За "Няколко думи от автора"на Майкъл

И аз я оценявам така
И все пак когато я препрочетох няколко пъти наскоро заради въпросите към мен в този форум, бръкнаха ми в здравето разни неща, които бих искал да пипна.
Наистина, работих много върху баланса. като се има предвид, че нямах тестъри и правех всичко сам... справил съм се доста добре.
Но, разбира се, можеше много по-добре.

Тестовете не са добра идея заради основната идея на тази игра - да бъде преигравана многократно, да няма такава тежест върху първите две-три изигравания. Затова дори и да бяха по-актуални, пак нямаше да са добро тактическо авторово решение на база избраната от автора стратегия за книгата-игра.
А така тестовете имат голяма тежест и когато понаучиш правилните отговори, играта става по-лесна, но и по-безинтересна. А трябва да има повече късмет в играта. Сега си мисля, че добрата формула за един мач е да се редуват ситуации с ксмет, последвани от ситуации с тактически решения, които да не са еднозначни, а да зависят от това какъв късмет си извадил.

Сега вече ще имаш на разположение тестери като мен, ако решиш след време нещо отново да направиш. Така, че една малка част от тежестта ще ти падне в работата.

Предполагам всеки творец като си види творението след години си казва, че можеше и по-добре да го направи, можеше тук и тук да пипне това и това и т.н. И си казва нямах достатъчно време ( много срокове ме притискаха ), нямах достатъчно познания и събрана до момента информация ( пак в следствие на времевия фактор ) и т.н. Това е както в програмирането му викат опитимизиране на кода. Полиране за постигане на максимален блясък.

А аз мисля, че за тази книга блясъка си е много ярък. Неслучайно след повече от 10 години я преиграваме отново и отново. Времето е най-добрият критик.

Efix7 писа: писа:

Неслучайно след повече от 10 години я преиграваме отново и отново. Времето е най-добрият критик.

+1 за мнението (Важи за почти всичко на ММ , но тъй като не съм фен на баскетбола точно тази книга не ми е сред любимите )

Мишо, как би коментирал следните две изречения от прословутите ти "Няколко думи от автора"?

Ти веднага ще забележиш, че епизодите са по-дълги от обичайното за мен. Това повишава литературната стойност на книгата, без ни най-малко да навреди на играта.

Или иначе питано: Откога количеството е мярка за качество?

Коректно ли е да не посочваш коя е книгата!?
Можеш ли с една лъжица ориз да се наядеш, колкото и качествено да е сготвен той!?

В повечето ми книги и особено в началните литературния текст беше съвсем малко, колкото да обслужва играта.

yoyovec, спирам да си общувам с теб. Някакси си се заблудил, че съм длъжен да търпя заядлив тон. Пък не съм. Твоите включвания нямат качество, което да ме накара да търпя подобни заяждания. Как беше... обявявам те за доказано безнадежден.

Е пак се измъкна по терлици. Ако е един казан ориз, но мухлясъл, преварен и сготвен с морска вода?
И да сравняваш храна и литература...на теб би трябвало да ти стане обидно от това.
Книгата не съм посочил, защото мислех че си запознат, къде какво си писал, затова се извинявам - първата за викингите. И не се заяждам, просто питам, като използвам едни, добре известни на тебе, похвати. Пък и това е темата.

Как беше... обявявам те за доказано безнадежден.

Смех. Смех. Смех.

Извинявам се на всички, които разчитат на безотказната ми памет, че не помня добре какво съм писал в периода между 1992г. и 2000г. в 30 книги-игри, един розов роман, един разказ, един разказ-игра с обем на книга и двайсетина материали за списание МЕГА.

Толкова съм неадекватен... като в онзи лаф: "аз не знам кой съм, ти ме питаш къде живея".

Какво да се прави, старост-нерадост
Гледа ли жестоката победа срещу Грузия днес?

Ммм, това е за темата с въпросите или за ЛС
Дори не знаех кой е играл с Грузия и на какво. След бърза проверка, виждам, че става дума за баскетбол. Може би е станало ясно, че не съм патриот, не си падам и по европейския баскетбол.

Имам да добавя и моето лично мнение към това, което изписаха някои хора.
Категорично не мога да се съглася, че по-новите книги на ММ са по-лоши от първите.

"Черната маска" ми остава най-любимото нещо, писано от него; поредицата за орките също е доста силна, дори "Красавицата и ченгето" (не я помня изобщо, но помня, че ми хареса на времето). Абе, като цяло всичко, написано за Хермес, си беше супер.