Дискусии за интервюто на Колин

Поредицата за Хлапето си остава една от любимите ми. При това смея да твърдя съм взел много от нея. Не съм наркоман и дори не съм пробвал леки наркотици в живота си - не мисля и да го правя. Пушач съм. Не съм и алкохолик, но ценя качествения алкохол - макар напоследък да го правя веднъж на три месеца с петдесет грама. Досега не съм прибягвал до услугите на проститутки, може би благодарение на съпругата си. Но съм си мислел за това докато бях ерген - само че тогава не разполагах със средствата за добра "модерна гейша". Занапред едва ли ще ставам тепърва наркоман или алкохолик. За кисенг не знам. До ден днешен обаче съжалявам за престоя си в Корея дето имаше една толкова напориста и красива монголка, а аз глупака...и една рускиня, а аз глупака... и едни японки. Майкъл - твоето Хлапе и Лари Стоун са допринесли донякъде за моята моногамия. Но честно казано това за мен не е нещо лошо. Защото идва един момент рано сутрин дето се изправяш срещу огледалото и е много кофти ако се опитваш да избегнеш погледа на лицето там. Нали?

SatanicSlayer писа: писа:

Mindcrime писа: писа:

Но да се отрича разпускащото действие на леки наркотици, качествен алкохол и модерни гейши показва неопитност.

Точно за това не трябва да се допуска до малолетна аудитория идеята, че чрез тези пороци могат да разпуснат след пореден натоварен ден.

В цялата дискусия не разбрах, защо си мислите, че посланието е към децата - правете това - друсайте се, пийте алкохол и т.н. В никоя от книгите това не е изтъкнато като нещо готино или като добродетел.Най-малкото книгата е написана като история от трето лице - разказва се историята на Хлапето, който е по-различен тип герой от някой фентъзи герой с меч на рамо (тип принц на Алкирия), и самата история е такава, за да е истинска, няма как главния ти герой да разпуска с мятане на зарове, бордови игри и бира+картофки. Вземеш решенията вместо него, а не ги вземаш все едно си ти си главния герой. А относно разпускането - познавам хора на доста престижни длъжности и с някакъв що годе висок социален и обществен статус. Хора, които работят под стрес и напрежение ежедневно, които вземат леки наркотици и консумират умерено алкохол, точно затова, за да се чувстват психически добре и да побеждават стреса и депресията.

Не знам колко малолетна е била тази аудитория, когато излезнаха Хлапетата бях на 14-15 и бях пил водка и бях ползвал "леки наркотици". Не че се хваля, но аз в тези книжки не видях нещо, което да ме стресира или да ми повлияе на мирогледа. На мен тези проповядвания на добродетели, както правеше Колин, винаги са ми били някак си "сектантски", не знам защо - просто това Доброто да побеждава, всичко да е черно и бяло и т.н. Животът е толко комплексен и сложен, че много рядко може да се озовеш в чиста ситуация, в кяото да избереш доброто или злото. Така, че тва да "пазим децата от вредно влияние" ми е много клиширано. Децата са изложени отвсякъде на вредно влияние, което обаче никога не може да е съдбоносно за изграждането на характера им, когато имат здраво семейство и правилен родителски контрол. Това е.

Хора, които работят под стрес и напрежение ежедневно, които вземат леки наркотици и консумират умерено алкохол, точно затова, за да се чувстват психически добре и да побеждават стреса и депресията.

Алкохола и наркотиците побеждават стреса и депресията? Човече, или никога не си употребявал или в момента здраво си употребил...

Възможно е и да съм... привиждат ми се пишещи краводинозавъри... а уж само от твърди наркотици се получавало този ефект

Mindcrime писа: писа:

Ако си от хората, за които физическите упражнения и разходките плюс здравословното хранене е решение при всяко напрежение... честито, дано винаги това да работи за теб! Но да се отрича разпускащото действие на леки наркотици, качествен алкохол и модерни гейши показва неопитност.

Принципно физическите упражнения разтоварват психически. А колкото до алкохола, наркотиците и гейшите... Първите две са въпрос на избор след определена възраст, а от гейшите стават добри убийци, та според мен по-скоро биха били причина за психическо натоварване отколкото за разтоварване... особено ако героят е по-параноично настроен.

Повечето хора като им дойдат в повече псхическите натоварвания просто се депресират и ако не са прекалено прецакани след известно време се оправят... или се самоубиват.

Mindcrime писа: писа:

Но аз от Любо съм видял достатъчно, за да съм убеден, че в него има много повече от Саруман, отколкото от Гандалф.

Хахахахаха... доообре. Всъщност така "разконспириран" Любо Николов е дори по-интересен и по-достоен за уважение - колко са хората, които могат да се преборят с лошотията си?
Имаше примери за Ганди по-горе...

vg писа: писа:

Надрусал си се, напил си се, използвал си някоя "модерна гейша" и след това шансовете ти за оцеляване нарастват.

Да поддържаш такова схващане показва безумие.

А според всички статистически изследвания би трябвало да намаляват... и аз не схващам логиката.

Greed писа: писа:

С риск да ме намразят всички - не ме кефи Любо Николов, и книгите му не ме кефят с липсата на си всякаква логика, и постоянния късмет и преводите му не ми харесват спрямо звученето на оригиналния текст. Зловещия паяк Shelob се е превърнал Корубана - като име на домашна костенурка. Rangers са станали скиталци - като някакви скитници звучи, Strider e станало Бързоход. Книгата се инфантилизира така според мен и високия митологичен стил на Толкин се превръща в книжка за деца.

С риск, да се окаже, че бъркаш, ще ти кажа, че Толкин е писал точно за деца - за собствените си. "Властелина" е започнал като приказка за лека нощ. А иначе в книгите на Любо Николов има доста логика... единственият им проблем е, че са идеализирани и добрите са добри, а лошите лоши, което не е така в реалния живот. От друга страна обаче се опитват да прокарат идеята, че ако героя се опитва да е добричък всичко ще е наред - това теоретично е вярно, но за съжаление явно хората не са дорасли за да го прилагат на практика.

Greed писа: писа:

Децата в Иран имат духовни водачи. В нормалните страни децата имат нужда от добро възпитание, достъп до информация и образование.

Всеки в някакъв период от живота си има нужда от духовн водач - дали ще са родителите , учителите или приятелите няма значение - човеците са социални животни и се учат едни от други. От книжките също могат да се научат доста неща. Това на което книгите на Любо Николов се опитват да научат децата е нещо хубаво и добро, та какво от това, че може да не е най-практичното нещо на света? Пак е полезно защото показва, че може и по-добре особено ако хората се стараят повече.

stalk писа: писа:

Честно казано не мисля,че е редно да се обсъжда личността на Любо Николов или на който да е. Всеки си има мнение, Любо си е казал своето дали е плод на лицемерие или не, не би трябвало да е предмет на дискусия на този форум, това е форум за книги-игри, а не за обсъждане на личността на някого.

Да го обсъждаме при положение, че той не е тук също не е някак си... достойно.

Хора, наистина... нямате ли си друга работа?
Хлапето е каквото е - написано е вече. Книгите на Любо Николов също са каквито са. Няма тенденции нито едното нито дръгото да се пренапишат и едва ли ще има продължения в скоро време, че критиките да имат ползотворен ефект. Самото интервю също не е от вчера, та не разбирам за какво е цялата драма.

nixata писа: писа:

Животът е толко комплексен и сложен, че много рядко може да се озовеш в чиста ситуация, в кяото да избереш доброто или злото.

Не е точно така. Човек преценява кое според него е добро и кое е зло на базата на информацията, която има. Ако не може да го прецени май спада към някаква психопатия... някой със съответното образвание да обясни по-добре.

nixata писа: писа:

Така, че тва да "пазим децата от вредно влияние" ми е много клиширано. Децата са изложени отвсякъде на вредно влияние, което обаче никога не може да е съдбоносно за изграждането на характера им, когато имат здраво семейство и правилен родителски контрол. Това е.

Понякога "пазенето" се изразява в това да се посочи пример. За това не виждам защо е цялото ритане срещу "Хлапето", но не виждам и особен реализъм в него. Отдавна съм чела и то май само една част (вече не помня и коя точно), но посланисто "бъди гадняр за да оцелееш" някак си не ми допадна още тогава. Може аз да не съм схванала нещо...

yoyovec писа: писа:

Алкохола и наркотиците побеждават стреса и депресията? Човече, или никога не си употребявал или в момента здраво си употребил...

Хайде, всички дружно да гледаме "Реквием за една мечта" и да приключим темата с наркотиците?

Много е странно това с наркотиците. Под наркотици стигматизираме един куп вещества, чиято единствена обща характеристика е, че в един момент някой правителствен чиновник е решил да ги забрани. Същата стигма я няма спрямо най-смъртоносния наркотик изобщо - цигарите. Чудя се дали, ако хлапето пушеше цигари, за да бори стреса (а, ако съдя по разни познати пушачи, цигарите точно това правят), щеше да ги има тези спорове, при все, че - пак да повторя - те са най-смъртоносния наркотик, който ни е познат, и в същото време са един от най-пристрастяващите (гледал съм някакви списъци, обикновено ги класират трети по показателя пристрастяване) .

Иначе, Йойовеца не е прав, че наркотиците не борят депресията, a Vg не е прав, че не помагат физически и психически в определени дози. Преди да бъде забранен LSD е бил използван като антидепресант и като аналгетик (а прочее и като средство за лечение на алкохолизъм с доста висок успех). Марихуаната се използва и в момента като антидепресант и аналгетик - в САЩ напоследък има сериозни спорове между щатите, разрешаващи медицинската ѝ употреба точно с тези две цели и федералното правителство, което я приема за нелегална.

Амфетамините имат ефекти, подобни на енергийните напитки - подобряват концентрацията и мотивацията, разсънват те и водят до хиперактивност. Разрешените им разновидности са доста популярни на запад сред студенти в сесия, а допреди 6 години бяха масово разпространение сред бейзболистите в САЩ, преди да ги забранят.

Ако някой се интересува, гледам в Wikipedia - нямам толкова голям личен опит (пушил съм трева десетина пъти в живота си и съм пробвал амфетамини два или три пъти преди доста години вече).

Понеже не си спомням добре,на главния герой в Хлапето лекар ли му изписва тревата?

Anardil писа: писа:

Ако някой се интересува, гледам в Wikipedia - нямам толкова голям личен опит (пушил съм трева десетина пъти в живота си и съм пробвал амфетамини два или три пъти преди доста години вече).

Тогава защо си правиш труда да пишеш по нещо, от което не разбираш?

SilverWolf писа: писа:

А иначе в книгите на Любо Николов има доста логика... единственият им проблем е, че са идеализирани и добрите са добри, а лошите лоши, което не е така в реалния живот.

nixata писа: писа:

Животът е толко комплексен и сложен, че много рядко може да се озовеш в чиста ситуация, в кяото да избереш доброто или злото.

Не е точно така. Човек преценява кое според него е добро и кое е зло на базата на информацията, която има.

Тук май си противоречиш с тези две изречения, а и не мисля, че преценката се извършва на базата "добро" или "зло" в по-голяма част от случаите.

SilverWolf писа: писа:

Отдавна съм чела и то май само една част (вече не помня и коя точно), но посланисто "бъди гадняр за да оцелееш" някак си не ми допадна още тогава.

Интересено как знаеш какво е посланието без да си и чела? Или пак сме на принципа "с дълъг пост да оборим мненията на 5-6 човека? :ninja:

SatanicSlayer писа: писа:

Anardil писа: писа:

Ако някой се интересува, гледам в Wikipedia - нямам толкова голям личен опит (пушил съм трева десетина пъти в живота си и съм пробвал амфетамини два или три пъти преди доста години вече).

Тогава защо си правиш труда да пишеш по нещо, от което не разбираш?

Бате, когато ходиш на лекар, очакваш той задължително да е боледувал от същата болест ли, за да те лекува?

Не казах, че не разбирам - най-малкото съм се занимавал с един куп социални дейности, свързани с вредата от наркотиците, и съм отразявал доста други. Казах, че нямам личен опит с наркотици - това са две тотално различни неща и е въпрос на елементарно уважение поне да се опиташ да вникнеш в думите ми, преди да скачаш.

И като дете Колин ми беше по-симпатичен от Майкъл, и сега е така.
Майкъл се заяжда по невероятни причини винаги. Колин бил неморален и недостоен, понеже се усмихвал и говорел благо на Елена Павлова на работното си място, а не харесвал някои нейни книги. Ами много хора са любезни спрямо колегите си на работното място, въпреки че не харесват работата им. Въпрос на възпитание и личен избор. Интересно ми е Майкъл как е общувал с колегите си в Мега, след като всички знаем, че не е харесвал нищо, което не е писано от него самият.

Абе - понеже и аз не си спомням много добре - ама май да прибегнеш до наркотици, алкохол или проститутка май беше възможен, а не задължителен избор и можеше да минеш и без тях - както направих и аз - ако пак добре си спомням. Интервюто с Любомир Николов и мнението му е тенденциозно според мен и най - малкото невярно. В тези книги аз не видях послание - ползвай наркотици, алкохол, или курви - гот е. До ден знешен не виждам такова.

Към edlund - На работа хората се събират, за да работят - не за да се харесват. Повече не бих казал по въпроса.

nixata писа: писа:

SilverWolf писа: писа:

А иначе в книгите на Любо Николов има доста логика... единственият им проблем е, че са идеализирани и добрите са добри, а лошите лоши, което не е така в реалния живот.

nixata писа: писа:

Животът е толко комплексен и сложен, че много рядко може да се озовеш в чиста ситуация, в кяото да избереш доброто или злото.

Не е точно така. Човек преценява кое според него е добро и кое е зло на базата на информацията, която има.

Тук май си противоречиш с тези две изречения, а и не мисля, че преценката се извършва на базата "добро" или "зло" в по-голяма част от случаите.

"Добро" и "зло" по принцип са абстрактни понятия, но "добро" и "зло" според преценката на човек в конкретна ситуация са си много еднозначни. Ако човек не умее да преценява, кое действие в дадена ситуациа пасва на личния му морален кодекс то този човк или е много объркан или му липсва въпросния кодекс.

nixata писа: писа:

SilverWolf писа: писа:

Отдавна съм чела и то май само една част (вече не помня и коя точно), но посланисто "бъди гадняр за да оцелееш" някак си не ми допадна още тогава.

Интересено как знаеш какво е посланието без да си и чела? Или пак сме на принципа "с дълъг пост да оборим мненията на 5-6 човека? :ninja:

Казах, че съм чела една от книгите отдавна и не помня много конкретно всяка подробнст. Но помня какво впечатление ми остави и то не беше кой знае колко добро... или пък чак толкова лошо. Пък и както написах - може и да не съм схванала нещо... разбирането ми тогава е било, че ми казва "бъди гадняр за да оцелееш", ако е друго, моля обясни ти как го виждаш. Не е любимият ми сетинг, та може и за това да не съм го преценила правилно. Но хайде да не прекаляваме и с драмата. Вярно, че на доста годинки се сблъсках за първи път с отявлени наркомани, но дори и те не разправяха, че с наркотиците "разпускат".

Когато нещо не ми е харесвало, казвал съм, че не ми харесва и съм обяснявал защо не ми харесва. Така съм се държал към всички в МЕГА, когато бях редактор. Плащаха ми, за да си казвам мнението за разни материали и да се опитвам да ги подобрявам. И на Любо уж за това му плащаха.

Не мисля, че когато зад гърба на човека наричаш произведенията му отвратителни и гнусни, а пред него се усмихваш загадъчно и пускаш лафчета от сорта "мисля, че пазара ще го приеме" и "авторът трябва да си намери стила", това се нарича "любезно поведение". Но, разбира се, някои от вас имат много по-богат жизнен опит от мен и много повече знания и постижения, така че неминуемо ще ме оборят и ще ми обяснят къде и колко много греша.

На високото ниво на Хлапето вероятно е невъзможно да победиш без да прибегнеш до поне два порока по два пъти. Беглите ми познанства сред престъпните среди ме накараха да вкарам тази нотка на реализъм в книгата-игра.

Критиците ми четат поредицата като Дявола Евангелието, затова вадят оттук оттам по нещо и пропускат доста текстове в четирите книги от същата поредица, в които вкарвам сериозни предупреждения и подробни обяснения към читателите. Заради тях трябваше да създам престъпник, който възстановява енергия, когато чете детски приказки на малки дечица в сиропиталища и после отива да разлива топла супа на бездомници в приют. Но, разбира се, ако прекали с тези добри дела, това го изтощава... Сигурно в турските сериали има и такива образи.

Лично мен ме дразни това непрекъснато позоваване на Доброто при Любо, тази лицемерна прослава на силата на Доброто. Хубаво, да приемем, че му повярвам, да повярвам и на изразеното му желание да ви зарадва с нова книга-игра. Кладенецът на Доброто ли е пресъхнал или Любо не е толкова праведен, че вече две години не може да сътвори нещо красиво!?

Иначе да дрънкаш празни приказки е лесно и доста хора го приемат добре. Но както е написал в една своя книга циникът Сан Антонио "Добрите пожелания са като чек без покритие". Аз предпочитам да гледам делата и те някакси не се припокриват с думите, ама хич не се припокриват.

Не искам да споря с никого. Вече си казах мнението за поредицата. Минало-свършено.



Лейдрин написа това, може би към мен: "Защото идва един момент рано сутрин дето се изправяш срещу огледалото и е много кофти ако се опитваш да избегнеш погледа на лицето там. Нали?"

Пласибо са любима моя група, някои от техните текстове са ми много близки и ги ценя високо. В случая ми се струва уместно да отговоря с техен цитат:
In the cold light of morning ,
You're drunk sick from whoring and high,
Staring back from the mirrors,
A face that you don't recognise..
It's a loser, a sinner, a cock in a dildo's disguise,
In the cold light.

Под няма логика имам предвид че имаше многобройни (неинформирани) избори от типа - наляво или надясно, и грешния избор (тоест късмета) водеше до смърт. Даже май още в огнена пустиня може да се прецакаш при избора на предмети в самото начало и накрая да не може да завършиш.