Топ 5 Уейн

Няма как да пропусна и г-н Султанов, най-малкото защото засега е единственият автор на книги-игри, който посещава форума Ще се придържам към метода, който приложих с Блонд. Значи:

1. Сонора. Книгата, която е изпълнена с чувство за хумор и издържана литературно както си му е реда. Една от книгите, които ме накараха да заобичам фантастиката. Книгата, която поради специфични печатарски характеристики се налагаше да я подлепям като луд, която от страст съм препрочитал безброй пъти и която поради изброените причини се е налагало да я купувам общо три пъти.
2. Принцът на Алкирия. Страхотно фентъзи, първата попаднала ми книга изобщо, в която главния герой навсякъде е неразделен със спътника си, която те кара да цениш приятелите си и брат си (ако имаш такъв). Много красива история, изпъстрена с хорър-моменти, които ме караха да изтръпвам като хлапе (битката със снежната змия в града, сблъсъкът с демоничните сенки-духове в гората). А изчадието, срещу което двамата с Алвиан се изправяте, за да защитите дребосъците, даже съм го сънувал, беше гаден кошмар. ("Умри! Горският народ е и наш народ! - Нннеее, ти ще умрешшшшш...")
3. Олтарът на тъгата - ето това наричам МНОГО, събрано на МАЛКО. Концентрирано писане, изчистено, точно както най-най го обичам, чуден хорър, абе просто ужасяващ!
4. Патрул за Ада - тук няма нужда от коментари, колегата SatanicSlayer се е изразил много, много точно в темата Топ 5 Блонд .
5. Майстори на меча - признавам, че това е единствената книга на Уейн, която съм чел, в смисъл негова лично. Определено я оцених подобаващо - и аз съм почитател на компютърните игри от подобен род като Mortal Kombat, Street Fighter, Tekken, King of Fighters, Garou и много други.

Сори Уейн, но нито една книга, която си написал не ми хареса. Тъкмо затова мислех да те нахраня като критик, но прочетох, какво написа в "критики....", и получих отговорите си.

ПП. И ми се иска ако пак нещо се пробваш да напишеш, ще може ли да бъде с таблици и да се посочва число от таблицата.

Принцът на Алкирия, Патрул за Ада и Олтарът на Тъгата, които фигурират в Топ5-а ти, са мои книги.

Последно, харесват ли ти или не?

Ами нали се мъдри че е Блонд и Уейн, та затова.
По-точно би ли споделил, кои книги ти си ги писал независимо, че е в заглавието пише, че си го писал в комплект с Блонд.
Искам да знам, защото може мнението ми може да претърпи сериозни катаклизми

Нещо не мога да ти хвана критериите. Погледни списъка на Бранимир в тази тема, виж и списъците в "другата" (Блонд) тема. Сигурно ще хванеш логиката.

Даже мога да го направя и вместо теб:

Топ 5 Уейн на Сатаничния убиец

1. Патрул за ада
2. Принцът на Алкирия
3. Варваският бог (примерно)
4. Олтарът на тъгата
5. Пурпурният змей (например)

Съгласен ли си?

Повечето от книгите си игри (общо 15-20 парчета) съм писал в комплект с Боби. Те се водят Уейн/Блонд. Сам не ми се губеше времето, така че има само 2-3 издадени само с моя псевдоним - и те са по-скоро за лично ползване и кеф.

Интересното е, че имам сигурно поне 10-15 от по-класическите (като Алкирия и Сонора) написани донякъде (някои на 80%!) и така и неиздадени. Както казах, ако имахме свестни издатели, нещата с книгите (ми) в БГ щяха да стоят по СЪВСЕМ различен начин.

Силно се надявам да довършиш книгите и те да видят бял свят на пазара. Вероятността издател да се навие да го направи клони от нула към минус безкрайност, но Dum spiro, spero, както са казали древните римляни

Благодаря. Много съм съгласен и с това, което си написал за Принца, Сонора и Олтара. Имайте предвид, че аз си гледах и на книгите на Боби (впоследствие) и на моите собствени (общите) от позицията на фен, така че съм ги играл и чел по незнамколкосипъти. И имам мнение за тях не само като автора им, а и като читател.

Винаги сме писали така, както се харесва точно на нас самите. Пишехме това, което НИЕ искахме да четем, защото нямаше откъде другаде да го вземем. А ние тогава бяхме 15-годишни будни лапенца с неутолима жажда за фентъзи и приключения - и страшна омраза (поне в моя случай) към програмата по Български език и Литература и тъпите есенца, които трябваше да пишем*. Затова може би често се получаваха толкова забавни за читателя книги.
(От началото на 90те датира и приказката ни с Боби: "Ако искаш хубаво фентъзи, напиши си го сам". То тогава наистина и нямаше много.)

Иначе, забрави за бг издатели. Напатил съм се достатъчно от малък. (Уважавам и имам за приятел Пламен Тотев, който беше редактор в Хермес, а сега отдавна си има свое издателство. Подсетете ме да ви разкажа и поучителната притча за Еквус Арт.) Още 98а официално обърнах гръб на измисления бг пазар. Който впоследствие умря напълно, така че мъдър ход. Ако изобщо пускам нещо в бг, си го пускам през моето издателство.

Но далеч по-важно е кво ше пуснат западните издателства, нали?

---

* Аз бях обявил бойкот и не пишех. (Отказвах да дълбая за някакви измислени детайли и внушения в чуждите творби и да разтягам стандартни клиширани локуми по тях. Наистина отвратително за един автор по душа, с много лаконичен собствен стил.) Дори на контролни и класни. Надрасквах половин-една страница с пренебрежение и предавах листа. Затова в 8и и 9и клас имах четворки по Литература, колкото и смешно да е. (Предпочитах да си пиша Бога и Принца, под чина.) Обаче когато в 10 клас първите ни издадени книги вече бяха факт, г-н Хаджиев, старият ни учител, се разплака, честно ви казвам, прегърна ме и ме помоли за извинение - сякаш той беше виновен, че аз съм си упорит и непреклонен задник от малък. И оттам-нататък 2 години имах служебни шестици, без да си мръдна пръста и да напиша и ред. (Все пак гимназиалната диплома вече ми беше съсипана де - имам общо 5 по б.ез. и литература - а вие знаете, че точно тази оценка се взема за всички специалности в Софийския, където впоследствие съм следвал поне 5-6 пъти. Добре, че бях от английска гимназия, та приемният изпит по английски ме оправяше и без дипломата, дори за Японистика.)

Последния убиец на Дракони
Много "моя" книга, има нещо в нея която я прави особено любима за мен. Изобщо не говорим дали играта е динамична, дали става или не. Този книга е повече "книга", и то - добре изпълнена.

Сонора
Бтв, е една от първите книги които въобще видях (но прочетох по-късно). Невероятно чувство за хумор. Невероятно оригинални приключения. Разни хора се оплакват от прекалена праволинейност, ама аз нещо не й намирам такъв кусур... В този си вид книгата въздейства чудесно, не мисля че играта трябва да е по-сложна за да стане по-хубава книга от това.

Пустинен огън
Прочетохте ли какво написах горе за чувството за хумор и оригиналните приключения? Е, повдигнете го на още една степен и ще получите горния продукт Игралната система може да търпи известна критика, но пък книгата е БЕЗУМНО забавна. Между другото, Блонд споделя че е бил вдъхновен от "Tank Girl" за тази книга

Вампирите на Флавия: Вкусът на кръвта
Кървавата, мрачна история за Вирош успя много да ме впечатли. Книгата беше и доста по-добре поставена в игрално отношение, за разлика от предната част (където една голяма част от времето минаваше в мятане на зарчета при унищожаването на групите с вампири), имаше и доста интересен сюжет (повлиян от "Интервю с вампир", предполагам).

Патрул за ада
Всъщност, Пурпурния Змей е даже по-смешна. На мен тази ме дапядня повече. Произведението с най-много "Easter eggs" на единица площ.

@ shayhiri - ето, подсещам те за поучителната притча за Еквус Арт.
@ Pe6ka_s_mnenie - Жорко, Пустинен огън и Вампирите на Флавия са само на Блонд, без съавторство с Уейн. Или поне така пише на корицата

Сбърках темите, пу-пу-пу... В този раздел не мога да пипам, нека отговорното лице се заеме.

Лошо няма. Убиеца, Сонора, Патрула и Змея са си за тука. (Пешка, ти си падаш по фантастика май - не толкова по фентъзи. ) Тва си е почти Топ 5.

А в темата на Боби спокойно можеш да пуснеш друг Топ 5 с Пустинен огън (да, тва си е чист Танк Гърл, Боби много се впечатлява понякога особено от киберпънка) и Вампирите.

Пе6ка, кажи само за Белаур, че ми стана интересно. Кое точно ти импонира толкова в тази книга? Стилът, главният герой, сюжетът? Тенкс. Щото и аз имам слабост точно към нея, както споменах в моя Топ.

А за Сонора, и аз точно това си мислех тия дни. Точно щото уж не е достатъчно разклонена по картата, отначало я смятахме едва ли не за много по-низша от Бога и Принца. А се оказа май точно обратното. Точно защото повечето от епизодите са разклонения на основната линия, а не някакви абсолютно рандъм случки, приключението има възможност да набере скорост и да се разгърне подобаващо.

Излишната разклоненост, ако не се овладее, може да бъде най-големият враг на гейм автора. Точно завчера прочетох Ледените Пирати на Любо в читанка. Звучеше като страхотна книга и едва ли не си мислех, че ще се върне доброто старо време и ще се изкефя като на Господарят на зверовете... Огромно разочарование. Първо, че стилът ми се стори скучноват и незабележителен (а този човек все пак е превеждал Толкин) и второ - точно каквото говорехме... Книгата е толкова безумно и ненужно разклонена, че я превъртях буквално за 15 минути. А изглежда по-голяма от стандартните 200-300еп. книжки на Лобо - почти 500 епизода. А на практика е една увертюра, нищо повече. Мислиш си, а, тъкмо почва приключението, време беше - и тя книгата свършва. А продължението така и не излезе.

Та се замислих, че и аз съм падал в подобен капан с увлечението си по тактическите игри. (Макар че в моите, като Коприна в нощта, Новите приказки от 1001 нощ, поне имаше 5 различни герои, та дори и да свършваше бързо, поне можеше да се преиграе по съвсем различен начин с всеки от петимата.) Добре, че нямаше време да задълбая там. Сега ако трябваше да пусна книга-игра, щеше да е точно като Сонора.

П.П.: Ше кажа за Еквус, мерси за подсещането.

Уейн, искаме да разкажеш за Еквуст в отделна тема!

Пе6ка, кажи само за Белаур, че ми стана интересно. Кое точно ти импонира толкова в тази книга? Стилът, главният герой, сюжетът? Тенкс. Щото и аз имам слабост точно към нея, както споменах в моя Топ.

Героят - определено. Не чак "супермен", защото на моменти ядеше бой точно колкото всички останали, но в книгата беше загатнато че е вече доста опитен и това беше създадено достоверно. Нито прекалено клиширано, нито прекалено семпло. Имаше и нещо особено в разказа на Белаур, беше като разказ на човек който вече е загубил това което е ценил, и просто живее за момента. Не успях да хвана как точно повестованието го предава но беше добре поставено. Естествено типичния оригинален начин на писане и лекия хумор на моменти също помогнаха, но освното беше разказа на героя.

Може би беше редно да спомена и "Шоу на Смъртта", която също ми се стори близка като начин на писане (не говоря като структура на книгата - игра, защото очевидно бяха от един тип), макар и в друг сетинг. Там обаче малко ме подразни прекаленото прекланяне към "Бягащия Мъж", а и идеята за младия онеправдан герой който преследва отмъщение също не ми е особено интересна.

Само да вметна като черна станция - ако темата беше не топ 5, а топ 6, шестата ми книга щеше да е The Last Dragon Slayer. И то в двете теми за любими книги от автори - и за Блонд, и за Уейн. Белаур е персонаж, който плаче за поне още две книги за него (ПОНЕ!) - една преди събитията в книгата и една след. Това ми е мнението по въпроса.

Привет!

Не искам да засягам Ейдриън Уейн...
Но нека погледнем обективно на нещата. Сравнете обема на книгите, сравнете и литературното им съдържание и ще видите чувствителна разлика между това, което беше в началото издадено от "Плеяда" и т.н., и това, което излезе по-късно от "Хермес".

Това не се отнася само за книгите на Уейн, това което Майкъл Майндкрайм пусна с логото на "Хермес" също беше като цяло доста посредствено и под нивото на първите му неща.

Не знам как са били нещата в кухнята, но читателите останаха с впечатление, че просот се подкарват на конвейр нещата - договор за нова книжка всеки месец или нещо такова... И изведнъж плащахме три книжки, а съдържанието им беше колкото за една от предишните, а и самите им истории бяха доста разводнени.

Хермес издадоха и доста хубави неща, но повечето от тях бяха превод. "Магьосничества" например е култова серия просто!

Иначе за "Сонора", "Принцът на Алкирия" и пр. няма спор, че са сред най-доброто в БГ книгите-игри, а и ако не беше "Патрул за Ада" нямаше да имаме емблематичния Езъл Мухатъ