Критики към авторите на книги-игри

Така вече съм абсолютно съгласен. Явно просто е трябвало да отхвърля предложението. Основното недоволство от книгата си беше точно от несъответсвието със заглавието.

Но има и още нещо, все пак. Точно в моите очи подвеждащият маркетинг е по-малък грях от пиратстването на чужда история/сетинг/идея, на който принцип се опираха повечето стратове по онова време. Никога в живота си не съм написал и дума фен-фикшън. Така че просто трябваше да предложат Годзилата на Върджил. (Или на Мишо.)

Е, да погледнем откъм добрата страна на нещата... Можеха да я дадат на Сим Николов

"Годзила срещу Трошача"

Урр-и-кууу...

Хмм, ми според мен, Джедай, (а и според Мери и вероятно Вал), "Магията на мрака" не е толкова зле. Само дето беше в по-малки опаковки, и то обясних защо (и пак ще се върна на темата).

Иначе си имаше всичко. Повтаряше печелившата формула на Принца във всичко.( А и е хубаво трилогията (поначало) да си има завършек.)

1. 50 години след Принца, както Принца беше 50 години след Бога.
2. Трето поколение герой (този път племенник на втория, вместо син).
3. Гостуване на култови персонажи от предишната (белият Жрец в Принца, Принцът и Алвиан в третата).
4. Задължителният верен спътник/майтапчия (Слим/Алвиан/Спърклънд Солемнон Старши)
5. Продължаване и изненадващо надграждане на основната сюжетна линия. Така действията на Върховния Жрец в Принца изведнъж придобиваха (смразяващ) смисъл. (Всъщност не съм сигурен дали успяхме да изясним това. Мисля, че се спомена при срещата с Принца и Алвиан. Става въпрос, че когато Върховния се беше превъплътил в Императора в Ханджаб, това съвсем не е било само, за да се опита да завземе Империята и да прецака нашия. Всъщност просто му е трябвал достъп до Императорската корона, могъщ предмет на Древната магия, за да задвижи заклинанието, което ще върне побратимите му половин век по-късно.)
6. Преминаване през познати места, някои променени, други не (Черната Гора, Изгорената земя, Езерният Град и много други).
7. Много стари познайници, някои чак от Бога, 100 години по-рано (Горският народ, планинските джуджета и, разбира се, Кожените маски).

Даже, за разлика от Принца, вкарваше и чисто нова Магическа система + образа на Есталион (като дух) и съседното кралство Оргонд, което винаги е стояло аха зад ръба на картата. Тва са все хубави неща, помоему.

Книгите от "Магията на мрака" не са лоши (всъщност не съм чел "Езерният град", говоря за останалите три, но някак си предполагам, че тя е била дори малко по-добра от останалите). Може би проблемът е в това, че като стил и атмосфера изглеждат бледо, сравнени с "Варварският бог". Просто тя литературно е на висота, която си остава недостигната от кажи-речи всички други книги-игри.

За мен лично беше разочароващ финалът на тетралогията, но сеге разбрах, че са се предвиждали още книги, така че тази забележка отпада.

Но ми се струва, че е имало и някакъв чисто комерсиален момент с този опит за завръщане към класиката

Виждам, че има дискусия по темата за Магията на мрака. За съжаление тези книги съм ги чел преди повече от 10 години, заедно с Варварският бог и Принцът на Алкирия и не мога да дам обосновано мнение, особено в детайл какъвто Уейн влага, но това с което съм останал като спомен и емоция, е че Магията на мрака ми харесваше повече от Принцът и Варварския бог. Young_jedi е направил асоциация с първите Терминатори и Хрониките на Сара Конър - направо би ме хванало срам ако положението е такова и с Варварският бог съпоставен с Магията на мрака

Хубава си беше Магията на Мрака. Както каза Уейн - единственият проблем бе, че е в малко опаковки, и е ясно защо...

Определено има и какво да се критикува в родните книги игри, но ще започна с нещо, което ми направи впечатление тия дни.
От години не бях пипвал "Сърце от Камък" (над 5-7-, тия дни я изрових от архива да я "прецъкам".
Навремето ми се стори наистина "куул" (бях на 15). Сега не ми се стори "куул". Карам наред.

1. ФБР е щатска организация, чиято основна дейност е да преследва престъпници. КГБ е бивша Съветска организация, чиято основна функция е да преследва граждани. Автора има извинение да ги сравнява само ако и той е бил на 15 докато е писал книгата.
2. В редовете на Родната Милиция няма ш*бани борци за свобода и право. Лари Стоун, както е описан от Майндкрайм (Дарк)/(Славейков) е просто нереален. Всяко нормално ченге в днешно време си гледа службицата без да се отваря много-много. Ако го прави му се случва случка.
3. Нормалните хора не ходят да се бият по баровете. Нито чупят носа на съседа като вдига шум. Нито стрелят през прозореца в радиото на комшията. Нито водят война с обществото. Не е гот да рекламираш на едно дете такова отношение (най-вероятно избивайки някакви комплекси в процеса), просто защото подрастващия често няма критериите да прецени какво точно му се поднася, а подобно поведение не е социално приемливо.

Просто една евтина история в стил тъп осемдесетарски (тип "Разплата") екшън, в който ченгето с тенекиена значка светява маслото на половината престъпен свят. Е нека фантастиката да остане фантаскита, а в историите за нашето време да има нещо истинско.

Всичко, излязло под псевдонима Стюарт Дарк мирише...

Абе не точно... Книгите за Хлапесто бяха много добри, естествено обаче и там имаше много глупости (основно екшън сцените), но историята за живота на Джейсън Торн беше малко по-приемлива в този си вид, просто защото той беше престъпник.

Лари Стоун беше бледото копие на Мръсния Хари, а Хлапето пък беше нещо, което би накарало всеки родител да спре джобните на детето си и да направи клада от колекцията му с книги-игри.

Ами Хлапето просто не беше книга за деца, както и да го гледаме. Добра история за пропадането на един човек, на моменти страдаща от фантасмагориите на автора за това как се случват нещата в "подземния свят". То не че аз знам, ама това дето описва на моменти са си очевидни врели-некипели. Нека историите за възрастни да бъдат писани като за възрастни. Само този недостатък откривам на Хлапето.

"Хлапето" наистина не беше за деца. Но не беше и за възрастни. Беше за малоумни пубери.

То и GTA си е за малоумни пубери ама всички го играят нали? Хлапето както някой се изрази тука си е книжно GTA
-просто вървиш с тръбата и чупиш наред.

По стечения на обстоятелствата, след края на Мега ми попадна файла с последната част на Хлапето.
Прочетох я и ми настръхна косата. Стана ми ясно защо Пепи Станимиров категорично отказа да я издаде.