Скъпи приятели на интерактивния жанр, в предната статия, която можете още сега да прочетете или да си припомните на този ЛИНК, ние с Вас разгледахме книгата-игра "Огнена пустиня" на Любомир Николов с оглед на времето, през което тази книга е била написана и издадена. Докато с тази статия, ще се абстрахираме от значимостта й за жанра и от спецификите на отминалото време, за да дадем акуратно и безпристрастно ревю на съдържанието й. И така, да започваме, защото, както в първата част, тук се надяваме да откриете неспоменати до този момент факти!
В предната първа част ние се спряхме на корицата, но сега няма да си говорим за кориците на различните издания, нито за труда на Емилиян Станкев или Никифор Русков, а ще се вгледаме в любопитно разминаване между корица и главен герой. В първото издание на Еквус арт виждаме рицар в пълно бойно снаряжение, застанал до една камила, на фона на пустинята. Нека сега с Вас да преразгледаме разговора на главния герой с магьосника Сиян в началото:
"– Аз съм само един мирен дървар – възразяваш ти. – Приключенията са за странстващите рицари. Предпочитам да си живея мирно и тихо. – Не се прави на скромен! – прекъсва те старецът. – За странстващите рицари, а? Позволи ми да ти кажа, младежо, че никакъв странстващ рицар не би успял да извърши подвиг, какъвто те чака. Нали те познавам."
Героят в играта не само, че твърди, че не е рицар, ами и самият Сиян после след него заявява, че самите "странстващи рицари", ако въобще в Старата гора има такива, няма да се справят с приключението. Остава въпросът какъв е този "рицар на корицата" и дали реално рицарят е героят в книгата, т.е. има ли символика в избора на художника или просто е поредната корица, която се разминава със сюжета?
Ала една справка с вътрешните илюстрации на книгата показва отново същия рицар от корицата на книгата, който се натъква на скелет (това е ако избереш директно пътя на север през пустинята). И тъй като на "скелета в подземието" (преди Тихия оазис и около Каменните стълбове) се натъква именно героят на играча, а в епизода изрично не е уточнен друг присъстващ рицар, стигаме до извода, че въпреки, че съществува известно несъответствие между описанието на Колин за Дърваря и "изображението" на рицаря на корицата от Станкев, изборът е бил съзнателен, ако не и търсен.
Когато един нов читател разгърне книгата-игра "Огнена пустиня" за пръв път, вероятно (и преди всичко друго!) ще се спре на картата в самото начало. През годините, честно да си кажем, повечето читатели се "разглезиха" с "игра по карта", а дори (и чрез Джордж и ИК "МЕГА") през 1997 година се появи цял нов игрови и интерактивен жанр “страт” или “стратегическа книга-игра”, където много карти се вплитаха една в друга и се играеше по всички в комплекта. Напомняме, че нито във "В лабиринта на времето" нямаме географска карта, нито в "Замъкът на таласъмите". По-паметливите от Вас вероятно ще си спомнят, че в "В лабиринта на времето" има някаква карта на базовия лагер на пътешествениците във времето, а в "Замъкът на таласъмите" (при това в самото начало) има някаква скица или илюстрация на самия замък от Димо. Но това НЕ са географски карти от типа, с който разполагаме в "Огнена пустиня". Картата на пустинята в първата книга-игра, издадена у нас в България, е наистина географска и указва местности, по които героят може, както при една компютърна игра с подобни локации, да се придвижва и нашият играч. Тук обаче има една малка "хватка", за която следва да сме наясно, никой не ни го казва в книгата, нито към правилата имаме правило за игра по картата. Освен това пътят по картата (и редом с приключението в книгата) върви или само направо, или в ляво или дясно (ключов е именно "Тихият оазис", където става възможен изборът "ляво" или "дясно"), но във всички случаи пътят е само един - напред към прохода след града Киман и от там играта автоматично те изважда от картата, залагайки срещата с армията и със самия магьосник Агамор след това. С други думи, колкото и да ни се иска, Колин така залага сюжета, че няма как да ходим спокойно по всички места по картата и в какъвто си ред искаме, а това понякога е досадно, ако играчът, например, си постави за цел именно да "се пъхне навсякъде и при всичко". От друга страна всичко по картата не просто подсказва като име какво да очакваме (самите названия по картата като "Белия ПРОХОД", или "Тихия ОАЗИС"), а всичко това е разчертано, тип "няма как да сбъркаш на където и да отидеш" и, колкото и да се луташ, в крайна сметка ще стигнеш до Агамор на 100%.
Преди всичко, цялата книга може, вместо с таблицата за числа в края, да се мине с един обикновен 12-стенен зар. Разбира се, в онези шеметни години, когато никой у нас не беше чувал за полихедрони и играта Dungeons & Dragons, очевидно една таблица с числа е щяла да свърши далеч по-добра работа. Все пак, дълбоко подозирам, че навремето е имало иновативни читатели, които да са използвали подобни зарове вместо да посочват наслука. В същия момент, ситуацията с числата в правилата е такава, че книгата просто е "лесна", макар и за "днешните стандарти". И за да не съм голословен, ще Ви дам пример колко е лесна играта от гледна точка на механиката в нея.
В книгата има 23 различни противника с диапазон на силата 4 и 13, с медиана 7.5 (средното число в редицата) и мода 8 (най-често срещаното число).
Но казахме вече, че играта е лесна, нали? Защото правилата работят така, че героят получава "Сила = 1/2 * 1d12+10", което дава стойности от 11 до 16. Или между 3 и 8 бонус средно на хвърляне, което означава между 68.75% и 93.06% вероятност за успешен удар. Като се има предвид, че точките Живот, които героят получава в началото са "1d12 + 20" изглежда, че ВСИЧКО Е НАГЛАСЕНО В ПОЛЗА НА ЧИТАТЕЛЯ. И тук идва и моят личен опит в книгата, в който аз проведох една-единствена битка (с един случаен вълк), а минах играта само с помощта на магическите предмети.
Книгата-игра изобилства от магически предмети, които звучат интригуващо. Може би е проблем, че повечето от тях, наглед различни, вършат "едно и също" с разни вариации на текста. Вероятно винаги ще имате подходящия мощен предмет за успешното разрешаване на различните ситуации. Освен това в "Огнена пустиня" ако нямаш предмети, е ЗНАК за автора, че е "време да размахаш меча". Все пак, дори и да размахаш меча, шансовете за това пак са на твоя страна (както показахме по-рано). Има, разбира се, и по-интересни примери от книгата, като "кърпичката с 3 възела", където авторът те кара да избереш колко възела ще развържеш, или в битка с армията на Агамор, където ако решиш да използваш "мъртва пепел" ще се отровиш сам и после трябва да имаш "змийски камък" за противоотровата. Да не забравяме, че авторът ти позволява да намираш и нови магически предмети по пътя си, а това е още по-щуро, ако случиш да намериш "златната ризницата на Амулабес (епизод 334)" – където, между другото, вече наистина има някаква логика, че си "облечен като рицар"…
И така, погледнете картата, имаме три пътя и това е очевидно. Морското приключение и сблъсъкът с пиратите минава през града Аквадил и нагоре по реката. Ако тръгнете на север ще забиете през пустинята и първото, което е подготвил Колин за Вас е да бъдете ограбен, а после да си купите отново предмети, в удобно поставен дюкян за магически стоки. Пътят през планината и Аспар е вероятно най-класически издържан и на мен ми допадна най-много. Тихият оазис е ключов и наистина е добре да бъде посетен, но не заради Оракула в него, а за "бездънното сандъче" в подземието на Джина. НЕ се опитвайте по никакъв начин да посетите града Тулимад над Меанор, а вместо това продължете през Белият проход и отново към Тихият оазис. В Тулимад "светът свършва" и Колин ще си постави за цел да Ви убие подло, загдето се опитвате да разучавате безспирно картата. Останалото по сюжета на книгата са сцени (в D&D тези сцени се наричат "Енкаунтъри"), където малко или много ще имате три основни избора: или да сте умни играчи и да предложите адекватно решение за случката, или директно да използвате предмет от багажа и да сте мързеливи да мислите за нещо по-сложно, или просто да се биете, където пак казваме, шансът ще е на Ваша страна. В по-ключови и опасни епизоди, които застрашават героя, а той нито има акъл да се справи, нито има подходящи предмети, нито мечът ще му помогне, Колин си служи с прост шанс и от шанса ще зависи дали ще минете сцената, или ще оставите костите си завинаги в "Огнената пустиня"... (Важно!!! Ако победите Дракона на арената, нищо няма да се случи, нито Колин ще Ви даде награда за усилията, няма предмет и т.н., така че НЕ ходете на арената!)
"Огнена пустиня" - в началото - не предизвика "бум на читатели", но утъпка пътя на жанра по един доста умел начин. Също така, Пустинята не само утъпка пътя, но и постави бъдещите основи на жанра, където героят е сам, бори се срещу злото, а вместо умения и точки на способности (извън Сила и Жизнени точки), персонажът си служи с предмети до пръсване. Именно с предмети започва първата игра на Майкъл "Изпитанието". Именно с предмети започва първата игра на Джордж "Господаря на мрака". Именно с предмети започва първата игра на Блонд и Уейн "Варварският бог" (а там имаме и много подобна игра по географска карта)… С други думи, скъпи приятели, бъдещите автори от България в жанра приложиха успешно рецептата на Колин в техните собствени авторски разработки.
Очакваме с нетърпение “продължението” на “Огнена пустиня” от Бранимир Събев в предстоящия юбилеен сборник по случай 30-годишнината на книгите-игри в България. Видно е, че изкуството на старите майстори се помни, а няма по-голям майстор от самия Любомир Николов - авторът на тази повече от страхотна за времето си книга-игра!
Написана от Yann Gamgee, Публикувана в Статии
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas