[Ревю] Пътят към златния портал

В края на лятото най-после излезе обявената още миналата година книга-игра - "Пътят към златния портал". Автор е Любка Стоименова, а издател - Анкапист. На страницата ѝ пред произведението е поставена гръмката цел да бъде "Единственото приключение, в което детето се учи да пести, докато играе", последвано от десетки слогани за високата образователна стойност, снимки на засмени деца с книгата в ръце (същите от останалите продукти на издателството), възторжени ревюта от майки и разбира се, вечно изтичащи таймери, които отмерват времето, в което да може да вземете този продукт с отстъпка.

Книгата

Приключението бързо пренася главния герой (= читателя) от собствената му стая на мистериозен остров, обещаващ да бъде изпълнен с магия, опасности и загадки. Основната цел е завръщане обратно в истинския свят, като за да се случи това героят ще трябва да премине дълъг път и да събере много жълтици.

Трудно е да се определи в какво време се развива случващото се, какви са правилата на света, доколко е магичен и т.н. - по-скоро се чувства като царство на съня, в което всичко е възможно. Не съм голям почитател на този подход и особено при книгите-игри, в която липсата на консистентни правила размиват логиката на изборите, както и усещането за последствията от тях, тъй като нищо не е "реално".

Отначало повествованието ми се струваше приятно, но бързо придоби една особена безпосочност - сцените следваха една след друга, без особена връзка помежду им и без някакво развитие - стояха някак самоцелно. Това усещане прерасна в пълна мъгла и в един момент нещата просто се случваха. Разсъждения и предчувствия за предстоящи опасности и важни избори, до каквито не се стига; страници и страници наред мисли за раздели, последвани от сцени на раздели персонаж по персонаж, след което размисли за разделите... с герои, които читателят едва познава и вероятно не чувства нищо към повечето от тях; и след края на това героят тръгва на път и среща единия от персонажите... и как се радва, че го е срещнал отново... сетне той си заминава и се сбогувате, без в тази сцена да има какъвто и да е смисъл (страниците 252 до 275 бяха особено тежки в това отношение - в тях няма и нито един избор).

Не са малко и неконсистентностите. Например героят в един епизод да стигне до място, до което е стигнал в предния. Да сдобрява два персонажа, изброявайки качествата им, само че (при всички положения) без дори да е срещал единия от тях. Да триумфира след всяка загадка, дори да не е успял да я реши... и много много други. Отне ми дни да успея да прочета книгата и каква каша само създаде в главата ми - чиста форма на brain damage. Най-тежко от всичко е това, че не се случва почти нищо интересно и протяжните обяснения колко мистерии и опасности предстоят превъзхождат реалните такива поне 10:1.

Стилово, книгата е описателна и в началото четенето вървеше гладко, но постепенно в текста се появяват слабости - повторения, тежък изказ и много често фрази, които не звучат на български - "не е често някой да стига толкова далеч сам", "успехът е твой", "обръща се към нея с повдигната вежда", "никой не знае какво може да се появи тук", "Орион те наблюдава напрегнато, сякаш вече очаква отхвърляне" - заместете думите с английски и нещата ще звучат много по-натурално за съответния език. Но като цяло проблемът от това е нищожен спрямо тежестта на изреченията, абзаците и целите страници, които са напълно излишни и повтарят вече познати неща или просто сучат локуми.

Играта

В играта има избори, загадки, дневник (жълтици, предмети и социални умения), както и карта, която обаче е с чисто илюстративен характер. Структурата е линейна, с единствен край и без възможности за фатални грешки, краткотрайни разклонения и често дълги "салами" без избори.

Изборите са предимно или прозрачни, или произволни и рядко поставят пред читателя особено интересни дилеми. Все пак, такива има. Бързо се схваща логиката, че трябва да бъдеш 1) добър и 2) предпазлив, което не е лошо послание за децата, макар че можеше да е поднесено и по по-интересен и задълбочен начин. Загадките от своя страна са напълно ок, но не блесват спрямо задачите в учебниците за математика 4-5 клас и са също толкова умело вписани - просто чуваш глас от въздуха, който те пита колко жълтици ще спечелиш ако продадеш 7 банана за 2 жълтици и 4 ябълки на двойно по-висока цена (това не е конкретен пример от книгата, но е близък до предложеното в нея). Тук-там се намират неточни или сгрешени условия на загадки и мисля че има няколко сгрешени препратки - казвам го условно, защото с толкова лоши сглобки на пътищата е малко трудно да се прецени кога реално има сгрешена препратка и кога повествованието е сглобено "просто така", но все пак вярвам, че попаднах на 2-3 такива, едната от която вкарва книгата в "безкраен цикъл" (епизод 78 трябва да води към 80).

Предметите се намират и губят, но проверки за тях няма - сякаш някой е чувал за такава механика, сложил я е, но не разбрал каква точно е идеята ѝ. Понякога предметите се ползват в сюжета макар вече да може читателят да ги е загубил 1-2 пъти и т.н. Почувствах се като герой във фантастичен роман на Саймък или Кларк, в който извънземни са създали човешки предмети, които само външно наподобяват това, което ние правим, без да имат каквато и да е функция и съдържание.

Последно ще обърна специално внимание на жълтиците, тъй като се акцентира на уникалните финансови умения, които могат да се придобият от книгата. Тук парите често се намират просто като си направил "правилен избор" и в последствие решаваш да копаеш в земята и намираш кесия със жълтици. Има няколко места, в която загубата им е наказание, но местата, в които реално ползваш жълтиците като валута или въобще като нещо различно от точкуване, са малко. Няма пряк избор за разпределение на средства, единствено на няколко места дали да изхарчиш за нещо или не и на няколко други - колко да изхарчиш за нещо. Смея да твърдя, че почти всяка книга-игра с някакъв ресурс в нея, дори с елементарно пазаруване на предмети, би изградила по-добри финансови умения, да не говорим за фокусирани върху ресурсния мениджмънт заглавия като "Герои", поредицата "Пари и гангстери", "Мостът на Лагран" и други. Въобще, да се твърди, че тази книга-игра изгражда финансови умения е като да се каже, че "Сонора" е учебник по обществено здраве, защото героят яде ябълки.

Оформление

Изображенията са леко странни и ми е трудно да хвана закономерност в стила им и подбора на това, което се изобразява. Минават през цялата гама стилове на илюстриране и прави впечатление и че в сайта са цветни, а в книгата - черно-бели и някой не са излезли много добре, та се чудя защо поначало са генерирани (или рисувани) в цвят.

Оформлението е едно от най-щедрите откъм харчене на хартия, които съм виждал и понякога дадени страници оставаха празни след само няколко изречения в началото им. При стандартно оформление, книгата би била значително, може би двойно по-малко страници. Странно е и че започва от страница 3 - сякаш дори и самата корица влиза в сметката за раздутия спрямо съдържанието обем. Абстрахирайки се от това, дизайнът ми допада - често се редуват черни и бели страници, илюстрациите живеят във всевъзможни формати по страници и разтвори и създават приятно разнообразие за окото.

Заключение

Дълго време бях с усещането, че "Пътят към златния портал" все пак не е най-лошата книга-игра в жанра мистерия, излязла през годината, тъй като имам силно мнение за друго от родните заглавия. Но като тегля чертата, всъщност е. Показателно е, че дори замесените в направата на рекламите не са я чели - щастливо дете заявява "Вече имам достатъчно монети за два меча, но ще ги запазя, защото искам крепост". Е, купуване (или използване) на мечове в книгата не видях, да не говорим за купуване на крепост.

"Пътят към златния портал" изглежда насочена към деца на възраст 9-11, 12-15 години, но не мога да я препоръчам не толкова заради това, че има нещо лошо в нея, а защото според мен е по-празна и зомбираща и от по-лошите F2P игри на телефон - изглежда сякаш четеш нещо, но накрая се чувстваш, сякаш не си прочел нищо. Никой елемент от нея не е отчетливо неприятен, но като тегля чертата в края оставанах с усещането за празнота.

Познат автор, който е значително по-навътре от мен с генеративния AI погледна текста и заключи, че от две изречения веднага се виждало, че книгата е писана от изкуствен интелект. Нямам опит с такъв и не мога да преценя дали е така, но искрено се надявам, защото мисълта, че може да е плод на човешки мозък и върху нея наистина да са работили три редактора и финансови консултанти силно ме натъжава.