Топ 5 - Върджил Дриймънд/Кристофър Макдоуел

Хора като жената Върджил с нейните маймунски книги допринесаха за изчезването на книгите-игри. Аз съм си представял алтернативна вселена, в която няма Върджил и до 2011 има книги-игри.

Всчико зависи от издателя. Не може да пускаш всичко наред и понятие да си нямаш кое си струва и кое не и даже да караш старите автори да пишат идиотщини - и да очакваш нещата да процъфтяват. Децата не са чак толкоз прости.

@ Meriadoc - интересно виждане С псевдонима Кристофър Макдоуел книгите хич не бяха лоши, ама пък бяха само две...
@ shayhiri - както винаги печален до болка Няма как да не се съглася - макар да бях едва 8-9 клас, не мога да забравя недомислиците, караниците между автори и автори, между автори и издатели... Пресен пример за това бе Отмъстителят на Шангри. Книга, която очаквах с огромно нетърпение и когато накрая ми попадна в ръцете бе три пъти по-тънка и два пъти по-скъпа от предните две. Причините вече са ми ясни... и въпреки това, неприятното чувство остава.

Чак пък да я вините за изчезването на жанра... Не я убивайте с камъни!

Ейй, тва е страхотно с предметите. Винаги много съм се дразнил като те пита книгата - ще го вземеш ли или не. Ми ЕСТЕСТВЕНО че ше го взема бе, баце, да не съм прост. Все за нещо може да послужи.

Докато така, както казваш, поне от читателя се изисква наблюдателност и изобретателност, точно като в истинския живот. Супер идея, ако се използва подобаващо.

Аз най-доброто, до което бях стигнал, за да избягам от тва тъпо положение, което описвам в първия абзац, беше просто поне половината предмети, които предалгам за вземане, всъщност да ВРЕДЯТ сериозно на играча. Така ше спре да влачи всичко наред и ше почне се замисля.

Да, Върджил имаше и сполучливи творежи. За предметите съм съгласен с Уейн. "Лейн и Брайт" най-ми допадна, "Водопадът на дъгата" (най-първата книга от поредицата) беше приятна изненада, "Ледено безмълвие" също беше добра игра за времето си. А, щях да забравя за "Немезис", историята беше интересно разгиграна, пък и изборите при битките внасяха доста вълнение... Ониия плаващи кодировки обаче много ме дразнят.

Това е от Патрул за ада - дневникът на Езъл Мухата (Блонд/ Уейн)

Абе колкото и тредски да има за дялане творчеството й като цяло, определено не липсват и готини нейни книги.
Аз примерно не бих казал, че М.Майндкрайм има повече добри книги от нейните.

А btw който не е чел "Номад: Самият пъкъл" - доста приятна книжка е.

Всъщност Върджелина има няколко определено доста силни, най -вече защото бяха иновативни като "Служба Звездни куриери". Но както и друг съм казвал идеята с плаващите кодировки и ситуационните предмети си беше взета директно от популярните по онова време компютърни куестове.

И огромно количество ужасии като стратовете, Дракони напред - Драконе назад, Разни Рубинени сърца и прочие изродщини.

Елена ме спечели завинаги като читател още с първата си книга-игра - "Ледено безмълвие".
Пише леко и много хубаво пресъздава светът на Джек Лондон, който ми беше първият любим писател и до ден днешен ми е сред любимите автори. Разкошна книга-игра и чудесен пример за това, че не е нужно огромно разнообразие от алтернативни варианти за да е една игра незабравима. Нужна е само атмосфера и стил, а Елена има и от двете.

Освет тази книга-игра от Елена съм прочел още две или три, като име си спомням единствено "Окото на бога", но нищо не успя да ме докосне така, както светът на "Ледено безмълвие". Все пак ще спомена, че и "Окото на бога" ми хареса - Сонгбърд е достоен кандидат за най-култов персонаж от книга-игра.

Raz писа: писа:

[offtopic]Защо са недолюбвани книгите на Елена? На мен са ми приятни. "Дъгата срещу Ада" ми е една от любимите.[/offtopic]

Аз "Дъгата срещу Ада" се отказах да я търся зарди предните две. Сега съм пуснал обява за да си попълня колекцията.

Ами, не знам, аз лично много харесах идеята за книга-игра, която е подобна на куест. Пък и имах точно това усещане, докато разгръщах "Дъгата срещу Ада" - че играя куест. От цялата поредица само тя беше станала като хората, според мен.
От другите книги - Лейн и Брайт е страшна, за нея няма какво да си говорим. Окото на Бога я прочетох от Читанката - също много добра, хареса ми идеята за плаващите кодировки. Сага за Ринглас си я взех от библиотеката миналата година - беше интересна, но не особено запомняща се.
Ами, това съм чел от Елена, и всичките й книги са ми оставяли добър вкус в устата. Сигурно е имала издънки, но аз не съм запознат с тях.