За училището на Майндкрайм

За Ки, най-вероятно курсът ще е по отношение на правилата, дневника и бойната система (да има ли, да няма ли).
Разбира се правилото за подреждане на епизоди, схемите на епизодите и т.н.

Game design essentials...
а толкова много игри/дизайнери хабер си нямат от това нещо...

Да се прави игра, която да е добра, не никак шега работа. И не става дума за Фармвил. Включително и книгите-игри влизат в гейм дизайна.
Система на играта
Структура на събитията
Сюжет и поднасяне на историята
Герои
и каквото още се сетите, че и отгоре...

В днешно време може да се намери инфо за всичко. Благодарение на сайтове като Амазон, чрез ревютата, може и да се отсее, кое става и кое не става. Като търси човек - намира. Единственото кофти нещо е, че цената на някой курсове и книги е доста висока за наши стандарти. (друг е въпроса ако си knowledge junky и си харчинш половината пари за такива неща :Р)

Например, последните 3 години съм научил толкова много (активно учене), колкото не съм, сигурно, в последните 10 годиин образование.

Отплеснах се.

Ако има търсене и някой пусне добре структуриран, оформен курс, то определено ще е добре послещнат.

Нямам идея дали е запазено нещо от онези лекции, трябва да разровя нещата си, когато отида на гости на моите родители и имам време. И да има, ще са някакви тетрадки, изписани на ръка.

Regina, на различно мнение съм и по въпроса за правилата, и по въпроса за таланта. Талантът е нещо абстрактно и влиянието му върху постигнатите резултати е силно преувеличавано. Обикновено когато искаш да се правиш на интересен, изтъкваш таланта си, а когато анализираш сериозно резултатите си, откроява се сериозното количество вложен труд. Не става свирка от всяко дърво, но няма дървета, които да раждат свирки. Правилата също са нещо абстрактно. Няма канони, които да се назубрят и да се спазват. Има разни похвати, които с времето усвояваш, обмисляш, откриваш им различни приложения и ги употребяваш творчески... колкото по-умел си в това, толкова по-добър си. На практика има такова преплитане между таланта и усвояването на умения, че никога не съм можел да разгранича едното от другото.

В лекциите си наблягах на игровите елементи, понеже нямам самочувствие, че съм добър писател, нито добър педагог. Обяснявах за видовете дневници, кога какъв тип ми се струва подходящ и защо, за системите за битки, за развитието на героя, за баланса в играта... А също и за начини да бъде разработена дадена ситуация. Не налагах канони, просто разглеждах ситуации, казвах си мнението, обсъждахме ги, давах им домашни, после ги гледах и ги обсъждахме. Опитвах се да помогна на учениците си да намерят себе си, а не да им натрапвам моето мнение. С всичко това моя курс беше коренно различен от курс за писане.

Разбирам, няма готови правила. Писането на КИ е процес, а не само резултат. Това да пишем и да пускаме разкази-игри в форума за мнение, май се явява най-добрия показател за развиване на умението. Писането на КИ е повече постоянство, експериментиране с правила, сюжети и системи, отколкото талант. Или ако трябва да перифразирам:
"Писането на КИ е 1% талант и 99% труд".

Regina писа: писа:

"Писането на КИ е 1% талант и 99% труд".

Кинг изказваше подобни тези, аз не съм много съгласен с тях. Ако хвана един грамотен циганин, много работлив, по цял ден пише - дали ще направи шедьовър на петата година?

Meriadoc писа: писа:

Regina писа: писа:

"Писането на КИ е 1% талант и 99% труд".

Кинг изказваше подобни тези, аз не съм много съгласен с тях. Ако хвана един грамотен циганин, много работлив, по цял ден пише - дали ще направи шедьовър на петата година?

Напълно е възможно.

Meriadoc писа: писа:

Regina писа: писа:

"Писането на КИ е 1% талант и 99% труд".

Кинг изказваше подобни тези, аз не съм много съгласен с тях. Ако хвана един грамотен циганин, много работлив, по цял ден пише - дали ще направи шедьовър на петата година?

Е, не! Има се предвид че задължително ти трябва талант и освен него много работа. Иначе прилича на задачата: "Ако сложим 500 маймуни пред пишещи машини и те тракат достатъчно дълго време, могат ли да сътворят литературен шедьовър"

24 часа беше издал един роман, който бил обявен за шедьовър и в него ставаше дума за един луд и по-точно как мисли. В мислите му нямаше изречения, граматика .... думи, думи.... Тия маймуни могат да напишат нещо, което да окачествят като шедьовър, защо не.

gbm писа: писа:

Meriadoc писа: писа:

Regina писа: писа:

"Писането на КИ е 1% талант и 99% труд".

Кинг изказваше подобни тези, аз не съм много съгласен с тях. Ако хвана един грамотен циганин, много работлив, по цял ден пише - дали ще направи шедьовър на петата година?

Е, не! Има се предвид че задължително ти трябва талант и освен него много работа. Иначе прилича на задачата: "Ако сложим 500 маймуни пред пишещи машини и те тракат достатъчно дълго време, могат ли да сътворят литературен шедьовър"

Между другото и аз се сетих точно за това. Интересното е, че отговорът там е положителен, само дето се получава след век или повече.

Moore писа: писа:

24 часа беше издал един роман, който бил обявен за шедьовър и в него ставаше дума за един луд и по-точно как мисли. В мислите му нямаше изречения, граматика .... думи, думи.... Тия маймуни могат да напишат нещо, което да окачествят като шедьовър, защо не.

В задачата става въпрос за теория на вероятностите - да изпишат толкова много боклук, че в един момент буквите да се подредят случайно по правилния начин и да получим нов Шекспир.

Поговорката се ползва за повечето неща, свързани с изкуство, литература и какъвто и да е занаят, който искаш да усвоиш. Дори и да имаш талант, това не стига, трябва и много труд - около 99 пъти повече отколкото е таланта , това разбира се е преувеличено, но принципът е че без усилие нищо няма да стане.
Наличието на талант изисква да го развиеш.

Meriadoc писа: писа:

gbm писа: писа:

Meriadoc писа: писа:

Regina писа: писа:

"Писането на КИ е 1% талант и 99% труд".

Кинг изказваше подобни тези, аз не съм много съгласен с тях. Ако хвана един грамотен циганин, много работлив, по цял ден пише - дали ще направи шедьовър на петата година?

Е, не! Има се предвид че задължително ти трябва талант и освен него много работа. Иначе прилича на задачата: "Ако сложим 500 маймуни пред пишещи машини и те тракат достатъчно дълго време, могат ли да сътворят литературен шедьовър"

Между другото и аз се сетих точно за това. Интересното е, че отговорът там е положителен, само дето се получава след век или повече.

Да, той, че е положителен, положителен е, ама няма да е след век, а след хилядолетие сигурно...и няма да е литературен шедьовър, а ще е нещо алаСим...

тва аз (не-математика) ли трябва да ви кажа, че отговорът е ДА, според това, кое произведение, визирате. Джордан и след еони може да не се получи, но една конан-новела (говоря за обем) може и да стане. Според математиката де.

Не мислите ли, че много отклонихме темата. Все пак въпроса беше "За училището на Майндкрайм". Ето и моето мнение.
Майкъл (когато става въпрос за книги-игри по-лесно го възприемам с псевдонима) си постави много натоварваща и амбициозна задача да предаде опита си на следващото поколение. По думите му мога да съдя, че е било доста трудна задача. Мисля, че ако някой би се справил успешно, това щеше да е той. Много е упорит и ако е уверен в правотата си не прави компромиси. Мисля, че ако игрите се бяха задържали по-дълго щеше да успее да задвижи нещата. Все щеше да се намери някой търпелив и талантлив ученик.

Ще вмъкна малко встрани от темата. Да знете, че не е толкова строг и "лош" както опитва да се представи. Разговаряли сме по-дълго само два пъти, но останах с впечатление, че ако го изслушаш и той е готов да слуша
И да не разправя, че не сме пили бира... да си спомни деня, в който отказа да прави стратегическа игра в Мега. Седнахме при едно павилионче-кебапчийница и добре си поприказвахме. Той пи бира, а аз ядох пържени картофи

Уви, нищо не е останало от лекциите ми. Никъде нищо не успях да открия.

Джордж, съжалявам, забравил съм за това. Помня, че сме говорили, но съм забравил обстоятелствата. Аз вече бях напуснал МЕГА и работех за Хермес, ама какво ме завлече в редакцията им... мисля, че беше покрай някакво тяхно настояване да си завърша "Бягството". Ама и както го разправяш ти, пак не сме пили бира, ти не си ми правил компания

Уф, остарявам и започвам да забравям. Напоследък имах проблеми с пристрастието си към алкохол, поради което поне 4-5 пъти обяснявах, че съм пропил бира чак след казармата. А се оказва, че не е така... Може би и записките ми са скрити някъде и просто съм забравил къде