Винсент Були

“Ние живяхме с мечтата за нещо по-добро, а после - с увереността, че то никога няма да дойде?
И цялата безнадеждност, която съпътства тази увереност"

Това са думи на Веселин Булев (1974 - 2007). Общ работник, плакатист, уличен продавач, програмист, графичен дизайнер… писател.
Забелязахте ли въпросителната в края на първото изречение. Нотка на съмнение пред смъртния акт на илюзиите ли е това?
А обърнахте ли внимание на липсата на точка при завършека на второто. В нашия език двойното отрицание би го изразило така: "Нищо няма край". Което в превод пък значи, че "Всичко има край".
Това са първите мисли, които обземат човек, взел в ръцете си един алманах, който бащата е събрал в памет на мъртвия си син. "Да живееш на инат" е книга за цяло едно поколение, което роди, отгледа и възпита илюзиите си, за да ги погребе без време.
Веско е формулирал своята теза така: "Важното е към човека да се отнасяме като към човек даже когато той е отхвърлен, въпреки неговото състояние, което може да е драматично, въпреки грешките и даже въпреки неговата деградация."
Този сборник е мрак от драма с лъчи от светъл смях.
"На корицата сложих една негова снимка, която съм му правил в десети клас, казва бащата. - Хареса ми най-много - с това всевиждащо око, вторачено в този, който е пред книгата, и сякаш иска да го омагьоса да я поеме в ръце и да прочете този зов за повече човечност", допълва той.
А ето и едно от последните откровения на Веско: "Чувствам се свободен, някак си направо се рея. Сякаш ме пуснаха от 300-метрова скала като камък и изведнъж се превърнах в птица. Странно. Усещането е прекрасно. Ама какво ли ще ми коства? Не знам. И именно в това е тръпката."