Топ 5 Джордж

Проооооодължаваме линията на любими книги-игри със следващият писател, а именно Георги Миндизов. Моите 5 фаворита сред книгите му са:

1. Проклятието на меча
2. Лорд и Магьосник
3. Легиона на отмъстителите
4. Господаря на Мрака
5. Древното Зло

вие сте!

Любимият ми автор. Не само, че ни дари игри с изчисления мутанти, но книгите му бяха толкова различни - икономически, фантастика, фентъзи, ужаси, уестърн и тн.

1. Вълшебната тетива - личен фаворит. Фентъзи от най-висок калибър. Страхотно придвижване по карта.
2. Арена - докато някои се пробваха да направят нещо като Мортал Комбат в книжен вариант, Георги просто ни даде книга, с която запуши устата на някои квартални критици. Това е книгата на Джордж, която най-много съм преигравал.
3. Часовете - доста добре написани и вмешани хорър игри.
4. Пари и Гангстери - цялата поредица. Особено малките игрички към края на книгите. Това беше първият опит за нещо по-различно от останалия контингент писатели.
5. Древното зло - забравих за какво ставаше дума там, но си спомням, че го преигравах доста пъти без прекъсване.

И топ 5 на стратегиите му

1. Лорд Дракон - Точно такива трябваше да изглеждат стратовете.
2. Лорд и Магьосник - безсънните нощи. Часове игра. Завладяваща атмосфера. След всеки истински край на играта искахме пак да я играеме. 80% от приятелите ми я имат. Другите не можаха да я намерят на пазара.
3. Джонга - историята беше хубава. Играхме я трима приятели. Обаче се оказа, че няма да можеме да спасиме приятеля си и почнахме да претрепваме флората и фауната за назидание на всички.
4. Смъртоносна битка - най-добрата сингъл игра.
5. Създател - не само, че беше точката на всичко, но и самата игра беше доста добра.

Древното зло беше продължение на Господаря на Мрака - фентъзи книга-игра от класически тип. Избираш си отначало един от трите меча, с които ще се сражаваш, вълшебните предмети и прочее. А в Злото дори призоваваше духовете на стихиите - Саламандър на Огъня, Тайфун на Въздуха, Голем на Земята, Хидра на Водата, които бяха уникално големи и могъщи чудовища. Много добри, много.

1 - Господаря на Мрака - прекрасна! илюстрациите на Евгени Йорданов допълваха цялата фентъзи атмосфера
2 - Легионът на Отмъстителите - този безсрамен, но все пак така готин Star Wars rip-off, с гигантска мечка вместо Чубака, и виброножове вместо светлинни мечове... и примеси на Wing Commander
3 - Звездни Бойци - това ми се е запечатало в съзнанието като Виетнамската Война на друга планета! Продължението Планетата на смъртта също си го биваше...
4 - Смъртоносна Битка - Mortal Kombat манията беше в разгара си! Уви, втората част на страта беше също толкова посредствена, колкото и втората част на филма...
5 - Пътят на Дракона - ура, ура, сега дори и да нямаш ГеймБой ето ти хартиената версия на Зелда!!!

1. "Войната на Понтиак" - чудесна разработка на интересна историческа тема, вълнуващи ситуации, изпипана система на игра, не се налага използването на шанс, избор на херой, тактически решения.
2. "Крепост в облаците" - първата книг-игра у нас, в която си избираш на коя страна да воюваш, можеш да игареш като командир на Обединената ескадрила на Антантата или капитан на немски боен дирижабъл (за жалост вторият вариант предлага доста по-кратък път до края на приключението); отново добро разиграване на исторически сюжет.
3. "Проклятието на меча" - пак интригуваща историческа тематика, първият дал от приключението (първите 50 епизода) предлагат военна тактическа игра; изграждане на качествата на херояс поредица избори; възможност за избор измежду три различни схеми за провеждане на битките; интересни разклонения в развоя на приключението.
4. "Битката за Америка" - няколко игри в една книга, доста разнообразие
5. "Пари и гангстери"

Като цяло достойнствата на Джорд М. Джордж са в добре обмислената схема на играта, логичността на събитията и реалистичността на описанията. Простичък, но ясен стил, без излишни словесни експерименти (за разлика от лигавите литературни изстъпления на Върдж). Първият автор, който създаде усещането за една действителност с много възможности, при която съдбините на хероя се определят изключително от изборите на играча по закономерен начин, не от шанс (зарове и таблици с числа) или налучквания на "правилния" коридор в лабиринта.

Иииии имаме потребител, чийто никнейм е на култов персонаж от поредица книги-игри, за съжаление така и незавършена :geek:

Аз бях виждал "Алвиан" в някакъв съвсем друг форум.

Духът на прерията
По онова време четях Синовете на великата мечка и Карл Май до посиняване, така че не е чудно че тази книга бързо ми стана от любимите на Джордж. Структурата не беше лоша, само към края малко се претупва приключението, което не ми допада (но пък е характерно за автора). Хареса ми и опцията да се избере герой, което реално водеше до разлина интродукция в играта. Не е трудно да си представите и че с голям интерес чаках

Войната на Понтиак
,която беше дори по-пипната от предишната. Този път избора на герой беше по-скоро формален, но оказваше значение на възможните стратегии поне в началото. Стратегическото прланиране на финалните битки също ми се стори горе-долу на място.

Древното зло

Играх я доста. Беше от първите книги игри които ми попаднаха навремето. Не лошо, шантаво приключение, без излишни забежки към странни сетинги. Края пак е претупан (нещо в стил "ако имаш тръстигови пръчки-огнехвъргачки, ИЛИ боен стил змия, ИЛИ можеш да призовеш някоя от Силите печелиш, иначе си надвит от силите на Злото. Край.". Толкова типично за Джордж.)

Виртуална полиция - Ураган на Колела
Дали сме фенове на MAD MAX? А на бягство от Ню Йорк? Във всеки случай в тази история елементи на тезо два сетинга са чудесно умешани, за да се получи сносна игра в относително малък обем книга. Джордж, освен друго е царя на компактните изпълнение. Първата част страдаше само от... Ами, от собствените си продължения, които не стояха толкова добре по мое мнение. Иначе публикуваната в Мегаигра 7 съм я играл много. Най-вече акто Рокер или Терминатор

Виртуална полиция - Драконовото копие
С тази компактна игричка също се позабавлявах юнашки "Астрофаги", омешани в същата игра също ми допаднаха, но далеч не толкова. Имаше си доволно количество хумор "По-зъл от Хлапето, толкова зъл, че всички ти подвикват "Хей, Зъл!", естествено от безопасно разстояние." А също и бъзици с други автори ("Кой-знае защо наричаха Крулите "Дракозаври"...). Играта определено страдаше от някои грешки (липсата на показател поражения за оръжията), но по един или друг начин реших въпроса.

Звездни бойци
, ще добавя ни в клин, ни в ръкав... От ранните "тактически" опити на Джордж, който за моя изненада всъщност можеше да се изиграе. Даже няколко пъти, с различна тактика. Доста приятна книжка.

За мое най-голямо съжаление не се сдобих с "Лорд и Магьосник" и "Лорд Дракон" навремето. И искренно съжалявам, че се сдобих с "Часът на Вампира" и "Часът на Вещицата". Пълни бози.

Ей, да бе... Ние се съсредоточихме върху книгите и позабравихме това, което излезе в Мегаиграта... Виртуална Полиция беше супер! И Астрофагите бяха свежест!

1. Господарят на Мрака
2. Древното зло
3. Легионът на отмъстителите
другите ги не помня...

Да, "Легионът", "Древното зло" и "Войната на Понтиак" наистина бяха добри. Страхотен автор.

Моят топ 5 , макар че негови книги имам значително по малко в сравнение с други топ автори , е следният :
1. Войната на Понтиак , кефи ме страшно много , а Духът на прерията не ме грабна особено .
2. Крепост в облаците
3. Проклятието на меча
4. Пари и гангстери 2
5. Арена 1

Ама си има и книги дето не ми харесват , Планетата на смъртта примерно , по скоро ще хвана нещо на Сим Николов да прочета отколкото да се хвана с тази книга-игра .

daywalker, моята подредба е горе-долу същата, но бих добавил и "Сенките на мрака" към посочените пет.

"Войната на Понтиак" ми е сред любимите книги-игри изобщо. Жалко, че не излезе продължение.

При мен са главно стратове - доста внимание им обърнах:

Създател - колко съм играл с още двама приятели само ние си знаем - по цял следобяд се дебнахме! Срахотни моменти!
Лорд Дракон - тук много играх сам, но също съм останал с прекрасни спомени
Лорд и Магьосник - тук също понаправихме доста мултиплеър, но късно се събрахме. После наизлязоха новите стратове и зациклихме на създателя.
Вълшебната тетива - е това беше книгата-игра - направо ми настръхваше косата от кеф като я метнех