За Уейн и Блонд

На мен и "Сонора" и "Варварския Бог" ми харесаха страшно много, както и двете "тънки" които излязоха. Интересното е че като игри не са особено сложни или с много разклонения, ама правеха много кеф. После нещо от тая "тръпка" се позагуби - най оригиналната книга на Блонд след старите според мен е "Пустинен Огън". Дали съм преживял повече интересни моменти със старите, че ги помня по-добре не знам.

Според мен не трябва да има заяждане относно "литературността" на текстовете, личи си че е писано най-вече от мерак. Като цяло, от книгите игри може би само тези на Колин могат да минат спокойно през някакво "редакторско сито", всички други ми се струва че имат дефекти на повестованието.

Само Колин е бил писател по онова време. Мен пък „огъня“ не ме накефи. Не знам, май си правех асоциации с „Лудия Макс“. Във бога си спомням имаше два алтернативни маршрута, което не е никак малко и осигурява едно почти пълно преиграване с почти напълно нови приключения.

Всъщност Принца е с двата напълно самостоятелни отделни маршрута.

В Бога са МНОГО повече. Това беше първата КИ (остана си и единствената), в която от повечето градове по картата можеш да тръгнеш по избор поне към 3-4 други. Тоест: пълна свобода на движение из кралството - и поне 30 възможни различни маршрута (варианти).

Иначе, за Варварския бог казах, че не искам да говоря, тъй като беше дебютната и твърде голяма, но за:
Принцът на Алкирия, Сонора, Олтарът на тъгата, Последният убиец на дракони и Патрул за ада, да речем (тези, в които моето участие е най-съществено),
ми е много интересно какво може да се каже като критика - както към нивото и стила на текста, така и към повествованието/историята.

Нали си има теми за тези книги-игри или греша?
Олтарът на тъгата - помня че имаше някаква грешка при печата - повтаряха се страници. За мен в тази книга е пропилян потенциала. Много зарибяващо започва и изведнъж...край Останах ядосан.

За мен Пустинният Огън е най-голямата глупост която може да съществува и за жалост наистина съществува. Развали ми много оценката за Блонд и много се чудих дали да не се откажа от него като автор, особено пък като любим такъв, но заради Синът на Пустинята и други негови хубави книги продължавам да го харесвам. Принципно съм против крайните мерки, но за тая "книга", много се чудих дали да не я запаля.
Основният проблем на книгите на Блонд и Уейн, че голяма част от тях имат потенциал, но са написани като някакви разказчета. Изключвам Бога, Принцът и Сонора, които са си много добри.

Matrip K. писа: писа:

Не знам, май си правех асоциации с „Лудия Макс“.

Момичето Танк.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Иначе, за Варварския бог казах, че не искам да говоря, тъй като беше дебютната и твърде голяма, но за:
Принцът на Алкирия, Сонора, Олтарът на тъгата, Последният убиец на дракони и Патрул за ада, да речем (тези, в които моето участие е най-съществено),
ми е много интересно какво може да се каже като критика - както към нивото и стила на текста, така и към повествованието/историята.

Варварският бог е велика книга. От най-великите! А за останалите изброени в този ред - това, което може да се каже е, че всяка следваща е по-зле от предходната. Кофти градация

stalk писа: писа:

За мен Пустинният Огън е най-голямата глупост която може да съществува и за жалост наистина съществува. Развали ми много оценката за Блонд и много се чудих дали да не се откажа от него като автор, особено пък като любим такъв, но заради Синът на Пустинята и други негови хубави книги продължавам да го харесвам. Принципно съм против крайните мерки, но за тая "книга", много се чудих дали да не я запаля.
Основният проблем на книгите на Блонд и Уейн, че голяма част от тях имат потенциал, но са написани като някакви разказчета. Изключвам Бога, Принцът и Сонора, които са си много добри.

Такова е и моето виждане по въпроса като цяло.

Книгите на тандема бяха добри ,но самостоятелните на Блонд издигнаха играта на качествено ново ниво.А относно Пустинен огън за мен тя е една от най-хубавите книги-игри издавани в България.