Откъси от романа "Танц с вятъра" от Алекс Султанов

Българският тест ми допадна. Не е най-великият откъс от произведение, който съм чел, но определено има качества - доколкото мога да си позволя да дам оценка. Английският вариант - не толкова, мисля, че Рони е прав, като казва, че преводачът се е опитал да кара 1 към 1 с оригинала. Моят подход би бил по-различен, но ще повторя това, което вече казаха Майкъл, Уейн и не знам колко други - колкото и да сме добри, колкото и английски филологии (аз имам 1 и половина) да имаме, не става да пишеш/превеждаш качествено на чуждия език, ако не си живял във въпросната чужбина. Единственият друг вариант, за който мога да се сетя, е да си 1 от 10-тимата най-добри устни преводачи в София, които всеки ден са сред чужденци.

Да обобщя - пожелавам на Уейн успешна реализация и ще го дебна за автограф, ако успее да издаде трилогията (въпросът е колко от нея ще съм чел в Асасините?)

И аз не мога да дам адекватно мнение за текста на английски, но този на български не ми хареса. Споделям мнението на някои изказали се преди мен, текстът е натруфен и тежък за четене. Прекалено много сравнения, прилагателни и самоцелно маниерничене. Оставам с впечатлението, че целта ти е, не да разкажеш максимално ясно за читателя историята, а да го впечатлиш със поетичния си стил на писане. Ако орежеш поне 3/4 от този текст, би могло да се получи нещо добро.
Спомням си как навремето ми разказваше точно този откъс от историята и тогава много ми хареса. Беше кратко, сбито и ясно. Мисля, че така трябва и да го напишеш. Казваш, че стилът ти е лаконичен, но този във въпросния текст е точно обратното. Колкото по-кратко и ясно пишеш, толкова по-наситен със действие ще е текстът и ще ти е по-лесно да задържиш вниманието на читателя. Честно казано, ако попадна на евентуалния ти бъдещ роман, без да знам историята и достойнствата и, бих го захвърлил след 3-тото изречение. Колкото и добра да е историята, едва ли си заслужава мъката, да четеш тия тежки лепкави локуми. Да не говорим, че при подобен стил на писане, няма да се изненадам, ако 1-вият том от романа завърши там, където завършва и АнП 1.

SilverWolf писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Аз не виждам липса на логика в горепосочената ситуация. Трябва ли да се аргументирам от Психологична гледна точка, или пак ще ме пратите да чета Фройд?
Добра догадка от Непознат - тя всъщност чрез изречената от нея противоречивост (трябва ли да обяснявам, че противоречието е привидно?) му казва "Отде знаеш ква съм пък ти бре", аз бих му рекъл "Перфектен си, ама я погледни по-добре (и разкривам муцуната си)?"

Ми не знам Фройд дали трябва пак да четеш, но нещо малко неразбрано пишеш... поне аз не схванах нищо от това изречение. И "От де знаеш к'ва съм пък ти, бре?" ми се вижда доста смислен въпрос, въпреки, че е по-добре да си го запази за себе си и да се опита да разбере отговорът индиректно.

Смятам, че съм се изразил достатъчно ясно.

Аз бих искал книга-игра, написана (поне донякъде) в стила на откъса от "Танц с вятъра". Приятен е.
Възраженията срещу "натруфеността" са безумни. Неодобрението към употребата на много прилагателни по начало е ретроградно и опростенческо.

vg писа: писа:

Аз бих искал книга-игра, написана (поне донякъде) в стила на откъса от "Танц с вятъра". Приятен е.
Възраженията срещу "натруфеността" са безумни. Неодобрението към употребата на много прилагателни по начало е ретроградно и опростенческо.

Имаш я. Чети поредицата "Асасините на Персия".

Само където съм я писал аз. (Битката с Абу Бурук и разговора след нея.) Повечето от останалото, писано от Боби, веднага се вижда, че е написано по съвсем друг начин - ако все пак погледнеш и сравниш двата откъса. Помниш и какъв шум беше вдигнал ти точно навремето за качествата му (на текста и стила на Блондовата част), не неоправдано.

invincible писа: писа:

vg писа: писа:

Аз бих искал книга-игра, написана (поне донякъде) в стила на откъса от "Танц с вятъра". Приятен е.
Възраженията срещу "натруфеността" са безумни. Неодобрението към употребата на много прилагателни по начало е ретроградно и опростенческо.

Имаш я. Чети поредицата "Асасините на Персия".

Стилът в Асасините 1 в доста случаи е по-слаб от този в представения тук откъс от романа, така че засега не може да се каже, че я имам.

Нищо чудно и така да е -нали я е писал Богдан Русев , щеше да е странното ако бяха еднакви.

Ами всъщност в старите ни книги-игри са ни на практика неотличими стиловете. Всички сте ги чели и никой не си е казал - това тук е по-различно, сигурно е Блонд (или Уейн). Пълна синхронизация.

Докато с ИР се получи нещо съвсем друго, но тва е положението.

Уейн, според мен двата текста, пуснати в тази тема, доста си приличат. Друг не споменава такова нещо, така че бих приел, че грешката е в моя телевизор, но...Не знам колко подробни трябва да са ти били записките, че Богдан Русев да напише текст, в който има сума ти еднакви изрази с текста, който ти си написал. Кой текст се появи първо? Този от романа ти или този налетия от блонд по твои записки в Асасините?

Е, разбира се, че първо на Боби. За какво ми е да му поръчвам (плащам) да ми налива текст, ако аз вече съм си го написал десет пъти по-добре.

На няколко пъти по-горе споменавам, че моето е основна редакция-към пренаписване. Така че няколко конкретни фрази може и да съм оставил от писаното от Боби (малкото, което е можело да се използва). Не по-малко обаче идват от общия източник (записките): диалогът, концепциите.

Пак се отплесваш обаче. Говорим за качеството на текста. Ако не виждаш разлика, значи или вече си преглътнал качеството в текста на Блонд, въпреки първоначалните трагедии по въпроса, или няма какво повече да говорим. Разбира се мога да пусна и друг откъс за сравнение. Особено ако и Юри и Манол се престрашат да си кажат мнението.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Е, разбира се, че първо на Боби. За какво ми е да му поръчвам (плащам) да ми налива текст, ако аз вече съм си го написал десет пъти по-добре.

На няколко пъти по-горе споменавам, че моето е основна редакция-към пренаписване. Така че няколко конкретни фрази може и да съм оставил от писаното от Боби (малкото, което е можело да се използва). Не по-малко обаче идват от общия източник (записките): диалогът, концепциите.

Пак се отплесваш обаче. Говорим за качеството на текста. Ако не виждаш разлика, значи или вече си преглътнал качеството в текста на Блонд, въпреки първоначалните трагедии по въпроса, или няма какво повече да говорим. Разбира се мога да пусна и друг откъс за сравнение. Особено ако и Юри и Манол се престрашат да си кажат мнението.

Ами, нека се включат, любопитен съм за мнението им по въпроса. Защото аз разлика и да виждам, тя не е към по-добро. Просто си хванал един натруфен текст и си го натруфил още повече. Всъщност този откъс в "АнП" ме подразни най-много. По-нататък нещата ставаха далеч по-добре. Разбери, има огромна претенция в този откъс (и твоя, и на Блонд), натруфен е с всякакви думи, украсявано, мацано. Подценен е читателят, че може да схване ситуацията с по-малко обяснения, подценен е читателят, че може да си изгради усещане за картината, без да му се размахват табели под носа "Мамата си трака тука". Някои хора харесват такива неща, както се видя, така че ти си знаеш. Аз споделям моето лично мнение по въпроса. А то е, че този текст е слаб. Сигурен съм, че има много по-добри, но защо пък точно този избра да покажеш - явно и ти го виждаш като най-красив и най-силен литературно. Надявам се да има и други мнения, че да си сверим часовниците.

Глупости, просто това е началото. Най-логично е да постна оттам. Целият роман е еднакво добър като стил, мога спокойно да постна произволна страница.

Но наистина, щом не виждаш слабостите на чисто текстово ниво в ИР варианта (ти в момента ми говориш за стил и субективни предпочитания), значи няма какво да говорим. Като видиш целия роман, тогава.

Или, все пак, при положение, че вече съм поствал друго, още в първоначалното демо:
viewtopic.php?f=76&t=108

Както казах, точно откъсът край Абу Бурук си е чисто мой. Някакви проблеми да виждаш в него? Или да смяташ, че и той е на нивото на останалата АнП1?

Greed писа: писа:

Тери Гудкайнд не беше ли един който продаваше многотомни фентъзите и печаташе самосвали с пари от тях ?

+++++++++++++++

Нахвърляни впечатления, граничещи с хейт:

[spoil]

наметалото чадор

Това не може ли да мине под черта вместо да се използва и наметало, и чадор?

Сълзи изпълниха внезапно очите й

Йода е жив!

я следваше с упорството на полумъртъв от глад хищник.
...
Сетне събра сила и я стисна със змийски съсък в обятията си.
...
Демонът все пак бе победил.

Дотук... Къв демон, къв хищник, къв змийски съсък, кви пясъчни пръсти. Представям си ако една пясъчна буря става повод за кръжок по употреба на прилагателни, на колко страници листа ще опишеш обикновен розов храст.

Светилото бе потънало зад прашния хоризонт.

Странно, сетих се за "Железния светилник" като го прочетох тоя ред. Слънцето, слънцето, кви свещници, какви светилници...

Уродливите форми на обветрени скали тъмнееха около нея като злокобни гъби.

За момент си представих гигантски злокобни манатарки, и ме изби на смях.

Съзнанието й беше пусто. Празна дъска за писане. Чист пергамент. Дърво, което резбарят не е докоснал.

Мрамор, недокоснат от скулптор. Земя, която ралото не е разорало. Стена, която не е познала графити. Лейка, в която вода не е налята...

Погледът й жадно се впи в него.

Знам че човек може да гледа "гладно" или "жадно" според случая, знам ,че може и да "впие поглед", но не знаех че поглед може жадно да се впива...[/spoil]

Няколко конкретни моменти ми направиха лошо впечатление - горе са. Ясно е, че за да се постигне някаква описателност, автора трябва да използва прилагателни в текста си. Явно обаче Алекс е решил да го играе на сигурно, и е сложил по две, а на места и по три и четири прилагателни за едно съществително. Знам ,че за арабските езици е особено присъщ такъв маниер на изразяване, но не знам дали това е подходяща стратегия за публика с европейска култура.

Личи си, че по текста е работено много, и накрая са останали толкова много "готини моменти", че на автора се е досвидяло да изреже излишните. Чувал съм да наричат този процес "To kill my darlings" - включва премахването на множество фрази, пасажи и идеи, които автора иначе ужасно много си харесва, но просто нямат място в текста. Убеден съм че настоящия текст може да много спечели от употребата на тази стратегия - и то ако тя се приложи няколко пъти.

Не се наемам да влизам в подробности, за да не се получи нещо от рода на "присмял се хърбел на щърбел", изобщо не съм езиков капацитет. Това са впечатления на читател.

П.С. Този пост е продукт на среднощната ми графомания, не очаквам от Уейн нито да се съгласи, нито да се възползва от него.