[Ревю] Дугулите и нашествието на бумбаците

Точно три години след излизането на първата приказка-игра за Дугулите, авторовото трио се завръща с нейното продължение. "Дугулите и нашествието на бумбаците" е по-голяма, с повече краища, а лепенките, отключвани по епизодите, са заменени с хартиени модели на герои от приключението.

Когато една нощ в дугулската гора заваля нездрав дъжд, от калните мехури в локвите се родиха бумбаците - същества с огромни носове и още по-голяма жажда за власт! Едно по едно дърветата и горските твари паднаха под тиранията на новоизлюпените крале, министри и генерали.

Нищо не можеше да спре бумбаците, докато един стар полузабравен спомен не изникна в ума на най-стария дугул - бумбаците треперят от звуци, които никога не са чували. Но къде в гората се раждат такива звуци и дали ТИ ще успееш да ги откриеш, преди бумбаците да завладеят цялата гора?

Книгата

Ако познавате "марката" приказка-игра, в много отношения тази книга ще бъде това, което очаквате. Сюжетно отново "по-важен е пътят, отколкото целта" - в този случай целта е да се намери нещо, издаващо нетипични за гората звуци, но всъщност интересното е на какви герои и случки ще се натъкнем с дугулите, докато обикаляме из гората. Както може да се досетите и от триизмерните фигурки, героите са много. За всеки е направен опит да е интересен, чалнат, запомнящ се, но разбира се повечето срещаме съвсем за кратко, обикновено в рамките на една сцена, преди да продължим към следващата. Ако направим съпоставка с приключенията на Таласъмчо, все пак залогът е вдигнат - имаме някаква форма на злодеи и приключението е по-концентрирано към решаването на основната задача.

Стилът за мен е приятен, но това е въпрос на вкус - усеща се доста по-обран от соловите книги на Никола Райков, в които се случва текстът да залитне в увъртания и странности, но пък именно тези елементи са дошли като приятна подправка тук и са добре дозирани.

Разбира се, в книгата има и сравнително директни послания за малчуганите. Сигурен съм, че са повече от тези, на които успях да попадна в рамките на няколкото прочитам но все пак три видях като повтаряеми: 1) сляпата алчност за власт е лоша; 2) хората са гамени, тормозят животните и си изхвърлят боклуците из гората безпричинно и 3) всички животни са добри; дори и чудовищните щуки, паяци и бухали иначе са учтиви и услужливи добряци към своите горски събратя, които просто страдат от лоша репутация. Намирам посланията за добри в това, че изграждат любов към природата и стойностни ценности, макар и разбира се да са наивни по детски и подходящи само за най-малките - моите деца на 7-8 вече започнаха да научават, че природата в същността си не е винаги хармонична и хипарска, а често е жестока и безскрупулна (не защото е лоша, а защото тя така си работи).

Прочитът е средно около 13 страници и като се има предвид, че на някои от тях илюстрациите заемат основната част от обема, може да се очаква продължителност 15-30 минути за едно изиграване. Краищата са 27, така че може да прекарате бая време с книгата, ако винаги четете всички епизоди отново и искате да стигнете до всички краища или да "получите" всички сглобяеми хартиени герои.

Играта

Структурата на "Дугулите и нашествието на бумбаците" е изключително изчистена. Тя е дървовидна, като клоните никога не се събират, а разклоненията са винаги на две. Изборите ни прекарват през различни равностойни сцени, като за разлика от повечето книги-игри, няма добри или лоши решения и съответно - възможност за провал, или - не дай си боже - смърт на геройте. Основната логика за избор тук е "кое ми звучи по-интересно да видя в момента". На някои от епизодите се получава правото за слгабяне на ново геройче, което мотивира минаването по различни пътища, т.е. дори по-валидна логика е "Това правил ли съм го вече?".

Намаляването на ранните избори на по два за мен е огромна грешка при тази дървовидна структура; грешка, която дори и в първите си опити Никола Райков беше избегнал. Само след 4 разнообразни спрямо първите два избора прочита, се стига до ситуация, в която сме изчели всички епизоди от 0 до 7 и половината от тези от 8 до 15. При това при следващи прочити задължително минаваме през 8 страници, които вече сме чели и 50% шанс за още 2 такива. Това е убийствена повтаряемост - средно 9 познати страници при средно 13 страници на прочит и то едва след четвърто разиграване на книга, която има 27 края и 24 фигурки (т.е. залага се на сериозно преиграване). Допълнително, тук страниците преди първия избор са четири, а в "Голямото приключение на малкото таласъмче" беше една.

Оформление

Все още книгата не ми е попадала физически в ръцете, но нямам съмнение, че като издание ще бъде на високо ниво, както всички приказки-игри. Не мога да кажа нищо и за сглобяемите фигурки, макар и да предполагам, че с моите по-нетърпеливи деца и съдейки как протече "спечелването" на лепенките в първата книга, цялото сглобяване би станало по време на или вместо първия прочит, след което хартиените геройчета ги очаква запиляване в безкрайния шум от цветна пластмаса и хартия. Но дори да са занимателни веднъж, това считам за достатъчно. За добро или за лошо, отдавна отминаха времената, в които играчките са дефицитни и децата се занимават с месеци или години с малкото, които имат.

Мога обаче да кажа, че Мая Бочева се е справила много добре. Илюстрациите ѝ не са пренаситени, но са интересни; не са гротескно cartoony, а са чаровни; цветовете ѝ са поомекнали и е създала много хармонични, пастелни и пъстри (но не причиняващи епилепсия) картини. Винаги се е справяла чудесно и е заслужил носител на приза "Пъстра никса", но стилът, който прилага в Дугулуте, ми се струва много подходящ за аудиторията. Нямам никакво съмнение и че Райков също има съществена роля в цялостната композиция и визия на продукта, така че тук адмирациите са и към неговия принос и развитие в тази посока.

Заключение

И така, имаме още едно качествено произведение за младите почитатели на приказките-игри, което за мен се нарежда малко зад най-добрите такива, най-вече заради структурния проблем в игровата част и липсата на наистина по-бляскави креативни моменти. Приключението залага на сигурна формула и я реализира по един съвсем приличен начин.

Бих препоръчал книгата за възрастовите групи 3-5 и 6-8, като най-най-подходяща ми се струва точно за средата им 5-7 годишни. За аудитория 9-11 г. вече сякаш идва прекалено "детска", но разбира се си зависи от конкретното дете. Мисля че и момченца и момиченца ще я харесат. За феновете на предните Дугули е напълно задължителна и няма да ги разочарова, а за тези, които не са чели първата книга, бих препоръчал все пак да започнат от нея за запознаване с героите и дугулската раса, макар че и прочитане направо на тази пак би било приятно за децата.

> Трейлър