Критики към авторите на книги-игри

И за като черна станция ще се включа към Уейн:

Защо няма издание на Майстори на Меча, в което първа и втора част да се комбинират заедно в една цялостна, завършена игра в която да играеш и с осемте бойци, ама както си му е реда?

Вилорп: Ми така по принцип си свършваше оригиналната история, трагично. Разказите с неочакван край обикновено имат кофти изненада в развръзката.

Е, мислехме си кво може да е в продължението: Унк става мутра взема Аюл под крилото си и бързо израства сред себеподобните си, мачкайки борчаги и продажни ченгета като хлебарките каквито са - но тва някак си не ни надъха достатъчно.

Бранимир: Тия книги, макар и малки наглед, съм ги правил много дълго време. Ако не бяха разделени на две части, сигурно никога нямаше да ги свърша.

Пък и в тях точно няма никаква връзка между отделните битки и герои. Защо трябва да са накуп? Единствено, че така имаш избор само от 4 героя вместо от 8. Но ако някой толкова държи на някого от другата четворка, си взема другата част. Зарибявка.

Е, ако има възможност да се преиздадат, ще те послушам и непременно ще ги пусна заедно, даже може и с някой бонус герой, както в Самурай Шоудаун и Мортал Комбат навремето.

Имате ли си предпочитан герой от 8те в Майстори на Меча?

Ооо, повечето ми допадаха, но най-любим може би ми беше Сокол. Просто мрачната му мистична визия привлича страхотно. Хатлан, Брис, Джадаг и Воймир също ми бяха много очарователни. По някаква причина Ясмин, Лия и Кенои не ми допадаха особено, но не защото им има нещо, ами просто въпрос на личен вкус. Интересно, че и двете книги са рисувани от Ивайло Иванчев (който за мен си остава най-добрия илюстратор на книги-игри), но героите в двете книги имат разлики! И героите, и мечовете им. Първата доколкото си спомням излезе в Мега, втората в Хермес... Има тука някаква интрига, но да не задълбавам

Хах, ами просто е - просто в Мега (Бард) ми подхвърлиха $100 за първата. Сто долара за цяла книга. Кво повече да говорим.

Иванчев аз пък не го харесвам много, особено на фона на малкото книги илюстрирани от Евгений. Илюстрациите му в първите Майстори си бяха направо грозни и изобщо не можех да си позная героите.

Та когато втората отиде в Хермес, за щастие реших да използвам ситуацията и го помолих да ги прерисува, но този път да даде всичко от себе си. Резултатът, според мен, беше покзателен. Илюстрациите му в тази книга са може би най-добрите му изобщо.

Та така. Оригиналните герои са във втора част, аз лично нея и предпочитам като цяло.

Бранка, само въпросният Сокол беше излязъл по-добре в първа част. Признавам му го.

Странен въпрос, Вилорп. Много ли са според теб сто и петдесет кинта? Не знам за теб, но аз сега изкарвам толкова на ден. Толкова ли струва книга, която съм я мъчил няколко месеца?

Ето ти и още един ориентир. Книгата струваше само около долар - вярно, тогава бяха евтини. Но пък тиражите бяха огромни. При продадени 10 000 бройки (приблизително), издателството е прибрало чисто поне $6000.

За Пепи 6000, за мен 100. Почна ли да ти светва?

Нормалните издателства в нормалните държави дават задължително поне 10-15% от общата печалба на автора. Което пак звучи малко, но в горния пример възлиза на ХИЛЯДА долара. Толкова, най-малко, е била реалната пазарна цена на книгата. Но са ми дали една десета от полагаемото и са си гушнали останалото без капка срам. И се чудите що книгите-игри умряха позорно.

По другите въпроси, Варварският Бог я писахме двама цяла година, сори, че ти се вижда кратка. Но някак си нямаше накъде повече.

За сериозни книги се оказа, че мога да пиша само сам. Пробвахме с Боби, не става. Твърде високи са ми изискванията, пък и колкото и да са ни близки стиловете, не се получаваха на едно ниво.

Но при книгите-игри, виж, нямаше никакъв проблем.

На мен лично героите ми харесват също повече във втората част, ДОРИ Сокол. Първо тя ми попадна и нея четох. Единственото, което ми харесва повече в илюстрациите на първата са самите мечове. Тях Ив. Иванчев ги е направил по-красиви от тези във втората. Не знам, аз лично имам афинитет към малко по-помпозните оръжия, да имат повече детайли и така.
А по въпроса за стоте долара дали са малко или много за една книга ще се включа с цитат на някакъв европейски политик, който ще перифразирам: "ББ е пълен провал като държавник. Тъжното е обаче, че в България няма никой, който да е по-добър от него". Така аз мога смело да кажа, че 150 лв са обидно малък хонорар за една написана книга, но тъжното е, че в България вече няма кой да ти даде и толкова.

Сега вълци ни яли всичките. Пазарът за каквито и да е печатни издания отдавна го няма. Но наистина гадното беше, че когато ИМАШЕ много пари на пазара, издателите пак си прибираха всичко.

В тази връзка, Вилорп, ето ти и сериозният отговор защо някои книги бяха кратки. Въпросните $100 не бяха конкретно за Майсторите, това си беше стандартната офертна цена за всякакви книги тогава. Е как да напишем втори Варварски Бог за тия пари?

Като стана въпрос за първата ни книга, ето и още един анекдот. Като взехме парите за нея авансово, още 1992ра лятото, прибрахме се в Търново и си купихме по една пишеща машина с Боби двамата, че да можем да им предаваме ръкописисте занапред напечатани. И кво мислите? Парите свършиха.

Близо година ЗДРАВА нон-стоп работа за ЕДНА ПИШЕЩА МАШИНА!! Която даже не е от полза за нас, а за "издателите".

Не знам дали почвате да осъзнавате за какво е ставало въпрос тогава. Вашите стотинки за банички (това са стотици хиляди деца и тийнейджъри, които купуваха редовно книгите-игри) са се вливали директно в бездънния джоб на хора, които нямат много общо с книгата-игра. До нас, хората, които ги направиха това, което бяха, не стигаше нищо.

Сори, че засегнах неприятна и тъжна тема. Но няма само на мен да ми е гадно.

Пък и като се замислите, първопричната за нещата е най-важна - и трябва да се знае. Сигурно хиляда пъти са ме питали "защо и как" за книгите-игри. Еми ЕТО защо и как.

Точно това е причината да не ви питам защо жанра умря, тъй като знам, че и вас ви боли.
Преди няколко години отворих няколко книги на Майкъл само да прочета "Няколко думи от автора" и той там си намекваше, че доста малко заплащали издателствата... Но преди нали така да се каже бяхме дечурлига и много не вникнах тогава в думите му.....
Лошото е че дори да се пробва да се върне този жанр, мисля си че просто ще се купи от любопитство, но не и от сериозност пак да се нахъсат децата да почнат да четат някаква литература;
""защото видиш ли сметките аз трябва да си ги правя и OMG, WTF, трябва да си купя нещо наречено тетрадка за да си препиша дневника, но първо трябва някой да ме научи да пиша ""
Сега някак си е времето на MMORPG. Почти всички са се зомбирали пред компютрите и не стават по цели дни и нощи.
А за да накараш някой да преиграе дадена книга, а не прочитайки го да го "изхвърли" при колекцията си, то трябва да следва метода на поредици като Кървав Меч и Магьосничества. Сами да си направиме херой да си избереме умения и в продължение на доста книги да си се развива както хероя така и историята на света в който ще се развива действието. Така или иначе повечето сме RPG фенове.

Към Уейн:

Защо не гледа поне един филм за "Годзила" преди да натракаш книгата-игра?

И защо продължи Бога и Алкирия с "Магията на мрака"? Как да се изразя... Някак си беше като да разочаровате феновете на собствения си култов франчайз, все едно да пуснете Терминатор 1 и 2 и после The Sarah Connor Chronicles... А ако просто си бяха отделно от света на Алкирия нямаше да ми се набиват така дразнещо на очи...

Тъй. Първо по темата, по която поемам отговорност. :geek:

Годзила филми съм гледал и определено не ме кефят. Нито новият, нито старите. Сори. Дори уводът и заключението, които трябваше да напиша по темата, ми дойдоха много. Така че единственият начин редакторът и мой приятел Пламен да си получи книгата, с която да кешира предполагаемият успех на филма, беше да извъртя темата така, че да пиша нещо, което ми харесва. А аз тва го мога.

Е, има и още един начин. Ма чак сега ми хрумна. Можех да направя ебаси зверската пародия, като Патрула. Или, още по-революционно, читателят да си избира чудовище за да ИГРАЕ С НЕГО (Годзила щеше да е само 1 от поне 5) и да си го ъпгрейдва търпеливо, за да го превърне в перфектната машина за унищожение. Покемон на стероиди и ти си ЛОШИЯТ!!

НО. Явно тогава не съм имал такива амбиции и съм бил доволен и просто да си разгърна знанията по Японска култура и митология. Така че такава и книга получихте. Различава ли се особено от Мечът на Самурая ли беше на Марк и Джейми?

Ами аз като фен на Годзила се издразних на изсмуканата предистория на чудовището и пр. Дори Годзила да беше едно от 5 или 10 чудовища, които да си избираш, останалите пак трябваше да са от Годзила-сериите - Мехагодзила, Мотра, Биоланте и пр. ... и бонус-персонаж Кинг-Конг!

В книгата нямаше да има нищо лошо, ако не се казваше "Годзила"... ами "Кайджу" например. Просто цялата корица и заглавие са супер подвеждащи и от там идва и недоволството.

Подобно беше със Star Wars Космически Завоеватели на Джордж М. Джордж, в която всичките картинки бяха взети от Star Wars:Rebellion но пъкнямаше никаква терминология свързана с Междузвездни Войни... Нямаше да му е трудно да синхронизира леко нещата, вместо да има някакви глупави и несъществуващи във SW вселената оръжия, кораби, класове и пр.

Изобщо, дразнещо е когато някой пуска нещо, което си има аудитория от фенове, и същевременно не се съобразява с оригинала. Ясно, че покрай американския римейк сте доили кравата и вие, но все пак...