„Ловец на сенки” на Саймън Тъдхоуп е най-новата книга-игра на издателство Асеневци и е част от поредицата "Adventure Gamebooks", оригинално издавана от международното издателство Usborne. Според издателите е ориентирана към деца между 9 и 12 години, макар по мое мнение да е по-подходяща за възраст 12-15. Книгата е класическо героично фентъзи с млад главен герой, в чиито ръце е съдбата на кралството и вероятно света, а приключенията на страниците ѝ наистина са доста (над 400 епизода на почти 300 страници), добре употребени.

Тропане по вратата късно през нощта те събужда рязко. Пропълзяваш до прозореца и виждаш петима непознати с качулки. Водачът им поглежда към теб и ти маха да слезеш. Какво ще направиш? Ще отвориш вратата, ще опиташ да спечелиш време или ще избягаш през задния прозорец? Изборът е твой.

От този момент нататък попадаш в епично приключение, а оцеляването ти зависи от решенията, които взимаш. С кого да се сражаваш? На кого да се довериш?

В книгата нищо не е такова, каквото изглежда. Дори илюстрациите крият тайни, които трябва да разгадаеш. А докато пътешестваш по земя, вода и въздух, осъзнаваш, че не държиш само своята съдба в ръцете си, а тази на цялото кралство.

Фантастична история с красиво илюстровани пъзели и епични битки. Приключение, което ще те завладее от началото до края!

Литературата

Сюжетът на това приключение е абсолютна класика - сами преценете дали за вас е това е плюс или минус; за мен е по-скоро хубаво за детска аудитория. Без да издавам твърде много, главният герой се оказва едно неслучайно момче (какъв точно е произходът му ще разберете сами), преследвано от мистериозни фигури и каквото още злите сили успеят да призоват насреща му. Постепенно героят разкрива повече за произхода си, мисията, срещу какво е изправен и как да се пребори със своите врагове. Още в първите сцени се почувствах като Фродо, бягащ и криещ се от назгулите и мога да кажа, че приключението бързо спечели вниманието ми.

Литературата не цели само за да постави читателя в интересни игрови сцени - напротив, позволява си дълги поредици от епизоди, които да развиват сюжета. Имаме интересни спътници и второстепенни персонажи, които имат задоволителна дълбочина. Вместо да имаме безброй сцени (макар хич да не са малко), тези, които имаме, получават хубаво развитие както сюжетно, така и игрално. Отделено е внимание на антагонистите, като има повече срещи с тях, разкази за това, което им се е случило или са сторили, а главният злодей си получава също прилична предистория и мотивация. Сцените, които са произволни случки, несвързани с основния сюжет, са сравнително малко и резултатно това е една от детските книги-игри, издадени у нас, с най-голям акцент върху повествованието.

По-трудно ми е да кажа добри думи за стила - описанията не са прекалено добри и диалозите не блестят. Детската литература изисква по-обран стил, но и той може да е много ефектен. Атмосферата пък е мрачна и се усеща добре поради вниманието към изграждането ѝ, най-вече чрез случки и микро-истории, а не благодарение на майсторски изказ. Макар да не мога да съм сигурен, струва ми се че е така и на английски.

Превод

Говорейки за текста, искам да обърна специално внимание на превода, защото той отново не е на ниво и за разлика от предните изключително трудно преведими книги-игри на издателството, в които има много игра на думи, която е почти невъзможно да бъде запазена при превод, тук нещата далеч не изглеждат толкова сложни. Не очаквам всеки превод на фентъзи да е Властелинът на Любо Николов, но тук всичко „звучи” тромаво и объркващо.

Не са редки и по-директните проблеми, например: хвърли зад и при резултат 4 или повече иди на Епизод Х, при 4 или по-малко на епизод Y; една от загадките не е локализирана и е останала с английски букви, които трябва да обърнете в числа (напомням, че това е книга-игра за деца 9-12 г., които може и да не са учили английски); един и същи предмет е преведен по различен начин на различни места (КРЕДА / ТЕБЕШИР), като допускам, че това може да се е случило и при други предмети.

Често дразнещ за мен беше и подборът на думи: имаме "вратар", "стюардите от Акендейл", "спазарят с прасето", "улицата е застлана с каменни плочи", "хвърли един зар и попълни нивата на уменията си", "бе ни възложено да пресечем Роуан" (intercept?) и много много други. Отново, ако ставаше въпрос за единични грешки, нямаше да е толкова тежко, но цялостно текстът стои зле на български.

Играта

Играта в „Ловец на сенки” е доста богата. Най-важното е, че изборите изобилстват и са интересни. За разлика от българската школа приказно фентъзи в книгите-игри, да вземаш смелите и добри избори често не е правилно решение, така че се изисква от играчите да съобразяват ситуацията.

Игралната система включва четири способности (умения) - (Атлетизъм, Шесто чувство, Издръжливост и Умения), константно повишаващи се като основна награда за правилните избори и понякога намаляващи в следствие на грешки в по-незначителни ситуации (когато не се наказват с рани, битка или смърт). Проверките за уменията са добре използвани - на място и с мярка, без сами по себе си да разрешават изцяло ситуациите. В играта се събират и предмети, също използвани добре - не мисля, че може заради пропуснат предмет да се загуби приключението, рядко са панацея, но все пак помагат осезаемо.

Играта включва и бойна система, която е свежо разнообразие от стандартните - вместо просто да хвърляме зарове решаваме колко труден удар да изпълним - 2 зара срещу 7/9/11, при което се нанасят съответно 1/3/5 щети. При пропуск противниците ни нанасят техните щети, а най-суровото ограничение е, че всяка битка губим автоматично след няколко рунда. Предмети модифицират показатели в някои битки, имаме и стрелба, където пък стойностите са по-различни и високите стойности на Умение помагат и т.н. Системата не е сложна, не е нещо супер интересно, но все пак е различна и има повече игрална стойност, отколкото системата на Битки безброй, например - все пак тук всеки рунд имаме право на някакъв избор.

Последно, имаме и загадки в картинки, чието решение най-често води до скрит преход. Повечето от тях намирам за интересни, прилично вплетени в сюжета и тук авторът не проявява много милост - ако не можете да ги решите, понякога това не е краят на приключението, а се отървавате с пропуснат бонус/информация или малко наказание; провалът в доста от тях обаче е директна смърт, при която трудно можете да измамите, тъй като не знаете на кой епизод да продължите.

Слонът в стаята е балансът. Тази книга-игра е брутално трудна и истината е, че не е небалансирана (всъщност трудността и прогресията вървят много качествено ръка за ръка). Просто е така балансирана, че да е трудна през цялото време. Още в първата сцена умрях няколко пъти и стойностите често са такива, че влизане в битка е индиректен начин да се стигне до... директна смърт. В десетината битки, които проведох, умрях може би в 7-8 (в началото рестартирах, после просто преигравах до победа).

За пример, без да броим допълнителни наказания, които понякога имаш, често влизаш в битка, в която за 5-6 хода трябва да нанесеш 5-6 щети. При залагане на слаба атака, шансовете са 21/36 и средно за 5 рунда нанасяш почти 3 щети и търпиш малко над два пъти поражение (което обикновено е по 2-3-4 точки на удар след като се сметнат доспехите ти при 12 живот). Т.е. за да победиш противник с 6 живот ти трябват около 11 рунда, а не 5 или 6. При залог на среден удар шансът е 10/36, при което за 7 хода нанасяш почти 6 щети, но за същото време търпиш над 5 пъти щети на противник (което често те убива, а и нямаш даже и 7 хода, т.е. дори при най-офанзивен подход не смогваш да спечелиш навреме, освен ако късметът не е на твоя страна). Най-силната атака е атака на отчаянието с 3/36 шанс, която се ползва само когато нямаш какво да губиш. Резултатно, в битките те попиляват и откъм време, и откъм поражения, които търпиш и просто не трябва да влизаш в повечето.

Подобна е ситуацията с уменията - трудността се качва доста стръмно, като в началото уменията са на 3-то ниво, а в края за да преминеш някои проверки ти трябват до 8-мо / 9-то. Т.е. ако не спечелиш едни 20-25 точки за уменията (по 5-6 на умение; говорим за печалба, не приход, предвид че можеш и да губиш на доста места), бързо слизаш надолу по спиралата на провала. Място за грешки и пропускане на бонуси реално няма. Говорейки си за безпощадността на играта, не липсват и директни краища при грешки.

Струва ми се, без да съм сигурен, че при супер правилна игра (разбирайте заковаване на верния път на всяко едно място, 100%, one-true-path), играта може би може да се мине с не чак толкова огромна доза шанс. Това значи, че този баланс не е лошо изпълнен, а търсен ефект. Просто стилът на играта е такъв - да разучите всичко и тогава да измислите най-добрия възможен път. Съвсем възможно е да съм пропуснал някой предмет някъде, който да дава по-високи шансове в битка, но просто не знам има ли такъв (мисля че няма, защото и в последната битка си с първия меч) и каква част от битките са избежни (струва ми се - много голяма). Въпрос на вкус е дали ви допада този тип дизайн на игри, при който трябва да изчовъркате всяко елементче на книгата, преди да можете да се справите честно и без късмет с нея (ако въобще е възможно); а първите преигравания са обречени. Това си е емблематично за английската школа (макар че авторите на поредицата май са американци) и мисля, че тук е много добре изпълнено. Лично аз не съм фен на този подход и предпочитам 1-2 стойностни разигравания с реалистичен шанс за успех при прилична игра.

Оформление

За оформлението мога да кажа предимно добри думи. Корицата е тъмничка, но стилна и отговаря на мрачното съдържание. Релефният лак по нея и гръбчето са се получили супер. Вътрешните илюстрации варират между ок и добри, като повечето от големите са интересни и много наситени с детайл. Същите тези големи илюстрации на една или две страници се използват за загадките и размерът им тук предвид играта в тях и детайлността са напълно оправдани. Дневникът е страхотно оформен и предоставя достатъчно място за записките във всяка от графите си.

За битките е отделено място и са сложени графични елементи за живота на противника и живота на играча, като идеята е да се нанасят на самата страница щетите за играча и противника. Предполагам за някои играчи това ще е удобство, но за мен беше излишно поради ред причини - не обичам да си драскам в книгите така или иначе; битките тук са кратки и ги изигравам на ум, помнейки колко рунда губя и колко живот има противника - при тази система е доста лесно; ако читател все пак драска директно в книгата, на следващото преиграване трябва преди да започне дадена битка да трие резултатите от предното разиграване, което също не е приятно. Така или иначе нищо се губи от тази добавка и може да се ползва от тези, които я считат за удобна.

В заключение

„Ловец на сенки” е една добра книга-игра - има какво да предложи и откъм литература, и откъм игра. Литературата е отчасти помрачена от слабия превод, но все пак само отчасти - интересната история все пак си остава, макар и да не е предадена по най-сладкодумния начин. Относно играта - предполагам хората ще се разделят на два лагера: такива, които ще са тотално фрустрирани и такива, които ще я считат за една от най-добрите в игрално отношение, разучавайки всеки епизод в търсене на верния път.

Препоръчвам я най-вече за деца на 12-15 години, но няма проблем да се чете и от 9-11, нито пък и на каквато и да е възраст нагоре. Мисля че ще се хареса и на старите фенове на интерактивната литература, стига да са по-игрално настроени и да харесват английската школа - с много шанс, висока трудност и съответно - много преигравания; Самотния вълк, Битки безброй. Не я препоръчвам на хора, които не харесват този тип игра - има шанс Ловецът да ги измъчи. Не я препоръчвам и на търсачите на сериозна литература - книгата си е насочена предимно към деца.

От поредицата до момента има пет излезли книги, като шестата се очаква в средата на 2025 г. Издателство „Асеневци” показаха през 2024 г., че се справят чудесно с издаването на книги-игри от дадена поредица само през няколко месеца (макар и с по-малък обем и сложност), та ако имаме късмета тази поредица да е успешна, нищо чудно да видим още някое и друго заглавие от нея. Надявам се това да се случи, но и искрено стискам палци най-сетне книгите им игри да получат качествен превод, без грешки и с приятен четивен текст.