Коментари към "Пътят на Пъдпъдъка"

Мен ми харесва, че почти всеки епизод приключва с избор, а и историята е някак забавна
По отношение на избора - нека да си дръпнем от лулата, секси пъдпъдък ми предлага да пушим нещо, най-много да се напушим

Кога пък порастнахте, че и станахте мъдри. Брех, брех, брех... Мен досега много ме кефи. Особено с олдскуул бг част с директната смърт, без право на обжалване.

На корицата пише "фентъзи книга-игра". Досега не видях нещо, което е за 7-8 годишни. Струва ми се, че литературната критика ви е в повече и забравяте каква е идеята на книгите-игри. Посочете ми някой литературен шедьовър в жанра? Дори от автора, който е смятан за най-добър откъм литература (Колин Уолъмбъри), не съм чел нещо, което да ми е направило силно впечатление. Поради това, че в последните години съм повече в Германия и сравнително късно разбрах за втората вълна, си признавам, че от новите неща съм чел само малко от първия Котарак (много добра книга, но файлът беше прецакан - липсваха страници и спрях) и няколко приложения за телефон. Може наистина да съм пропуснал някой текстови шедьовър, ако е така се извинявам за ниските си стандарти

Да си кажа, че ако се обаждам понякога в темата, то не за да се заяждам, просто споделям впечатления. Аз много пъти съм казвала и на други места, че не обичам зарчета и изчисления. Само че съм малцинство, така че не ми обръщайте внимание

Дори и книгата да беше детска, това не е нещо лошо - книгите на Никола са сред най-известните и продаваните. Макар че за тази все още ми е трудно да определя - съгласна съм с Der, че сметките не са за малки деца.

При "Хари Потър" има подобни мнения - някои го определят като детско и безинтересно за възрастни, други твърдят обратното. Всичко е въпрос на вкус и на това доколко детето в теб е пораснало. Ако тази книга се хареса на 7-8 годишните още по-добре. До тук не виждам нищо порнографско или грубо, така че защо не... Моето виждане е, че книгата е за тийнейджъри и феновете от старата вълна. Не мисля, че е нещо, което ще навреди на жанра в България ако види бял свят

Der писа: писа:

На корицата пише "фентъзи книга-игра". Досега не видях нещо, което е за 7-8 годишни. Струва ми се, че литературната критика ви е в повече и забравяте каква е идеята на книгите-игри. Посочете ми някой литературен шедьовър в жанра? Дори от автора, който е смятан за най-добър откъм литература (Колин Уолъмбъри), не съм чел нещо, което да ми е направило силно впечатление. Поради това, че в последните години съм повече в Германия и сравнително късно разбрах за втората вълна, си признавам, че от новите неща съм чел само малко от първия Котарак (много добра книга, но файлът беше прецакан - липсваха страници и спрях) и няколко приложения за телефон. Може наистина да съм пропуснал някой текстови шедьовър, ако е така се извинявам за ниските си стандарти

Жалко, че не си достатъчно запознат с добрите български заглавия от 90те, защото някои от тях са известни най-вече с това - че гледат на книгата-игра като на литература. Така и трябва да е. Ако махнеш играта - да остане една добра новела/повест. Какво ще остане, ако махнеш играта от пъдпъдъка? (Тя пък една игра.) Изящен литературен стил? Или оригинален, ярко описан свят? Може би силен, запомнящ се герой? Напрегнат сюжет пълен с обрати? Сещаш се, нещата, заради които хората четат книги поначало.

Иначе споко, никой (или поне аз в частност) не е очаквал нещо по-добро или различно от преводна КИ от безименен автор. Моето убеждение е, че такива творби не бива да бъдат издавани на хартия - а така или иначе едва ли някъде го правят толкова, освен у нас. Не знам и откъде изобщо ти е дошла тази дръзка идея.

Но горното няма никакво значение в случая, само обяснявам позицията си. (Ако ти не беше подходил поначало с някакви нереалистични завишени очаквания към това книжле - изобщо нямаше и да се коментира тази страна на нещата.) За форумна игра пъдпъдъкът си е ОК, предполагам, така че би било добре да се доизиграе.

Запознат съм с почти всички добри заглавия от 90-те. Въпросът е колко от тях са издържали теста на времето? Тогава ми се струваха нещо велико, защото единствените ми забавления бяха едно Атари и игрите с другите деца на улицата. Едно време нямах и необходимата литературна култура за да ги оценя обективно. Днес съм сравнително образован, говоря до някаква степен някои езици и съм прочел доста художествена литература. Препрочитам любимите си творби и вече не гледам на тях както преди. Живеем в други времена и книгите-игри не може да са нещо повече от хоби и няма как някой да си изкарва парите с писането им. Уважавам те за това, което си дал на жанра тогава и нещата, които правиш в момента. Надявам се да печелиш достатъчно от това и да имаш възможността да продължаваш да го правиш. От тази гледна точка, не виждам лошо в това да се издаде книга написана от фен (като нас), които е от друга държава.

Валенсианските Хроники
В бездната сред мъртъвците
Господарят на зверовете
Гримоар
Кървав меч
Патрул за ада
Последната врата
Последният убиец на дракони
Пурпурният змей
Пустинен огън
Реката от която никой не се завръща
Роди се сянка
Сонора
Херкулес

Само за да е ясно за какво говорим, нали. Примерна подборка заглавия от няколко автора.

Иначе - не виждам смисъл да продължаваме по темата.

Какъв е критерият, по който ще разсъждаваме? Ще сравняваме въпросните книги-игри с други такива, или с неинтерактивни произведения? Ако сравним "Гримоар" с "Неизживени спомени" на Кинг, нивото на литературата няма да е в полза на книгата на Колин. Ако пък сравним "Хрониките на Валенс" с "Ловец на вампири" на Монт Диас (която също харесвам), Валенс печели убедително. Спомените ми са, че тогава "Олтарът на тъгата" не ми хареса, но пък останах меко казано очарован от "Вкусът на кръвта" и "Ловците". Много от потребителите тук хвалят "Пурпурният змей", а на мен ми се стори глупава история за малки деца (да не кажа инфантилна). "Херкулес" също не можах да го възприема насериозно, защото беше един комедиен поглед на нещата. Идеята ми е, че всеки има различни вкусове и всичко зависи от моментното му настроение. "Пъдпъдъка" не може да се мери с нещата, които съм чел от теб, но това значи ли, че не бива да вижда бял свят? Трябва ли Мегадет да спрат да свирят, защото Металика е по-успешна (и качествена) според някои хора група?

Казах, че няма смисъл да говорим по тези въпроси. Цитираните заглавия говорят сами за себе си.

Не знам защо си решил, че пъдпъдъкът ще бъде издаван (дали трябва е съвсем друг въпрос). Но за начало трябва да убедиш някого, че става за нещо. Така че карай си по плана, не искам да ти преча. Само казах, че аз съм out.

Цитираните заглавия са лоша подборка за сравнение. Посочил си книги, които нямат нищо общо с механика и схематиката на пъдпъдъка. Дори не знаеш кои книги игри да посочиш за сравнение. Лошо Уейн, лошо. Плача.

Дер. Не обръщай внимание на критиците. Ако ги слушахме, както стадото слуша овчаря, то тогава всички щяхме да си лежим върху лайната в нечий обор и да си мислим, че миризмата, която се носи е на парфюм на D&G.

Пълни глупости от Танер и Спас, както обикновено по тези теми.

И абсолютно ненужни. Някой да го е спрял да превежда? Просто няколко човека си казаха мнението за качествата на оригиналния текст - и това е. Поощрихме го специално да си продължава. Вие можете ли да кажете нещо МНОГО по-добро, колкото и да се насилвате? Видя се, че не. Тогава какво зеете напразно?

Старите класики обаче не намесвайте, когато се говори за аматьорщини - че става жалка работа. Огромно мнозинство хора (аз включително) ги помним много по-добре от вас. Или просто ви отърва да се правите на цапнати.

Съвсем по темата: това, което имаме тук, е имитация на Битки Безброй (и гавра с Пътят на Тигъра). Авторът го сърбяло да напише някаква "епика" по каноните и схемите на елементарните им Fighting Fantasy - защото нищо по-добро не са и чели, за да сравнят. Решил да е в древна Япония - защото си пада по този период - но с пъдпъдъци!! - защото така щяло да бъде по-оригинално.

Пъдпъдъците са пълна идиотщина, абсолютно ненужна, а японският сетинг - на който поне разчитах поначало - е описан толкова голо и празно, че спокойно можеше да си бъде произволно генерично фентъзи. Сравнете с "Мечът на самурая", ББ6 - където същото далекоизточно фентъзи е осъществено много по-запомнящо се, с осезаема мрачна митична атмосфера и ефектни чудовища. След като пъдпъдъкът не може да стъпи на малкия пръст даже на ниската топка, която имитира - за какво повече да говорим. Затова и никъде не съм го сравнявал с нещо друго. Друг намеси литературните книги - и това беше грешка.

Не виждам и с какво пречи на някого мнението ми - карайте си по задачите, както се казваше поначало. Същото мнение отначало го бях казал много по-меко - и в 2 изречения, можеше и да си остане така, ако не беше взето на нож.