[Ревю] Сърце от лед

"Сърце от лед" ("Heart of Ice") е книга-игра на Дейв Морис, познат на родната аудитория най-вече от "Кървав меч", но той е автор на много други поредици от старата и новата вълна на запад. За мен заслужено е един от най-титулуваните автори от английската школа и се справя завидно във всички отношения - има потапяща литература, полага значителни и резултатни усилия в развиването на свят и герой, а игровият му дизайн също се отличава с по-комплексен и добре изграден геймплей (спрямо другите популярни заглавия от старата вълна), като в добавка е и първопроходник на книгите-игри с отворен свят.

В тази книга той ще ви изпрати на приключение в пост-апокалиптичен свят, скован в лед от полудял климатичен спътник. Остатъците от човечеството, бледа сянка на съвременното общество, се борят за оцеляване, без особени надежди за бъдещето. Но може би все пак има шанс за спасение?

Легендата гласи, че който притежава Сърцето на Волент, придобива върховна сила. Създаден във врящите огньове на Големия взрив, този изящен скъпоценен камък е способен да насочва космическите сили, които оформят самата Вселена. В едно отчаяно време, в което беззаконието расте и е настъпила нова ледникова епоха, ти и група приключенци се съревновавате в търсене на безценния камък. Ще бъдеш ли достатъчно решителен и находчив, за да успееш да вземеш силата на СЪРЦЕТО за себе си?

СЪДБАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО МОЖЕ ДА Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ!

Поредицата

"Сърце от лед" излиза на английски в далечната 1994 г. като част от поредицата "Virtual Reality", която се състои от четири негови КИ и две на Марк Смит, като по мое лично мнение и според оценките в Goodreads, произведенията на Морис са осезаемо по-добрите. В средата на 90-те четири книги от поредицата са издадени и у нас в поредица "Ново поколение книги-игри" - всички без "Сърце от лед", която се слави като най-добрата и "Twist of Fate" - най-ниско оценена сред тези на Морис. През 2013 г. преработени версии на книгите (само тези на Морис) излизат в поредица "Critical IF", като тук "Twist of Fate" е прекръстена на "Once Upon a Time in Arabia" и като отзиви въобще не изостава на останалите, със завидните 4.5 звезди в Амазон.

Книгата

Литературата несъмнено е по-силната страна на "Сърце от лед". А най-силното в нея е атмосферата. Умирам си за всякакви постапокалиптични сетинги, но този е направо супер и ме грабва още от увода. Замръзнал свят, остатъци от технология, различни островчета на човечеството в океан от безмилостна природа, мутации, извънземен артефакт, откачено свръхмогъщо AI, недостижимо високо в небето... Богато е, работи добре и те потапя. Чел съм книгата в няколко версии на английски по няколко пъти, а сега вече и на български. Преводът на Кирил Иванов + усилията на редакторския екип са дали приемлив резултат, но очаквано нашата версия не постига на 100% магията на оригинала, като това важи най-вече в това отношение - изграждане на атмосфера.

Сюжетът е разделен на две части - пътуване до локацията, в която може би се крие сърцето на Волент и нейното изследване. Първата залага повече на света и обитателите му; изграждането му чрез серия от различни локации и сцени. Колко интересни неща ще видите впрочем зависи от избора ви на посока и умения, та може да стигнете до по-малко задоволителен прочит. Така че ви съветвам да преиграете и да поразгледате добре - струва си.

През втората част героят попада в група с колоритни персонажи, които трябва да се кооперират, но същевременно се и конкурират и играчът не знае кой и кога ще му забие нож в гърба. Тук именно развитите персонажи и възможността на играча да избира какви отношения да има с тях и с кого да се съюзи са неща, които много рядко се срещат опитани, да не говорим за читаво реализирани в КИ.

Последният интересен литературен елемент е краят. При пълен успех читателят може да избира един от няколко подхода за завършек на мисията си, които водят до тотално различни, направо светоопределящи събития. Това е несъмнено приятен избор и макар всеки от завършеците да се ограничава до има-няма половин страница, дават поле за размисъл и обсъждане.

Играта

Ако сте играли другите книги-игри от поредицата, значи познавате игралната системата. Първо, в нея няма елемент на шанс, т.е. можете спокойно да разписвате и пресмятате оптимални разигравания. Има избор на умения, екипировка, пари (почти неизползвани) и кодови думи.

Преди всичко от значение са уменията. Изборът им предопределя голяма част от разиграванията, капан в който често попадат авторите на КИ - развръзката на почти всяка ситуация не се базира на логически избори, а е "написана" от това какви умения притежава играчът, или какви предмети (което тук се определя от това какви умения е имал в предните сцени). С изключение на глобалните избори (път, съюзник, край), в "Сърце от лед" почти няма интересни ситуативни избори. Въпреки че за мен те са едно от най-стойностните неща в игрите във всяка тяхна форма, трябва да призная, че тази КИ е един от онези случаи, в които осъзнавам, че "играта ме играе", а не аз играя нея, и въпреки това чувството не е неприятно. Макар да нямам особен избор, пак ми е интересно какво ще стане и дали ще успея, макар че "мачът", до голяма степен, "е вече свирен" още при избора на умения в началото, който пък сам по себе си е сравнително сляп (поне на първо изиграване).

За да не остава горчив вкус от липсата на избори роля има и добрият баланс. Книгата не е нечестно трудна и дори успях да я премина експериментално с комбинация от умения, която ми се струваше възможно най-безумна - само познания и мошеничество, без нищо свързано с бой, техничарство, пилотиране и псионични способности. Балансът е такъв, че ако не направите по-груби грешки или не извадите някой от най-големите козове в играта (изискващи конкретен път и умения), шансовете да постигнете тънки победа или загуба са големи, а тогава удоволствието е най-голямо.

Голямата част от играта тук следва класическия модел на английската школа - оптимизация чрез преиграване. Като подредите вече придобитата информация, на второ-трето разиграване можете да изградите план, да вземете нужни умения, с които да преминете успешно някои от по-заплетените локации, което хем ще ви разкрие още интересни елементи от света, хем ще ви даде по-сериозни шансове за успех в играта, ако все още не сте го постигнали. В комбинация с неприятната възможност да попаднете на по-безинтересно развитие при прочит, препрочитането е необходимо, за да се насладите изцяло на "Сърце от лед".

Оформление

Оформлението на книгата е задоволително, но не блести. Вътрешното тяло е изчистено, има горе-долу отличително форматиране на игралните елементи, дневникът е сравнително функционален (макар че можеше да се остави повече място за предмети и по-малко за умения и пари). Фигурира няколко пъти за желаещите да отбелязват направо в книгата. Добавена е и цветна карта на третата корица, която, ако не бъркам, е от луксозното издание. Не е необходима за играта, но е приятна притурка, помагаща на играчите да си представят маршрута, който изминават, както и да видят какви други места могат да посетят при повторни разигравания.

Вътрешните илюстрации по-скоро ме радват, макар че някои от тях според мен не са се получили съвсем, а сред добрите има такива, които ми се струват прекалено рисувани върху снимка. Разбира се, може и да се бъркам. Така или иначе, авторските илюстрации по сцените на книгата подсилват атмосфера и адмирирам усилията на Ивайло Илиев (Shin) да допринесе за изданието.

Говорейки си за него, всъщност това, което му се е получило най-добре е страхотната задна корица, която веднага те потапя в смразяващата атмосфера и пост-апокалиптичния вайб. Тази корица за мен е много по-добра от избраната за предна (на Мик Посен), която никак не ми допада като арт и си е направо кощунство, че произведението на Ивайло не е получило заслуженото си място като основна корица.

Оформлението на корицата за мен е чиста проба неуспешно. Потърсена е приемственост спрямо старите издания на ИК Сова, но тя е далеч от пълна - например картинката излиза от рамките, рамките са други и по-грозни, оформлението на задната корица е напълно различно и др. В резултат се е получило нещо, което нито е съвременно и приятно за окото, нито стои добре до предшествениците си.

Заключение

"Сърце от лед" има култов статус на запад, а самият Морис я посочва като своя любима книга. Сигурен съм, че попада в много "Топ 10" класации на англоговорящи фенове на интерактивната литература, които са били тийнейджъри през 90-те. Несъмнено има много какво да се хареса в нея и лично аз я намирам за едно от по-добрите заглавия, макар и не чак любимо, като бих поставил други произведения на автора по-напред. Но без колебания бих я препоръчал почти на всеки. Може би най-слабото ѝ звено са дефицитните логически избори и ако това е абсолютен стопер за вас, то може би няма да ви се хареса.

Заглавието някак си не постигна особен фурор като излезе на български дори и сред най-запалените фенове на общността. Това ме навежда на мисълта, че то получава у нас трезво сравнение с книгите-игри, които излизат последните години, лишено от сантиментите, породени от детски спомени. Но с каквото и да се сравнява, това е книга-игра, която си струва и ако сте я пропуснали до момента, съветвам ви да си отделите няколко часа в някоя мразовита нощ и да поправите тази грешка.

А екипът зад изданието и Гени-Джи да не се ослушват - не можете да ни оставите сега без българска версия на "Once Upon a Time in Arabia". 5 от 6 не е човешко, така че се залавяйте за работа ;)