[Ревю] Фенъл Брокула и тайната на Сатъра

За хората, които следят много внимателно случващото се в света на интерактивната литература, "Фенъл Брокула и тайната на Сатъра" може и да е вече познато произведение. То беше сред участниците в първия (и досега - единствен) конкурс "Зар и Петле". Там завърши в средата на класирането в категория за най-добра книга-игра, определена чрез гласуване, както и на трето място в категорията за иновации, еднолично присъждана от Ваян Дечков.

Автори на произведението са Димитър Стефанов, който седи и в основата на "Самсон" и "Ной" и тук той отново е потърсил сходен стил и жанр, както и неговата нова жер... ъъъ... съавторка - Десислава Сивилова. Моят малък принос е в съвети по баланса и механиките, а Никола Райков е помогнал с генерирането на илюстрациите чрез Dall-e.

Книгата

Историята включва кратко и драматично интро, представящо ни свят на вегани, поробени от зъл карниворец, който принуждава поданиците си да ядат месо. Жертва на пропагандата на злодея стават братята на главния герой - анорексичният Фенъл, а на репресиите - неговата майка. Съдбата на света след комичната поява на мъдър магьосник се оказва в неговите ръце. Трябва да се отправи на пътешествие, да направи връзка с бунтовниците и да се справи с архизлодея. Разбира се, това всичко се случва доста телеграфно, в рамките на няколко сцени и кратки преходи между тях.

Ако трябва да съм честен, сред предложеното до момента в интерактивната литература си падам по книгите-игри с хумор, но много рядко по книгите-игри, които са предимно комедии - както от новата, така и от старата вълна. Има няколко изключения, разбира се, но приключението за Фенъл не е сред тях. Може да се каже, че е разтоварващо и има няколко момента, които мога да определя като забавни, но като цяло не ми беше особено смешно, хуморът ми е или детински, или залага на самоцелно поставяне на някаква референция към... костенурките нинджа, форумни шеги, междузвездни войни, крал Артур, известни вицове, Тери Пратчет... Тези референции са просто там, няма някаква хитра интерпретация, стъпила на тях, просто явно е достатъчно смешно, че пазачите в подземието са носорог и глиган, или че Фенъл чете за сър "Копиелот".

Играта

Играта, разбира се второстепенна в тази книга-игра, стъпва на няколко прости механики - шанс, отчитане на време, жълтици, веганизъм (основен показател), както и кодови думи, които в голямата си част служат за точкуване и постижения. Механиките работят добре и балансът е приличен, като изключим, че оценката отмерва до 14 точки веганизъм, при (мисля) 9 максимални - изглежда тази част не е преработена след финализирането на играта. Множеството оценки и постижения пък считам за "предобрен" елемент, предвид че не казват кой знае какво и са върху много кратко и неангажиращо разиграване; но знам ли, може някой от вас да очаква похвала, че не е завършил на една жълтица, а на две и други такива конкретни неща.

Изборите не са лоши. Повечето са на морална основа или просто предлагат алтернативни пътища, като в комбинация водят до различни възможни подходи и краища. Има възможност за грешки, за които да бъдете понаказани директно, но това се случва в разумни ситуации и пропорции. Както може да се очаква, тук по-основно е читателят да си избере "какво го кефи", отколкото да си напъва мозъка кое е "правилното" решение и дори негативните краища се усещат повече като награда (интересна ситуация, след която бързо ще се върнете назад), отколкото като трагичен провал в приключението ви. Има и поле за преиграване, ако произведението ви допадне.

Оформление и други

Оформлението е ок, приятно е. Въпреки това има пропуски, например сгрешено име на злодея на задната корица и на няколко места неконсистентност в това какво да е в болд и да не е. Изпуснато е да се спомене техническият редактор (*прокашляне*). Не са болка за умиране тези неща, но на произведение с такъв обем изпипването не е Сизифов труд. Илюстрациите са приятни и паснаха на представата ми за героите, но пък от общо три едната не е на правилното място...

Заключение

Авторът сам определя произведението като таргетирано към "Инфантилни възрастни" и то наистина не е за деца, предвид няколкото загатващи еротика сцени и похотливия си поглед над събитията, както и сериозното залагане на референции, които те няма да разберат. Комедията не сработва за мен, но пък и надвисва над всички останали елементи и те също няма как да изпъкнат - няма как да почувства във "Фенъл брокула" потапящо фентъзи, героичност или напрегнат екшън. Сигурен съм обаче, че ще си намери аудитория и за мнозина книжката ще е забавна, а току виж някой се и потъркалял на пода от смях, ако този хумор попада в целта. Стискам палци да си намери аудиторията и със сигурност попада в една малко експлоатирана ниша в българските книги-игри, особено от новата вълна.