Кой е по-добрият начин за съставяне на КИ?

Бих искал да попитам авторите и другите кой метод е по-добър за съставяне на КИ.Този,в който има само един щастлив край и няма разклонения по пътя,но пък можеш да умреш;Този,в който има няколко щастливи края и много разклонения,в които можеш да умреш;Или този,в който има един щастлив край,но много разклонения,в които можеш да умреш,но събираш инфо.Ще съм благодарен за мнението ви.

първият

По-добър начин за съставяне? Едва ли има такъв. На този форум има много хора които биха могли да ти дадат практически разяснения относно писането на книга-игра. Ако обаче говорим за типология относно съставянето на приключението, ще си позволя да дам за пример правилата, които следват Ян Ливингстън и Стийв Джаксън от Fighting fantasy. С уговорката, че при тях правилата са почти идентични във всички книжки. Е, има и отлики, разбира се.
1.Избери си жанр.
2.Създай си първоначално интро - задачата на героя в общ план. Тук трябва да си изясниш какво именно ще се случва по време на приключението, какви същества и противници ще срещнеш.
3.Изгради няколко пътя до края.
4.Създай подзадачи - мини куестове свързани с набавяне на предмети, логически задачи, капани и пр.
5.Пишеш паралелно пътищата.
6.Създаваш подходящ завършек, свързан с основната цел.

Естествено по-интересно би било да чуя дали следват подобни "правила" и авторите на КИ у нас и изобщо как ги разработват. Така би се стигнало до един вид поглед отвътре. Уъркшопване!
Не знам дали вече е отваряна подобна тема в интерес на истината, не съм ровил да проверя. Нищо чудно и да има.

Тити, нещо много те влече към това читателят да може да умре
С течение на годините май се наложи правилото, че не е хубаво да убиваш читателя на прекалено много места, нито пък да го осакатяваш (да му налагаш наказание, което прави достигането до щастлив край малко вероятно). Иначе започват да мамят, дори ако са започнали с нагласата да играят честно.
Понеже си непълнолетен автор, бих ти препоръчал да пробваш схемата с поредица от няколко случки, наредени една след друга в редичка. Всяка случка да е с 2-4 избора, да има поощрения и наказания, накрая в зависимост от баланса да се определя дали преодоляваш последното препятствие и отиваш на щастливия край.

Аз искрено се радвам, че на този форум има деца като Тити, които имат желание и най- вече смелост да пишат. Никъде не съм виждал тринадесетгодишни деца да задават толкова смислени въпроси и да имат подобен прям изказ.

Тити, един въпрос от мен: как се запали и изобщо разбра за книги- игри?

[offtopic]

Ал Торо писа: писа:

Статистически погледнато, Тити ще даде началото на третата вълна през 2032 година :)

Ми да му дам сега да ми разпише някоя книга та през 2032 година да си спечеля някакви пари от търгове [/offtopic]

Благодаря.Аз се запалих по КИ през декември 2013 от Уейн,когато си купих Таласъмчето,а една приятелка си купи Патрула и много се хилихме на нея

Ама се оказах много голям за Таласъмчо,но ми хареса

През късните 90-те бях убеден, че Майндкрайм е някой застаряващ американец от италиански произход, който си живурка в някое каунти до D.C, а преводът го прави някое студентче-филолог от офиса на издателството.
Братовчед ми породи съмнение в мен, когато заяви, че Яфисо е анаграма на София, но още няколко години вярвах в своята теория
Изобщо преди дори и индиректна комуникация с автора чрез писма до издателството може би е било мисия невъзможна, така че Майндкрайм да ти дава напътствия, както сега във форума, би било нещо безценно в онези дни

Аз лично харесвам книги-игри с богата интерактивност. Да имаш усещането, че наистина решенията, които вземат ще се отразяват на историята, вместо да следваш една предвидима линейност. Хареса ми баланса на тези две състояния постигнат в The Walking Dead Season 1 на Telltale Games. Колкото до умиранията - те са част от играта, тръпка, която е задължителна според мен.