Топ 5 Сим Николов

Някой трябваше да го направи!

"Черният Петък" - за първи път се зачетох за Кенеди и събитията около него. А изобщо името на поредицата - Шерпи на времето - УОУ!!!

"Трошача" - имаше готина корица и нелоши илюстрации... и беше довооолно шантава!

"Смърт в океана", "Битка од вълните" и "Психотронно оръжие"... защото не са нито Шерпи на времето, нито Трошача

Прокълнатата земя си е добра книга. Трудна и хубава.
Третата книга за Трошача е страхотна. Добре разказана и със стил, а да - Най-накрая го претрепах това чудо.
Смърт в океана си е хубаво трилърче ала сървайвър. Имаме си всичко. Главен герой контролиращ стихиите
и един субзубер-кретеноид, който да върши глупости.
Ами това съм чел от него.

От всички бози които са ми попадали на Сим Николов единствено "Битка под вълните" и "Краят на Трошача" ставаха за четене до някаква степен. До някаква...
Малко съжалявам че не ми е попадала "Прокълната земя", може там още да се придържа към изпитаните рецепти в жанра. "Окото на Дявола" честно казано ми докарваше пяна на устата. И като си помисля че дадоха на Евгени Йорданов да прави илястрациите... Никифор Русков за тоя!

Най-потресаващото при този човек е тоталния отказ да се постави действието в реда "ситуация-избор на действие-въздействие върху ситуацията-резултат за играча". На моменти очаквах при определен избор в някой от епизодите да се появи летящото спагетено чудовище. Този човек хал-хабер си няма каков е книга игра, пък ако ще и още 15 да "напише"...

На мен Трошачите ми харесаха. Имаше някакво усещане за тревожност, когато принца гледаше все още неподвижната статуя на Трошача...

Според мен тази тема по-скоро трябва да се озаглави: Книги на Сим Николов, от които не ви се е повръщало
Не се сещам да съм упявал да изкарам до края без да ги захвърля повече от 2-3 и то защото просто съм нямал алтернатива, а ми се е чела книга-игра
Все пак ако трябва да отлича някоя, то това без съмнение е продължението на Прокълната земя - Окото на дявола.
Защо ли? Ами защото я предлагам (вижте темата ми в раздела Книжна борса) и тайничко се надявам някой колекционер да се излъже да я купи Моля вииии!

Satanic Slayer ме провокира да си поръчам "Прокълната земя" от колега във форума. Няма да забравя когато ми попадна "Окото на дявола" (нейно продължение) - разгледах я и си казах - е тук ме чака едно класическо фентъзи приключение! Да знаех какво ме чака...

Подхождам с много умерени очаквания към първата част, ако липсват безумни ситуации от рода:

Отпускаш се изморен в стаята. Страноприемницата не е от най-скъпите, но условията не са лоши.

Прозореца се отваря - мини на 158
Ханджията тропа на вратата - мини на 16
Изморен си и искаш почивка - мини на 86

комбинирани с постоянното въртене в кръг, може да се окаже не лоша книжка.

Танер бие самия Сатана в собствената му игра, щом е в състояние да изкуши някого (и то запознат човек!!) да предприеме подобна стъпка. Приятно "четене", ситуациите ще са точно такива. Ще ни е интересно, ако после постнеш и ревюнце за книгата в съседия подфорум.

Не искам да убиждам никого който е написал книги, но този Сим Николов е направил най-глупавите книги, които съм играл а аз ги играя от скоро и мога да видя разликата между добрата книга като, тези на Блонд и Уен и глупавите такива. Не мога да си обясня, защо постоянно се загива в книгите на Николов и то без да си виновен за нещо , а просто си решил да завиеш наляво, например.
чел съм само две негови, но смятам да не си губя времето а по това което виждам, тук от форума мнението на останалите фенове е подобно, значи съм бил прав.

Сим Николов не е направил най-глупавите книги!
Той е направил цели томове с труд - Как и какво не трябва да има в една книга-игра.
Единствените му книги, които му стават за нещо са Прокълнатата земя и Краят на Трошача.
По едно време дори се чудих дали Краят на Трошача наистина го е писал Сим Николов, но едва ли някой би се занимавал да го проучи. Наистина се чудих ,тъй като стила на писане изведнъж се промени. Нямаше ги някои безумни неща, които бяха характерни за книгите му.
Още си спомням в книгата му Железният Юмрук май се казваше
Попадаш в стая с 20 врати!
И те пита коя врата ще отвориш . ХААХХАХАХАХА
Половината врати те убиваха или нещо такова. Не си го спомням добре, но беше култово.

Ами прав е бил Сим Сега по много претенциозни книги пише, че с мислите си сме способни да привличаме разни неща да се случват...

"Битка под вълните" също беше добра.
Стилът на Сим е доста непопулярен, неговата идея за книга-игра не отговаря изобщо на това, което искат мнозинството читатели, обаче той е писал така, защото така е смятал, че трябва да се пише. Не е голяма веселба да играеш неговите творби, но пък е оригинален и историята се завърта винаги по неочакван начин. Повечето неща наистина се случват поради психични (какво ще си помислиш), а не физични (какво ще направиш) причини в книгите на Сим Николов. Това, което на мен най не ми допадна е въртенето в кръг през едни и същи епизоди в някои от книгите му (сещам се за "Подземен свят").

Meriadoc писа: писа:

Ами прав е бил Сим Сега по много претенциозни книги пише, че с мислите си сме способни да привличаме разни неща да се случват...

Сим е един дзен-майстор.

ВГ, сори, но никой - освен може би самият Сим, ако се видим на живо - не може да ме убеди, че всичко това е било нарочно. За мен е ясно като бял ден - човекът (достолепен пенсионер, кво очаквате) просто се е опитал да имитира книгите на брат си. И нищо не се е получило, тъй като изобщо не ги е схванал, дори основния им принцип.

А и нарочно да е било, пак е гавра с читателите и лъжлива реклама. Като пише "книга-игра" на тях, трябва да отговарят на общите параметри на жанра. Ако си ги беше кръстил "Надрусани Прищявки" или "Изкривяване на времепространствения континуум" или "Гавра с казуалността" - изобщо, нещо такова, което отговаря на истината - нямаше да имам никакви проблеми с него. Съгласен съм с теб, че всичко в тези книги се случва главно по "психични причини", но нямам предвид читателя.

Ами една от неговите книги-игри беше рекламирана със следното определение за автора си: "майсторът на книгите игри Сим Николов". Това вече си е подвеждащо.

Но аз все пак смятам, че човекът не е бил длъжен да се съобразява с някакво всеобщо и всевалидно схващане за това що е книга-игра (каквото не е имало и няма).