Критики към авторите на книги-игри

Просто не мога да не си пъхна носа, извинявам се за което.
Не забравяйте простичкия факт, че когато всичките тези КИ са писани, светът беше драстично различен. Много по-малък, освен всичко друго. Не само за децата, които сте/сме били (изключвам Джордж и Любо, те са били деца в една още по-ранна и различна епоха, изключвам и себе си, макар че някои сте ми връстници). Просто... нямаше интернет. Не "почти", а "практически въобще". Вихреше се истинска криза, не измислена като днешната, а наистина кризисна и част от серия кризи, които си бяха страшнички. Литературата, с която ние, пишещите, разполагахме и която читателите (нямам предвид на КИ) можеха да сравняват с нещо, беше друга. Чуждоезични книги се намираха много трудно точно през онзи период; в София имаше само една книжарница с руска и мъничко английска литература (може и две да са били, ама все тая). Преводните книги бяха единственото, което имахме тогава. И - на когото каквото му донесат от чужбина. Или каквото добара от издателствата, тогава повечето книги за преводи идваха през някаква сръбска агенция от рода на "Права и преводи" и такива "рекламни" томчета се разпространяваха с благоговение по мрежата кандидат-преводачи, познати на познатите и т.н. ... Други времена бяха.
Така че книгите, които се пишеха тогава - и нямам предвид само КИ-тата - имаха един друг вкус за времето си. И стояха по друг начин - и като сюжети, и като литература.
Някои са готини и днес. Други - не толкова. Дупката, която имат да прескачат обаче не е "само" в порастването на публиката, а и в промяната на времето, към която сме се адаптирали всички.
Хайде да сме честни - Майкъл БЕШЕ велик и ненадминат. Блон и Уейн, и Блонд отделно от Уейн бяха невероятно гладки за четене. Джордж беше техничарче. Колин имаше най-готините сюжети и страхотно извърташе приключенията. И тъй нататък.
Това, че ДНЕС нещо, което е обирало читателския каймак тогава вече не ви/ни звучи така добре просто идва да каже, че нещото не издържа проверката на времето, нищо повече. Последното е определение за "класика". и мен ако ме питате, готино е, че НЯКОИ от КИ-тата са станали класика. Като се замисли човек - по-голям процент, отколкото при "неигровата" литература. Това е важното.
--
Между другото, Колин е прав: доказано беше на практика, че българските КИ се котират по-добре от преводните, излизали едновременно с нашите. Продаваха повече бройки например. Така че това не е "приказка" за подклаждане ентусиазма на авторите и не е рекламен слоган за зарибяване на читатели. КИ-тата бяха и си останаха ЕДИНСТВЕНОТО българско нещо на книжния пазар, което се котираше по-добре от чуждоезичното.
Което е тъжно, понеже в Русия например си тачат повече родната фантастика, отколкото "зарубежната". И родното криминале. И родното кино. И всичко. Ама те са шовинисти, а ние сме българи.

Като цяло ок за мнението ти, тези неща са верни. Но това, че си написала, че Майкъл е велик и ненадминат и че не сме честни, като не го признаваме за номер 1, това си е чисто налагане на мнение. За мен той и тогава и сега нито ми е бил любимият автор, нито съм го смятал за номер 1 ( и сега не го смятам) и съм напълно честен. Нищо лично към Майкъл, но не съм на кеф да ми налагат мнение.

Обща статистика на читателски писма, като цяло.
Може да е отново въпроса за изисканото ястие за чревоугодници и за хамбургера, но това се харесваше съдейки по пощата и класациите, които се правеха тогава; това подчертаваха читателите.
Признавам, че съм чела около 70% от пощата, минаваща през МЕГА и не знам в другите издателства как е било, но екстраполирам, че ситуацията не е била особено различна.

Върдж, хрумвало ли ти е, че може би аудиторията на Майкъл е по-активна? Ето, аз съм почитател на книгите на Любо, но никога не съм писал писмо, може би аудиторията на останалите автори да е била по-тиха. Де да знам, може наистина Майндкрайм да е бил най-харесван, макар и да не разбирам защо. Кой знае, добър маркетинг, няколкото думи от автора и агресивно-безпардонното поведение? Тези неща се харесват на децата. Но най-харесван не е = велик и ненадминат.
А чужди книги не се намираха чак толкова трудно, особено за хората на ти с руския.

Върдж, тази работа с читателските писма е малко хлъзгава. Даже, доколкото си спомням, в една редакционна статия в Мегаигра се коментираше точно някаква анкета сред читателите и парадоксите в нея: Читателите хем заявили, че много им харесват нововъведенията на МЕГА, хем като ги питали кои са им любимите книги, посочвали старите И отгава още се чудехте защо така. Мисля си, че може и малко да са ви пързаляли от любезност

Иначе, по темата ми дойде на ум един лаф: "Шефът получава заплата 1 500 лв., аз 300 лв., значи средната заплата в отдела е 900 лв.". Същото е и с авторите, наивно е да се мисли, че предпочитанията към (съответно и тиражите на) Майкъл, Джордж и Роджър Уилко са били едни и същи, та да ги слагаме заедно в кюпа "Български автори". Същото е с чуждите автори - Марк Смит и Роуз Естес не са едно и също.

Трето (и последно) - МЕГА и Плеяда, които издаваха БГ автори имаха много, много по-добра мрежа за дистрибуция от Еквус и Селекта, които издаваха чужденците. Това го казвам с категоричната увереност на човек, обикалял книжарниците и сергиите за книги във Велико Търново няколко години в търсене на книги-игри. Ами че аз Кървав меч 3, въпреки предпочитанията си, в Търново просто не го открих и ми го донесоха от София!

Аз и все още нямам Кървав меч 4. Третата я купихме от друг град май.

Ами не е точно така. Бях пуснал преди около седмица Гневът и никой не наддаде само featbeast даде началната цена за него. А и Нашествието го нямах, но миналата седмица си го взех от Ronin за скромната сума от 6 лв.

Така си е.. И в Пазарджик се пропускаха някои заглавия. Всичко на всичко книги-игри се продаваха на една или две сергии. От Плеяда и Мега стигаше всичко,но много неща на Еквус арт въобще мисля не са стигали до там, а за Битки Безброй се появяваше 1 на 3

Оу, не споря и да, всичко това ми е хрумвало.
Както и че количеството преводни книги беше много по-малко; може да се предполага, че все пак са били превеждани по-читавите и съответно те си остават с по-голям процент "харесване" спрямо общия брой издания. Например.
И, разбира се, тогава нямаше интернет и съответно не би могло да съществува форум, на който да се обсъждат всичките издания.
В крайна сметка е малко като гадаене на боб. Особено с отстояние от ххх години, когато статистическото доказване на нещо, резултат от "общо впечатление като принципно обобщение" е напълно и изцяло невъзможно...
Освен всичко друго, както казах - времената бяха различни, и публиката беше различна (дори и немалка част от нея да е тук на този форум).
Що се отнася конкретно до намираемостта на чуждата литература, не беше... Добре, да - чужди книги, особено руски, се намираха. Не чак толкова трудно. Намираемостта на интересни за четене заглавия, т.е. такива които те интересуват, беше съществено по-ниска по простата причина, че ако се вкарат 100 заглавия, то 90 от тях ще са безполезни, а 8 от останалите - безинтересни. Сигурна съм, че който се е интересувал да купува любовни романи на английски и руски, е бил удовлетворен в търсенията си. Аз лично трудно добарвах наистина интересни книги и съм си обогатила библиотеката тогава с прилично количество не толкова интересни. Признавам, че "купувани наслуки" понякога излизаха забавни - например хубаво издание с твърди корици на "Диамантената роза" на Едингс много преди да започне да излиза у нас (това отпреди този времеви период де).
Днес ситуацията е много по-различна. Най-малкото има интернет и можеш да си поръчаш нещо; а и влизайки в Книгомания примерно от раз намираш поне 5 книжки, които би било разумно да си купиш и поне още 3, за които веднага ти потичат лигите.
Разбира се , и тук ще подчертая, че аз съм твърдо SF&F ориентирана и други неща съм си купувала и въобще чета толкова рядко, че...
Но, отново, като цяло, снабдяването с хубавото от произволен жанр беше доста трудничко, а много от най-добрите неща изобщо не бяха превеждани и никой не беше чувал за тях. Цели... групи автори бяха неизвестни.
А и всички ние се променяме.
Както и да е - спирам с офтопика

Моля-моля, никога не съм чел любовни романи, нежели на руски! Говорех за фантастична литература - Шекли, Азимов, която се намираше в руските книжарници (такива имаше доволно много).

Искам да уточня, че броя получени писма не е доказателство за популярност в случая с книгите-игри. Не мисля, че моите читатели бяха по-активни. Читателите си бяха на всички, просто с времето някои започнаха да избират кого да четат. Получих хиляди писма защото показах лично отношение към читателите, обърнах им внимание и те ми отговориха с внимание. Нито един друг автор не си даде труда да направи такова нещо поне до времето, когато МЕГА беше купена от БАРД. А тогава вече беше твърде късно.

Rahvin писа: писа:

Тъмната страна на Земята - хамериканските хоръри са погубили не една или две бедни души.

Много се радвам, че се намери някой, който да го каже. И то толкова точно. Бях на път да си помисля, че всички освен мен харесват "Тъмната страна ма Земята", защото си падат по Стивън Кинг.

Какво общо имат Тъмната страна и Стивън Кинг - аз например много харесвам първото и въобще не харесвам втория!

Ако честно си призная, че Тъмната страна така и не я четох, ще ми се смеете сигурно...
Обаче Стивън Кинг вероятно не харесваш, защото не си подходил от правилната му страна. Хубавото на Кинг е, че има "за всекиго по нещо" - дори ако не си "хорърист", лесно се намира какво да те грабне в него... и после изчиташ повечето неща, да не кажа всичко... Пътят е трениран с много познати, които а) тотално не харесват хорър или б) пробвали са да четат нещо на Кинг и не им е допаднало или в)...
Примерно, личната ми препоръка е възрастни читатели, които не обичат хорър, да започват със "Сърца в Атлантида" (предимно с онази част за картоиграчите в колежа, т.е. същинските Сърца в Атлантида) и после, зависи от читателя, да продължат с нещо друго от по-философските книги... Кеф ви "Момичето, което обичаше Том Гордън", кеф ви "Тайна градина, таен прозорец"... и после внимателно да им се подбере нещо по-хорър - например "Четири часа до полунощ"... Сборниците с разкази са особено успешни в това отношение... Много добър успех съм имала с Everything's eventual... И в подходящия момент - Тъмната кула, макар че изсипването й накуп е само за любители на дълги сериали. Обаче пък зарибява с гаранция, стигне ли човек до средата на втората (издържат ли му нервите сиреч), няма откъсване.
Просто... към Кинг трябва да се подхожда с познаване на читателя, неудобството му е именно в това, че е достатъчно разнообразен и едновременно теснолинеен - който му пасва този тип литература, му се кефи на ПОВЕЧЕТО неща и не харесва няколко (обикновено); който не му пасва този тип литература, няма да започне да я харесва, хващайки произволна книга. Но с подходящ избор... ще му пасне.

От възрастните, които не са го почвали, съм забелязал че всички се кефят на "Мъртвата Зона". Ама яко. Тъй че, според мен също е нелош избор. Но пък трябва да знаем за кои възрастни говорим, все пак