През февруари 2024 г. от издателство "Фют" излезе интересна детска книга, която съчетава художествена литература и множество игри, а главният герой е читателят, който избира една от три роли (реално - три отделни приключения). Ще можете да се поразходите из Европейската агенция за ядрени изследвания край Женева - ЦЕРН - като турист, като ученик или като изследовател. Произведението има цялост като художествен текст и преплита реални елементи с измислици, характерни за детските книги (например говоряща котка помощник). В началото му ще се любувате на красивата Женева, ще си говорите с хора в трамвая и т.н., но към това бързо и в голяма доза са прибавени научни факти, пъзели от всякакъв тип, анкетни въпроси и дори мини настолни игри и фигурки за изрязване.
След като попаднах на "Приключение в Церн" в книжарницата и го разгледах с интерес, не можах да си отговоря на въпроса дали това е книга-игра. Видях, че има препратки, избори, проверки на предмети и други характерни елементи, но все още не бях сигурен до колко това е приключение, в което сюжетът се определя на базата на изборите на читателя и не бях напълно убеден, че интерактивността не води до разклонения, които не могат да се определят като фиктивни. Тъй като знам, че това интересува голяма част от аудиторията тук, ще побързам да ви кажа, че и сега, след като разкостих схемата ѝ и разгледах цялото съдържание, отново не мога да отговоря на този въпрос. Истината е, че няма точен вододел или институция, която да определя това, така че мога единствено да ви разкажа малко повече за произведението и да прецените сами, а може да драснете и по един коментар да кажете какво е мнението ви.
Автор е Летиция Диаманте, доктор по биохимия, учен и научен посредник. Отрастнала с книги-игри и впечатлена от ЦЕРН, тя решава да съчетае двете си страсти и да направи образователна и забавна книга - комбинация, известна като "edutainment". Интервю с нея можете да прочетете и на български на сайта на БТА.
Книгата ме остави с особеното усещане, че едновременно е доста готина, но пък не мога да определя "готина" за кого. Тематиката на места е тежко научна, колкото и да се маскира като нещо увлекателно. Въпросите към читателите често изискват не само солидна обща култура на тема физика, но и конкретни познания за ЦЕРН или поне сериозна дедуктивна мисъл. Едновременно с това има загадки, които изискват да познаете кои от ей тия 50 числа се делят на девет и да зачертаете кутийките с тях, за да видите какво число ще се получи за скрита препратка; или пък да се проследят стъпчиците на динозавъра до правилното число и да сумират/извадят (това е за първи клас, ако не и за детската градина). В общи линии ми се струва удачна или за гимназисти, които нямат против да се занимават с елементарни за тях загадки и леко по-детски стил, или вундеркинди в трети-четвърти клас, които няма да оставят книгата, когато им се обяснява с вълнение за откриването на хигс-бозоните (но спокойно, има котка, която ще ви обясни сложните думички). Лично аз съм скептичен, че ще успея да я "пробутам" на моите деца, макар че много бих се радвал, ако някак някога ги грабне, било то след 4-5 години.
Структурно "Приключение в Церн" стъпва изцяло на формата книги-игри. Има множеството препратки, които изключайше скритите такива се усещат като самоцелни, а много от тях не идват в следствие от каквото и да е разклонение. Вероятно ролята им е да "разбъркат" книгата, за да не стават очевидни скритите препратки. Самите скрити препратки идват от всякакъв тип пъзели, използващи често и визуални елементи, на които можете да намерите отговорите в края на книгата, в случай че запецнете. Има и много въпроси тип "викторина", които по никакъв начин не афектират играта - просто можете да проверите дали сте дали верни отговори. Като цяло грешките не се наказват по никакъв начин - очаква се, че читателите едва ли знаят отговорите на много от въпроисите и по-скоро тук могат да ги научат.
Има и избори на предмети/спътници във всяко от трите приключения, които са до голяма степен на сляпо (пожарникар или магьосник ще ви помогне в ЦЕРН?) и когато ви потрябват, в случай че не сте нацелили правилния, четете по един-два епизода, след което разбирате, че така не става и сте поканени да смените избора си. Няколкото директни избора в играта също водят до миниатюрни разклонения, при които ако сте избрали вариант А, например, прочитате страница-две и обезателно сте препратени на вариант Б. Реални разклонения практически няма. Козметични - около дузина.
Книгата е пълноцветна и илюстрациите много ми допадат - не са претенциозни или натруфени, имат много приятна стилистика, забавни са и са чаровни. Преводът ми се стори добър, но четох доста диагонално, така че не мога да го коментирам в дълбочина. Може да хвърлите едно око на първите страници, достъпни на сайта на издателя, които трябва да ви дадат добра обща представа за тези елементи.
В заключение, това е една симпатична книжка, която обаче ми се струва, че има проблеми с възрастовата насоченост, защото материята е твърде тежка за най-малките ученици, а стилът и лесните задачи са твърде детски за по-големите. Дори обаче да е по-нишова, било то и само за малки нърдчета-физици, инфантилни възрастни или когото и да било, супер е, че такива неща се появяват на български. Ако попадне в ръцете на малък фен на физиката, със сигурност ще му допадне доста и едва ли има аналог. Категорично книгата не осигурява преживяването, характерно за книгите-игри, но пък в малко по-широк смисъл е такава и има много добавена стойност в това читателят да бъде вкаран в обувките на главния герой. Чудесно е, че издателство "Фют" подбират качествени произведения за деца, които съчетават образованието и забавлението и се надявам да продължават все в този дух.
Написана от Ал Торо, Публикувана в Ревюта
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas