Топ 5 Майкъл

Ааа, сега като я видях като корица и се сетих. На мене не ми хареса тая Армия... Темата като цяло не ми допада, пък и нещата на Майндкрайм от "Хермес" не бяха на ниво. Най-доброто му нещо там беше "Клопка за победители".

Аз на Майкъл хич не съм му фен. На игрите де, иначе като човек е баси образа, даже успя да ме спечели за приятел.

Да се чудиш даже, при положение, че целият му стил с тия коефициенти и повтарящи се епизоди и текстове, ми е толкова неописуемо далеч, защо съм се мъчил и купувал поне едно 15ина от книгите му. Сигурно заради "Няколкото думи от автора", което, убеден съм, винаги им е било предназначението на тия безумни предговори. Е, поне никога не им съм се връзвал, като Боби.

Е поне сега мога да напиша Анти-Топ 5, но ще се огранича с първото (май) Шангри, където цялата средна част е ходене през един лабиринт от стаи, където те нападат абсолютно стандартно ту отляво, ту отдясно - и тва е! - и така в продължение на десетки епизоди. Идеше ми да си изгриза зениците.

Идеята му за Суперагента беше готина - всякакви жанрове, същия герой!
Изпитанието, Златният Оракул, Демоните в NBA...

Но по-късните му неща и аз не ги харесвам. Особено мразя серията за Хлапето.

1. Пробивът
2. Клопка за победители
3. Гневът на викингите
4. Боговете на футбола
5. Бягството (поредица в МЕГАИГРА)

Първите две от изброените са и сред най-добрите книги-игри за всички времена.
Не знам какво толкова й се радват всички на "Тъмната страна на земята" - историйката е написана сякаш от някой петнайсет годишен подражател на Стивън Кинг, който е токова тъпо суеверн, че си ляга с чесън и "светена" вода, а на улицата се побърква при среща с черна котка.

Въпрос на вкус, Валенс, въпрос на вкус, както казал канибалът в онзи виц Между другото, имаше такива хора от феновете на Кинг, които като малки четоха Сейлъмс Лот и правеха същите неща, които си описал. От твоите фаворити за мен лично Пробивът го спасява като книга само идеята му (още повече, че нужната втора част така и не видя бял свят, ако си спомням добре), а на Клопка за победители заспах

Само аз ли харесвам "Изпитанието" и Оракула? Никой друг не ги споменава...

Няма топ 5, има само топ 1 при мен и това е "Тъмната Страна на Земята"!

Изпитанието много ми хареса някога (аз намерих чак второто издание), но в интерес на истината е малко недодялана - в повече от едно отношение.
Златиня Оракул е далеч по-добре, но ми попадна много късно и не съм й обърнал толкова много внимание, иначе определено има достойнства.

Малко извън петицата ми останаха "Пробивът" и "Бягството", много съжалявам че че се появиха вторите две части на което, и много съжалявам че не се появи "Големия Купон" .

Бтв имаше и една пак футболна книга - "Футболът - тактическа игра", която беше много пипната в игрален аспект. Общо взето цикличната схема тук бешеидеално експлоатирана, защото в един и същ обем книга не беше проблем да се играе цяло първенство.

Изборът на пет неща, които да са върхът, е с доста уговорки, все едно дали става дума за книги-игри или за нещо друго. "Пробивът" и "Клопка за победители" не са някакво велико четиво (най-вече първата), но са много добре построени като игра, като схема. В това отношение са забележително изпипани. Както и други книги от същия автор, разбира се.

"Футболът - тактическа игра" наистина дава възможност за изиграване на цял футболен сезон. Но недостатъците й според мен са твърде съществени. Първо, играта пресъздава футбола по твърде абстрактен начин, все едно е някаква пъровбитна компютърна игра - Football Manager от 1989. Играчите нямат имена (и измислени да бяха, пак щеше да е по-добре от никакви), имат само пост, класа и евентуално някакво (само едно) качество. В рамките на един мач не може да се променя тактичекста схема или да се правят смени. Ситуациите се повтарят и са твърде еднотипни, за няколко срещи вече си изциклил цикличната схема и скоро знаеш какъв подход ти дава повече шанс за успех. Като казах шанс, бързо ми писва от посочвания на числа, прекалената намеса на случайността обезсмисля идеята за интерактивно четиво - приключение, в което развоят на събитията се определя от твоите решения. Това е причината и да не харесвам особено повечето западни книги-игри.

Алекс, Оларът на тъгата е на Блонд/ Уейн...

Виж си пощата!

Майкъл бе интересен не само като автор, а и заради самата си личност, до колкото прозираше в книгите му. За съжаление мисля, че така и не бе разбран от всички и често биваше излишно заклеймяван. Предполагам, че Майндкрайм осъзнаваше, че отделният писател е по-маловажен от общото качество и прогресът. Защото трябваше да има още нови автори които да имат какво да предложат на аудиторията. Писателите идват и си заминават, но добрите идеи остават завинаги. За това Майкъл винаги съм го разглеждал като необходимата антитеза за прогреса на българските книги-игри. За съжаление обаче това бе една изгубена кауза, тъй като книгите-игри нямаше как да бъдат достоен конкурент на видеоигрите за масите, но това е друга тема...

Личния ми топ 5 на Майкъл:

1. "Изпитанието"

Първата книга от поредицата за суперагент Майк. Най-добрата му книга-игра за мен. Научна-фантастика, средновековие, мечове, технология и един гладен дракон. Интересния сюжет, гарниран с алтернативни възможности за изиграване и подплътен с логически загатки и един интересен финал, затвърждават легендарния статус на първата книга на Майкъл.

2. "Боговете на футбола"

Пример за брилянтна маркетингова мисъл бе да се напише и издаде книга-игра на тема футбол в годината когато има футболем турнир на най-високо равнище - световно първенство. Това, съчетано с историческият период (златните години за книгите-игри) и таланта и личното отношение на авторът към този спорт, са достатъчни предпоставки за създаването на бестселър. Не случайно от всичките книги на Майкъл именно тази е най-трудна за намиране в прилично запазен вид - толкова много се четеше през 90-те. Иначе за самата книга-игра могат да се кажат само суперлативи. Като започнем с двете мини-приключения за набиране на допълнителни финанси за отбора, минем през комплектоването на отбора, продължим през самият сезон (тук може би трябваше да се направи така, че мачовете от турнира за купата да са между шампионатните мачове, а не след като завърши шампионата) и стигнем до това, че за достигането на крайната цел (спечелване на определен финансов актив) не бе нужно само и единствено да се спечелят и двата трофея. Самият сезон бе хитро направен, като акцентът пада върху мачовете с трите преки конкуренти за първите места, а резултатите от останалите мачове ставаха посредством тестове и шанс (ако не се лъжа). Много идейно бе и че имаше редица проблемни ситуации за разрешаване извън футболния терен, които са типични за футбола като бизнес. Класическа книга-игра!

3. "Демоните в NBA"

Избирам първата от трите книги-игри на Майкъл от трилогията за Торменто Диймънс, защото бе първата от тях която прочетох и много ми хареса. Безспорно "Пробивът в NBA" е най-силната, заради голямата база с данни и възможности (но пък там не ми харесваше схемата на плейофите), но пък "Демоните" е по-романтична и стилна за мен. Пък и в сезон 92/93 Чикаго Булс са в зенита на възможностите си, докато през сезон 97/98 (разглеждан в "Пробивът") вече залязваха.

4. "Златният оракул"

Интересна идея и реализация. Два алтернати варианта за преминаване през по-голямата част от сюжета. Възможност да плавате със самият Флинт. Сглобяване на боеспособен кораб в търсене на Испанеца. Лютив дим от барут, забити в палубата абордажни куки, чуждо злато и безбрежна морска шир. Всичко до тук звучи добре.
Големият проблем на тази книга-игра бе, че има много бърз и лесен начин за успешното й изиграване, където си спестяваш голяма част от екшъна. Някои от предметите които можеха да бъдат взети в началото са твърде силни и прекалено улесняват успешния завършек на приключението. Липсваше баланс. Но пък пиратската атмосфера и стилът на Майкъл успяват да се преборят с тези слабости и за това и аз съм на мнението, че това е една от класическите книги-игри от българските.

5. "Професия ченге"

Три различни по своя характер приключения. Интензивен екшън, криминално разследване и тактическо промъкване. Много ценя разнообразието. Като недостатък бих посочил, че криминалното разследване което заемаше основната част от книгата просто нямаше как да бъде преминато по алтернативен начин. Или аз съм останал с такива спомени.


Жалко, че не остана място да спомена двете книги за Дивия запад, макар че там не ми харесваше, че всичко свършва твърде бързо и алтернативните възможности бяха намалели, но за сметка на това схемата с въвеждане на точков актив, спестяващ връщането от начало при всяка смърт, бе наистина оригинална идея.

Единственото, което ми се струва подходящо за тук е да копирам мнението си от темата за топ 5 на К. Уолъмбъри
Има автори, на които не може да се направи топ 5. Причината е че книгите им са повече от 5 (много повече ) и почти всяка е шедьовър в жанра. М. Майндкрайм (Стюърт Дарк) е точно такъв автор.
Та на класификаторите ... успех с класифицирането