Най-слабият български автор.

Препратките му са нелогични на моменти. Това не значи, че нивото на изказа му е слабо!

Урикуууу

Не е слабо, ужасно е!

Не, вие наистина ме карате да се смея. Май въобще не разграничавате нещата. Ако литературното ниво на Сим е слабо, то хорица като Слейтър, Майндкрайм и други са направо смехотворни.

kartacha писа: писа:

Препратките му са нелогични на моменти. Това не значи, че нивото на изказа му е слабо!

Това, в интерес на истината, е така. ОБАЧЕ...

Литературата далеч не е само стил (ниво на изказ). Точно това съм се дивял много пъти на форума като слушам с лека ръка да се подмята словосъчетанието "добра литература". Литературата е ИСТОРИЯ на първо място. Конфликт, драма, ирония, морални дилеми и трудни, съдбоносни избори (а не наляво или надясно ). Изненади и напрежение (двата основни принципа на добрата история). Литературата е ярки, запомнящи се герои, с които да можеш да се отъждествиш и за съдбата на които ти пука. Чар, оригиналност, хумор. Едва тогава идват добрият стил и развитият сетинг (свят, фон). (Които дали са налични при Сим няма да коментирам.)

Аз не съм гласувал за Сим тук, между другото, така че съвестта ми е чиста.

shayhiri писа: писа:

Аз не съм гласувал за Сим тук, между другото, така че съвестта ми е чиста.

Аз точно това направих, и моята съвест също е чиста.

shayhiri писа: писа:

Литературата далеч не е само стил (ниво на изказ). Точно това съм се дивял много пъти на форума като слушам с лека ръка да се подмята словосъчетанието "добра литература". Литературата е ИСТОРИЯ на първо място. Конфликт, драма, ирония, морални дилеми и трудни, съдбоносни избори (а не наляво или надясно ). Изненади и напрежение (двата основни принципа на добрата история). Литературата е ярки, запомнящи се герои, с които да можеш да се отъждествиш и за съдбата на които ти пука.-)

На това му се вика макрониво. Микронивото е стил и език. Драмите винаги са, че авторите имат добро усещане или за макрониво или за микрониво. Редките случаи на комбинация от двете, с малко късмет и много работа, ги прави добри писатели. Хау!

Или наличието на добър редактор. Стивън Кинг беше споменал, че след като веднъж предаде ръкописа, обожава да прочете новата си книга, след излизането й. Защото нищо не е същото.

shayhiri писа: писа:

Изненади и напрежение (двата основни принципа на добрата история). Литературата е ярки, запомнящи се герои, с които да можеш да се отъждествиш и за съдбата на които ти пука. Чар, оригиналност, хумор.

Е как да няма изненади и напрежение? Завиваш наляво вместо надясно и ненадейно Трошача те размазва. Това не е ли изненадващо?

П.П. Не съм гласувал в анкетата и нямам намерение.

hameleona писа: писа:

Или наличието на добър редактор. Стивън Кинг беше споменал, че след като веднъж предаде ръкописа, обожава да прочете новата си книга, след излизането й. Защото нищо не е същото.

Ама това с редактора не е ли двустранен процес? Редакторът прави забележки и корекции, авторът се съгласява с някои, с други не, редакторът го убеждава и така стигат заедно до някаква крайна форма на текста. Съмнявам се Стивън Кинг да се е оставял да го редактират и направо да издадат редактирания вариант без дори да го погледне. Е, ако си знае хавата и работи с този редактор от дъълги години, може и така да е. Но, хамелеон, ти си прав. Един добър редактор може да вдигне качеството на текста с едно 25-30%. Съвсем условно говоря, разбира се.

SecondShoe писа: писа:

Е как да няма изненади и напрежение? Завиваш наляво вместо надясно и ненадейно Трошача те размазва. Това не е ли изненадващо?

Хубав майтап, да.

Изненада (в сюжета) е нещо, което си можел - и е ТРЯБВАЛО да предвидиш - но някак си авторът те е подвел да не забележиш очевидното и сега се пляскаш в челото как може си толкоз кух.

При Сим наистина изненадващото ще е, ако случайно попаднеш на логичен избор.

@invincible
Най-добрите в света играят екипно. Няма такова нещо като one man show. Дори най-великият автор ако бъде издаден в оригинал, без редактори и коректори ще стане за смях. Писателите са творци. Не са редактори, не са издатели и т.н. Всеки трябва да си знае мястото и работата за да излиза добра продукция на пазара. В противен случай нещата просто няма да стават както трябва.

SecondShoe писа: писа:

@invincible
Най-добрите в света играят екипно. Няма такова нещо като one man show. Дори най-великият автор ако бъде издаден в оригинал, без редактори и коректори ще стане за смях. Писателите са творци. Не са редактори, не са издатели и т.н. Всеки трябва да си знае мястото и работата за да излиза добра продукция на пазара. В противен случай нещата просто няма да стават както трябва.

Супер мнение. Напълно съгласен. Ама не казах ли и аз това?

Време е да определим тримата най-слаби автори на книги-игри в историята!

Нека заедно да разберем кой копае дъното и е основната причина за първата смърт на жанра в края на 90-те
За да има награда за автора, поемам лично задължение да връча на победилия автор наградата Златен Сом, която ще покаже, че е хубаво понякога човек да е на дъното Три точки за първо място, две точки за второ, една точка за трето място, Който събере най-много точки, печели голямата награда! Защото както е казала Мадона, важното е да си първи, а дали отзад или отпред, не е толкова важно.

Личен топ 3 на трагедията:
1. Джордж М. Джордж
2. Върджил Дриймънд
3. Монт Диас

Вие сте!

Ок, като ще е гарга, да е рошава:
1. Иън Ливингстън
2. Ричард Брайтфийлд
3. Сим Николов.

Наясно съм, че с вкусове не се спори и уважавам правото на всеки на мнение, но ще се изненадам, ако се изнамерят много други хора, които изобщо да вкарат Джордж в тази класация, камо ли на първо място.

От моя гледна точка и в светлината на последните години:

1. Ейдриън Уейн
2. Монт Диас
3. Сим Николов