Критики към авторите на книги-игри

Blackjack писа: писа:

Какво общо имат Тъмната страна и Стивън Кинг - аз например много харесвам първото и въобще не харесвам втория!

Не знам - да кажат тия, дето са изказвали общи предпочитания към двете. Но и Майкъл е писал за увлеченията си в литературата и за връзката на "Тъмната страна" с любимия му хорър.

Върдж, това което правиш, е все едно аз да седна да ти разяснявам защо и как да слушаш Лили Иванова. Неуместно е.

после, зависи от читателя, да продължат с нещо друго от по-философските книги

След като съм чел десетки същински философски трудове* няма да ми е особено интересно да се потапям в така наречените "философски" книги на накакъв си съединенодържавски психар, чиито болни бълнувания са поразили безброй умове.

* Заб.: И този род книжнина отговаря на определението "ужас", макар и в съвсем друг смисъл.

В никой случай не ти натрапвам Кинг, както не бих желала и някой да ми натрапва Коелю примерно или Умберто Еко.
Просто обяснявам, че има определени книги за всякакъв вид публика, ОСВЕН абсолютно предубедените към Стивън Кинг като "Стивън Кинг", а не към самите му книги.
Ако някой измисли алгоритъм как да се дресирам да слушам чалга примерно, няма да е лошо - даже ще пробвам.Сигурно има НЕЩО в чалгата, щом толкоз много хора мрат за нея и са готови да се бият и да убиват за нея даже... Просто аз не мога да вникна.
Лили Иванова е кофти пример обаче. По-скоро на не-любител на метъла да се внемлява как се слуша Блайнд Гардиън. Или на не-любител на чалгата - "Не моа се запра".
---
По тоя повод, не съм съгласна с теб и определението за болен психар - човекът може да произвежда хамбургери (сиреч - литература за масово ползване), но се справя много добре с препичането им. И със слагането на подправките.
П.С. Радвам се, че четеш философска литература с тонове. Съчувствам ти обаче, че в определен смисъл си не-металист, попаднал на място с доста висока концентрация на метълчета.

Върдж - не че нещо, но трябва да се съглася с 'vg'. В твоето мнение по-горе описваш стъпка по стъпка как да приучим човек, който не обича хорър, към хорър жанра. Почваш с нещо лекичко, което няма даже и елемент на ужаси и се води нещо като трилър, след което засилваш леко 'ужасната' част (според вкуса си сложете ударението на първата или втората сричка ), и накрая даваш вече тежък хорър. Е според мен този метод няма да подейства в действителност (човека не обича хорър както и да му го поднасяш), но ако си убедена, че действа, не виждам защо да не подейства и с чалгата: почваш с една-две гръцки балади, минаваш през няколко 'таверна' песни, след което почваш да кльопаш нашите певици (те май не се различават много много, така че е все тая откъде точно ще почнеш), и накрая си готова за скок в дълбокото и завръщане към класиката - 'Тигре, тигре', 'Радка Пиратка' итн...

Аз не харесвам Кинг, ама много ми харесват:
Бягащия човек;
Дългата разходка;
Мъртвата зона;
Подпалвачката;
Кери;
То;

Върдж, примерът с Лили Иванова е във връзка с музикалните предпочитания, които си споделила в "Немезис".

Какво съм чел извън книгите-игри изобщо няма значение тук, просто не се сдържах да не отговоря на твоя израз "по-философски".

Verge Dreamond писа: писа:

Съчувствам ти обаче, че в определен смисъл си не-металист, попаднал на място с доста висока концентрация на метълчета.

За съчувствието - искрени благодарности. Точно така си е. Количеството тенекия наоколо е като в консервна фабрика.

Такъв е животът. На мен пък ми върви на чалга...
*свив рамене*

Следвайки светлия пример на Спас съживявам една стара тема. Поне за мен много от нещата, които прочетох бяха доста интересни и забавни. Намерих обяснение и отговори на някои от въпросите, които съм си задавал. За съжаление на моменти част от коментиращите са се отплесвали и темата е леко разводнена. Предполагам, че не малко от вас ще ги домързи да я прочетат цялата. Затова си направих труда да извадя по-интересните (за мен) мнения. Моля, имайте предвид, че част от тях може да стоят леко откъснато. Все пак, който иска да прочете цялата дискусия просто трябва да мине през всичките странички.

shayhiri писа: писа:

Странен въпрос, Вилорп. Много ли са според теб сто и петдесет кинта? Не знам за теб, но аз сега изкарвам толкова на ден. Толкова ли струва книга, която съм я мъчил няколко месеца?

shayhiri писа: писа:

За сериозни книги се оказа, че мога да пиша само сам. Пробвахме с Боби, не става. Твърде високи са ми изискванията, пък и колкото и да са ни близки стиловете, не се получаваха на едно ниво.

Но при книгите-игри, виж, нямаше никакъв проблем.

shayhiri писа: писа:

Точно в моите очи подвеждащият маркетинг е по-малък грях от пиратстването на чужда история/сетинг/идея, на който принцип се опираха повечето стратове по онова време. Никога в живота си не съм написал и дума фен-фикшън. Така че просто трябваше да предложат Годзилата на Върджил. (Или на Мишо.)

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Можете да намерите много грешни неща в моите книги-игри. Само че... повечето от вас са кибици. Хванете се да направите нещо, после си го оценете, вижте как ще го оценят и другите (не говоря за вашия приятелски кръг). И след така натрупания жизнен опит пробвайте пак да гледате критично на чуждия труд. Не казвам, че ще спрете да сте критични, просто ще имате необходимия жизнен опит.

Не така. Сим Николов също твърдеше, че неговите критици "не били доктори на науката", че да ги взима насериозно. Което не правеше книгите му по-добри. Нормално е читателите да гледат критично на чуждия труд. Те са консуматори. Ако продукта не им харесва... ще има критики.
Пък и не е нужно да си написал книга-игра, за да оцениш ситуация в която разстрелваш с едрокалибрени оръжия 3 групи въоръжени мутри като прекалено филмова.

Ето защо като чета хашлашки тъпотии за произведенията си, не ми става приятно и се настройвам лошо срещу авторите им.

И тук не си прав - хората ще си говорят. Няма причина да взимаш каквото и да е от това навътре, в края на краищата след като си създал продукт достъпен за масова публика е разумно да очакваш и негативни коментари. Както и направо безмислени такива.

Mindcrime писа: писа:

Към Pe6ka_S_Mnenie: Ако разсъждавам логично, бих приел много неща хладнокръвно. Но аз съм емоционален човек. Не забранявам на никого да критикува, просто искам да споделя, че когато сам се забъркаш в нещо, после проявяваш повече разбиране към другите (което съвсем не означава, че задължително ставаш по-снизходителен към тях!).

Не мисля, че има сериозна възможност да напиша каквато и да е книга-игра оттук-нататък. Разбира се, винаги мога да си платя да издам своя книга в 500-1000 екземпляра и да я подарявам на специално избрани от мен хора, но за момента това ми звучи малко циркаджийско и не съм готов на такава стъпка. Пък контактите ми с издатели досега не ме обнадеждават, че ще си намеря партньор, който разбира от книгоиздаване и книгоразпространение.

Към Вилорп: Възглед за това какво точно трябва да представлява книга-игра от 21-ви век нямам. Не съм мислил сериозно по въпроса, просто съм си фантазирал от време на време. Но имам усещането, че ако се заема с тази тема, ще се справя.

Mindcrime писа: писа:

Вилорп, представям си я с по-голям обем, с повече епизоди, с повече илюстрации и с по-добра литература. Също така съм убеден, че ако поредица от 3 книги-игри се окаже успешна, трябва веднага да се подкрепи с роман и игра с карта и фигурки. Прекалено общо е и прекалено пожелателно, затова не ми се искаше да го пиша.

Вилорп писа: писа:

В общи линии описваш книгата дето презентира Сашо или Алекс. Не знам в какви отношения сте с него в момента, но може евентуално да се чуете и да си партнирате тъй като явно насоката ще е една.

shayhiri писа: писа:

Вилорп, тва че на мен преди 3 дена ми е щукнало да пускам книга-игра (и то само щото ги имам) с нищо не променя разбиранията на Майкъл. Човекът си има добри изисквания за начина на издаване и си държи на тях. Оставете го малко на мира. Ако нещата случайно потръгнат (почти невъзможно в тая чудовищна криза), чак тогава може да се говори за нещо по-сериозно.

SatanicSlayer писа: писа:

Mindcrime след последните мои проучвания за бордовата игра, която замислям да издам, след като прибавих и фигурките и съответните зарове са към 10 000 лева, тъй като обмислям идеята бройките да са разделени на англииски и на български.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Моята критика е към издателство Плеяда.
Авторите по някое време явно са имали разни търканийца помежду си. Е, хубаво, тяхна си работа. Издателството не е трябвало да им дава гласност. Публиката се интересуваше от книги-игри.

shayhiri писа: писа:

Никви търкания не е имало. Всичко почна от предговора на Майкъл в още втората му книга (Оракула).

После му се вързаха, естествено: Колин много, Боби (наглед) малко; (аз - хич, дори и с една дума).

Ако не са ви харесвали тия неща, знаете как, защо и заради кого ги е имало.

Иначе, да, в нормално издателство и държава това би било невъзможно. Прав си, че точно те трябваше да предотвратят това в аванс. Но кво да очакваме от Плеяда (и Мега после)?

Meriadoc писа: писа:

Аз нямах нищо против - дори искам практиката да се завърне в новите книги-игри - ако трябва си съчинявайте интригите Какво по-яко - плащам за книга, а освен нея получавам и як риалити сериал.

shayhiri писа: писа:

Освен ако Майкъл не се завърне по някое време, не виждам как ще стане.

А и той едва ли още е на баш същия акъл.

Така че сори. Но сега поне има форуми. Във форума мога аз да изляза и да си кажа каквото искам - в качеството си на фен и читател. Тва си ми е правото на лично потребителско мнение, ако трябва да обясня на (правещия се на) идиот Езъл. Освен тва форумът ви е безплатен.

За книгата обаче плащате. На страниците на книгата си аз съм писател. Там никога не бих могъл и да си помисля за нещо такова - както казах в нормалните държави това е немислимо. Поне аз никъде не съм го срещал или чувал.

Meriadoc писа: писа:

Че не е много професионално и етично - няма спор. Факт е обаче, че е интересно.

Rahvin писа: писа:

Мили Майк съжалявам, че идеята ти с кравефермата не се е осъществила. В една КИ беше надраскал, че сиренето е с пари и трябва да се живее... някак.
По тоя повод не съжалявам никак, че няма да издаваш нова КИ, главно заради някой твой произведения които бях толкова професионални, че ме заболя главата от тях.
Пожелавам ти бъдещи успехи.

Verge Dreamond писа: писа:

Хайде да сме честни - Майкъл БЕШЕ велик и ненадминат. Блон и Уейн, и Блонд отделно от Уейн бяха невероятно гладки за четене. Джордж беше техничарче. Колин имаше най-готините сюжети и страхотно извърташе приключенията. И тъй нататък.
Това, че ДНЕС нещо, което е обирало читателския каймак тогава вече не ви/ни звучи така добре просто идва да каже, че нещото не издържа проверката на времето, нищо повече. Последното е определение за "класика". и мен ако ме питате, готино е, че НЯКОИ от КИ-тата са станали класика. Като се замисли човек - по-голям процент, отколкото при "неигровата" литература. Това е важното.