за мен и МЕГА на БАРД

Прочетох какво е писал Джордж след мен, разменихме и няколко лични съобщения днес. Понеже на места не съм се изразил добре, редно е да поясня. И без това гледам тенис с едно око и чакам да започнат мачовете от NFL към 2:30. А и искам да кажа, че няма лошо отношение между мен и Джордж, това го изяснихме с него на лични съобщения в петък.

След краха на МЕГА, останах без работа за няколко месеца. Бях почти примрял от глад, чудех се с какво да се захвана. И изведнъж ми се обадиха от Хермес да ме поканят да пиша за тях. Първо се видях с някакъв техен маркетинг директор, който се държа високомерно. Аз макар и умрял от глад, имах здрав разум и демонстрирах просперитет, за да не реши да ме купи евтино. След кратък пазарлък се поскарахме с този човек и си тръгнах. Но после ми се обадиха пак от Хермес, този път говорих със собственика на издателството Стойо Вартоломеев. Като на сън протече онзи разговор, все едно вълшебната ми кръстница се беше намесила. Той ме попита дали предлаганите 300 долара са проблема, за да си тръгна от първия разговор. Аз му отговорих, че проблемът са парите и отношението, че вече се готвя да поема по нов път и само много добро предложение може да ме върне към игрите. Той попита колко, аз казах 500 и си стиснахме ръцете за три книги по 500 долара всяка. Освен това ме попита какви други изисквания имам. Казах му, че имам проблем с качеството на колегите си и че ако и друг автор издава в Хермес, не бих искал да сме под една шапка. Не исках да пробутва други автори заради моето име, вече си бях патил от това. Той обясни, че ще издават когото си поискат, но ми предлага да направят колекция с моето име и така да съм си самостоятелен.

Няколко дни след издаването на "Съкровището на дракона", моята първа книга-игра за Хермес, ми се обади Пепи и ме покани на среща, за да сподели интересно предложение. Искаше да работя за МЕГА, предлагаше ми 300-400 долара на книга, ако се съглася да давам и по половин книга за списанието, като там цената беше 100 долара на брой. На въпроса кога ще ми плати дължимите хонорари за предишни книги и материали, каза, че това са минали работи, че онова издателство е фалирало и сега се започва наново. Аз исках да възродя Стюърт Дарк, та намерихме компромисен вариант - аз приех по-нисък хонорар, той прие да вземе Дарк. Разбрахме се за малък хонорар за първите две книги, който да получавам в аванс, пък след тях да говорим пак. Първото Хлапе беше ОК, за второто Пепи ме замота повече от месец с парите и аз обясних, че с уговорката ни е приключено. Поскарахме се и аз си тръгнах.

Върна ме обаждане на един от собствениците на Бард. На онзи разговор бяхме аз и Пепи, двамата управляващи в Бард, както и още един от важните хора в Бард. Там имаше наддаване за мен. Аз им обясних, че си имам желязно правило, което никога не съм нарушавал. Всеки мой работодател знае, че за 50% отгоре бих отишъл при друг. Хонорарът ми в Хермес не беше тайна. Аз щях и сам да им го кажа, но се оказа, че те го знаят

Собствениците на Бард вдигнаха офертата за Майндкрайм до 600 долара и когато не отстъпих, започнаха да добавят екстри. Първата екстра беше, че заради проблемите в миналото с Пепи сега са готови да контактуват с мен без посредник. Това не мина, тогава казаха, че са готови да направят нещо повече от Хермес - да ми дадат пълна власт в списанието по отношение на одобрение на материали, на подбор на автори. Обясних им, че това съм го имал и в предишната МЕГА, но ми е донесло само нерви да обяснявам на други автори какво намирам за слабост в техните произведения и после да ми се налага да им слушам оправданията и заинатяването. От Бард ми предложиха да имам право да не работя с такива автори, стига да покривам необходимите материали, например с друг псевдоним. Казаха, че държат аз да съм в МЕГА и са готови целия брой да бъде списван само от мен, стига да мога да издържа на това натоварване. Но аз това го имах в МЕГА на Пепи и не ме кефеше особено, та си настоявах на 750 долара на книга и уговорка за поне 3 книги, като първата от тях да излезе веднага щом завърша уговорените три книги с Хермес. Срещата завърши без сделка.

Два дни по-късно ме поканиха на нова среща, приеха да пиша за тях под псевдоним Стюърт Дарк, и да не участвам в списанието. Договорихме парите за следващите три книги за Хлапето и така се започна. По-късно приех да си довърша Бягството в МЕГА, макар хонорарите да не ме впечатляваха.

Та, Джордж е донякъде прав с това: "ти лично никога не си имал чак такова влияние, че да "изхвърляш"... особено в "МЕГА на БАРД"!" Наистина, не съм бил никога част от МЕГА на Бард. Плеяда и Хермес също не ми даваха такава власт. Но в МЕГА на Пепи я имах, а Бард бяха готови да ми я дадат.

Не е нелогично, че Бард ми предлагаха такива условия. Трябва да разбирате колко жестока е битката във всеки бизнес и то не от книжки, а от личен опит. Бард искаха да имат монопол, защото от опит знаеха колко по-добре печелят от монопола. Знаеха, че могат да привлекат Любо Николов и че ако привлекат и мен, Хермес няма да могат да извадят име, с което да ги конкурират.

Бард знаеха и друго - не рискуваха с мен. Бях доказан професионалист. Бях при приключването на всеки брой на МЕГА, бачках като луд, нито веднъж не подведох Пепи. Те знаеха, че мога да пиша в МЕГА и сам, а уговорката ни можеше да изтрае само половин година, колкото да изхвърлят Хермес и да останат монополисти. После, ако са ми били нервирани, можеха да ми го върнат тъпкано за всичките ми фасони.


Джордж написа и друго: "Истината е, че издателствата никога не са "наддавали" за теб, така че престани да пробутваш и тази шашма." Вярно е, никога не е имало наддаване в смисъла, в който се наддава за картина на търг. Винаги съм имал едно издателство, за което работя и друго, което иска да ме привлече. Новото издателство винаги знаеше хонорара ми, винаги ми предлагаше 15-25% отгоре. В пазарлъците не бях добър, затова стрелях директно - или ми давате 50% отгоре, или няма да стане. От всичките ми пазарлъци успяха само два: Пепи ме взе от Плеяда, после Плеяда си ме върнаха еднократно. Имаше още 4 случая на преговори, но все неуспешни и бих казал, че сам съм си виновен. От сегашния си акъл мисля, че дори с Бард можеше да се получи, ако не бях краен и ако не ги бях дразнил с държанието си. Но тогава не бях достатъчно добър в предварителната подготовка за преговорите, не можех да излагам точните аргументи в точния момент и като цяло нервирах другата страна.


За мизерните хонорари... аз така ги оценявам. В списанието плащаха два пъти по-евтино отколкото за книга, поне на мен това ми предлагаха и то когато много ме искаха. Не разбирах защо за единица труд в списанието да плащат дори 10% по-малко, да не говорим за два пъти по-малко.
Вярно е, пазарната ми стойност е била точно колкото са ми плащали, толкова съм струвал. Винаги имаше хора, готови да пишат за много по-малко, даже за без пари. Никога няма да стане ясно дали жанра умря естествено или умря заради отношението на издателите към качеството, обаче. Знам, че много хора ще изброяват обективни обстоятелства... аз пък имам своя личен опит, знам колко важни са хората и каква разлика правят.
Дори в Хермес, където споменах колко съм бил доволен, в крайна сметка ме продаваха в тираж 5,000 и то на цена 5 лева днешни пари за книжка... Да ми бяха плащали по 7% от коричната цена, това са 1,750 лева на книга. Това 7% за автора е някакъв минимум в цивилизованите държави. Няма как да задържиш качествени хора в бизнеса, ако с техните умения в друг бизнес могат да изкарват два-три пъти повече. Е, аз не бях съгласен с така определената ми пазарна цена и си тръгнах. По-късно се доказа, че на други пазари цената ми е доста по-висока. Разбира се, това също оказва влияние върху сегашната ми оценка за мизерните хонорари на МЕГА за списанието. Ако работех скучна работа за 500 лева, може би дори щях да си мечтая да се върнат онези 300 долара на книга от Плеяда.

Сега вече нямам претенции. Така написано се покрива със сведенията, които имам.

При предишния пост реагирах защото се създаваше впечатлението, че можеш да "изхвърлиш от издателството", който автор си поискаш. За списанието е друго. Към това: "Бард знаеха и друго - не рискуваха с мен. Бях доказан професионалист. Бях при приключването на всеки брой на МЕГА, бачках като луд, нито веднъж не подведох Пепи. Те знаеха, че мога да пиша в МЕГА и сам..." - нямам коментари, то си е вярно.
Подразних се и на чисто лична основа. Аз също имах разни уговорки и обещания от Пепи и Бард (включително първо едногодишен, после пет годишен договор за работа при тях) и понеже към мен винаги са се отнасяли коректно се ядосах, че от написаното се промъкваше идеята за някакви непочтенни сделки.

За наддаването. Извинявам се за думата "шашма", реагирах прекалено емоционално под въздействие на пасажа за "изгонването". При преговорите за хонорари и условия - всички минаваме по тоя път. Опитваме се да договорим максимално изгодна сделка, а ако някое издателство е решило да заложи на който и де е от нас първата работа е да предложи по-висок хонорара. Да вземем например стратегиите. Мен ме попитаха колко искам и веднага приеха цената. Условието беше да правя по една всеки месец. Предполагам и при Елена е било същото.
Все още смятам, че сумите, които посочваш може да не са достатъчни, но за времето и условията не бяха "мизерни". Въпрос на гледна точка.

"Бард искаха да имат монопол, защото от опит знаеха колко по-добре печелят от монопола. Знаеха, че могат да привлекат Любо Николов и че ако привлекат и мен, Хермес няма да могат да извадят име, с което да ги конкурират." - Вярно Бард искаха да имат монопол, в началото дори намирах идеята за правилна. Но за да го имат трябваше да привлекат Майкъл, Любо, Върджил, Джордж, Уейн и Блонд. Опитаха се, не стана - причините са отделна тема.

Да не влизам в изишни подробности. Пак се извинявам за грубия тон. Когато нещата са поднесени вярно и без двусмислици сърдити няма.

Много интересен материал. Изненадан съм от мисленето на дребно на господата от Бард. Колкото и сладка да е монополната печалба, това статукво може да продължи от ден до пладне (както и стана) - конкуренцията е истинския двигател на всяка индустрия.

Благодаря на Майкъл че сподели такива неща "от кухнята".

Дяно обаче дадем хубав начален старт на новото издателство с неговото първоначално монополно положение на пазара, за да набере преднина и финансова устойчивост. Така след време ако му се появят конкуренти да може да ги смачка.

Имам едно малко питане:

С коя книга започва Мега на Бард? / До коя книга е Мега на П. Станимиров?

Тук ме хвана... не помня с коя книга-игра приключи МЕГА на Пепи Станимиров. Лисичков със сигурност би могъл да отговори веднага
Аз залагам на моята "Пробивът".

Може би Джордж може да каже с коя книга-игра е започнала МЕГА на БАРД. Моята първа книга-игра там беше Хлапето 1, но не вярвам да са започнали с мен.

Наистина много интересна информация за МЕГА на БАРД. На мен лично ми се вижда яко експлоатиране - 300 долара хонорар за цяла книга е нищо. Вярно тогава парите бяха различни и може би се подвеждам от това какво са 300 долара сега. Но браво, че не си им се дал лесно и си отстоял на своето.

Колкото до монопола.. Тъй като работя в компания монополист на съответния пазар мога да кажа, че стремежът на БАРД да са пълни монополисти е напълно оправдан. В преговорите, които аз участвам от страна на монополиста, е много лесно - налагаш своите условия и ако някой не е доволен прав му път. Преговорите ти с тях щяха да са много по-тежки ако не е имало Хермес или например са били превзели целия пазар по това време.

[offtopic]Хайде, почва английското след 10 мин.! [/offtopic]

Интересно от кухнята. Като чета мнения на автори за издателствата в онова време чак ми е чудно, че все пак са писали Предполагам неприятните емоции са се натрупали толкова много, че освен ентусиаста Уейн и непознаващия тогавашната действителност Торо - на другите ще им трябва доста убеждаване и молби от феновете да се завърнат. А и както се обяснява в една друга тема - начинанието трудно ще излезе на печалба

Абе хора, по онова време 300 долара бяха маса пари. Трудно ми е да ги обърна в днешни долари, но разликата е значителна. Освен това никой от останалите автори не се е оплаквал тук от парите, които е вземал, дори напротив, а и аз не бих се доверил само на мнението на един човек, когато става въпрос за пари. Поставяйте под съмнение работите, които четете тука.

На мен за моята единствена и останала неизвестна книжчица ми платиха 100 долара. Чувствах се като чичо Скрудж, макар че парите всъщност свършиха доста бързо.

Уейн и Майкъл видимо не мелят заедно, но мненията им за издаталствата останах с впечатление че съвпадат. Та не смятам, че се доверявам на мнението само на един човек

Много интересна тема - благодаря на авторите за откровението. За съжаление често недооцененият труд води до занемаряване на качеството. Радвам се, че при вас не се случи.

Всъщност, не си прав за това, че старите автори на книги-игри изпадат в ужас от издатели. Един Любо Николов поддържа непрекъснати отношения с издателства. Едва ли е само той.

Не оставайте с впечатление, че мразя издателите. Напротив, хората от Плеяда ги виждам сравнително често, говорим си а разни неща. През новия век на два пъти видях Стойо Вартоломеев, собственикът на Хермес и Пламен Тотев, който отговаряше за моите книги в издателството - и с двамата поддържам добри отношения. Само с Пепи Станимиров не се разделихме с добри чувства, но пък него не съм го виждал от поне 12 години.

Това са нормални бизнес отношения, особено на по-високо ниво. Животът може да е сериозна битка, бизнесът със сигурност е жестока арена. Човек или свиква да се бори, или се скатава някъде на тихо. В борбата свикваш да нанасяш и да понасяш удари. Може да останеш с лош спомен за някой тежък удар, който си понесъл, но ако погледнеш отстрани и трезво, разбираш, че в тази игра е така и няма на кого да се сърдиш.

Jasta Prasta писа: писа:

На мен за моята единствена и останала неизвестна книжчица ми платиха 100 долара. Чувствах се като чичо Скрудж, макар че парите всъщност свършиха доста бързо.

А коя беше твоята книга?

Хм... Вярно, че 300 долара тогава май си бяха доста пари...

Вижте, аз съм виновен, че ви обърках със сумите. Годините тогава бяха толкова динамични, че не може да се цитира едно число и то да е валидно. Хонорарите бяха ту в левове, ту в долари. Въпросните 300 долара са онова, което е останало от последните години.

Доколкото помня, за Изпитанието взех 10,000 лева, после за Златния Оракул или за Демоните в NBA се качиха на 12... Имам спомен, че като си ги обърнах в долари, получи се нещо от сорта на 350 долара. И за мен бяха страшно много пари, понеже бяха първите изкарани по-сериозни пари. И на мен по-късно ми се стори (както сподели и Jasta Prasta), че макар първоначално да изглеждаха много, после страшно бързо свършиха.

Но точно 1994-а е подла година и през лятото долара скочи в пъти (после към 1996-а имаше още по-зловещ скок, тогава долара мина 3,000 лева). Мисля, че в началото всичките нови автори получавахме еднакво, така че ако се доберете до актуални цени за зимата на 1993-а, ще можете да прецените какво са били 10-12,000 лева.

Тогава за разпространенителите отиваха не сегашните 40%, а между 20 и 30%. Книгите-игри се продаваха поне в 10,000 тираж на около 20 лева за книга. Сметките ми са груби, просто имам спомен, че не ни даваха дори 7% от коричната цена и то само за началния тираж от 10,000 лева. Не съм се борил за висоти от 15-20%, но всички преговори с издатели за пари се въртяха около това да получа поне 10% и то от реалния тираж (който в случая с Боговете на футбола надхвърли поне 3 пъти началния, макар че Плеяда никога не го признаха и никога не ми платиха нещо повече от началния хонорар).

Аз не казвам, че съм заслужавал повече пари, понеже съм наясно с пазарния принцип. Аз казвам, че усещах възможност да вземам повече пари. Но склонността на повечето от другите автори да се задоволяват с малкото, оставяйки голямата част от парите в джоба на издателите, ме правеха черна овца и ми навлякоха всички тези обвинения в алчност.

Не знам дали отчитате, че един автор работи на свободна практика и когато се разболее, никой не му плаща болнични (осигуровките и данъците си ги плаща пак той сам). Когато му се развали компютър, сам си купува нов. Сам си обзавежда работно място и си купува консумативите. Никой не му осигурява безплатно кафе, вода и напитки. Авторът сам плаща за всички проучвания, които прави...