Дискусии за интервюто на Колин

Съгласен съм с теб че в живота не всичко е цветя и рози и децата трябва да го знаят още повече че в поредицата за Хлапето Майкъл не превъзнася престъпността,а напротив показва постепенната деградация на героя и вътрешната му борба.Но тук следва едно голямо НО за мен лично /а вярвам не само за мен/ Любо винаги е бил един бащински образ,добрият чичко,който ни показва,кое е добро,че трябва да се борим за него и да вярваме че то ще победи и бих бил страшно разочарован,ако си промени възгледите.

Лошо стана, когато един от българските автори, Майкъл Майндкрайм, въведе отрицателния герой, който чрез наркотици, секс и насилие трупаше сили.

Това е напълно вярно.
Хлапето е най-нереалистичният и тъп персонаж от книга-игра.

vg писа: писа:

Лошо стана, когато един от българските автори, Майкъл Майндкрайм, въведе отрицателния герой, който чрез наркотици, секс и насилие трупаше сили.

Това е напълно вярно.
Хлапето е най-нереалистичният и тъп персонаж от книга-игра.

Тук Силвъра мисля, че ще те опровергае с аргументи за Ракса

Сега първо след определена възраст мирогледа на човек много трудно се променя.Освен това има голяма разлика между това да разбереш,какво иска да ти каже даден човек и това да приемеш неговото твърдение.Така де аз разбирам защо Американците са хвърлили атомните бомби-да предотвратят жертви сред своите и да приключат бързо войната,но това не значи че одобрявам действията им та така.

Не познавам Колин и никога не съм имал честта да си говоря с него заради неразбираемото за мен нежелание от негова страна да се включи във форумната комуникация. За мен "добрият чичко", "авторът духовен пътеводител" и т.н.т. е Джордж. С него и с Уейн можеш да си говориш спокойно, без да усещаш някаква дистанция. Същото важеше и за Върдж преди да се скрие за форума.

Трудно ми е да коментирам казаното от Колин. Като малък, Хлапето ми харесваше. Самият имидж на Майкъл ми беше адски готин - лошото момче на КИ, метълът, които не дава на никой да го подцени. Определено смятам, че Хлапето нямаше как да бъде създадено от друг автор.

Във форума има достатъчно бащи. Нека който иска да си каже дали би се чувствал комфортно, ако детето му се радва на Хлапето.

Две други неща, малко оф-топик. Първата част си е разказ, въпреки че се нарича книга. Не ми се струва реалистично някой да може да нанесе такъв съкрушителен удар на мафията на голям град като Яфисо.

И...точно в тази поредица, стилът на ММ е убийствен.

Винаги ми е било интересно защо Любо до такава степен е против образа на хлапето. Какво казва книгата е очевидно - един млад човек се превръща в чудовище, докато си мисли, че се бори срещу други такива. Защо тогава тази история, вместо да го заклеймява ниския морал(както според мен става), да го да пропагандира (според други хора)?

Може би самия Любо трябва да каже, но - аз виждам един важен момент. Подрастващите копират наред, вярвате или не. Има една възрастова бариера, под която историите за възрастни не трябва да се допускат. (Аз продължавам да смятам "Хлапето" за история за възрастни, попаднала в детската аудитория.)

Възрастния има изграден характер, може да оцени обстановката без да се влияе. Не е ясно как ще приеме подобно нещо подрастващия, обаче. Може да поклати тъжно глава над историята на Хлапето, може обаче и да се впечатли от живота на престъпника. В това отношение разбирам евентуални притеснения относно позиционирането на такъв продукт. Предвид количеството насилие и жестокости, описани в поредицата, на всяка една корица трябва да стои 18+ в червено кръгче.

[spoil:2ml8lnud]Като казах копиране, нека не съм голословен. Чудесната "Пустинен Огън" ме открехна за земната благодат, наречена "бира". Айде сетете се сега, кога за пръв път опитах водка. [/spoil:2ml8lnud]

Има и други проблеми относно "Хлапето", на които може да се обърне внимание, но предлагам това да стане в съответната тема. Не виждам смисъл да коментираме думи на Любо Николов, ако той искаше това, щеше да пише тук.

Аз не искам да навлизам в дискусии, просто да си кажа мнението и да споделя някои факти. Само преди няколко дни препрочетох и петте книги-игри на Стюърт Дарк, те ме върнаха в миналото и ето сега се появила тема, за която ми обърнаха внимание... Предпочитам да си го кажа направо тук, вместо да обяснявам и да ме препредават.


Препрочитайки поредицата за Хлапето, си припомних колко много проблеми има в нея. И откъм логика на избори, и откъм система за игра, и откъм стил, и откъм технически грешки... Направо не е истина колко малко хубави неща съм сътворил под псевдоним Стюърт Дарк, а въпреки това този автор остава като един от значимите. Това е показателно като цяло за качеството на книгите-игри и техните автори.

Та... хората, които ме критикуват, принципно са прави, само че през годините прочетох твърде малко смислени и аргументирани критики за направеното от мен и то при положение, че съм дал достатъчно материал.

Трябвало да изградя много по-убедителен и въздействащ образ на Хлапето, да изложа много по-убедителна теза и да я защитя с много по-добри аргументи. Не съм се справил и не са ми помогнали. Но да се твърди, че с книгите-игри на Стюърт Дарк съм учил невръстните деца на лоши неща е подценяване на тяхната интелигентност. И ми се струва, че е злонамерено.


Любо Николов, какъвто аз го познавам от действията му, никога не е бил борец за нищо, освен за собствената си изгода. Той беше редактор в МЕГА, когато написах "Сърце от камък". Това е книга-игра с доста проблеми. Той не си мръдна пръстта да оправи нито един от тях. Не възрази по никакъв начин срещу този герой, напротив - и той като Пепи Станимиров се надяваше на добри продажби на тази книга-игра, с което МЕГА да се закрепи като издателство.

Виж, признавам, че беше отвратен от трилогията за бръснача на Елена Павлова (с псевдоним Лени Кинг), издадена от Пепи Станимиров. Само че тази поредица не му попречи да седи в редакцията срещу Елена и да й се усмихва, и да й приказва благо. Интересно какво морално и достойно има в това и дали бихте искали вашите деца да се държат така лицемерно.


В това интервю Любо преиначава нещата, а може и паметта му да изневерява. Лари Стоун се появява преди Хлапето и като персонаж е много по-проблемен от Хлапето. Чудно защо ли Любо Николов забравя за Лари Стоун!? И какво ли мисли за собствената си отговорност като човек, на когото се е плащало от МЕГА, за да бъде редактор (вижте кой е начело на "редколегията" на "Сърце от камък"). Да изприказваш един тон празни приказки за нуждата да се бориш за Доброто и да не свършиш нищо, дори когато ти плащат за това...


Колкото за качеството на самото интервю, ще акцентирам на един особено разочароващ, но и доста показателен параграф:
"Трябва да благодарим на Бога за това, което сме. Смятам, че между хората няма никаква разлика. Деца, възрастни - всеки заслужава уважение и внимание. Предпочитам добрите прости хора. Никога не съм имал проблем с общуването с хора на по-ниско интелектуално ниво."
А на родителите си и на учителите си не трябва ли да благодарим? А на самите себе си за съзнателните усилия, довели до промени към Добро!? За съвсем всичко ли да благодарим!? В смисъл... не говоря само за генетични дефекти, а и за лоши навици, към които сме били приучени като малки, когато сме нямали съпротивителни сили!?
Между мъжете и жените няма ли разлика? Между лекар, спасил хиляди животи и масов убиец няма ли разлика!? А между трудолюбив човек и лентяй!?
Интересно дали Любо Николов се е сблъсквал с проблеми в общуването си с по-умни от него хора... Има нещо арогантно в това да пропуснеш тази възможност, докато в същото време изтъкваш колко си великодушен към низшите в обратната ситуация, не мислите ли!?
Типичния Любо Николов - ниже едни изпразнени от съдържание приказки с благ тон. Духовен водач!?

Трагично е и нивото на интервюиращата, на която книгите-игри й доказали, че "...от всяка ситуация има изход. Няма значение какъв, но изход. А това е повече от оптимистично." И да няма човек кой знае какъв нюх, то направо смърди, че с Любо Николов са от една порода.

Препрочитайки поредицата за Хлапето, си припомних колко много проблеми има в нея ...и откъм технически грешки...

Има ли конкретни такива, които би посочил? Сигурен съм, че сега, след като тези КИ са дигитализирани, има много фенове, които ги препрочитат. Дори може дигитализаторите да ги отстранят директно в електронния формат.

Имам някакъв спомен, че колкото и да се опитвах, във 2-рата част не можеш да събера исканите от мен точки (знания или приятели) при разговора с Джесика (или както там се казваше любимата му).

Лари Стоун се появява преди Хлапето и като персонаж е много по-проблемен от Хлапето.

Струва ми се, че Лари е с 1 идея по-малко лош от Хлапето. Поне не би убил без причина (или извинение), камо ли да изпитва удоволствие от това. Прекалява с алкохола, но не се дрогира и не ползва "жрици на нощта". И е от страната на "добрите". Но, дори така аргументът ти е стойностен.

Ето за това смятам, че няма смисъл да се коментира каквото е казал Любо.

Струва ми се, че всички пропускате нещо съществено - това е книга-игра, не обикновена книга. Не просто четеш за Хлапето, ами играеш с Хлапето. Затова важно е не само какъв е героят по принцип, а пред какви избори е изправен читателят, играейки с него. За да играеш успешно в третата книга от поредицата за Хлапето, се налага да прибягваш до употреба на наркотици, алкохол и проститутка, защото според автора това дава енергия на твоя герой. Да оставим настрана дали някой би се повлиял от подобни примери. Просто е безумно тъпо за мен като играч да ме поставят в подобна ситуация, в която трябва да играя с някакъв пълен скапаняк и да се залъгвам, че така е правилно, че така се трупат (възстановяват) сили, след като е съвършено ясно, че в действителност така се губят сили.

Ихаа хубава дискусийка става а и Майкъл се завърна

Ето няколко примера от Хлапето се завръща:
Илюстрацията на страница 93 не е към никой от епизодите, абсолютно безцелно е поставена.
На епизод 159 трябва да се ориентираш по илюстрация, а такава липсва.
На 232 е пропуснато указанието, че можеш да поемеш загубите сам, само ако имаш 5 точки пари.
На 275 липсва препратката отиди на 272.

Цялата поредица плаче за сериозна редакция, с каквато аз не бих се наел.
Съмнявам се, че съм поставил невъзможно изискване във втората книга, но не е изключено. Лесно може да се провери, ако човек си направи схемата. Все пак, само 182 епизода са.

Абсолютно съм убеден, че алкохолът, наркотиците и проститутки, ако са с добро качество и са прилагани в умерени количества, спомагат за временно намаляване на психическото напрежение. И по този начин се печели "сила", което не означава, че се трупат мускули. Цитирайте ме точно, моля, в книгата така се възстановява енергията, която често пак така се губи - заради натоварване на психиката, а не на мускулите. Както с много други неща, труден е балансът. В книгата прекаляването се наказва, както и в живота. Точно този тип избори в поредицата вярвам, че са много логични и много аргументирани, достатъчно добре обяснени са.

Вярвам, че Лари Стоун е по-лош от Хлапето, защото стреля по съседско хлапе и отива да пребие човек в заведение, просто за да се разтовари. И това е пазител на закона... Хлапето е притиснат от обстоятелствата и макар да върши лоши неща понякога, изкарва си го на престъпници, а не на случайни минувачи. Има и кауза, за която се бори. Може да не я харесвате, но защо завладяването на нечий трон или убиването на някакъв великан да е по-добра кауза!?

Не, не съм се завърнал. Заради един въпрос към мен във форума на Инициативата препрочетох книгите на Стюърт Дарк и само няколко дни след това ми посочиха това особено съдържателно интервю на Любо Николов. Емоционално реагирах на нещата, под влияние на чувствата, които изпитах при препрочитането, а и защото много мразя недостойното поведение и лъжите, както и празните приказки и фалшивите лозунги.

Няма какво толкова да дискутираме.

Не ми се струва вярно, че Хлапето не убива без причина. Виж какво се случва със спортиста от пролога на 4-та част. Вярно е, че си го търси, но не чак толкова.