира се, беше нужен хонорар за работата, която трябваше да свърши. Той е професионалист и като каже нещо, го прави. Сумата беше събрана буквално светкавично! Не само от екипа на Агамор, но и от други хора, фенове на книгите-игри. Исках да видя отново автора на "Небето ви чака", "Синът на пустинята" и "Пустинен огън" в действие! (между другото имам Тронът на Алкирия, но не съм го прочел все още). Това се случи Януари 2024г.

Както казах, Блонд е професионалист. Спази уговорения срок и предаде произведение по Белегаст "Лора Фей: Първа мисия". Произведението бих определил на фентъзи-приказка за всякаква възраст. Приятен стил на писане, интересен главен герой и най-важното: логико-тактически избори! Има си и своите недостатъци, но нека читателите сами да преценят.

Решихме да запазим тази изненада до последно, за по-силен ефект. Последното произведение, което обявихме за Агамор 3 бе именно "Лора Фей" и то в Денят на Будителите! Мисля, че всички ще се съгласят, че Робърт Блонд е един от авторите, които са разпалили жаждата за четене през 90-те у много подрастващи и е редно да му отдадем заслуженото.

Участваш активно в различни събития като Таласъмия, През 9 земи и др. Какви впечатления имаш от тях и какво те вдъхновява да се връщаш всяка година?

Първата ми Таласъмия беше през 2017г. За съжаление тогава бях в труден период и ми бе трудно да се насладя на събитието. Външно се усмихвах, но вътрешно бях в психологическа "бездна". Въпреки това мога да кажа, че хората там бяха позитивни и приятелски настроени. Първата ми настолна игра беше с г-н Спасимир Игнатов и семейството му (изключително позитивни хора), като ме смачкаха на Железници (играта е много добра!). После дойдоха някакви Върколаци и... майчице! Изяждаха ме, линчуваха ме... Никола Райков ме пита "Върколак ли съм?", аз отговарям "Не знам!"... отчайващо слаб играч се оказах.

Последваха други Таласъмии, още настолни игри, като например "Тесла срещу Едисън" под вещото ръководство на Данчо. Особено добро събитие беше "Сказание", организирано от Никола Райков.

Таласъмия умря през 2022г., но пък "През 9 земи" набра скорост. Уникална организация, страхотни лектори, интересни и разнообразни теми. Браво на тях! Там изиграх най-добрата настолна игра - Дюн Империум!

Тази година се получи страхотен Конвент на Книги-игри (има статия за него на сайта). Говорих си с изключително ерудирания и готин автор: Джордж М. Джордж!

Като автор на "Мелинда" и "Нокс", как подхождаш към писането на интерактивни истории? Как се вдъхновяваш за сюжети и герои?

Понеже съм отраснал повече четейки, отколкото играейки, когато създавам книга-игра залагам повече на история и избори, отколкото на игрови механики и системи за битки. Предпочитам малки дневници, с един-два параметъра и кодови думи, както и задължителна оценка на представянето накрая. Смятам, че книгата-игра трябва да бъде предизвикателство, а не просто "разклонение" на сюжета. Ако искам различни истории, просто ще прочета два различни романа.

Любопитно е, че историите първо ги пиша на тетрадка с молив/химикал. Някак си така ми тече мисълта по-лесно и по-естествено. Така написах Мелинда, вдъхновен от поредицата на Котарака на Ал Торо. Това са два кратки разказа реално. Нокс също е кратък, но там се опитвам да постигна нещо повече в схемата условия-избори-последици. Дано да съм успял.

Кои книги-игри или интерактивни произведения са ти направили най-силно впечатление през последните години и защо?

Майндкрайм ми беше любим автор и разбира се, неговите книги-игри очаквах с най-голямо нетърпение. "Демоните в НБА" и "Боговете на футбола" съм ги превъртал няколко пъти. И досега смятам, че той остава недостижим, както като разнообразие на жанрове, така и механики, които е сътворил (не че не е имал и издънки: онова за динозаврите). Разбира се, харесвал съм и КИ на Любо Николов (Реката, Огнена пустиня), Джордж М. Джордж (Звездни бойци, Господаря на мрака) и Блонд (Синът на пустинята, Валенс).

От чуждите автори най-много бях впечатлен от Пътят на тигъра и Ново поколение книги-игри. Това е една от причините да преведа "Сърце от лед".

Новата вълна ни даде също много книги-игри, които заслужават внимание: "Рандеву" на Ал Торо, "Капан от сънища" на Красимира Стоева, "Запад" на Сикамор Брайт, "Парадокси" на Анаел Кей, "Сезон на тайни" на Радослав Апостолов, "Сърце от лед" на Дейв Морис...няма място да ги изброявам всичките.

Като голям фен на настолните и компютърните игри, какви паралели виждаш между тях и книгите-игри? Смяташ ли, че могат да си влияят взаимно?

Не съм играл стратове, защото са излезли след „Пустинен огън", така че не мога да съдя за тях. Настолни игри реално играя само на събитията и с децата (препоръчвам „Таласъмски истории" за по-малки и „Сказание" за по-големи).

Първият ми досег с електронните игри бяха Конзолата на Ну Погоди (с яйцата), Contra на 8 бит Нинтендо и Каратека на Правец. Последваха гаражните клубове със Sega (Andretti), Mortal Kombat на PS1 и т.н.

Относно дигиталните книги-игри, купувал съм апликациите на Тин-Ман и мога да кажа, че ми допаднаха, но като че ли нещо им липсваше, трудно ми е да кажа какво. Много ми хареса и една апликация по "Самотния вълк", реално него не бях го чел на български, когато е издаван през 90-те. Препоръчвам го!

Когато Prime Games обяви че ще правят дигитални КИ бях скептичен. Честно казано Съновидение и Хуаранга не ме впечатлиха, никаква разлика не видях с хартиената версия (освен автоматизиране и някоя друга благинка) или на Тин-Ман апликациите.

Но това, което ме впечатли беше как е реализирана "Прах и сол" на Сикамор Брайт. Изглеждаше като смесица между настолна игра, книга-игра и turn-based pc игра. Допадна ми концепцията, но като ли това хрумване на Виктор най-добре се разгърна във Fabled lands, която ме погълна и ми достави едно уютно игрово усещане с приятния арт, музика и олекотена гейм механика (и си върви дори на слабия ми лаптоп). Тя е много подходяща и за чичовци, които ненавиждат игри залагащи на сръчност или нервно натискане на бутоните на клавиатурата (джойстика).

Имаш мнение, че книгите-игри не са само за млади хора. Какво би казал на тези, които ги смятат за "детински"?

Както има книги за възрастни (трилъри, фентъзи и пр.), така има и игри за големи (шах, футбол, бридж), та не виждам логика да няма книги-игри за по-големи. Но все пак, трябва да отбележим факта, че през 90-те книгите-игри се пишеха с мисълта, че ще бъдат играни от деца и юноши. Това неизбежно се отразява на предубежденията на незапознатия читател.

Но ако съм честен, все още не съм споделил на личния си профил във Facebook, че чета и пиша книги-игри. Само за преводи съм споделял... а сега де, пак ли се боя да не ме помислят за дете?!

Ти си автор на "крилатата фраза" за "Залезът на Новата вълна" от преди повече от 4 години. При все това, книгите-игри са тук, по-силни от всякога, бележейки рекордни две години. Защо стана така според теб?

Защото изгря Третата вълна! Шегувам се, разбира се.

Нека бъдем честни, Новата вълна не може да стъпи на малкия пръст по популярност на книгите-игри през 90те, поради ред причини. Тя е фенско (аматьорско) явление и с някои изключения, ще си остане такова. Аз лично нямам нищо против, защото вярвам, че така качеството ще е по-добро, понеже не са намесени толкова парите, както са били едно време.

Какво предстои в близко бъдеще за теб – имаш ли нови проекти или идеи за книги-игри?

Идеите са най-лесното нещо, проектите също мога да ги стъкмя набързо, това, което ми е трудно е да изградя навици за реализирането им т.е. да се справя с мързела. Не искам да анонсирам или обещавам нищо, което не съм реализирал поне наполовина, а засега няма такова нещо.

Всъщност имам една завършена книга-игра, която бе отхвърлена от журито към сборника "Неразказани легенди", и която не съм споделял, смятайки че не е достатъчно добра за показ. Вероятно ще я редактирам и все пак ще я покажа по някакъв (вероятно дигитален) начин. Тя е фен-фик по "Гората на демона" от Колин.

За финал, използвам случая да се извиня на всички от общността, към които съм се държал твърде остро или неетично. Вероятно егото ми е било твърде алчно за внимание или просто съм се държал глупаво.

От 2011г. досега продължавам да се интересувам от книгите-игри, което е много повече от 5-те години през 90-те. Явно не само носталгията ме държи обвързан с тях, а може би и хората, които опознах през тези години. Благодарен съм им за тяхната подкрепа!