Топ 5 Уейн

За "Шоу на Смъртта" само да кажа, че не бях гледал Бягащият Мъж, когато я почнахме. (Кво съвпадение, точно днес го гледах тоя филм, тия седмици съм на вълна "забравени Арни класики". ) Тва обаче е единственото добро нещо, което мога да кажа за нея и не променя факта, че идеята за историята е отвъд границата "класически", та чак далеч навътре в "изтъркани клишета".

Честно, понятие нямам с кой акъл сме го писали тва. Може би единствената ми книга (наред с Годзила, донякъде ), за която предпочитам да не споменавам. Единственото обяснение е, че наистина не съм знаел, че има голям филм по темата и затва съм се хванал. (Макар че има и доста сериозни разлики, де.) Или пък, щото тогава бяхме още в самото начало, не съм имал още критерии за оригиналност, които са основната ми движеща сила оттогава. Или е трябвало бързо да изцъкаме нещо, за да използваме смазващия успех на Бога и Принца. Бе, лоша работа.

Благодаря много за мненията за Белаур! Отново, смайващо много съвпадат с моето. Особено това:

в книгата беше загатнато че е вече доста опитен и това беше създадено достоверно
разказ на човек който вече е загубил това което е ценил, и просто живее за момента
Белаур е персонаж, който плаче за поне още две книги за него (ПОНЕ!) - една преди събитията в книгата и една след.

Последното е МНОГО интересно, защото спокойно може да се окаже реалност. От всичките книги-игри единствено историята на Белаур има шанс да просъществува извън тая медия, като трилогия романи - които даже вече са измислени. Кажете само, относно историята, кога отгатнахте уж изненадващия финал? И попадали ли сте някъде на подобен сюжет? Знам, че и той не е свръхоригинален, но началото на 90-те изглеждаше такъв. Даже направихме две версии, и двете с Дракон/Змей в заглавието.

[img]Кажете%20само,%20относно%20историята,%20кога%20отгатнахте%20уж%20изненадващия%20финал?%20И%20попадали%20ли%20сте%20някъде%20на%20подобен%20сюжет?[/img]
Когато видях първата илюстрация с мотоциклета Ивайло Иванчев издаде четата.
Относно сюжета - естествено, най-азбучния пример са Хрониките на Амбър.

Ах, Иванчев, гадът! Трябваше да се сетя.

Ето И затва книгите-игри не стават за реален стойностен сюжет. Ква полза да измислиш някакъв супер-хай консепт, голяма изненада в края, около която се върти целия сюжет, когато с една илюстрация ти обезсмислят труда. :geek:

Макар че можеше и още по-зле. В първия си вариант илюстрацията показваше рокер на ОБИКНОВЕН МОТОР! Въпреки обстойните описания как Белаур се претърколва м/у танковите му вериги и се катери м/у чарколяците му.

За Амбър, не, нямах предвид кое да е фентъзи, в което хора от нашия свят отиват във фентъзи свят. Имах предвид конкретно машина/технология от бъдещето, която в миналото вземат за нещо митично/чудовищно. Ядрен мотор с огнехвъргачка = дракон. (Или както в Пупурния змей, където беше по-директно, змеят беше просто няква холо-програма. Как носеше мацките обаче и досега не е ясно. )

Предполагам, че има нещо такова и другаде (някой седемдесетарски разказ, примерно), щото звучи като доста класическа сайфай идея. Но се надявам да има достатъчно разлики.

Джедай, не съм те забравил. Значи, ако погледнеш в тази или в темата с критиките, ще намериш отговора, щото вече го засегнах.

Значи, не е въпросът, що от един момент нататък книгите станах по-малки.

Въпросът е, с кой акъл сме ги писали тия големите книги отначало. Тва съвсем сериозно.

Обясних как от милионите общо, които са се наливали в тази индустрия, до нас създателите са стигали само подсъдни трохи. След като авторът не получава признание за труда си, а и го обиждат като го нареждат редом със Симича, на кво отгоре да си дава излишен зор? Говоря за всички колеги.

Ето тук точно ще вкарам и обещаната история с поука относно Еквус Арт.

Как пробих отначало? Написах 80те епизода в Корб (там с блатното чудовище, подкупния страж и тъмницата), напечатах ги в 2 копия и изпратих 2 промо-пакета до двете издателства, които вече бяха пуснали книга-игра. (Боби никога не е вярвал, че нещо ще стане, чак докато не издадоха Варварският бог близо 2 години по-късно. ) Това бяха Еквус Арт с любимата ми Огнена Пустиня и Плеяда с доста омразния ми Замък на Таласъмите.

Зачакахме. Противно на Бобевите очаквания, получихме отговор - и то веднага. Плеяда се хвърлиха възторжено и казаха - давайте! Плащаме половината хонорар при предаване, половината при издаване. Отидохме в София, разбрахме се лично, почнахме здравата работа.

Впоследствие получихме отговор и от Еквус. Също положителен. Г-жа Станкева искаше книгата и предлагаше стадартния (за целия цивилизован свят) договор с 15% от печалбата за автора.

И ето тук допуснах най-ужасната грешка в твърде краткия си към онзи момент живот. Вместо да плюя на само устната си към тоя момент уговорка с Плеядците и да приема честната оферта, аз реших да удържа на думата си - което винаги ми е струвало скъпо.

Останалото е история. Тъжна.

П.П.: После ще се включа пак за конкретните цифри и ефектът им върху продукцията на авторите и състоянието на жанра като цяло.

Само 2 поправки. 15% от коричната цена (умножена по тиража) трябва да взима автора. Не 15% от печалбата на издателството, което е смешно. Макар че така както ни насадиха, сме вземали доста по-малко и от това.

И епизодите в Корб бяха само 30, май. Но явно са били предостатъчно да убедят издателствата.

Честно да ти кажа... мъчно ми е.

Като ти чета спомените от ония дни и почвам да се чудя искам ли всъщност да ги знам тези неща.
Аз (пък и повечето хора от тук вероятно) по онова време бяхме хлапета. Аз едва ли не се научих да чета с книгите-игри. Пазя някакви супер топли и носталгични спомени. И особено от момента, в който се появи МЕГА, които имаха по-голяма интеракция с читателите си, започнаха да разкриват "тайните самоличности" на авторите, даваха на читателите да надзърнат в кухнята... Нямам представа колко писма съм изписал, и каква дива радост беше когато някой цитат от писмата ми се появяваше отпечатан в този или онзи брой на Мегаигра, че и с отговор от някой автор!! В моите представи авторите на книги-игри бяха сговорна дружина, шепа бунтовници, които са се борели срещу Злата Империя на учителите по литература от моето детство... Колекцията ми с книги-игри е просто нещо свято...

И като поглеждам сега назад, вече ограбен от детиската си наивност, и четейки откровения като твоите...

Напълно съм наясно с това, признавам. Но истината винаги си заслужава цената.

Иначе, донякъде си уцелил за "Злата Империя на учителите по литература", нали видя и моето отношение по темата и епопеята ни с горкия г-н Хаджиев. А и аз съм бил хлапе като вас, бях на 15, когато започнах далечната 1991ва, за бога.

Въпросът е, че като пораснах набързо се оказа, че "Злата Империя" с/щу която всъщност е трябвало да се борим задружно са били точно бг издателите от 90те. (Точно като във Войните. Кой се оказа най-черният Сит? Добричкият Палпатин, на когото всички вярваха. ) Само тогава жанрът е можел да спечели и да просъществува.

Защо все така се получава в тая държава, че някой опорочава нещата...
И книгите-игри, и родните комикси, нищо не е прокопсало... За киното ни пък да не говорим...

А в този ред на мисли, в по-задните постове мернах че споменаваш западни издателства... Я издай за непросветените като мен (ако разбира се не е издателска тайна), какво всъщност и къде се издава или ще се издава?

Не е за публично обявяване още, иначе щях да съм го направил.

Като излезе в БГ първият роман от "Танц с вятъра" (този март-април, дай боже), ще научат всички.

от Young_Jedi » Чет Яну 27, 2011 9:30 pm

Защо все така се получава в тая държава, че някой опорочава нещата...
И книгите-игри, и родните комикси, нищо не е прокопсало... За киното ни пък да не говорим...
....

Да, и аз имам чувство, че в България всеки, който може, граби от това, което има - имаше хубави книги-игри - опропастиха ги, имаше комикси (Дъга, Чуден свят най-вече) - спряха ги, за нивото на БГ киното да не говорим, идват някакви хора и развалят всичко.....

НО...... има ги феновете, има ги и те знаят и помнят. Този сайт и форум е именно един такъв опит на фенове да поставят нещата (поне с книгите-игри) на местата, които заслужават. Значи може и още да се направи, и в други насоки!

Дай боже! Това ми е молитвата на мен - Боже, пази феновете!

Силата е с феновете! А и феновете са Сила!

Ето това е - шепата бунтовници, пишещи в тайни форуми срещу безчетната сган на чалгата и посредствеността.
Иначе по темата - много се радвам, че господин Уейн се е включил във форума - да общувам с човек на който съм чел книгите е голяма чест. Та да споделя моите любими книги:

1. Тетралогията за Призрачния вятър - много ми допадаше тази серия, беше една от поредиците, в които изборите разчупваха играта и имаше някакви готини магии. За съжаление така и не намерих последната част (Древният враг?) дори мислех, че не е издадена, но май се оказва, че е.

2. Варварският бог - една от добрите бг книги, с много обем и класическо фентъзи - точно както си трябва.

3. Майстори на меча - на феновете на файтинг игрите няма как да не се хареса.

Благодаря за мнението, най-вече за Магията на Мрака. Вече двама я споменавате, с Валенс. Ще взема да набера смелост сега и ще отида в темата с критиките, където Младият Джедай я беше нагънал същата тая серия, и ще му отвърна подобаващо. Уейн забавя, но не забравя.

"Сонора" и "Варварският бог" са най-приятните като четиво книги-игри изобщо, явно заслугата е на Уейн, Блонд имаше много добри неща и самостоятелно, но на моменти изказът му изпростява прекалено и това ощетява цялостната атмосфера.