[Ревю] 99 ДНИ - Пo следите на изчезналите

Само месец и половина след излизането на 99 ДНИ Изгубени в гората, нейното продължение също стана факт, малко преди коледните празници миналата година. "99 ДНИ - Пo следите на изчезналите" е дело на инфлуенсърите Andy Studio, в колаборация със Sundаy Habit и инспирирана от популярната компютърна игра "99 Nights in the Forest". Автори и илюстратори отново не са пряко посочени, а разпространението е в мрежата на Sunday Habbit.

Книгата се предлага единствено в комплект, който освен нея включва настолна игра 5в1 с плочки, колекционерска картичка, плакат, книгоразделител и торбичка, но това ревю е единствено за книгата-игра, която спокойно може да се разгледа и като самостоятелно произведение и по никакъв начин изиграването ѝ не е обвързано с останалите компоненти в комплекта. Тъй като това е и втора книга в поредицата, фокусът ще бъде върху новостите, така че за по-базова представа, може първо да прочетете ревюто на първата книга.

Трима души са ИЗЧЕЗНАЛИ. И само аз мога да разбера какво се е случило. В тази книга всеки твой избор променя историята. Всеки ход води до различен КРАЙ. Ще разгадая ли мистерията? Ще ги намеря ли преди да стане твърде късно? Или ще остана изгубен между световете? Името ми не е важно. Важно е, че съм частен детектив. Приех най-странния случай в кариерата си – трима души и едно куче, изчезнали в гората. Полицията се отказа, но аз открих нещо, което промени всичко: таен дневник. Шест месеца по-късно мистериозен плик и магическа лупа се появиха на бюрото ми. Скритото послание разкри истината – хората не са изчезнали. Те са преминали в друг свят. Сега имам устройство, което отваря портали. Пред мен се простира ледено измерение, пълно с опасности: мамути, бели мечки и култисти А в центъра на всичко – ледената кула, където се крие истината.

Книгата

Едно от нещата, които веднага правят впечатление, е че въпреки че няма голяма разлика в обема на двете книги (около 140 и около 120 страници), първото заглавие има над двойно повече епизоди. Причината за това е резкият завой в литературно отношение. Вместо кратки и динамични екшън сцени, в това продължение описанията вземат сериозен превес и се обръща много повече внимание на персонажи, локации, отминали събития. Главният герой е детектив, историята се развива до голяма степен в градска среда и жанрът от екшън-приключенски-ужаси преминава по-скоро в мистерия с научно-фантастични елементи и доста повече внимание на какво точно се случва. Дали това е за добро или лошо си зависи от читателите - може би феновете на "Разреши мистерията" на издателство Асеневци биха се зарадвали на нова мистерия с фантастичен елемент, със забележката че тук тонът е по-мрачен.

Самата история е по-амбициозна и вече не се ограничава с описването на сцени от играта - всъщност, събитията от играта и първата книга са пренесени на едно "мета" ниво, разгледани са като нещо наглед невъзможно за реалността на втората книга, което все пак се е случило. Стилово, текстът е четивен, атмосферичен и за съжаление - не точно на български. Често се срещат изречения от сорта на "Библиотеката държи отговора", "Дежурният ме погледна безразлично" и "Тя се обърна - около двайсет години, с тъмна коса".

Играта

За съжаление в игрално отношение промените са предимно негативни - можем да кажем че игра едва има, или по-скоро - има някаква интерактивност без игрално изражение и игрални елементи, без последствия върху развоя на приключението. Първата книга имаше доста избори, кратки разклонения на пътищата, възможност да загинеш и алтернативни финали. Далеч не беше "върхът на сладоледа" в игрално отношение, но тук не е останало нищо дори от това - краят е един, няма начин да се умре или сгреши, изборите водят основно до това в какъв ред да се прочетат епизодите и евентуално да се пропуснат някои от тях. На по-глобално ниво, сцените са навързани напълно линейно (както беше и в първата книга).

Включени са 11 разнообразни загадки в графична форма, например лабиринти, намиране на елементи в картинки и подобни - може би най-подходящи за деца до втори-трети клас. Решаването им в игрален аспект не води до нищо - героят винаги се справя с тях - подход, който наскоро видяхме и в други детски книги-игри - "Предатели в космоса" на издателство Ентусиаст и "Пътят към златния портал" (в която все пак бяха обвързани с точков ефект). Самите избори най-често са дали да направиш А или Б или В, след което ако направиш А, имаш избор дали да продължиш с Б или В, след Б - А или В, а В води до следващата сцена. Дали това е лошо само по себе си - не, това е просто леко разчупена стандартна книга; дали ще остави разочаровани читателите с очаквания за игра - да, но е справедливо да се отчете, че по всяка вероятност аудиторията на Анди Студио едва ли ще има очаквания отделно от това да прочете нещо свързано с любимата си компютърна игра в Roblox или дори - просто да притежава и разгледа изданието. Тук не говорим за продукт, насочен към закърмени с книги-игри фенове.

Оформление

Оформлението отново е най-силната страна. Cartoony илюстрациите на всяка страница са съществена част от цялото преживяване, а разположението им е разнообразно - от централно до фоново; понякога обхващащо части от двете страници на разтвор; понякога на цяла страница. AI генерирани или не, намирам ги за симпатични и атмосферични. Книгата е пълноцветна и графичното изобразяване на загадките е приятен неин елемент.

Заключение

"99 ДНИ по следите на изчезналите" се различава доста от предходната книга в поредицата. Играта е изцяло избутана на заден план, до нивото на лека подправка, а динамиката (освен във финалът) отстъпва, за да остави повече място за разгръщане на мистерията. Специално в това отношение донякъде бях приятно (и силно) изненадан как от "гонят те вълци, култисти и чудовищен елен в гората" изведнъж нещата получиха метафизичен привкус, едва ли не в стил "Dark", или, хайде, "Gravity Falls". Не съм сигурен до колко тази тематична промяна и отдалечаване от непретенциозната концепция и динамика на компютърната игра обаче е подходяща за аудиторията, към която е насочена поредицата, а именно хлапета, фенове на "99 Nights in the Forest", която не блести с особена дълбочина.

Като тегля чертата, за мен това продължение е повече стъпка назад, отколкото напред. Макар в някои отношения да може да се приеме за по-стойностно и амбициозно, струва ми се по-скучно за млади читатели, като до голяма степен това се дължи на липсата на игра. Позитивите от по-сериозния поглед и тематика са силно ограничени от качеството на изпълнение в литературен план и неприятното усещане, че текстът е по-скоро генериран, отколкото написан. Ех, а едно време какви разказвачи на детски приключения имаше...

> Представяне на книгите в Instagram